Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Влиянието на Толкин


  • Please log in to reply
68 replies to this topic

#41
Folko

Folko

    Дърво в свят на дървари или просто елф в гората!

  • Потребители
  • 187 posts
  • Gender:Male
  • Location:Източната степ

Ридкъли се казва, Муструм Ридкъли Кафявия tooth[1].gif А помниш ли в коя точно книга се появяваше за пръв път? Щото искам да я препрочета, а не помня заглавието... unsure.gif

Вярно че беше Ридкъли
Надничам дълбоко в харда си и от там излиза "Подвижни образи".
Там май че бяха го извикали за директор на Невидимия институт или нещо такова.
Спомням си че постоянно размахваше арбалети и лъкове.
Нека някой, чел повече Пратчет да ме светне :comphits:
Всичко, което се случва, се случва!
Дъглас Адамс

#42
Талиесин

Талиесин

    Imperial

  • Потребители
  • 489 posts
  • Gender:Male
  • Location:Somewhere Far Beyond
Не разбирам тази неприязън към Пратчет. Ако е заради "гаври" с Толкин - съжалявам, такива няма. Нещо повече - Пратчет нееднократно е заявявал в интервюта уважението си и към Толкин, и към "Властелинът на Пръстените", а в книгите му няма абсолютно нищо, което да мине за гавра или подигравка с толкиновото творчество. А че бъзици има, има, влияние също - но това е неизбежно. Като цяло, пародиите на Пратчет в началото са насочени срещу мейнстрийм фентъзи клишетата, а по-късно до такава степен се примесват със социална и всякаква друга сатира, че вече и дума не може да става за гаври. (И само една скоба, Пратчет има една особеност - старае се да отговаря на всяко получено фенско писмо. Това е така, защото на младини пратил писмо на Толкин и бил изключително впечатлен, когато тази толкова известна и популярна личност отделила време да му отговори лично. Аз лично, освен "Евала", друго не мога да кажа.)

Торине, не виждам с какво те е подразнило името в "Добри поличби". По-горе ти казаха с какво всъщност е закачка, а по принцип цялата книга има закачки с какво ли не и това е умишлено и повечето случаи - абсолютно добродушно.

А ако наистина търсите зловредно влияние на Толкин - прочетете "Мечът на Шанара" на Тери Брукс. Едно към едно "Властелинът на Пръстените", без дълбочината...

П.П. Първата поява на Муструм Ридкъли е точно в "Подвижни образи", следвайки хронологията на оригиналните издания. В българските, издавани безкрайно хаотично, първата му поява е в "Музика на душата".
No one remembers the singer. The song remains.
Posted Image

#43
Гост_Thorin Oakenshield_*

Гост_Thorin Oakenshield_*
  • Гости
Талиесин, не съм кой знае колко вещ в творчеството на Пратчет. Прочел съм една две книжки и да ти кажа съм отвратен от меко казано просташкия му стил на писане. Но това си е лично мое мнение и не задължавам никого с него.

#44
Талиесин

Талиесин

    Imperial

  • Потребители
  • 489 posts
  • Gender:Male
  • Location:Somewhere Far Beyond
Пратчет и просташки стил на писане :blink: Вярно е, не е пуритан, но пък има и толкова примери за откровено просташки текстове на други автор. Както и да е, това е въпрос на гледна точка и мнение.

А и темата все пак е за влиянието на Толкин, което, честно казано, е огромно. навремето писах нещо подобно за Софкон 2005та, но и то беше далеч от всеобхватност. А и не бива да се ограничава дискусията само в литература и евентуално музика.
No one remembers the singer. The song remains.
Posted Image

#45
Гост_Thorin Oakenshield_*

Гост_Thorin Oakenshield_*
  • Гости
За влиянието на Толкин никой не спори. То е повече от огромно. В крайна сметка сума ти хора днес си изкарват хляба благодарение на него.

#46
Greenleaf

Greenleaf

    An Elf

  • Потребители
  • 390 posts
  • Gender:Male
  • Location:Зеленогор

А ако наистина търсите зловредно влияние на Толкин - прочетете "Мечът на Шанара" на Тери Брукс. Едно към едно "Властелинът на Пръстените", без дълбочината...

Да и да, и три пъти да! Най-после. Направо съм се наслушал колко Велики били тия книги на Тери Брукс пък на мене хич не ми направи добро впечатление. Значи не съм бил само аз с лошо мнение.

Колкото до Пратчет и влиянието на Толкин върху него... ами май най-добре се вижда в линията на Стражата, накоято аз съм върл почитател :).
Първо в "Стражата! Стражата!" - историята с дракона напомня на Смог - даже серж. Колън се опитваше да го цели в слабото място от един покрив със своята късметлийска стрела (на мене лично ми напомни за Бард Стрелеца от "Хобитът" и неговата черна стрела). В тая книжка се появява и образът, който напомня на Арагорн - Керът Айрънфаундърсън, намерен като дете от джуджета и съответно отгледан от тях(е, не са елфите и Елронд, ама пак е близо :P ). Та той си има наследствен меч. По-точно сабя (не е Андурил, но пък какво от това), която е съвсем уникална - най-немагическото оръжие на света, но пък за сметка на това е перфектно балансирана.
След това във "Въоръжени мъже" Керът е разкоспириран като наследник на последният крал на Анкх и се опитват да го върнат на валст. Там се споменава, че лорд Ветинари - патрицият и настоящ валдетел на Анкх-Морпорк седи на обикновено столче в подножието на златният трон на Анкх (съвсем като наместниците на Гондор :rolleyes: ). Е, това всъщност се налага от някой съображения за сигурност, свързани с въпросният трон, които може да научите, ако прочетет книжката.

Нищо просташко не виждам в това - на мене ми прилича по-скоро на приятелско намигане към Толкин и феновете му. И не ми пречи да съм едновременно фен и на Толкин и на Пратчет. :thumb:



#47
kalinka

kalinka
  • Потребители
  • 734 posts
  • Gender:Female
  • Location:София

Надничам дълбоко в харда си и от там излиза "Подвижни образи".
Там май че бяха го извикали за директор на Невидимия институт или нещо такова.
Спомням си че постоянно размахваше арбалети и лъкове.
Нека някой, чел повече Пратчет да ме светне :comphits:

Архиканцлер на Невидимия Университет :) Мерси и на теб, и на Талиесин, точно първата поява по хронологията на книгите ми трябваше. Впрочем, ето един цитат от "Господари и Господарки": "Муструм Ридкъли беше съпричастен към съдбата на редките животински видове. Правеше ги още по-редки." :D

А ако наистина търсите зловредно влияние на Толкин - прочетете "Мечът на Шанара" на Тери Брукс. Едно към едно "Властелинът на Пръстените", без дълбочината...

Благодаря за предупреждението. Мислила съм да чета "Мечът на Шанара", но вече няма и да го пипна. :)


Торин, стила на Пратчет може да е всичко друго, ама не и просташки :huh:

Враг украл твою мечту,
Что ты ковал в поту -
Ведь свет своей души
В те камни ты вложил...


#48
Elberet

Elberet
  • Потребители
  • 7 posts
  • Gender:Female
Повлиява, няма как да не. Има плагиатство, определено доста често се среща в по-новите книги. Но от друга страна не можем да виним фентъзи писателите, тъй като няма как някои идеи да не се припокриват. Толкин също много е взел от културите на различни народи, от митологията и тн.
Изненада.
И аз се стреснах.
Изненада.
Досада?
Странно…

#49
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Във "Вещици в чужбина" на Пратчет Баба Вихронрав, Маграт и Леля Ог срещат едно същество с големи, светещи очи, което си говори само, лигави се, преглъща, придвижва се по подземна река, яхнало дънер и съска, а на това отгоре има и рожден ден. Да ви говори нещо? Е, не е плагиатство, откровен майтап си е. Иначе Пратчет много обича да се заиграва с клишетата и то не само във фентъзито. А тъй като плагиатите са направили много от идеите на Толкин на клишета, Пратчет се закача и с тях.

Иначе Толкин е повлиял и на правописа - "dwarves" като множествено число за "джудже" е въведено от него. Правилната форма е "dwarfs", но вече почти не се използва. На това отгоре в играта "Age of Mythology" това фигурира черно на бяло като признание в обяснението що е джудже. А в една от мисиите на "Age of Wonders II" има град Едорас. Примерите са много и не става дума само за повърхностни прилики. Често има истински плагиатства. Още по-смешно е, че плагиатите опростяват идеите на Толкин и ги представят обикновено по нелеп начин.

#50
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
 
Alan Reynolds

"As is well known, the initial print run of LotR came out in a period of many months. There was a tremendous gap - (of eleven months!) - between the publication of TT and RotK. Imagine the suspense - 'Boom. Clang. Frodo was alive - but taken by the enemy!' A dear friend of ours tells a story which illustrates the frustration of Tolkien's earliest admirers. In 1955 she was working in a library. One day, a shadow loomed over her as she sat at her desk. She looked up and there in front of her was Christopher Lee. Now this friend knew and admired Mr Lee as a singer, (what with his having a fine baritone voice), so she confesses to having been a little flustered. 'Do you have the third part of the Ring?' he asked earnestly. 'Oh, er... Siegfried?' she stammered. 'No, dammit!' The other Ring!'"

 


Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#51
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male

Както обещах, предлагам ви поемата на Толкин "От Митолюбеца до Митомразеца". В нея виждаме скритата страна на огромния Толкинов ентусиазъм и първоначалния скептицизъм на Клайв Луис.

Прилагам и английския текст. Моля, не ме съдете твърде строго при сравнението - на много места се наложи да използвам авторизиран превод, по-близък до духа, отколкото до буквата на поемата.

 

 

 

На един човек [К. С. Луис], който каза, че митовете са лъжи и следователно безполезни, дори и да „звучат през сребро”.

 

 

ОТ МИТОЛЮБЕЦА ДО МИТОМРАЗЕЦА

 

Дърветата поглеждаш – и слагаш етикета,

(защото, както казваш, „те просто са дървета”);

а стъпката ти бодра утъпква без да спира

един невзрачен глобус в безкрая на всемира;

звезда си е звездата – кълбо от прах космичен,

поело из простора по път математичен,

и в неговия строго определен светлик

обречените атоми загиват миг след миг.

 

По заповед на Воля, която тачим ние

(и трябва), но не знаем какво се в нея крие,

текат процеси мощни, през времето поели

от сумрачно начало към неизвестни цели;

и също като в древен, съсухрен ръкопис,

нашарен със поправки, покрили лист след лист,

безбройни форми никнат – ту грозни, ту прекрасни,

ту крехки, ту чудати, ту гибелно опасни,

една за друга чужди, ала с една следа –

от злака през човека до бурната звезда.

Бог сътвори скалите, дърветата, пръстта,

звездите в небосвода, инсектите, света

и рожбите човешки, които крачат тук,

а нервите им пеят от всеки лъч и звук.

Талазите в морето, зефирът сред дъбравите,

тревата изумрудена и мудността на кравите,

светкавиците бляскави, звукът на птича песен,

животът и смъртта на простичката плесен,

туй всичко се записва и слага отпечатък

връз мозъчните гънки, бразди и тъй нататък.

И все пак знай, дървото не е „дърво” додето

не се превърне в слово и име, чрез което

създанията мислещи достигат своя връх –

света да пресъздават със тленния си дъх,

но туй не е ни фото, ни запис, ни архив,

а прозорливост, мъдрост, тъга и смях звънлив,

дълбок душевен отзвук на людете, открили

прозрение за близост със движещите сили,

що битие даряват на светила и твари –

затворници бунтовни в занданите прастари,

решени упорито духа да издълбаят

през онова, което от личен опит знаят.

Те в себе си полека откриха сили тайни

и елфите съзряха – създания омайни,

за наковалня взели скалата на ума

и в дивни шарки сплели зорница и тъма.

Не ще съзреш звездите, ако не си видял

сребро да оживява, да лумва в пламък бял

и гордо да разцъфва в звука на стар рефрен,

чието ехо още в безкрайно древен ден

света е огласило. И няма небосвод,

а само пустош мрачна, без блясък и живот,

ако не видиш купол в безкрайния всемир,

от елфите окичен с елмази и сапфир;

земя не ще да има, не зърнеш ли преди

утробата, що всичко на този свят роди.

Не със лъжи е пълно сърцето на човека,

то носи мъдростта на Бог от памтивека

и пази я до днес. Макар и вън от Рая,

Човек не е погубен, ни променен до края.

Дори и покварен, на трона си остава

и пази царски дрипи от старата си слава:

Човек, Творец вторичен, кристално огледало,

в което се пречупва божественото Бяло

на багри многобройни с безкрайни съчетания,

що в умовете раждат действителни създания.

Дори ако напълним със елфи и гоблини

гори и пущинаци, долчинки и рътлини,

със драконово семе света да сме засели

и Богове да пращаме из мрачните предели –

това е наше право. За него няма тлен,

Човек закона спазва, по който е роден.

 

Да! Ний творим суетни, безпочвени мечти

в тях дирим си утеха – и той, и аз, и ти!

Отгде е тази воля, отгде е тоз копнеж

добро и зло чрез мисъл и блян да разбереш?

Не всеки блян е празен, и не от суета

стремим се към успеха, а болката в света

за нас не е желана, за нас е просто зло,

що волята пречупва с покорство и тегло.

А колкото до Злото, едно се само знае:

че Злото съществува; че има го; това е.

 

Блажени са сърцата, що портите затварят

пред силите на злото и с тях не преговарят,

макар от страх да тръпнат; а в тайните покои

тъкат хоругви святи на становете свои

огрени от мечтата за онзи светъл ден,

кога ще рухне Мракът от светъл лъч сломен.

 

Блажени са онези от Ноевия род,

що в ладиите крехки товарят нов живот

и плават през стихии към призрачна страна,

описвана в легенди от древни времена.

 

Блажените поети легенди са създали

за туй, що се не среща в архиви и анали.

Не те – самите ние забравяме Нощта

и търсим си утеха във бягство от света

чрез евтини забави или безплоден блян

за остров на блаженство от златен лъч огрян.

Те знаят по-красиви, по-прелестни места,

съзират ги в съня си далеч, накрай света.

Но седнеш ли да слушаш, пази се ти от тях –

те виждат също Гибел, падение и страх,

и все пак този страх съвсем не ги възпира

към доблест да ни палят с вълшебната си лира,

за да огреят Днеска и мрачното Тогаз

със Слънце, над което те само имат власт.

 

Как бих желал да пея до тези менестрели,

незримото да будя със мелодични трели,

да плавам с храбреците из бурния простор

със кораб съграден от здрав планински бор,

упътен след неясна и ефимерна цел

на приказния Запад зад синия предел.

Аз бих застанал редом с бойците под обсада,

що водят люта битка, без милост и пощада

и все пак вярно дават във злато свойта дан,

за да секат монети за краля невидян

или със златни нишки по бойни знамена

да изтъкават герба на своята страна.

 

Аз знам – не съм маймуна говореща, двунога.

Пред нея зее пропаст, благодаря на Бога,

ако във свойта милост прогреса прекрати,

вместо да го остави във кръг да се върти

и сляпо да си вярва, че крачи все напред,

докато всъщност слага пореден етикет.

Не искам твоя път, потънал в прах и скука,

где всичко е известно – от тука и до тука,

где нищо не помръдва и няма място там

за дребния мечтател със скромния му плам.

Не ще ме покори Желязната корона.

В колиба си оставам – в колиба, но на трона.

 

Във Рая може взорът, случайно отклонен

от вечния сияен и непомръкващ Ден

да зърне как припламва могъщото сияние

на Истините вечни и вечното Познание.

И гледайки тогава Блажената страна,

ще види всичко същото, но с разлика една –

свободно от окови. Реалното Спасение

съвсем не е промяна или унищожение,

а и на Градинаря каприз не е било.

То зло не ще да види, защото всяко зло

не е във плана Божи, а суетата в нас

подмамва ни нататък със тих, беззвучен глас.

Но в Рая за окото прегради вече няма,

там новото гради се без капчица измама,

не мъртви, вечно живи творците крачат там,

поетите окичват с венци от огнен плам

и не на арфи свирят с безгрешни пръсти, знай,

а струни си изплитат от вечния Безкрай.

 

 

 

 

 

To one [C.S. Lewis] who said that myths were lies and therefore worthless, even though 'breathed through silver'.

Philomythus to Misomythus

You look at trees and label them just so,
(for trees are 'trees', and growing is 'to grow');
you walk the earth and tread with solemn pace
one of the many minor globes of Space:
a star's a star, some matter in a ball
compelled to courses mathematical
amid the regimented, cold, inane,
where destined atoms are each moment slain.

At bidding of a Will, to which we bend
(and must), but only dimly apprehend,
great processes march on, as Time unrolls
from dark beginnings to uncertain goals;
and as on page o'er-written without clue,
with script and limning packed of various hue,
an endless multitude of forms appear,
some grim, some frail, some beautiful, some queer,
each alien, except as kin from one
remote Origo, gnat, man, stone, and sun.
God made the petreous rocks, the arboreal trees,
tellurian earth, and stellar stars, and these
homuncular men, who walk upon the ground
with nerves that tingle touched by light and sound.
The movements of the sea, the wind in boughs,
green grass, the large slow oddity of cows,
thunder and lightning, birds that wheel and cry,
slime crawling up from mud to live and die,
these each are duly registered and print
the brain's contortions with a separate dint.
Yet trees are not 'trees', until so named and seen
and never were so named, tifi those had been
who speech's involuted breath unfurled,
faint echo and dim picture of the world,
but neither record nor a photograph,
being divination, judgement, and a laugh
response of those that felt astir within
by deep monition movements that were kin
to life and death of trees, of beasts, of stars:
free captives undermining shadowy bars,
digging the foreknown from experience
and panning the vein of spirit out of sense.
Great powers they slowly brought out of themselves
and looking backward they beheld the elves
that wrought on cunning forges in the mind,
and light and dark on secret looms entwined.

He sees no stars who does not see them first
of living silver made that sudden burst
to flame like flowers bencath an ancient song,
whose very echo after-music long
has since pursued. There is no firmament,
only a void, unless a jewelled tent
myth-woven and elf-pattemed; and no earth,
unless the mother's womb whence all have birth.
The heart of Man is not compound of lies,
but draws some wisdom from the only Wise,
and still recalls him. Though now long estranged,
Man is not wholly lost nor wholly changed.
Dis-graced he may be, yet is not dethroned,
and keeps the rags of lordship once he owned,
his world-dominion by creative act:
not his to worship the great Artefact,
Man, Sub-creator, the refracted light
through whom is splintered from a single White
to many hues, and endlessly combined
in living shapes that move from mind to mind.
Though all the crannies of the world we filled
with Elves and Goblins, though we dared to build
Gods and their houses out of dark and light,
and sowed the seed of dragons, 'twas our right
(used or misused). The right has not decayed.
We make still by the law in which we're made.

Yes! 'wish-fulfilment dreams' we spin to cheat
our timid hearts and ugly Fact defeat!
Whence came the wish, and whence the power to dream,
or some things fair and others ugly deem?
All wishes are not idle, nor in vain
fulfilment we devise -- for pain is pain,
not for itself to be desired, but ill;
or else to strive or to subdue the will
alike were graceless; and of Evil this
alone is deadly certain: Evil is.

Blessed are the timid hearts that evil hate
that quail in its shadow, and yet shut the gate;
that seek no parley, and in guarded room,
though small and bate, upon a clumsy loom
weave tissues gilded by the far-off day
hoped and believed in under Shadow's sway.

Blessed are the men of Noah's race that build
their little arks, though frail and poorly filled,
and steer through winds contrary towards a wraith,
a rumour of a harbour guessed by faith.

Blessed are the legend-makers with their rhyme
of things not found within recorded time.
It is not they that have forgot the Night,
or bid us flee to organized delight,
in lotus-isles of economic bliss
forswearing souls to gain a Circe-kiss
(and counterfeit at that, machine-produced,
bogus seduction of the twice-seduced).
Such isles they saw afar, and ones more fair,
and those that hear them yet may yet beware.
They have seen Death and ultimate defeat,
and yet they would not in despair retreat,
but oft to victory have tuned the lyre
and kindled hearts with legendary fire,
illuminating Now and dark Hath-been
with light of suns as yet by no man seen.

I would that I might with the minstrels sing
and stir the unseen with a throbbing string.
I would be with the mariners of the deep
that cut their slender planks on mountains steep
and voyage upon a vague and wandering quest,
for some have passed beyond the fabled West.
I would with the beleaguered fools be told,
that keep an inner fastness where their gold,
impure and scanty, yet they loyally bring
to mint in image blurred of distant king,
or in fantastic banners weave the sheen
heraldic emblems of a lord unseen.

I will not walk with your progressive apes,
erect and sapient. Before them gapes
the dark abyss to which their progress tends
if by God's mercy progress ever ends,
and does not ceaselessly revolve the same
unfruitful course with changing of a name.
I will not treat your dusty path and flat,
denoting this and that by this and that,
your world immutable wherein no part
the little maker has with maker's art.
I bow not yet before the Iron Crown,
nor cast my own small golden sceptre down.

In Paradise perchance the eye may stray
from gazing upon everlasting Day
to see the day illumined, and renew
from mirrored truth the likeness of the True.
Then looking on the Blessed Land 'twill see
that all is as it is, and yet made free:
Salvation changes not, nor yet destroys,
garden nor gardener, children nor their toys.
Evil it will not see, for evil lies
not in God's picture but in crooked eyes,
not in the source but in malicious choice,
and not in sound but in the tuneless voice.
In Paradise they look no more awry;
and though they make anew, they make no lie.
Be sure they still will make, not being dead,
and poets shall have flames upon their head,
and harps whereon their faultless fingers fall:
there each shall choose for ever from the All.


Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#52
Corwin

Corwin
  • Потребители
  • 1058 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград

Иначе Толкин е повлиял и на правописа - "dwarves" като множествено число за "джудже" е въведено от него. Правилната форма е "dwarfs", но вече почти не се използва.

:P :P :P

А поемата е прекрасна, но още по-добре звучеше на живо от устата на Нарви :)

Даже сега като прочетох и оригинала, струва ми се сякаш, че преводът е по-добър!


Edited by Corwin, 10 септември 2013 - 02:46 .

'Humans need fantasy to be human.To be the
place where the falling angel meets the rising ape.'

#53
Sparrow

Sparrow

    Not Thor, but а lightning sparrow. :D

  • Потребители
  • 1102 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград>Пловдив>Асеновград

И на мен на места преводът ми звучи по-добре, и звучно, и смислово.

Като:

Аз знам – не съм маймуна говореща, двунога.

Пред нея зее пропаст, благодаря на Бога,

ако във свойта милост прогреса прекрати,

вместо да го остави във кръг да се върти

и сляпо да си вярва, че крачи все напред,

докато всъщност слага пореден етикет.

Не искам твоя път, потънал в прах и скука,

где всичко е известно – от тука и до тука,

где нищо не помръдва и няма място там

за дребния мечтател със скромния му плам.

Не ще ме покори Желязната корона.

В колиба си оставам – в колиба, но на трона.

 

Звучи ми по-добре, лично на мен.
 


Christ paid a debt He did not owe, because we owed a debt we could not pay.
Posted Image

#54
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Ако мога да се изкажа по самата поема - сещам се за "днес романтиката е в моторите". Физиците често казват, че реалността е далеч по-вълнуваща и сложна дори от най-интересните митове. Тоест Мизомитус (Митомразецът) би могъл да възрази, че:

 

Дърветата поглеждаш – и слагаш етикета,

(защото, както казваш, „те просто са дървета”);

а стъпката ти бодра утъпква без да спира

един невзрачен глобус в безкрая на всемира;

звезда си е звездата – кълбо от прах космичен,

поело из простора по път математичен,

и в неговия строго определен светлик

обречените атоми загиват миг след миг.

 

е несправедливо обвинение. Всъщност Митомразецът би могъл да си представи дървото, глобуса, звездата и обречените атоми по изключително интересни начини, разглеждайки какви ли не хипотези за произхода, строежа и функционирането им. Почти нова митология, почти нови неща изказани "през сребро", но по по-друг начин. Покойният Карл Сейгън е бил по-скоро митомразец, но неговата визия за космоса е толкова величествена, че почвам да се питам дали пък не е вдъхновител на нови митолюбци. Същото важи и за Айзък Азимов. Има нещо много благородно в такива хора - и много поетично, макар и по неочакван начин. В края на краищата научната фантастика също е литература, колкото и научна да се води.

 

 

 

Отделно, като религиозен човек намирам позицията на Толкин за малко нещо съмнителна от съвсем друга гледна точка. Знам, че е бил добър католик и прочие, но има нещо доста тревожно във всички тези негови позовавания на: 

 

Те в себе си полека откриха сили тайни

и елфите съзряха – създания омайни,

за наковалня взели скалата на ума

и в дивни шарки сплели зорница и тъма.

 

Както и на: 

Блажените поети...

 

Всичко това е, разбира се, очарователно, но то не може да бъде сериозна позиция на добър католик. Честно. Да, знам много добре (както и Толкин го е знаел), че дори в митовете на древните езичници е имало сенки от единствената религиозна истина. И че, да речем, Омир е бил велик поет, може би малко нещо боговдъхновен, едва ли не пророк и изразител покрай всичко друго и на една-две божествени мисли. Но същевременно християнската вяра не иска от нас много-много да се прехласваме по:
 

Талазите в морето, зефира сред дъбравите,

тревата изумрудена и мудността на кравите,

светкавиците бляскави, звука на птича песен,

живота и смъртта на простичката плесен...

защото всъщност ние сме съвсем за кратко на тази иначе наистина хубава земя, а истинската ни родина е на небето. Напротив, светът всъщност е в паднало състояние, светът е не само приятно, а и ужасно място, в него има смърт и страдания - и то по наша вина. Поне така учи католическата Църква - че заради греха на праотците ни Адам и Ева целият свят е увреден и в него лъвът разкъсва газелата, вместо да легне до нея приятелски. И това е един вид унаследена вина. Така че човек, дори да е митолюбец, няма голямо основание да се хвали, че е:

... в колиба, но на трона.

На никакъв трон не е. О, да, човек е Божие подобие, но увредено, унизено, способно най-вече на грехове и слабости. А не на слава и подвизи. Напротив, всяко наблягане на неща като:
 

Дори ако напълним със елфи и гоблини

гори и пущинаци, долчинки и рътлини,

със драконово семе света да сме засели

и Богове да пращаме из мрачните предели –

това е наше право. За него няма тлен,

Човек закона спазва, по който е роден.

всъщност представлява открито отстъпление от единствената истинска религия. "Което е да, да бъде да и което е не, да бъде не; всичко друго е от Лукавия". Дори само тези думи са достатъчни, не е нужно да привеждам още цитати от Писанието или пък яростните инвективи на старите католически автори срещу езическите басни и лъжите на поетите. И за по-малки възторзи разни хорица са отивали на разговор с брат Бернар Ги в мазето на манастира...

Разбира се, не е лъжа, че има и такива, и онакива стари католически автори. Някои са били луди по древната митология и са виждали в нея хубави алегории и тъмни предсказания за Христовото пришествие. Обичали са Вергилий, ценяли са Аристотел, събирали са народни песни. Толкин явно симпатизира повече на този род ученолюбиви калугери, които някак са примирявали вярата и литературните си интереси. Затова си е съчинил и историйката за Ауле, който твори някакви нескопосни джуджета, тласкан от божественото вдъхновение в себе си. Затова говори за писателите като за sub-creators.
Аз също предпочитам споменатите симпатични калугери, които с благочестив ужас преписват и коментират езически разкази; за мен Христос е личният ми германски вожд, а Платон е християнски светец. Но все пак Толкин малко се е поувлякъл. Не помня кой стар англосаксонски автор драматично питаше: Quid Christus cum Ingeldo? Какво общо има Христос с героя Ингелд?

Тъй че митомразците могат да бъдат всякакви, а далеч не само такива колебливи рационалисти като Луис. Могат да бъдат и сериозни учени, и сериозни католици.
Бедният Луис не е знаел какво да отговори, просто защото Толкин е бил увличащ събеседник и добър приятел. В края на краищата Толкин, изглежда, е направил добро на Луис с всичките си приказки - човечецът е бил толкова впечатлен, че е станал християнин (е, вярно, от англиканската Църква, но все е по-добре от нищо). Изглежда, че с всичките си елфи, въображаеми пейзажи и буйно въображение старият Джон Роналд е бил нелош проповедник :) Неведоми са пътищата Божии, нали така.

Пък и, както ви казах и в темата за пръстените - с вдъхновителската сила трябва да се внимава. Тя съвсем спокойно може да се окаже нечиста. Да предаде и погуби човека. Най--просто казано - да му вземе ума.

 

Извинявайте за логореята, очевидно съм под впечатление от текста. Браво на Нарви!



#55
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур

Хубава защита на митомразеца.

 

 

В колибата и на трона, примерно, митолюбецът има известни недостатъци, като гордост.

 

Обаче в

 

Дори ако напълним със елфи и гоблини
гори и пущинаци, долчинки и рътлини,
със драконово семе света да сме засели
и Богове да пращаме из мрачните предели –
това е наше право. За него няма тлен,
Човек закона спазва, по който е роден.

 

аз виждам осъзнаване, че той може да сгреши, но това няма да е Грешно. Или, ако се окаже Грешно, ще си понесе отговорно и съзнателно наказанието, ако има такова. Не го ли съдиш прекалено строго или дори без право? :)


32

 

bdk---rohan.jpg


#56
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

На това: "... и Богове да пращаме из мрачните предели - / това е наше право..." има много хубав отговор:

 

"С трепет издигнаха идоли страшни,
жертви езически бяха убити.
Бедни датчани! Почитаха оня
Враг несмирим на човешкото племе.
Те не познаваха Бога Всевишен,
благия Господ, небесния Съдник.
Молеха враг да надвие врага им.
Горко на оня нещастник, в заблуда
който се кланя пред демон лъжовен -
няма за него надежда, опора.
Сладост едничък намерил е този,
който в часа на смъртта си ще може
мир да намери в ръцете Господни!"

 

 

Или поне така е смятал скрипторът на "Беоулф".



#57
Моби80

Моби80
  • Потребители
  • 2 posts

.


Edited by Моби80, 04 октомври 2013 - 06:53 .


#58
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Проф. Калин Янакиев: "За студентския протест и Толкин"

(Не мога да не отбележа, че на два-три протеста носех фестовите си тениски.)


Edited by Menedhel, 05 ноември 2013 - 10:16 .


#59
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male

Мани, мани!

Заради тоя репортаж червените ескадрони намразиха и Толкин.


Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#60
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Мани, мани!

Заради тоя репортаж червените ескадрони намразиха и Толкин.

Ако има антитолкиновски соцпамфлет, ще го изчета със злоба и ще го изкоментирам гавраджийски.






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users