34 replies to this topic

[Menedhel]

Говорим си за Толкин - че бил писател, филолог, баща, брат, син, съпруг, католик, англичанин и какъв ли още не. А бил ли е приятна компания? За гийковете от тайфата колеги - със сигурност, както свидетелстват спомените им. Бил ли е купонджия? По-скоро не, ако вярваме на биографията му от Хъмфри Карпентър. Толкин сякаш се е отварял само пред избрани хора. Иначе е бил умерено саможив (което може би е национална черта у британците, още повече у тези от първата половина и средата на ХХ в.), макар и по принцип благодушен. Умеел ли е да се харесва? Обичал ли е да се харесва? Ако да - на кого? Ако не - защо? Умеел ли е и обичал ли е да поддържа разговор извън интересите си и с хора извън семейството си? Защо не е обичал чуждата кухня и пътуванията? И ако наистина е бил обикновен британски саможивляк, как е успял да напише толкова вълнуващи легенди, поеми и детски повести и даже такъв роман като "Властелина..."? Как е празнувал? Как се е шегувал? Дали е танцувал? Пеел ли е неприлични песнички? Свалял ли е вратовръзката в полунощ?

[Spec0]

Нямам никаква идея.
Но пък е логично да бъде постоянно замислен и да се разкрива само пред определени хора, защото това би било физическата манифестация на дълбока фантазия като неговата.

[bdk]

Защо не е обичал чуждата кухня и пътуванията? И ако наистина е бил обикновен британски саможивляк, как е успял да напише толкова вълнуващи легенди, поеми и детски повести и даже такъв роман като "Властелина..."?

Аз не съм чел биографията от Карпентър, а само "Дж.Р.Р. Toлкин - Влaстeлинът нa фeнтъзитo" и из мрежата разни неща. Обаче ми е интересно, след като явно не е бил пътешественик/турист/планинар/т.н., как географията на Средната земя е толкова богата и красива (или пък не е)!?! На мен ми се струва, че човек трябва много да е обикалял и видял, за да опише такива неща, но дали пък не може и само с въображение и дар слово? Или просто наистина само е записал това, което вече си е.

[Menedhel]

"Властелинът на фентъзито" не е много добра книга.
А на мен Толкин малко ми прилича на Омир - географията им е на места подробна, на места - пуста. Какво има в Енедваит или Минхириат? Какви са селищата на горяните от южен Мраколес? Средната земя е пълна с "бели петна".
Толкин е пътувал доста из самата Англия, може би е имал детски спомени от Африка и май по веднъж е ходил в Холандия и Франция. От Франция няма добър спомен, а в Холандия отива вече като прочут писател. Ако е имал други подвизи насам и натам - не ги знам. Определено не е тип на пътешественик.

[Чесън]

А бил ли е приятна компания? За гийковете от тайфата колеги - със сигурност, както свидетелстват спомените им.

Със сигурност и за мен.
Цитирам това за гийковете, точно защото аз не съм гийк.
Обичам такива хора, чувствам се прекрасно в компанията им - не ме занимават с личните си, невъобразимо жестоки лични драми, не мрънкат "къв бил тоя съсед, а пък тая колежка", не ругаят "тоя скапан живот/държава/свят" (или поне не често), и най-вече - просто си мълчат. Не - както би могло да се помисли - за да слушат мен.. оф, защо пък да не ме

Доста упорити. Направо непоклатими в личните си убеждения. Но стабилни и вдъхващи сигурност - защото държат на думата си. И когато се ядосат, наистина има защо. Не обичат да пътуват, много ясно, какъв е смисълът. Не им е нужно - светът е техен. Защото сърцата им са широки. А умовете им са отворени - ако не видиш красотата в собствения си двор, едва ли екзотична Кения ще ти помогне.

Ама шегуват се, разбира се! Няма да цитирам, но шегите във Властелина и Хобит така ме забавляват.
Не виждам нужда чувството за хумор да бъде свързано с танцуване по масите, ама-ха.

Не може да не ми направи впечатление, че точно ти Маноле, пускаш такава тема. Че всички те знаем какъв невероятен чаровник си, сега какво, ще да възтържествуваш над Толкин ли! Засрами се!

Дано глупавата ми представа за Толкин не излиза на първа страница в гугъл, божке.

[Menedhel]

Не може да не ми направи впечатление, че точно ти, Маноле, пускаш такава тема. Че всички те знаем какъв невероятен чаровник си...

Сега вече мога да умра!


Пукнете се от завист всички, Чесън ме похвали. Мен. Чесън. Лично. Писмено. Публично.

[Strider]

Баси! Сега на всички вече е ясно що съм влюбена в Чесън.

P.S. Толкин понякога е не само забавен и смешен, ами направо хаплив.

[Pavlina]

Обичам такива хора, чувствам се прекрасно в компанията им - не ме занимават с личните си, невъобразимо жестоки лични драми, не мрънкат "къв бил тоя съсед, а пък тая колежка", не ругаят "тоя скапан живот/държава/свят" (или поне не често), и най-вече - просто си мълчат. Не - както би могло да се помисли - за да слушат мен.. оф, защо пък да не ме

Доста упорити. Направо непоклатими в личните си убеждения. Но стабилни и вдъхващи сигурност - защото държат на думата си. И когато се ядосат, наистина има защо. Не обичат да пътуват, много ясно, какъв е смисълът. Не им е нужно - светът е техен. Защото сърцата им са широки. А умовете им са отворени - ако не видиш красотата в собствения си двор, едва ли екзотична Кения ще ти помогне.

Ама шегуват се, разбира се! Няма да цитирам, но шегите във Властелина и Хобит така ме забавляват. Не виждам нужда чувството за хумор да бъде свързано с танцуване по масите, ама-ха.

Дано глупавата ми представа за Толкин не излиза на първа страница в гугъл, божке.

Дано излиза...

[Niraeth]

Мисля, че на Толкин не му е пукало много какво са си мислели другите за него. Ако някой му е бил интересен - заговарял го е, ако ли не - игнорирал го е. Бил е уверен в себе си, зрял човек (войната се е погрижила за това да е зрял), може би дори малко циничен. Поне така си го представям. До колко съм права в предположенията си, не знам.

[wutang]

Аз пък се чудя, дали Толкин се е биел. Все пак повечето му положителни герои са доста избухливи щом стане дума за накърнена чест и веднага скачат на бой. Та, дали на Толкин му кипвало, когано някой се опита да се подиграе с него или някой негов приятел. Занимавал се е с ръгби, тоест не е бил някоя мърда , може да се е посбивал от време на време. Разбира се, далече съм от мисълта за арогантно хулиганско поведение(което като добър христянин сигурно е презирал).

Edited by wutang, 24 септември 2010 - 09:20 .

[Menedhel]

За юношеските побоища не знам, но в Първата световна такава фронтова треска го е тресла, че сигурно чак в немските окопи се е чувало как му тракат зъбите. Впрочем, нормално. Странно, че после е успял да опише войната в героично-патетична светлина.

[wutang]

Аз съм сигурен, че юношески побоища е нямало, но все в живота си е имал една-две(или повече) възможности да се сбие. Дали ги е използвал? И да, звучи малко цинично.

[Pavlina]

За юношеските побоища не знам, но в Първата световна такава фронтова треска го е тресла, че сигурно чак в немските окопи се е чувало как му тракат зъбите. Впрочем, нормално. Странно, че после е успял да опише войната в героично-патетична светлина.

Предполагам, е преценил че когато целта е героична /а не тъпа и политическа/ са възможни и героични войни...

Май се сещам нещо такова, но за Толстой, който се е отвратил от Кримската война, в която участвал - може би затова пише толкова многостранен роман за войната. Там има и натуралистични сцени, естествени реакции /как Николай Ростов при първата си среща с врага бяга, което прави и младият френски войник/.
Все пак, във "Война и мир" ги има и героичните моменти. Когато въпреки тия естествени реакции, хората в името на нещо, което им се вижда /или действително е/ по-висше, се държат като безсмъртни воини и поставят личното си оцеляване, целия си личен живот и мечти по важност СЛЕД спечелването на битките...

Ох, дано никога не ни се наложи да се пробваме на такава територия. Стигат ни и битките с помията в ежедневието.

Edited by Pavlina, 11 октомври 2010 - 05:42 .

[Menedhel]

Англичаните са били убеждавани ежечасно, че Великата война (Първата световна) е едва ли не последната битка между Доброто и Злото. Толкин е по-англичанин от всеки друг, така че не ми се вярва да е отхвърлял Войната на съзнателно ниво като негероична. По-скоро окопите са го ужасили (не го обвинявам, всекиго биха ужасили). Разбира се, някой учен Страйдъров цитат от Писмата би бил на място тук.

[Sasanid]

Хех, колко ли интересен може да е един професор по английска литература?!
(Сарказъм е, да не се обидите нещо)

[светулка]

Ти на "интересни" професори не си ли попадал? Никога? Тц! Тц! Тц!
Ееех! А какви времена бяха!! През 1953-та...

Edited by светулка, 11 декември 2010 - 03:14 .

[Menedhel]

Хех, колко ли интересен може да е един професор по английска литература?!
(Сарказъм е, да не се обидите нещо)

Всъщност професорите по литература могат да бъдат невероятно интересни както в аудиторията, така и извън нея. То си се иска да си башка луд, за да станеш професор по литература. Всеки филолог може да разкаже безумни неща за поне един свой професор.

Апропо, Толкин е професор по староанглийска литература, което само по себе си е още по-екзотично. Друг е въпросът, че самият той не е от лъскавия тип професорчета, които днес са повече на мода.

[europefan]

Ако съдим по творбите му (а не трябва според мен), е бил доста пунктуален и подробен човек (т.е. прекалено се е задълбавал в материята), което за едни нормални човешки отношения е дразнещо според скормното ми мнение и може да не е бил от най- интересните личности за част от съвременниците си. А иначе (ако не съдим по творбите му, което е по- правилно) сигурно е бил интересен - няма как енциклопедичен ум с чувство за хумор да е безинтересен.

[proudfoot.underhill]

(Джон и Кристофър Толкин; снимката намерих тук)

Edited by proudfoot.underhill, 03 януари 2011 - 02:08 .

[bdk]

Любопитно ми е Толкин интересувал ли се е от катереното, алпинизма, пещерното дело, мореплаването, водолазенето, въобще всякакви изследователски и приключенски занимания. Живял е в десетилетия, в които са се случвали много значими събития в тия полета на човешката дейност. Не вярвам да не е знаел за тях. Трудно ми е да си представя как няма да е се чел за британската експедиция, качила Еверест през 1953-а (тъкмо преди излизането на Властелина), както и експедициите на Малъри, полярните изследвания на Нансен, Амундсен и др. И ако се е интересувал, какво е било мнението/отношението му към тези дейности?

Като чета Хобита, Властелина и другите книги - в тях героите сякаш нямат алпинистки умения. Мери и Пипин се изкачват по някаква стеничка (не става ясно колко е стръмна и висока) преди да срещнат Дървобрад. Фродо и Сам се спускат по въже в Емин Муил, но по такъв начин, че на всеки катерач би му било смешно Може би Толкин не харесвал същността на алпинизма, считал го е за изкуствен/лош/...?! Иначе хобитите, може би, биха се спуснали на рапел (има много отдавна измислен начин това да се прави без протирващо устройство - Дюлфер). Елфите в Лориен май имаха оплетени стълби и т.н. - т.е. при тях е лесно, не се налага катерене. Но в непредвидени обстоятелства? Моргот съще се "изкатерва" по въже, изплетено от Унголиант - т.е. на него за онези скали/склонове му е било нужно въже, колкото и да е бил могъщ и дух! Но самото изкачване какво е било, техниката, ...?

Джуджетата, от своя страна, изкачват/спускат инструменти и ... джуджета по склоновете на Самотната Планина. Това с просто дърпане и пускане би им струвало прекалено много сили и време. Вярно че са яки, ама все пак. Освен това, при всичките си копачески дейности под планините, следва да са развили някакви познания за работа на/с въже. Обаче това в книгите никъде не е споменато... Дали Толкин си е замислял въобще в подобна насока, докато е писал някоя си глава от книгите, примерно?

Корабоплаването е било развито много от елфите и после от нуменорците - обиколили са света дори, според (доколкото си спомням) Силмарилиона. Доста големи кораби са строяли и са предприемали дълги и сложни плавания. На мен ми се струва, че се чете (поне донякъде) едно възхищение у Толкин от корабното/морското дело, но сякаш само от него измежду изброените от мен. Вярно, че в нашия свят се мореплава от атничността още, но пък както се беше говорило в друга тема, технически Средната земя (особено след Първата епоха) далеч не достига само до средновековието, а по-скоро до зачатъците на Индустриалната революция (Саруман). Обаче алпинизъм се счита че има от 1786-а (което не значи, че преди това не са се катерили по високи/стръмни върхове) - т.е. поне технически може да се сметне, че ардианци са могли не само да ходят по стръмни наклони (поклонения на Менелтарма, Амон Анвар и др.), а и да се катерят по отвеси.


И прочие чуденки, които за мен се свързват с тази тема, та затова и се отказах (временно поне) да пиша нова.