Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Цитати


  • Please log in to reply
44 replies to this topic

#21
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Знаеш ли кое ме поразява?
Че горният цитат страхотно съвпада по дух и настроение с финала на "Приключенията на Артър Гордън Пим" от Едгар По.
Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#22
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
"Ако никой не може да ни освободи — рекъл Маглор, — тогава наистина на Вечния Мрак сме обречени, независимо дали ще изпълним клетвата или ще я нарушим; но по-малко зло ще е да погубим единствено себе си."

В този разговор Маглор ми стана ако не по-симпатичен от Маедрос, то поне колкото него. А съдържанието на казаното е много силно и важно, също така :)

32

 

bdk---rohan.jpg


#23
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Нейде точно пред началото на правия път кеси Ктхулу и поглъща корабите на елфите...

#24
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 265 posts
  • Gender:Female
"- Чума да тръшне джуджетата и коравите им глави! - възкликна Леголас.
- Хайде! - каза Арагорн. - Ако все още трябва да водя този Отряд, ще
правите каквото наредя. Обидно е за джуджето да го отделяме от останалите.
Всички ще вървим с вързани очи, дори Леголас. Така ще е най-добре, макар че
пътуването ще бъде бавно и скучно.
Изведнъж Гимли се разсмя.
- Каква весела компания от глупци ще бъдем! На въже ли ще ни води
Халдир, като група слепи просяци с едно куче? Но бих се задоволил само
Леголас да сподели слепотата ми.
- Тук аз съм елф и роднина - разгневи се Леголас на свой ред.
- А сега да викнем: "Чумата да тръшне коравите глави на елфите!" -
намеси се Арагорн. - Но целият Отряд ще върви по един и същ начин. Ела да
ни завържеш очите, Халдир!
- Ако не ни водиш добре, ще искам пълно обезщетение за всяко падане и
всеки ударен пръст - каза Гимли, докато завързваха очите му с парче плат.
- Няма да се наложи - каза Халдир. - Ще ви водя добре, а пътеките са
гладки и прави.
- Уви, безумни са тези дни! - каза Леголас. - Тук всички сме врагове
на единствения Враг и въпреки това трябва да вървя слепешком, докато
слънцето грее весело в гората през златните листа.
- Може да изглежда безумие - каза Халдир. - А всъщност силата на
Мрачния владетел се откроява най-ясно в отчуждението, разделящо всички, що
още се борят срещу него
. "
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#25
Henneth

Henneth
  • Потребители
  • 58 posts
  • Gender:Female
  • Location:In the fields
Много хубава тема! В момента не мога да се сетя за всички любими цитати, а голяма част от тях вече са споменати в темата.Тези са само част.

"-Хобитите наистина са удивителни създания, както вече казах.Само за месец човек може да научи, каквото има да се знае за тях, ала и след сто години пак могат да го изненадат." (Задругата на Пръстена)


„- Въпреки туй, бъди жалостива – отвърнал Хурин. – Честна ръка и вярно сърце могат да сбъркат, а тогаз раната е по-люта , отколкото ако враг я нанесе." (Децата на Хурин)

"Като пожар сред суха тръстика блеснали мечовете на Нолдорите; тъй стремителен и свиреп бил техният удар, че едва не провалил всички замисли на врага.Подмамващата армия, която Моргот изпратил била пометена и унищожена още преди да се укрепи, а знамената на Фингон прекосили Анфауглит и се развели пред стените на Ангбанд." (Силмарилион)

"- Здравей, Гуртанг, смъртоносно желязо , ти единствен сега ми остана! Ала познаваш ли друг господар и друга вярност, освен ръката що те размахва ?От ничия кръв не се отказваш.Ще приемеш ли тогаз и Турин Турамбар? Ще ме погубиш ли бързо.

И в отговор от острието долетял студен глас:

- Да, ще изпия кръвта ти, та дано забравя кръвта на своя господар Белег и кръвта на Брандир, когото посече несправедливо.Бързо ще те погубя.

Тогава Турин забол в земята дръжката на меча, хвърлил се върху Гуртанг и черното острие му отнело живота." (Децата на Хурин)


"... От начало изглеждала нежна и сладка като тих ромон на нежни звуци, но не заглъхвала, а набирала мощ и дълбочина.И накрая сякаш две безкрайно различни музики отекнали пред трона на Илуватар.Едната била дълбока , необятна и прекрасна, ала изпълнена с неизмерна скръб, от която извирала цялата прелест.Другата вече придобивала своя собствена форма, но била гръмка , нелепа и се повтаряла непрестанно; нямало в нея хармония , а само шумно единство като оглушителен рев на тръби, знаещи не повече от няколко звука.И се мъчела със силата на гласа да заглуши първата песен , ала личало, че най-славните звуци краде от нея , за да ги вплете в своя замисъл.

Насред тая схватка, когато се разтърсили чертозите и тръпка стигнала до неподвижни до тогаз пустоти, станал Илувтар за трети път и страшно било лицето му.Вдигнал той ръце и замлъкнала музиката с един сетен звук ,по-дълбок от Бездната, по-висок от Небосвода и по-всепроникващ от блясъка в зениците на Илуватар." (Айнулиндале, Силмарилион)


"- Лахо калад! Дрего морн! Пламни, светлина! Бягай,нощ!" (Децата на Хурин)

"Погледнала Варда от Таникветил и съзряла Сянката да се извисява внезапно като огромни сумрачни кули; цял Валмар тънел в море от нощ дълбока.Скоро само Свещената планина се издигала като самотен остров сред потопения свят.Всяка песен замлъкнала.Настанала тишина над Валинор и не се чувал нито звук, само вятърът носел през далечния планински пролом жалните вопли на Телерите като студения писък на чайки над вълните.Защото студен дъх повял в онзи миг откъм Изтока и необятните морски сенки се понесли срещу брега." (Силмарилион)

Где ли е конят с ездача? Рогът засвирил къде е ?

Где ли е бронята, шлемът, где ли косата се вее ?

Где ли е ръката със арфа, где ли огнището грее?

Где ли са пролет и лято, где ли пшеницата зрее?

Дъжд ги отнесе и вятър, над планини и над степи;

дни отминават на запад в хълмове мрачни и слепи.

Кой ще повика обратно дим на изтлели дървета,

времето кой ще завърне иззад далечни морета?


(Двете кули)

" ... - Често се налага да бъде тъй Сам, когато над щастието тегне заплаха - някой трябва да се откаже отнего , да го загуби, за да го запазят останалите." (Завръщането на Краля)

"Опасна работа е да излизаш през вратата , Фродо – повтаряше той.– Само да стъпиш на пътя, кой знае на къде ще те повлече ако не си пазиш краката.Представяш ли си,че същата тази пътека минава през Мраколес и ако се оставиш,може да те отведе до Самотния връх,че и отвъд него , на още по-лоши места ?" (Задругата на Пръстена)

Edited by Henneth, 14 февруари 2010 - 10:40 .


"Съществувaт толковa пътищa, колкото отделни души "


#26
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
"— От благодарност го носех — отвърнал Алдарион, — задето срещнах топло сърце сред студенината на други.
Студено е онуй сърце, що вечно броди насам-натам, та не разпалва топлина у другите — рекъл Менелдур; и отново призовал Алдарион да се замисли за сватба, макар че не изрекъл името на Ерендис."

Стори ми се, че е точно като за мен...

32

 

bdk---rohan.jpg


#27
Вил

Вил
  • Потребители
  • 395 posts
  • Gender:Female
"А онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта" - Властелинът на пръстените

"По-могъща от Есте е Ниена, сестра на Феантурите; тя живее самотно. Скръбта познава до дъно и страда за всяка рана, причинена на Арда от злия Мелкор. Тъй голяма била скръбта й от развоя на Музиката, че далеч преди края нейната песен се превърнала в тиха жалба и печалните звучи се вплели в съдбините на света още преди да е сътворен. Ала тя не плаче за себе си и който я чуе, се учи на състрадание и твърда вяра. Нейният дом е на запад от Запада, по най-далечните брегове на света; рядко идва във Валимар, где цари светла радост. Предпочита да навестява близките до нея чертози на Мандос; и всички чакащи там я призовават, защото носи сила духовна и превръща скърбите в мъдрост. Нейният дом има прозорци навън, към стените на Битието." - Силмарилион.



#28
Niraeth

Niraeth
  • Потребители
  • 24 posts
  • Gender:Female
"Нощта роптаеше срещу утрото, от което е лишена, студът кълнеше топлината, за която жадува..."
Това, не зная защо, но ми направи ужасно силно впечатление докато четях Властелина. Толкин просто си описваше природата, но начина, по който бе написано ме накара да грабна един молив и да го подчертая.

#29
Вил

Вил
  • Потребители
  • 395 posts
  • Gender:Female
Онзи, що бяга от участта си, може някой ден да открие, че само е избрал по-пряка пътека. - Недовършени предания.

Но всяко нещо е недълготрайно; и комай радостта от труда си остава единствено важна. - Недовършени предания.

#30
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
"There is no such thing as a natural death: nothing that happens to a man is ever natural, since his presence calls the world into question. All men must die; but for every man his death is an accident and even if he knows it and consents to it, an unjustifiable violation." -- Simon de Beavour: A Very Easy Death (trans. Patrick O'Brian)

Този цитат го чете Толкин в интервюто от 1968 г. (22:50 минута на ВиБокс-версията: http://www.vbox7.com...3827&start=1316 ), инак го намерих в писмен вид тук. Толкин казва за тези думи: "those are the key spring of The Lord of the Rings" (цитирам по слух).

Edited by proudfoot.underhill, 13 януари 2011 - 12:23 .

Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#31
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
"Но се забавих по пътя. Защото дотогава не познавах много от областите на Средната земя, а тъкмо напролет пристигнахме в Нан-татрен...

... А дори и да не успея, по-добре да се скитам из морската шир, отколкото под Сянката на Севера.“ И не се боях от нищо, защото няма на света води, що биха потопили кораб, построен от Телерите. Но Великото море е страховито, сине Хуоров; и мрази то Нолдорите, защото тегне над него Прокобата на Валарите. Има там неща по-страшни, отколкото да потънеш в бездната и да загинеш — има ненавист, самота и безумие; ужас от вятър, бури, безмълвие и сенки, сред които чезнат сетни надежди и всеки живот угасва. По зловещи и странни брегове се плискат вълните, а пътят минава край безброй острови, натежали от страх и заплахи. Не ще помрача сърцето ти, сине на Средната земя, с разказ за седемгодишните си страдания из Великото море, докато плавах от Севера чак до далечния Юг, без да достигна Запада...

... После Воронве замлъкнал; падала нощ и в небето засияли бели, студени звезди." (целият разказ на Воронве, но най-вече удебеленото)

––––––––––

"... оттам неколцина други били пратени да обикалят и дебнат по източната граница, докато самият той посетил Могилните ридове. В записки за движението на Черните конници по онова време се казва, че Черният капитан останал там няколко дни и Могилните твари се разбудили, а всички зли създания, враждебни към елфи и люде, дебнели злобно из Старата гора и по Могилните ридове." (подчертаното и най-вече "дебнели злобно" е хем весело, хем красиво, хем и силно - съвсем представително за Толкиновия стил, или поне една от чертите му, която изключително харесвам)

––––––––––

"Назгулите му ги отнели, а подир туй го пратили в Брее да продължи да шпионира; но го предупредили, че отсега нататък служи на Мордор и ако някога опита да се върне в Исенгард, ще бъде умъртвен с най-жестоки мъчения." (като горното, но по-специално за начина на действие на мрачните сили - направо ме разбива това "но го предупредили" :Д)

––––––––––

"...Тътнела дремещата земя под златните му копита и сред световния здрач надувал Ороме своя прославен рог Валарома из равнините на Арда; кънтели планините, бягали злите сенки и сам Мелкор се спотайвал в Утумно, разтреперан пред идващата разплата. Ала щом отминел Ороме, пак се сбирали слугите на Мелкор и над земите тегнела сянка лукава."

––––––––––

"...и пратил сенки и зли духове да дебнат и бродят наоколо." (и другите споменавания на сенки от този род)

––––––––––

"...Ала на север Мелкор сбирал сили и не дремел, а бдял и се трудел; злите твари, що бил покварил, плъзнали навред и сред сънните мрачни гори върлували чудовища със страховити форми." (така и за чудовищата (а и за труденето :))

––––––––––

"...И макар че Валарите още не знаели, злото на неговата омраза се разлетяло оттам на всички посоки да оскверни Пролетта на Арда. Зеленината вехнела и загнивала, бурени и слуз заприщвали всички реки, та се разливали гнусни, отровни блата, свърталища за мухите; израснали мрачни, злокобни дебри, где се спотайвал страх; хищници с остри нокти и зъби обливали земята в кърви."

––––––––––

"Проклет да си ти и всички полуръстове, смърт и мрак за вас!"

––––––––––

"Ръка, сърце и кост да са студени,
под канарите спете вледенени,
не се будете в ложето от камък,
дорде изгасне слънчевият пламък.
Луна, звезди сред черен вихър ще умрат,
а те връз злато тука да лежат,
додето Мрачния владетел вдигне длан
над свят пустинен с мъртъв океан.
"

––––––––––––––––––––

"Леголас вдигна поглед към клоните на дървото, протегнати над тях.
— Вижте! — каза той. — Дървото се радва на огъня! Може би танцуващите сенки мамеха очите им, но несъмнено на всеки от спътниците му се стори, че клоните се извиват насам-натам, сякаш за да минат над пламъците, а по-горните вейки се свеждат надолу; стегнати, кафявите листа се протягаха и се потриваха едно в друго като изстинали напукани ръце, намерили облекчение в топлината.
Настъпи мълчание, защото тази тъй близка, мрачна и незнайна гора изведнъж се бе превърнала в огромно, натегнало присъствие, изпълнено с потайни замисли." (пак за стила на Толкин и красотата на Арда :))

––––––––––

"... — "Да, моето момче, най-прочутият хобит, а това не е малко."
— Даже е попрекалено — каза Фродо и се разсмя звънко, от сърце. Откакто Саурон бе дошъл в Средната земя, тия мрачни места не бяха чували такъв звук. На Сам изведнъж му се стори, че камъните се ослушват, а високите канари се свеждат над тях. Но Фродо не им обърна внимание и отново се разсмя."

––––––––––––––––––––

И целият Джайлс сигурно, като следното ми особено любим пример: "През Новогодишната нощ селяните видяха пламъци в далечината. Драконът се бе настанил в една гора на десетина мили разстояние, която припламваше весело. Прихванеше ли го, Хризофилакс ставаше истинска фурия."

Edited by bdk, 16 декември 2012 - 06:01 .

32

 

bdk---rohan.jpg


#32
Дървобрад

Дървобрад
  • Потребители
  • 31 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ветроклин ( Северните гори )
— Почти си бил готов да обикнеш Гората! Хубаво! Извънредно любезно от твоя страна — изрече един странен глас. — Я се обърнете да ви видя лицата. Имам чувството, че съм почти готов да ви намразя и двамата, но да не прибързваме. Обърнете се! Две големи възлести длани се отпуснаха на раменете им и ги завъртяха плавно, но неудържимо, после две огромни ръце ги повдигнаха нагоре.

Пред очите им се появи най-необичайното лице, което биха могли да си представят. То принадлежеше на грамадно човекоподобно, едва ли не тролоподобно същество, високо над четиринадесет фута, извънредно силно, с високо чело и почти без шия. Трудно бе да се разбере дали е облечено в нещо като зеленокафява кора, или това е кожата му. Във всеки случай почти до самия дънер ръцете не бяха сбръчкани, а покрити с гладка кафява кожа. Широките крака имаха по седем пръста. Долната част на дългото лице бе покрита с буйна сива брада — рунтава, почти чепата в основата, фина и мъхеста по краищата. Но засега хобитите не забелязваха почти нищо освен очите. Тия дълбоко хлътнали очи ги изучаваха бавно и сериозно, ала много проницателно. Бяха кафяви, напръскани със зелени искрици. По-късно Пипин често се мъчеше да опише първото си впечатление от тези очи. „Имах чувството, че зад тях се крие огромен кладенец, изпълнен с паметта на безбройни векове и дълги, бавни, улегнали размисли; но по повърхността им искреше настоящето — както слънчеви отблясъци потрепват по най-високите листа на огромно дърво или по вълничките на бездънно езеро. Не знам, но го усещах като нещо, израснало от земята… задрямало, може да се каже, или просто събрано между крайчеца на корените и връхчетата на листата, между земните дълбини и небето, и то изведнъж се бе събудило и ме оглеждаше със същото бавно внимание, с което безброй години е обсъждало вътрешните си дела.“

— Хръм, хум — промърмори гласът, плътен като басов дървен духов инструмент. — Много странно наистина. Да не прибързваме, това е моят девиз. Но ако ви бях видял, преди да чуя гласовете ви — харесаха ми: приятни тънки гласчета; напомниха ми нещо, но не зная точно какво — ако ви бях видял, преди да ви чуя, просто щях да ви стъпча, мислейки, че сте малки орки, и чак после щях да открия грешката си. Много сте странни наистина. Клон и корен, много странни!

Макар и все още изумен, Пипин вече не се боеше. Под взора на тия очи усещаше напрегнато любопитство, но не и страх.

— Моля ви — обади се той, — кой сте вие? И какво сте?

В старите очи се мярна особено изражение, напомнящо предпазливост; дълбоките кладенци се затвориха.

— Ами такова, хрьм — отговори гласът, — е, аз съм ент, поне така ме наричат. Да, това е думата, ент. Самият ент, може да се каже на вашия език. Ветроклин е името ми според едни, Дьрвобрад казват други. Мисля, че Дървобрад е подходящо.

— Ент? — запита Мери. — Какво е това? Вие сам как се наричате? Какво е истинското ви име?

— Ха де! — отвърна Дървобрад. — Ха! Голям залък лапни, голяма дума не казвай! Не толкоз чевръсто. Сега аз разпитвам. В моята страна сте. Чудя се вие какво сте! Не мога да ви намеря място. Като че не се връзвате в старите списъци, които научих на младини. Но това беше много, много отдавна и може да са съставили нови списъци. Чакай да видим! Чакай да видим! Как почваше?

Узнай сега науката за Живите създания!

Отпърво четири, свободните народи:

най-стари са на елфите чедата;

джудже копач из мрака обитава;

ент земероден, стар като гранита;

човекът смъртен, властелин на коня…

Хм, хм, хм.

Строител бобър и козел скокливец,

мечокът медояд, глиган побойник;

гладникът пес и заекът страхливец…

Хм, хм.

Орел в гнездото, волът пък на паша,

елен рогат; най-бърз в небето — ястреб,

най-бял е лебедът, змията най-студена…

— Хум, хм; хум, хм, как беше по-нататък? Рум-тум, рум-тум, румти, тум-тум. Дълъг списък беше. Но, така или иначе, вие май никъде не се вмествате!

— Изглежда, че нас винаги ни забравят в старите списъци и старите легенди — каза Мери. — А пък съществуваме от доста време. Ние сме хобити.

— Защо не вмъкнете нов ред? — обади се Пипин.

И хобит-полуръст живее в дупки.

Сложете ни между четирите, след човека (Големите хора), и всичко е наред.

— Хм! Не е зле, не е зле — каза Дървобрад. — Ще свърши работа. 3начи в дупки живеете, а? Звучи много правилно и благоприлично. Обаче кой ви нарича хобити! Не ми звучи като елфическо слово. Елфите са измислили всички думи — от тях е започнало.


“Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком. Но някои от моите дървета са станали гъвкави и много от тях умеят да разговарят с мен. Разбира се, елфите го започнаха – да разбуждат дърветата, да ги учат да разговарят и да изучават дървесния им език. Древните елфи открай време искаха да приказват с всичко живо. Но после дойде Великият мрак и те заминаха отвъд Морето или избягаха и се скриха в далечни долини и запяха песни за дните, що вече не ще се върнат. Никога. О, да, да, имаше едно време безкраен лес оттук до Лунните планини, а тук бе само Източният край. Волни дни бяха тогава! В ония времена можех цял ден да бродя и да пея, без да чуя нищо друго освен ехото на собствения си глас из гънките на хълмовете. Горите бяха като в Лотлориен, само че по-гъсти, по-силни, по-млади. А ароматът на въздуха! Понякога по цяла седмица само дишах.”

#33
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast

"The significance of a myth is not easily to be pinned on paper by analytical reasoning. It is at its best when it is presented by a poet who feels rather than makes explicit what his theme portends; who presents it incarnate in the world of history and geography, as our poet has done. Its defender is thus at a disadvantage: unless he is careful, and speaks in parables, he will kill what he is studying by vivisection, and he will be left with a formal or mechanical allegory, and, what is more, probably with one that will not work. For myth is alive at once and in all its parts, and dies before it can be dissected. It is possible, I think, to be moved by the power of myth and yet to misunderstand the sensation, to ascribe it wholly to something else that is also present: to metrical art, style, or verbal skill. Correct and sober taste may refuse to admit that there can be an interest for us — the proud we that includes all intelligent living people—in ogres and dragons; we then perceive its puzzlement in face of the odd fact that it has derived great pleasure from a poem that is actually about these unfashionable creatures." - J.R.R. Tolkien, The Monsters and the Critics


Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#34
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Точно днес това ми е на сърце:

- Не беше обикновена буря! Това е злата воля на Карадрас.



#35
Гандалф Сивия

Гандалф Сивия

    Истар/Маяр

  • Потребители
  • 273 posts
  • Gender:Male
  • Location:Middle earth
Пипин усещаше странно влечение към кладенеца.Докато останалите разгърваха одеялата и приготвяха легла край стените на залата,колкото може по-далеч от дупката в пода,той пропълзя към ръба и надникна надолу. В лицето му удари хладен въздух,излитащ от невидими дълбини.Внезапен импулс го тласна да напипа един каменен отломък и да го пусне в бездната.Усети как сърцето му удари много пъти преди да се чуе звук.Сетне долу,като че камъкът бе паднал сред дълбока вода в някаква пещера,се раздаде цамбуур - много далечно,но засилено и отекващо из каменната тръба.
-Какво е това?-възкликна Ганалф.
Когато Пипин призна какво е направил, той въздъхна с облекчение, но бе разгневен и Пипин видя как очите му святкат.
-Глупав Тук!-изръмжа вълшебникът.-Това е сериозно пътуване,а не някаква си хобитова разходка.Следващия път се хвърли вътре,та повече да не ни пречиш.Кротувай сега!
Няколко минути не се чу нищо друго; но после от дълбините долетяха слаби удари:Тум-туп,туп-тум.Те спряха и когато ехото заглъхна,отново се повториха:туп-тум,тум-туп,туп-туп,тум. Звучаха обезпокояващо,като някакви сигнали;но след малко чукането затихна и повече не го чуха.
-Това бяха удари на чук или изобщо не разбирам от тия неща-каза Гимли.
-Да-каза Гандалф-и това не ми харесва.Може да няма нищо общо с глупавия камък на Перегрин; но вероятно сме смутили нещо,което би било по-добре да остане на мира.Моля ви, не правете вече нищо подобно! Да се надяваме, че ще отпочинем без повече вълненя. .....

Из Задругата на пръстена,Пътуване в мрака. ;)/>






Edited by Гандалф Сивия, 07 февруари 2013 - 07:20 .

All,you have to decide,is what to do with the time that is given to you!

#36
great

great

    Убиец

  • Потребители
  • 135 posts
  • Gender:Male
  • Location:Силистра - Вестерос
Понеже съм в мрачно настроение идва ми на ум най - вече това:
,,... Из дълбините на света има много по - древни и скверни създания, отколкото орките.,,
Posted Image

Edited by great, 04 февруари 2013 - 07:36 .

Praemonitus,praemunitus!

#37
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2524 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia

,,... Из дълбините на света има много по - древни и скверни създания, отколкото орките.,,
Posted Image

За справки - Лъвкрафт. :tooth:

А спийкинг ъф мрачни цитати:
Therefore with my eyes thou shalt see, and with my ears thou shalt hear; and never shalt thou move from this place until all is fulfilled unto its bitter end.
The things one feels absolutely certain about are never true.

#38
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast

“ 'Do we walk in legends or on the green earth in the daylight?'

'A man may do both,' said Aragorn. 'For not we but those who come after will make the legends of our time. The green earth, say you? That is a mighty matter of legend, though you tread it under the light of day!”


Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#39
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Това ми е на ума сега:

 

- ... значи целият Еорлов род е опетнен с убийства, нали сте водили не една война и сте нападали мнозина, що са ви предизвикали. И все пак с някои от тях сетне сте сключвали мир — мир по политически съображения, но нима това е зле?

 

 

"Гласът на Саруман", разбира се :)



#40
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур

И

 

"Твърдите полета
хапят ни ръцете,
глозгат ни краката.
Каменни камари —
те са кости стари,
няма им месата.
Но поток и локва
най-чудесно пльоква,
гали ни краката!
А сега що щем?…"

 

 

П.П. И почти всеки стих в Кукурявците, което е много гоблинско/оркско, ако ще да е подтикнато от чакане на отговор от академична личност.


Edited by bdk, 24 декември 2014 - 01:44 .

32

 

bdk---rohan.jpg





0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users