Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

[готова ТФ05] Толкин и Инклингите


  • Please log in to reply
17 replies to this topic

#1
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Толкин и Инклингите

Маргарита Ганева и Тодор Киряков

Клубът на Инклингите е основан през 1931г. от Оксфордски студент на име Едуард Танджи Лийн. Желаейки клубът да остане постоянен, той предлага на някои от преподавателите в Университета да станат негови членове. Сред първите, присъединили се към групата, която се събира, за да чете и да подлага на оценка и критика непубликувани съчинения, са професорите Джон Роналд Реуел Толкин и Клайв Стейпълс Луис. По това време двамата вече са близки приятели, каквито остават до края на живота си. Първата среща между тези две забележителни личности се състои на 11ти май 1926г. на среща на секцията по Английски език на университета, в който Луис е професор. По-късно Луис, който всъщност обичал да го наричат Джак, пише в дневника си за Толкин:

"Той е блед, спокоен, уравновесен дребен симпатяга."

Двамата, заедно с брата на Джак, Уорни, който също е писател, са сред редовните посетители на срещите на първоначалната група на Инклингите. Тези срещи, състояли се в продължение на около две години, са преустановени, когато Танджи-Лийн напуска Оксфорд през 1933г. Клубът започва да запада, като не след дълго Толкин и Луис са единствените останали членове. Те подновяват сбирките в стаята на Джак в колежа “Света Магдалена” и скоро към тях се присъединяват Робърт Хавард, Оуен Барфийлд и Хюго Дайсън. През 1939г. член на групата става и Чарлз Уилямс. По този начин постепенно се сформира ядрото на втората група на Инклингите.

Въпреки че Инклингите се занимават основно с разнообразна литературна дейност, те остават преди всичко кръг от приятели. По този повод У. Луис пише:

"Честно казано, Инклингите не бяха нито клуб, нито литературно общество, въпреки че в него имаше елементи и от двете. Нямаше правила, служители, програми и официални избори."

Те са основно преподаватели или свързани по друг начин с университета Оксфорд. Всички членове са или писатели, или горещи любители на художествената литература, като освен това, както е обичайно за подобни общества от първата половина на века във Великобритания, до един са мъже. Инклингите са консервативни в литературно отношение и възхваляват стойността на описанието в литературата, като също така окуражават и стимулират писането на фентъзи. Християнските ценности също са силно застъпени в произведенията им. Първоначално, през трийсетте и четирийсетте години, те се събират в кабинетите на К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин в Колежа "Света Магдалена" в Борнемут, а по-късно започнват да провеждат сбирките си в прочутата кръчма "Орелът и Детето", която сантиментално наричали "Птицата и Бебето". Случва се обаче да се посещават и други заведения, например любимата кръчма на Толкин "Зеленият дракон", чието име е увековечено от него във "Властелинът на пръстените". По време на семестър срещите се състоят в четвъртък вечерта всяка седмица, като понякога се провеждат и във вторник по обед. Четенето и дискутирането на недовършените произведения на членовете са обичайни в групата, макар че, противно на общоприетото схващане, подобни мероприятия никога не се провеждат в кръчмите. По този повод Толкин по-късно споделя:

"Имахме навика да четем на глас нашите съчинения, независимо от това, от какъв вид бяха те (а и от дължината им!)"

Той чете на Инклингите всяка следваща написана глава от "Хобит" и "Властелинът на пръстените". Творбите му особено много допадат на Чарлс Уилямс. Същото се отнася и за Луис, което обаче не му пречи често да отправя критики към тях. За Толкин това е особено болезнено и понякога критиката го обижда, но той никога не променя произведенията си в неин отговор. Въпреки това и двамата смятат, че Инклингите играят изключително важна роля за окуражаване и утвърждаване на личното творчество на членовете. Заслужава си да се отбележи също така, че въпреки критиките си Луис бил силно възхитен от "Хобит" след излизането й и дори пише в статия за лондонския вестник "Таймс":

"Трябва да бъде взето предвид, че това е детска книга само в смисъл такъв, че първото от многото й прочитания трябва да бъде направено в най-ранна възраст. Децата четат "Алиса" насериозно, а възрастните – със смях; "Хобитът", от друга страна, би бил забавен за младите читатели, и чак след години, при десетото или двадесетото прочитане, те ще започнат да осъзнават колко дълбоки са ерудицията и размишленията, направили всичко в нея толкова зряло, толкова приветливо и по свой собствен начин толкова вярно. Предсказанията са опасни, но смятам, че "Хобитът" като нищо може да се превърне в класика."

Произведенията на Луис, например романа му "Отвъд безмълвната планета" и теологическите му съчинения, също са сред четените и диксутирани от Инклингите творби, както и романа на Чарлс Уилямс "В навечерието на Вси Светии". В периода от 1940 до 1963 г. към групата се присъединяват нови и нови членове, сред тях и синът на Толкин, Кристофър, през 1945г. Те често прекарват почивните си дни заедно, разхождайки се из английските провинции или отсядайки в някоя от кръчмите, да разговарят, да пият и пушат. Ядрото на групата е съставено от четирима души. Освен Толкин, това са Луис, Барфийлд и (до 1945г.) Уилямс.

Клайв Стейпълс Луис, по прякор 'Джак', е роден на 29 ноември 1898 г. в Белфаст, Северна Ирландия. От ранна детска възраст проявява интерес към литературата и митологията. Частният учител Къркпатрик, който обучава младия Луис, допринася силно за развитието на тези интереси у младежа. През 1917 г. Джак постъпва в Оксфордския университет, но скоро отива на фронта, къето е ранен в битката при Арас. След оздравяването си през 1919 г. се завръща в Оксфорд и завършва образованието си. През следващите тридесет години преподава в колежа "Света Магдалена". През 1954 г. Луис отива да работи в Кембридж, където получава катедра и заема длъжността професор. Година по-късно става член на Британската академия на науките. Като учен е известен със своите изследвания на английската литература през средновековието, като теолог - с трудовете, разглеждащи христианството от гледната точка на човек, който е загубил вяра в детството и се върнал към нея вече в зряла възраст. Доктор по литература в два световноизвестни университети - Квебекския и Манчестерския (1959) университети, получава степента почетен доктор по литература в университетите на Дижон и Лион, обявен е за почетен член на съвета на оксфордския колеж "Света Магдалена" и Кембриджкия Университетски колеж. През 1948 става член на Кралското литературно общество; през 1957 г. е удостоен с почетния медал на фонда Карнеги. Поет, писател и теолог, най-популярното му произведение е фентъзи-поредицата "Хрониките на Нарния". Близък приятел е с колегата си писател Толкин. Интересно е да се отбележи, че в детството си и двамата са повлияни от произведенията на един и същи писател – Джордж Макдоналд. Двамата работят и се разхождат заедно, като дори успяват да променят целия учебен план по Английски език в Оксфорд, наблягайки на изучаването на старинен английски и средноанглийски. Клайв Луис умира на 22 ноември 1963 г.

Чарлс Уолтър Стансби Уилямс е роден в Лондон на 20 септември 1886 г. Той е единствен син на чиновника от Айслингтън Ричард Уолтър Стансби Уилямс и неговата жена Мари. Чарлс получава образованието си в училището "Св. Албан" и в университета в Лондон. През 1908 г. Уилямс се присъединява към Университетско издателство Оксфорд, където работи като редактор до смъртта си. Той публикува първата си книга със стихове, която се казва "Сребърният стол", през 1912 г. и през следващите 33 години той пише, преподава и води беседи. През този период, освен антологии, той публикува и голям брой уводни статии, както и серия от рецензии, над 30 тома с поезия, постановки, литературна критика, художествена литература, биография и теологическа статия. Някои от неговите творби са "Бейкън", "Кралица Елизабет", "Война в Рая", "Мястото на лъва", "Много измерения", "Спускане в Ада" и "В навсечерието на Вси Светии". През 1917 г. Уилямс сключва брак с Флорънс, дъщеря на Джеймс Едуард Конуей, търговец на желязо от Св. Албан. Двамата имат един син. Чарлс Уилямс умира в Оксфорд на 15 май 1945 г.

Оуен Барфийлд е роден в Лондон през 1898 г. По време на Първата световна война служи към поделението на Кралските инженери. Той става близък приятел с К. С. Луис, когато се дипломира към университета "Уадъм" в Оксфорд, и по-късно се присъединява към Инклингите. Барфийлд се ориентира към правото и е практикуващ адвокат от 1931 до своето пенсиониране през 1959 г., когато се премества в Съединените щати и там изнася лекции в университета "Дрю" от 1964 до 1965 г. На следващата година и в университета "Брандайс" прави същото. Книгите на Барфийлд, които са малко на брой, но много ценни по своето съдържание, му спечелват многобройни и отдадени последователи. В по-голямата си част, творбите му са ориентирани към езикознанието, като най-известните сред тях са "Историята в Английските думи", "Поетическа дикция", "Опазване на проявленията", "Ненаследствен глас", и "Разделени светове". Барфийлд написва също така и приказка, озаглавена "Сребърният трумпет", както и книги за К. С. Луис.

За членове на Инклингите се смятат още петнадесет души. Те са:

Невил Кохил (1899-1980) - професор по Английска литература в Оксфорд и театрален продуцент.
У. Х. Луис (1895-1973) - брат на К. С. Луис, професионален войник и лаик историк. Джървейс Матю (1905-1976) - преподавател по Византийски изследвания в Оксфорд.
Джон Уейн (1925-1994) - писател, поет, драматург, критик и преподавател по поезия в Оксфорд.
Дж. А. У. Бенет (1911-1981) - наследил К. С. Луис като преподавател по средновековен и възрожденски английски език в Кеймбридж.
Лорд Дейвид Сесил (1902-1986) - преподавател по английска литература в Оксфорд.
Джим Дъндас-Грант (1896-1985) - командир на Оксфордската военноморкса дивизия
Х.В.Д. Дайсън - "Хюго" (1896-1975) - преподавател и наставник по Английски четения в Оксфорд
Адам Фокс (1883-1977) - преподавател по поезия в Оксфорд, декан на теологическия факултет в колежа "Магдален" и каноник на Уестминстърското абатство.
Колин Харди (1906-1998) - преподател и наставник по класически езици в Оксфорд.
Робърт Е. Хавард (1901-1985) - физик и автор на клиничното приложение в творбата на К. С. Луис "Въпроса за болката".
Р. Б. Маккалъм (1898-1973) - преподавател и наставник по Съвременна история и политика в Оксфорд.
К. Е. Стивънс (1905-1976) - преподавател и настваник по Древна история в Оксфорд.
Кристофър Толкин (р. 1924) - преподавател и наставник по Английски език в Оксфорд (до 1975), син на Дж. Р. Р. Толкин и редактор на посмъртно издадените творби на баща си.
К. Л. Врен (1985-1969) - преподавател по Англо-саксонски в Оксфорд.

На срещите често присъствали и странични лица – приятели и колеги на членовете, които не членуват в групата. Сред тях са У. Х. Оудън, Т. С. Елиът, Е. Р. Едисън, Рой Кембъл и Роджър Грийн. Понякога обаче някои от тях погрешно биват разглеждани като Инклинги. Въпреки разпространеното мнение, към кръга не е принадлежала и Дороти Л. Сейърс, която, макар че била приятелка с Луис и Уилямс, не само не била Инклинг, но и никога не присъствала на сбирка. Други двама души, Дейвид Линдзи и Т. Х. Уайт, също понякога биват смятани за членове, което е напълно невярно – те нямали абсолютно никаква ръзка с Инклингите.

Смъртта на Луис през 1963 слага край на групата и нейните събирания. Толкин бил особено опечален от кончината на своя най-близък приятел, дотолкова, че написва в дневника си:

"…Какво ще правя? Да бъда повлечен към просто съществуване в хотел, старчески дом или клуб, без книги и без контакти и разговори с други мъже? Господи, помогни ми!"

Въпреки че предсказанията на Професора за предстоящата му самотна старост не се сбъдват (той посещавал често децата си Кристофър, Джон и Присила и брат си Хилъри), дейността на Инклингите никога не била подновена.
The main thing in life is to know your own mind.

#2
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts
Кхъъъмммм... не знам дали е културно да се коментира в тези теми (или са само за постване на лекциите), но специално темата за Инклингите ме интересува от години, и конкретно интересна е динамиката в отношенията Толкин-инклингите и особено Толкин-Люис.
Дотолкова, доколкото Толкин е пасивно-консервативната, а Люис активно-търсещата страна - такова приятелство е Уеко странно, но и много показателно... Те затова и се карат редовно. Толкин му се е сърдил много за брака му. Но Люис е по-близък до моя начина на мислене със сигурност. :)))

Хубаво е, че сте споменали и теологичните есета на Люис, защото това за мен са едни от най-хубавите съчинения на религиозна тематика писани някога.

Отношенията на Толкин с Уилямс също са интересни, доколкото Уилямс е член на Златната зора и виден езичник - в пълна противоположност на Толкиновия традиционен католицизъм. :)

Страхотна лекция, супер, Ети! Нищо чудно да я доразвия на някой следващ Фест. Амбицирах се. :)))))

#3
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts
Охххх, за да не забравя по-късно - ето нещо, което сигурно би заинтересувало всеки като мен относно отношенията между Люис и Толкин.

Едночасовата лекция на професор Кристофър Митчъл от Wheaton College "Lewis and Tolkien: Scholars and Friends" общо взето описваща най-подробно приятелството между Толкин и Люис и особено еволюцията и промяната на отношенията им.




На английски е. Транскрипт не знам дали има.

#4
Adanedhel

Adanedhel
  • Потребители
  • 120 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
*изкашля се многозначно*

Някои части ми звучат много познато... ;)

Всъщност исках да кажа, че не съм съгласен с две неща. Първото всъщност е относно употребата на думата "фентъзи", e.g. "...стимулират писането на фентъзи". По тяхно време този жанр фактически не е съществувал.

Второто е относно твърдението "За Толкин това е особено болезнено и понякога критиката го обижда, но той никога не променя произведенията си в неин отговор". - Всъщност е имало доста случаи, в които Толкин е редактирал творбите си заради критика на Луис. (cf. "Lays of Beleriand").

EDIT: Леле, звуча отвратително. Всъщност, исках да кажа, че статията ми беше доста интересна...
Posted Image

#5
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

Второто е относно твърдението "За Толкин това е особено болезнено и понякога критиката го обижда, но той никога не променя произведенията си в неин отговор". - Всъщност е имало доста случаи, в които Толкин е редактирал творбите си заради критика на Луис. (cf. "Lays of Beleriand").


:)
В горното видео Митчъл цитира Люис, който в едно писмо казва, че никой не е можело да повлияе на Толкин на срещите на Инклингите и реакциите на Толкин към всякаква критика са или започва всичко отначало и пренаписва всичко, или въобще не обръща внимание. :))))

Но малко по-късно цитира Толкин, който казва, че в много малкото места, когато Люис е бил прав в критиките си - наистина е бил прав. ) Де факто става въпрос за двубоя Гандалф-Саруман, който ТОлкин пренаписва, и за забележките на Люис да съкрати малко безкрайните хобитски диалози, за което Толкин казва, че всъщност е най-забавната част за него от цялата книга. :))

#6
Менелвен

Менелвен

    Мързеллама

  • Потребители
  • 483 posts
  • Gender:Female
  • Location:Някъде под дъгата
Благодаря, че пусна тази толкова интересна тема, Elven :) Винаги съм искала да науча нещо повече за Инклингите :)

#7
Adanedhel

Adanedhel
  • Потребители
  • 120 posts
  • Gender:Male
  • Location:София

:)
В горното видео Митчъл цитира Люис, който в едно писмо казва, че никой не е можело да повлияе на Толкин на срещите на Инклингите и реакциите на Толкин към всякаква критика са или започва всичко отначало и пренаписва всичко, или въобще не обръща внимание. :))))

Но малко по-късно цитира Толкин, който казва, че в много малкото места, когато Люис е бил прав в критиките си - наистина е бил прав. ) Де факто става въпрос за двубоя Гандалф-Саруман, който ТОлкин пренаписва, и за забележките на Люис да съкрати малко безкрайните хобитски диалози, за което Толкин казва, че всъщност е най-забавната част за него от цялата книга. :))


Това съм го гледал преди известно време, но честно да си призная не го помня.
Както и да е - вероятно това често е било така и то доста основателно. Сещам се, например, че в "History of Middle Earth" беше публикуван коментар на Луис относно Lay of Leithian, в който се посмях на някои доста... хм.. предложения от страна на 'Джак'.

И все пак, аз се възпротивих на "той никога не променя произведенията си", защото доста често и ги е променял. Ето например едно цитатче (горното е коментара на Луис, а долу информация от Кр. Толкин):

'Our scribe is right in his erasure of the second distych,
but wrong in his erasure of the first' (Peabody). The
first erased couplet certainly deserves to remain in the
text; indeed its loss seriously impairs the reality of
Morgoth. I should print as in H, enclosing Thus...
blow in brackets or dashes.


[My father ticked the first two lines (313-14), which shows that he
accepted this suggestion. I have let all four stand in the text.]

И такива имаше на доста места. I'm just saying...
Posted Image

#8
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

И все пак, аз се възпротивих на "той никога не променя произведенията си", защото доста често и ги е променял.


Да, прав си - и горното ми мнение е подкрепа за това.
"Никога" е силно използвана дума. :) Вероятно авторите са искали да кажат, че много неохотно и рядко го е правил.

Но пък на мен цялото нещо много ми харесва, макар и (за мен) твръде да се фокусира върху излагането на сухата информация.

#9
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Аз пък, като допълнение по темата, ви предлагам следното четиво: "The Inklings: C.S. Lewis, J.R.R. Tolkien, Charles Williams, and Their Friends" на Хъмфри Карпентър. Книгата е носител на наградата "Съмърсет Моъм" за най-добра биография. :)
защото моят гарван е зелен

#10
Adanedhel

Adanedhel
  • Потребители
  • 120 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
Като сме тръгнали, ето ви още една задължителна книга за Инклингите:

The Company They Keep: C. S. Lewis and J.R.R. Tolkien as Writers in Community
от Diana Pavlac Glyer
Posted Image

#11
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

Аз пък, като допълнение по темата, ви предлагам следното четиво: "The Inklings: C.S. Lewis, J.R.R. Tolkien, Charles Williams, and Their Friends" на Хъмфри Карпентър. Книгата е носител на наградата "Съмърсет Моъм" за най-добра биография. :)


Като сме тръгнали, ето ви още една задължителна книга за Инклингите:

The Company They Keep: C. S. Lewis and J.R.R. Tolkien as Writers in Community
от Diana Pavlac Glyer


:))) Сега очакваме и линкове към пълчища сайтове с ресурси за Инклингите, които никой няма и да погледне.

Карпентър сме го чели, Амарт - лично тука повече и от Властелина, да си признайм. :)
Готов ли да спретнеш една дълга лекция за Инклингите по него?

А ти, Шеф?

Щото и двете книги някой ще ги разтърси, колкото ще разтърси Силмарилиона на китайски, та цялата информация там ще отиде зянь.

Като особено гадно и намусено създание, което все търси кусури - предлагам в случая да караме по-полека с критиките и препоръчките към прекаралите се да напишат нещо по туй и онуй. :)) Па ако ще да са прекалявали тук-таме (не е много) или да са оплели превода на места. Простено форевър им е. Аз друга такава статия на български за Инклингите тука не съм чел. Хвала много хвала.
Обратната връзка има значение. (Шапка свалям на Анар за подхода у тоя фолрум) Щото иначе хората категорично ще спрат да подлагат задници и всички ще сме на суХо. (в преСносна смисла, естествено)

#12
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Вярно, Турамарт, тя пък беше носител на Митопоетичната награда и номинирана за Хюго. Имам я, но трябва да призная, че още не съм я чела. :/

Иначе ето още нещо: "The Inklings Handbook" by Colin Duriez and David Porter (Тази книга акцентира основно върху отношенията Толкин - Луис.)


А цитатът от писмото на Луис, Мабон, е всеизвестен ("Писмата на К.С. Луис", стр. 287): "No one ever influenced Tolkien—you might as well try to influence a bandersnatch".

Както виждаш, никой не търси кусури, а предлагаме допълнителни материали по темата, понеже ти сам спомена, че те вълнува.


П.П. Мога да ти предложа "Властелинът на пръстените" на китайски. :)


PPS. Освен това с Аданедел разполагаме с материали и книги, които трудно се намират. Биха могли да бъдат от полза на потенциалните лектори на бъдещия фест. Не ни изкарвай кархароти, нямаме за цел да хапем. : )))
защото моят гарван е зелен

#13
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Точно защото нашата статия наистина се получи доста суха тогава, защото, ако трябва да си призная, я писахме много бързо, поради липса на време и организация в последния момент, ще е много полезно ако, Мани, се хванеш и повториш темата с конкретни акценти върху по-интересните за теб елементи като посочените отношение между Толкин и Луис (у или ю? :Р), взимайки предвид всичко казано тук, а и някъде другаде.
Колкото до бележките, записвам си ги и се чудя, след като преди толкова време е писано горното, аз трябва да го променя, за да има хубав завършен вид и да не се занимаваме с неточни текстове, но все пак, кога да го променя, докато дискусиите все още текат или когато "му дойде времето"?
The main thing in life is to know your own mind.

#14
Adanedhel

Adanedhel
  • Потребители
  • 120 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
Ети, ако нямаш нищо против, бих искал да допълня страницата си за Инклингите в Ендорион с първата част от лекцията ви (сухата част и без това си е оттам). Имаш ли някакви възражения?
Posted Image

#15
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

Колкото до бележките, записвам си ги и се чудя, след като преди толкова време е писано горното, аз трябва да го променя, за да има хубав завършен вид и да не се занимаваме с неточни текстове, но все пак, кога да го променя, докато дискусиите все още текат или когато "му дойде времето"?


Тцък! :viking: Нищо няма да променяш, Ети. Който ще променя, ще го напише наново. Остави го така.
Пък аз като знам непостоянната си натура и постоянно зарязващ, каквото почна - хич не мога да обещая на какъв малоумен акъл ще съм догодина.


ОФФФФ:

PPS. Освен това с Аданедел разполагаме с материали и книги, които трудно се намират. Биха могли да бъдат от полза на потенциалните лектори на бъдещия фест. Не ни изкарвай кархароти, нямаме за цел да хапем. : )))


Не те изкарвам кархарот, Амарт. :) (Или ако ще го правя - няма да е тук) :)) Последното, дето ми е нужно е бой по тиквата от ПМС-ясала Мориган.

Имам впредвид, че потенциала на "потенциалните лектори" е обратно пропорционален на купищата книги, с които ги замерваш. Като знам, че теб те мързи почти толкоз, колкото и мен да резюмира, анализира и пише статии - всичкото това означава - Ейййй, "потенциални лектори", насааам, насаааам, я на ви тия книги да си ги изчетете, и после седнете да пишете, че на кака (батко) не и се занимава...
И "потенциалните лектори" хукват да бягат с писъци.

Не знам дали помниш епичните дискусии в Харменелос що е туй дйекань и има ли той почва там. Та, да не деканстваме и у форумя.
Чуденката е как да накараме хората да си "излагат задниците", а не как да ги караме да пишат неща, достойни за награда Хюго или "Съмърсет Моъм". Или па даже за Сборника.

Знам, че всеки момент Рох ще ме копитоса по тиквата манималска, ама хора, нека прайме нещата по-лесни, не по-трудни. Някой седнал поровил, попрочел, понаписал, па макар и не съвсем по канона - прекрасно, кефя се много.
Мир, Мейк Лов, Нот Риболоф... такива работи.

#16
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
За ПМС-то си е чиста истина, но само си грача, Обичност. Днес съм зарязала прането. :Р

Ама чакай сега, никой не ще Хюгота и Небюли. Само че, за да има изобщо теми, си трябват материали. Доста и разнообразни при това, че да си не пеем все същите псалми. Пък кой как ще напише лекциите - сметам дека тоа не е толку важно.

Нямам ама абсолютно нищо против и аз да напиша лекцията, стига да се намери някой желаещ да я изнесе.
защото моят гарван е зелен

#17
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female

Имаш ли някакви възражения?

Не, никакви. :)
The main thing in life is to know your own mind.

#18
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Суха или не, на мен статията тук наистина ми хареса. Ужасно информативна е, а това само по себе си е интересно. Възраженията на Калоян биха били и мои, но не съм от тези, дето заради прашинка на покривката ще откажат обяда. Изобщо целият раздел "Фестови отпечатъци" бързо ми става любим.

Ех, имало живи йомсвикинги...




1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users