Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Любими дялове от Толкиновите книги


  • Please log in to reply
7 replies to this topic

#1
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 975 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
- нещо средно между любимите книги и любимите цитати (т.е. най-любими откъси).

Та, кои са ви любимите части (естествено, ако имате такива) от Толкиновите книги? Примерно, за Властелина това може да значи коя част от всяка от трите книги харесвате повече? (И защо? - ако ви се обяснява ;)). Може да означава пък и отделна глава (това ще да важи и за Хобита). И мени ли се това с времето?

На всяко четене нещо различно ни прави впечатление - нещо, което преди сме подминали набързо, нещо, което сме забравили - трудно е, ако не и невъзможно, да се прочете целият Властелин с твърде силно съсредоточение. Ако щете, дори след някои много прочувствени или лични дялове е разбираемо човек да се е поизтощил умствено закратно :) Но едно е нещо да го (пре)откриеш, друго е то да ти стане любимо.



Например, едни от любимите са ми първите (няколко)стотин страници от Властелина, които много хора смятат за скучни - те ми дават онова хобитово спокойствие, красотата на Средната земя, потапянето в този свят. Съответно пропорционална част и от Хобита харесвам по подобен начин. С времето различни дялове от тези книги съм захаресвал допълнително, та съм заобичвал още по-силно цялите книги/света. Сякаш с всяко следващо четене новооткритите любими и силно-въздестващи мигове се местят по към края на книгите, но има и други.



При скорошните пети четения на Хобита и Властелина, много голямо удоволствие ми доставиха втора и трета книга от Властелина, както и пета и шеста (т.е. цялото завръщане на Краля).


Втора книга първо ми показа отново една от по-дивите и сурови части на северозапада Средната земя, докарвайки ми почти зловещо-доволна усмивка или строг кеф. После в Лотлориен дойде усещането за древност, усещане, сходно с това в Силмарилиона (и то още преди Толкин изрично да подчертае на три пъти, че задругата е попаднала в един стар свят ;))


Трета книга (пак) ми даде чувството за древност (в света на хората повече), суровост и свирепост. Свирепост на рохиримите и на битката при Шлемово усое (истинска, а не "фантастична" и далчна, личаща, че е кървава, дори и без да е пряко описана ужасията (както е да речем предадена тази в кулата на Кирит Унгол)).


Завръщането на Краля пък може би преди бях прочитал с цялостно леко занижено внимание (дали заради филма?) Не, че нямах любими моменти и от третия том на Властелина, но цялостното удоволствие от четенето му сега беше сякаш по-силно от преди.

Особено важи това за първите три глави, последните две глави и приложението (за Арагорн и Арвен) от книга шеста.

Толкин изключително успешно представя мъката и тежестта на целия преход в Мордор. Удоволствието от езика, изказа беше може би най-силно от това за целия Властелин при това пето четене.

После пък, в последните две глави (дописани от Самознай в Червената книга), се изкефих много на свободното и правдиво наричане на глупаците, тиквениците и прочие с техните заслужени имена и заканите за разправа с въпросните обесници и изпълнението на тези закани. Личи си различния стил и поглед на Фродо и Сам - възвишеният господар и по-обикновения градинар.

А за край, величие в самия край на четенето, когато Арагорн казва на кралица Арвен, че отвъд кръговете на света, към които не са приковани навеки, има нещо повече от спомен! При някое предишно четене (може би третото) съм бил обърнал внимание повече на предната реплика на Арагорн :)


По сходен начин и с Хобит, сега раздялата на Билбо с оцелелите джуджета ме докосна най-силно от цялата история.

"Най-сетне дойде часът да се раздели с приятелите си.
— Прощавай, Балин! — рече Билбо. — Прощавай, Дуалин! Прощавайте и вие, Дори, Нори, Ори, Оин, Глоин, Бифур, Бофур и Бомбур! И нека брадите ви никога не изтъняват! — После, като се обърна към Планината, той добави: — Прощавай, Торине! Прощавайте и вие, Фили и Кили, и нека споменът за вас да бъде вечно жив!
Тогава, застаналите пред Портата джуджета се поклониха дълбоко, но думите заседнаха на гърлото им.
— Прощавай и ти и на добър час! — успя най-сетне да каже Балин. — Ако някога ти се случи пак да дойдеш при нас, когато подземията ни ще бъдат отново красиво подредени, ще устроим едно истинско празненство!
— А и вие също, ако имате път към мен — рече Билбо, — влизайте, без да чукате! Чаят е в четири часа, но всеки от вас ще бъде добре дошъл по всяко време!
После той се обърна и си тръгна."

32

 

bdk---rohan.jpg


#2
Erinion Gil-Galad

Erinion Gil-Galad
  • Потребители
  • 42 posts
  • Gender:Female
  • Location:Ondolindë
Моето първо четене на Властелинът и изобщо нещо Толкиново беше когато бях в 9-ти клас. Помня тогава ми направиха адски голямо впечатление частите с Том Бомбадил - любими ми бяха с историята, стихчетата и изобщо атмосферата. След това битката между Гандалф и Балрогът - беше ми толкова мъчно за Гандалф, че беше паднал голям рев (а аз не съм от ревливите индивиди) и след главата "Белия конник", когато Гандалф се връща, не като Сивия, а като Белия:
"...Леголас изкрещя и отпрати стрелата право нагоре - тя изчезна в огнено сияние.
-Митрандир! - извика елфът. - Митрандир! " - Ей така се радвах, че ми идеше да подскачам от кеф. :)
Много се радвах също на чувството за хумор на Толкин, което се виждаше дори и в най-мрачните и тъжни моменти, да не говорим пък за началните глави и речта на Билбо за рождения му ден - класика! :) Също така помня, че по това време любимите ми герои бяха Гандалф, Арагорн и Фарамир и всички елфи разбира се, както и любимите Хобити, от които Фродо ми беше най-симпатичен.
Следващите четения, вече бях доста по-голяма и тогава вече бях прочела и Хобит и Силмарилион и доста други детайли ми правеха впечатление - примерно Галадриел вече не беше така тайнствена владетелка и Елегията за изгубения Запад ми беше ясно откъде идва. :) Също така започнах да харесвам и доста други герои - като Денетор например, който в първото ми четене хич не харесвах (да не кажа, че дори го мразех), но след това започнах да го уважавам в известна степен. В тези втори, трети и n-ти четения си направих труда да изчета и Приложенията, които на първото си спестих и историята ми харесваше дори още повече. Напоследък цялата книга ми е любима, но навярно моментите, в които Фродо пощадява живота на Смеагол, Денетор застанал над смъртното легло на Фарамир, отново Битката с Балрога, Боромир защитаващ хобитите, Шлемово усое и хобитите в Исенгард заедно с Дървобрад, Сам в кулата Кирит Унгол и после двамата с Фродо на скалата сред разрушението на Мордор, битката при Пеленорските поля и Кормален.

От останалите произведения най-любимите ми моменти са Падението на Гондолин - и изобщо пътешествието на Туор до потайния град, описанието на Гондолин; Музиката на Айнурите, Песен за Лутиен и историята й с Берен; битката на Финрод Фелагунд със Саурон, Децата на Хурин разбира се, унижоването на двете дървета Лаурелин и Телперион във Валинор, Силмарилите на Феанор, джуджетата и убийството на Тингол и и още толкова много любими моменти, та мисля да завърша с песента на Сам в кулата на Кирит Унгол:

"На запад, гдето Слънце грей,
разцъфва пролет, знам,
напъпва клон, вода се лей
и сипки пеят там.
Или е ясна тиха нощ
с елфичен звезден зрак,
разлял небесния разкош
над младия букак.

Макар че дълго съм вървял
и тъна в мрак дълбок
зад крепки кули с мощен вал,
зад стръмен връх висок,
над мрака Слънцето блести,
Звездите са над мен -
не казвам на света: "Прости!",
не свършва моят Ден."

Edited by Erinion Gil-Galad, 24 юли 2016 - 06:39 .

"The doom lies in yourself not in your name" - The Children of Hurin 


#3
konstantin cherganov

konstantin cherganov

    Билбо Багинс

  • Потребители
  • 589 posts
  • Gender:Male
  • Location:Графството, Хобитово, Торбодън
Книга втора от Властелина, последните пет, може би шест глави от Хобита, целия Куента Силмарилион, Част трета от Недовършени предания.
13turniri.png

#4
Гандалф Сивия

Гандалф Сивия

    Истар/Маяр

  • Потребители
  • 273 posts
  • Gender:Male
  • Location:Middle earth
Любимата ми част от "Властелинът" е преминаването на Задругата през Мините на Мория. Цялата тази тайнственост, мрак, неизвестни дълбини, Стражът пред Западната порта, тъпаните в подземията са ми изключително интересни и дори ме е яд, че няма накъде да задълбая, за да открия повече информация по темата.
All,you have to decide,is what to do with the time that is given to you!

#5
Еовин

Еовин

    Скиталец

  • Потребители
  • 75 posts
  • Gender:Female
  • Location:Минас Тирит
На мен от „Властелина“ цялата първа книга ми е най-любима. От нея, съответно, главата „Бързоход“, когато се появи за първи път Арагорн. А и най ми се ревеше на „Краят на задругата“ от цялата книга, както и на главата, в която Балрогът „уби“ Гандалф (може би „Мостът на Хазад-дум“?). Харесвам и главите, в които Еовин и Фарамир започваха да се сближават, общо взето, май по-мирните сцени. А за „Хобит“, началото ми е любимо и онази глава, когато Билбо намери Пръстена, тъй като от там тръгват всички по-нататъчни истории около Саурон, похода и битките срещу отстраняването му. От „Недовършени предания“- „Децата на Хурин“, като я прочетох и в пълния вариант, в самостоятелното издание.
banner.png

#6
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1763 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
Аххх, много сложно да се определи. Но от Властелина веднага се сещам за откъсите в Старата Гора, с Върбалан, Том Бомбадил, Дървобрад, (Фангорн и Старата гора са били една голяма гора в древността) .... От Недовършени предания, Легендата за Туор ми е любима... Но и всичко останало също :D

Edited by proudfoot.underhill, 09 септември 2016 - 03:15 .

Posted Image "If in doubt, always follow your nose."

#7
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
На мен май винаги ми е приятно да си препрочитам "Трима са дружина", една от първите глави на Властелина - за разходката на Фродо, Сам и Пипин от Хобитово до Фуков край. И целия "Джайлс", разбира се :)

#8
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 264 posts
  • Gender:Female
Здравейте, приятели.
Споделям ви нещо, което ме развълнува, защото на практика прогледнах за Ниена.
Написах го покрай тежките преживявания на моя приятелка.
Аз самата рядко плача. Ако страдам, е отвътре.

http://lyuliak.blog....9/niena.1499573

Edited by Pavlina, 09 март 2017 - 02:17 .

"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"




1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users