Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Интересна личност ли е Толкин?


  • Please log in to reply
34 replies to this topic

#21
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Приключенски? Човек, който се самоопределя като хобит във всяко отношение? :)
защото моят гарван е зелен

#22
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
Това отговор на въпроса ли е? :)

Иначе - и като Берен. Пък то има и хобити с друго х. Съмнява ме да е имал самосъзнание и поведение единствено на обичаен графски хобит - дори само интересите му в литературата би следвало да подскажат, че има и друго. Но както и да е, самоопределението като хобит не противоречи задължително на интереси в споменатите от мен области. На теория ми изглежда възможно да не се покажат наяве поради вътрешни или външи причини.

32

 

bdk---rohan.jpg


#23
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Бил е безкрайно симпатичен, както изглежда. Но по-скоро като компания за разговор, а не като странен тип, който е видял цял свят. Човекът дори не е харесвал Франция, по дяволите. Никой не харесва французите, естествено, но Франция е друга работа. Една точка се отнема от Грифиндор заради непристойното поведение на мистър Толкин :)

#24
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Като Берен - само спрямо Едит. Като хобит - "in all but size". :)

По-скоро е имал тъкмо такова поведение. Обичал е селцата в Оксфордшир, но не е пътувал много; познавал е Уелс, но не е скитал из планините.

Имал е обаче едно знаменателно приключение през 1911 година. Тогава с брат си, леля си и още десетина души пътуват до Швейцария, като вървят пеш, основно по планински пътеки, натоварени с огромни раници, от Интерлакен до Лаутербрунен, през Клайне Шайдег, Гринделвалд и Майринген ("с дълбоко съжаление оставих гледката на Юнгфрау"), та до Цермат ("помня ослепителната белота на снежната пустиня между нас и черния рог на Матерхорн на няколко мили в далечината"). Всъщност това приключение е в основата на Билбовото пътуване през Мъгливите планини.
А по-късно Толкин пише, че Зилберхорн е Келебдил от мечтите му. Макар че Келебдил, Карадрас и Фануидол преспокойно биха могли да бъдат Юнгфрау, Мьонх и Айгер. Самотната планина пък напомня Матерхорн. :)

Толкин е обичал природата, изпитвал е възхищение и дори страхопочитание към нея. Ако въобще е имал някакво отношение към алпинизма обаче, то вероятно е било подобно на моето, което ти е известно. :Р И все пак най-голяма любов на Професора си остават дърветата и гората - нещо, по което си приличаме.
защото моят гарван е зелен

#25
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Реките и потоците също. Нали героите му не само мечтаят за планините, но и често обичат "шум от много води".

#26
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
Ето, имало е нещо! Преживяването от 1911-а. Даже е (доста) повече от това, на което се надявах.

Толкин може да са е свързвал Айгер-Мьонх-Юнгфрау с трите страховити върха в Мъгливите плани, кой знае още какво може да си е мислил. Не знам какви животни е виждал като съвсем малък в родна Африка, но съм предполагал, че мумаците и въобще редките описания на неща от южните страни са (поне донякъде) следствие от впечатленията му от най-ранна детска възраст (които ще да са били доста силни и може би преувеличени).

Къде ги пише тези неща - биографията от Карпентър, други места? Плюс това, само за планините стана дума, а за моретата и океаните, летенето, пещерите и т.н. - не ми се вярва и това да е останало извън вниманието на Професора. Сега е 60-годишнината от изкачването на Еверест. Британската експедиция е постигнала този връх не само в алпинизма, но и въобще в географските открития, приключенството и т.н. само 3 дни преди короноването на Кралицата. А стъпването на Еверест е събитие, за което се твърди, че е получило отзвук и внимание, колкото и първият полет в космоса на Гагарин и стъпването на луната на Армстронг. Интересно е и какво е смятал за алпинистите и планинарите Толкин (но дали някъде е споделил мението си, дали е останал свидетелство) - на върховете в Алпите има кръстове и/или статуи на Богородица, църквата е благославяла и правила водосвети за катерачите и дейността им и т.н. И като религиозен човек трябва да е имал отношение по въпроса. А и по същия въпрос за другите видове приключенци, откриватели и прочие.

32

 

bdk---rohan.jpg


#27
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Писмата, Куртев. :)

(Твари мили, ще прощавате за предългия цитат, специално за Богдан е.)

I am delighted that you have made the acquaintance of Switzerland, and of the very part that I once knew best and which had the deepest effect on me. The hobbit's (Bilbo's) journey from Rivendell to the other side of the Misty Mountains, including the glissade down the slithering stones into the pine woods, is based on my adventures in 1911: the annus mirabilis of sunshine in which there was virtually no rain between April and the end of October, except on the eve and morning of George V's coronation.

Our wanderings mainly on foot in a party of 12 are not now clear in sequence, but leave many vivid pictures as clear as yesterday (that is as clear as an old man's remoter memories become). We went on foot carrying great packs practically all the way from Interlaken, mainly by mountain paths, to Lauterbrunnen and so to Mürren and eventually tothe head of the Lauterbrunnenthal in a wilderness of morains. We slept rough — the men-folk — often in hayloft or cowbyre, since we were walking by map and avoided roads and never booked, and after a meagre breakfast fed ourselves in the open: cooking utensils and quantities of 'spridvin' (as the one uneducated French-speaking member of the party both called and wrote it, for 'methylated spirit'). We must then have gone eastward over the two Scheidegge to Grindelwald, with Eiger and Mönch on our right, and eventually reached Meiringen. I left the view of Jungfrau with deep regret: eternal snow, etched as it seemed against eternal sunshine, and the Silberhom sharp against dark blue: the Silvertine (Celebdit) of my dreams. We later crossed the Grimsell Pass down on to the dusty highway, beside the Rhone, on which horse 'diligences' still plied: but not for us. We reached Brig on foot, a mere memory of noise: then a network of trams that screeched on their rails for it seemed at least 20 hrs of the day. After a night of that we climbed up some thousands of feet to a village at the foot of the Aletsch glacier, and there spent some nights in a chalet inn under a roof and in beds (or rather under them: the bett being a shapeless bag under which you snuggled). I can remember several incidents there! One was going to confession in Latin; others less exemplary were the invention of a method of dealing with your friends the harvestmen spiders, by dropping hot wax from a candle onto their fat bodies (this was not approved of by the servants); also the practice of the beaver-game which had always fascinated me. A wonderful place for the game, plenty of water at that altitude coming down in rills, abundant damming material in loose stones, heather, grass and mud. We soon had a beautiful little 'pond’ (containing I guess at least 200 gallons). Then the pangs of hunger smote us, and one of the hobbits of the party (he is still alive) shouted 'lunch' and wrecked the dam with his alpenstock. The water soared down the hill-side, and we then observed that we had dammed a rill that ran down to feed the tanks and butts behind the inn. At that moment an old dame trotted out with a bucket to fetch some water, and was greeted by a mass of foaming water. She dropped the bucket and fled calling on the saints. We lay more doggo than 'men of the moss-hags' for some time, and eventually wound our way round to present ourselves grubby (but we were usually so on that trip) and sweetly innocent at 'lunch'. One day we went on a long march with guides up the Aletsch glacier -when I came near to perishing. We had guides, but either the effects of the hot summer were beyond their experience, or they did not much care, or we were late in starting. Any way at noon we were strung out in file along a narrow track with a snow-slope on the right going up to the horizon, and on the left a plunge down into a ravine. The summer of that year had melted away much snow, and stones and boulders were exposed that (I suppose) were normally covered. The heat of the day continued the melting and we were alarmed to see many of them starting to roll down the slope at gathering speed: anything from the size of oranges to large footballs, and a few much larger. They were whizzing across our path and plunging into the ravine. 'Hard pounding,' ladies and gentlemen. They started slowly, and then usually held a straight line of descent, but the path was rough and one had also to keep an eye on one's feet. I remember the member of the party just in front of me (an elderly schoolmistress) gave a sudden squeak and jumped forward as a large lump of rock shot between us. About a foot at most before my unmanly knees. After this we went on into Valais, and my memories are less clear; though I remember our arrival, bedraggled, one evening in Zermatt and the lorgnette stares of the French bourgeoises dames. We climbed with guides up to [a] high hut of the Alpine Club, roped (or I should have fallen into a snow-crevasse), and I remember the dazzling whiteness of the tumbled snow-desert between us and the black horn of the Matterhorn some miles away.


С това общо взето се изчерпва всичко, казано от Толкин по въпроса.

Леко офф: Онзи ден Юичиро Миура изтрепа балрозите!


PS. A Карпентър казва, че когато Толкин е бил втори срок в "Кинг Едуардс", неговият преподавател Кари Гилсън "encouraged his pupils to explore the byways of learning and to be expert in everything that came their way". Освен това Гилсън "had other qualities as well: he was fluent in several modern languages; he was an amateur inventor with a home laboratory and workshop; and he was an experienced mountain climber, elected to the Alpine Club in 1891". Но Толкин така и не се впечатлява, нито попива нещо от последното.

Edited by Strider, 06 юни 2013 - 08:09 .

защото моят гарван е зелен

#28
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
Благодарско за труда. Дано не си го писала "на ръка", така да се каже :Р

И... *** тия писма :Д От този текст, колкото и да е кратък, някак личи един сравнително обикновен младеж от небедно английско семество, малко калпазанин даже, може би като тия, за които по-късно сам ще каже, че вълшебните приказки биха могли да им вдъхнат благородство и прочие. А може и аз нищо да не разбирам де :) Някак не ми се струва твърде впечатлен от водачите, от катеренето и т.н., но пък поне от самите планини е малко по-впечатлен (което, Евдокийо, може би е приликата ви..., както си заявявала).

Може да не пише много, но все е инересно. А неговите роднини и приятели (а защо не и ученици и колеги) сигурно са знаели и знаят повече за Толкин, отколкото е записано. Но не е най-лесното нещо да се заразпитват и т.н. тия хора. Любопитно ми е и дали в кръга от близки на Толкин всички са били "като него" във въпросните отношения, или е имало поне някой по-чудат, по-приключенски настроен, с по-туковска жилка, дето е думата... :)

32

 

bdk---rohan.jpg


#29
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака

което, Евдокийо, може би е приликата ви..., както си заявявала

И това, Богдане, и това. Както и другото: I am (obviously) much in love with plants and above all trees, and always have been :)
защото моят гарван е зелен

#30
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Днес стават четирийсет години откак Толкин е починал. 40 години във Валинор! Царство му небесно, вечна му памет и така нататък. Прекрасен автор е, явно е бил и прекрасен човек. По тоя повод се сещам за една малка ученическа историйка. Мой съученик, голям фен, дойде един ден на даскало с адски навирен нос и като го питах какво толкова се надува, обясни:
- Мой приятел се върна от Англия и ми донесе...
(тъдъдъдъммм)

... шепа пръст от гроба на Толкин.

Не знам дали това беше вярно, но страшно му завиждах. И днес бих му завиждал.

 

Да живей на братски Нуменор народът!



#31
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака

Куртев, виж хората какви работи организират. :)

 

http://www.alpenwild...rip?trips_id=29


защото моят гарван е зелен

#32
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Яко!



#33
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Роналд Толкин умира на 2 септември 1973 в Борнемут. Днес стават 41 една години оттогава. Благодарим за всичко, Професоре! Requiem aeternam dona ei, Domine. Et lux perpetua luceat ei.



#34
cvetelina

cvetelina
  • Потребители
  • 16 posts
За мен Толкин е едно комплексна личност, творчески гений. За да пише по начина, по който той го прави, се изискват много качества, а той ги притежава всичките до едно. Мога да твърдя, че той е повече от интересна личност.

#35
veli11

veli11
  • Потребители
  • 11 posts
Толкин е невероятна личност, харесвам почти всичките му книги, този автор е различен от всички останали, има нещо специално в него.
Толкин е невероятна личност, харесвам почти всичките му книги, този автор е различен от всички останали, има нещо специално в него.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users