Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Дневникът на Крепостта


  • Please log in to reply
142 replies to this topic

#1
Kronos

Kronos

    'убавец

  • Маяри
  • 1078 posts
  • Gender:Male
Ден 1

Погледнах към високата, плоска, кула, галеща синия небосклон и някаква надежда ме изпълни отвътре.Възможно ли бе всички да са се върнали.Помня как всеки пое по пътя си, някои без дори да кажат едно чао.И сега също толкова внезапно, един по един, обитателите на Крепостта се завръщат удома.
И в точно този прекрасен миг на съзерцание един глас ме върна към реалността:
-Пази се, бе, пън! - на метър от мен падна една талпа, покрита с дебел слой лак. - Кво си се зазяпал, Крони, я ела помогни! - отгоре се хилеше Арвениер и махаше с ръка.
-В писмото се казваше, че "само ще му теглите една боя", а не че ще я вдигате наново! - реших да отбележа мъдро.
-Където една боя, там и нова кула, една пристройка отзад, викаме й задстройка, ново таванско, нова изба... - това ми стигаше засега.Захвърлих си багажа пред новата порта (и тя лакирана, явно някой си пада бояджия тука) и се захванах за скелето.
Хъм...Само ден Първи, а веднага ме хванаха да бачкам...Направо нечестно...А можеше да ме нахранят, поне...

Най-готиния подпис

#2
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2520 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
Все още ден 1

Как бързо се разнасят новините... Още дори не бяхме решили какви задстройки, предстройки или отстранистройки да постройм към новоспретнатата Крепост, когато същества от всевъзможни раси заприиждаха откъде ли не. В повечето разпознах стари обитатели на Крепостта, но тук-таме се мяркаха и нови лица. Наложи се временно да настаним всички в the big hall (в хола, демек), докато привършим ремонта. Добре че и Кронос се появи да помага. Не го бях виждал отдавна и се зарадвах, като се изтърси на входа. Ар за малко да го утрепе с една талпа, но той каза, че е я е хвърлил с внимателно премерено движение, с цел да привлече вниманието на Кронос, а не я е изпуснал. После Кронос се оплака се, че не сме го нахранили, но просто кухнята в момента е неизползваема, тъй като аз бях там запоследно. Пък с онова, което го сготвих, предпочетоха да наторят хищните растения в градината. Които скоро след това започнаха да ми изглеждат по-позеленели от обикновено, незнайно защо.
Ремонтът върви добре и почти е приключил. Остава да сложим килим с дървена шарка на каменния под, все едно е от дъски. Сигурно ще изглежда готино. Хитро е, а и е много модерно напоследък. Казват, че го измислил Леголас, след като прекарал много време по пещерите с Гимли и му се прищяло да разнообрази обстановката.

The things one feels absolutely certain about are never true.

#3
halfelven

halfelven

    Най-проблемен потребител

  • Потребители
  • 41 posts
  • Gender:Male
  • Location:Majna Town
Ден 2

Прозяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяв. С нескрита радост забелязах, че през ноща се бяха присъединили още от славните ни войни. Тихо и ловко само както една нинджа би го направила се появи гордият самурай Oda Nobonuga. Малко след него из крепостта съществата започнаха да осъзнават, че слуха от предния ден, че кралят на Ангмар пак е във крепостта е истина. Уви, вместо да помогнат с нещо двамата веднага започнаха тяхната си детска игричка, а именнто: Представете си... TheWitch-king-a тича по стълбите към едната кула с бутилка ром в ръка и вика: "Нобуууууууууууууууууууууунагаааааааааа къде си да кажеш наздраве бе"
Общо взето от това се събудих, горкия Ангмар как е оцелял толкова години с такъв крал. Очаквайте в близките 1-2 дни краля и самурая да се срещнат и да устроя някой як запой. Е до тогава внимавайте за падащи греди и прясно боядисани пейки и стени.
TheWhich-king: Nobuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuuunagaaaaaaaaaaaaaaaaaaa


#4
Loriena

Loriena

    Ръчколинче

  • Потребители
  • 29 posts
Ден 2

И тъй, един ден както си седях и много усилено мислех ... или поне много усилено блеех през прозореца, едно пиленце взе, че почука на стъклото. Съжалих го каквото беше премръзнало горкото и го пуснах вътре, даже го почерпих със слънчогледово семе (от лукчетата срещу болно гърло не пожела да опита :rolleyes: ). С голяма изненада установих, че пиленцето беше пощенско пиленце, пратено от милата ми майчица с вест, че любимата крепост отново ще отвори порти.. или поне, че портите й са издигнати отново та да се отворят :rolleyes: . След задължителната доза радостни подскоци из стаята набързо си събрах вещите и оседлах Бела (моята прекрасна бяла кобила, която не беше особено очарована, че пак ще я водя при месоядните растения <_< ) и тръгнахме на път. Беше дълъг път. Пиленцето ме съпровождаше известно време, но после отлетя по свои си пилешки дела и аз продължих сама. Някъде към 11 часа видях в далечината кула..или наченка на кула и ми стана топло на елфската душица :lol: . Е, премръзналите ми ръчички не пропуснаха да отбележат недоволно, че само душицата се е сгряла и аз приканих Бела да побърза. Тя някак прекалено охотно се съгласи, май си беше спомнила за прясното сено, което сервираха в конюшните. Макар че като гледахме плоската кула, дружно почнахме да се надяваме, че конюшнята е готова.. иначе трябваше да я паркирам в хола, а това и за двете ни би било неудобно. Стигнахме пред портите и направо си влязохме, тъй като те отново бяха широко отворени. Опитах се да се сетя дали всички съкрепостници бяха прекалено гостоприемни или твърде безотговорни, ама не можах, затова само леко притворих портата, за всеки случай. Е, конюшни още нямаше, но пък имаше прекрасна бета версия на конюшня - приятен навес на благоразумно разстояние от месоядните растения, които ми се видяха по-зелени отколкото ги помня :huh: Разседлах Бела и влязох в крепостта. Пода беше постлан с много фешън килим с имитация на дървен под. Някъде горе се чуваше усилено тропане на чукове и разни други тропания, издаващи усилена работническа дейност. Опитах да намеря кухнята, понеже след дълъг (и студен) път, най-доброто за един елф е топъл чай от лайка, но бързо се отказах от намеренията си. Кухнята си беше на място (което е странно за нея, помня, че преди се намираше трудно и бях почнала да подозирам, че без предварителна заявка не стои на едно място, та да я намери елф :D ), но нищо в кухнята не беше на място. Явно ремонтната дейност още не беше стигнала до тук или Кем пак беше готвил :rolleyes: Затова слязох в голямата зала отново и накладох камината. Огромна и топла камина. Чак ти идва да я гушнеш... стига да си по-голям от нея разбира се. В последния моемнт се сетих, че ако комините не работят ще стане весело, но, слава на Свещените полянки, работеха. Извадих малкото пътно котле и почнах да приготвям чай. От лайка :rolleyes: Ех, колко е хубаво да си отново у дома :)

#5
Kronos

Kronos

    'убавец

  • Маяри
  • 1078 posts
  • Gender:Male
Ден 2 (рано сутринта)

-Нобунагааааааааааа!Къде си, да ми кажеш наздравеееееее? - някой крещи.Ама така крещи, че направо ти смразява костите.Леле, викам си, са ако пак некое банши се е напило, ще има сериозни екзорсистки проблеми с мене...
Излизам си от стаята, а главата ми още кънти (кръвта ми се беше поразмърдала, ама тва щото съм момченце...), а покрай ме н профуча, оня лудия - Ангмарския крал, с две ботилки ром под мишница и крещи ли крещи.
Пресегнах се аз,хванах го за изпокъсанта качулка и му викам:
-Кво пиете, бе TheWhich-king?
-Ром - изсъска той, не щото нещо е лош, ама май беше лошо настинал.
-Може ли и аз? - полюбопитствах.
-Може...ама ако намериш мезенце! - каза той и пак се понесе да търси Нобу.

Дее, и така дойде първата ми важна задача!Трябваше да намеря нещо за ядене и то бързо, ако исках и аз да намажа пиячка.И със сигурност трябваше да намеря страховито, черно наметало на TheWhich-king, щото си е срамота да ходи с тия опърпани парцали вече...колко? 2000 години?
И тъй, лъскам си меча сега (айде, са, кви са тия погледи - и аз съм войн, и аз меч имам) и ше ходя да си поговоря с хищните растения, да пуснат 2-3 домати и некой заек на вересия...
Най-готиния подпис

#6
halfelven

halfelven

    Най-проблемен потребител

  • Потребители
  • 41 posts
  • Gender:Male
  • Location:Majna Town
Ден 2 (обед)

Вървя си аз из крепоста и се чудя каква ли дивотия да направя и нещо ме гложди отвътре. Вече свикнах с безумното търчене на ангмарското плашило из крепостта. Дори забелязах, че и Крони се присъедини към него и отиде да търси мезе. Та си викам... "Аз ли ще съм будалата да работя"
И както си вървях из голямата зала се случи нещо. Видях Полянковия елф да си вари чайче и в същия момент оня с двете бутилки ром профуча покрай нея и се сетих какво ме глождеше. Веднага се скрих зад една колона. Те елфите да ви кажа може да се правят на разсеяни ама виждат всичко. Успях да се скрия навреме. Проблема е че преди доста време бях обещал на Полянковия елф да намеря от някъде бутилка Sobieski Herbal (нали е полянков елф и си пада по билките) и да се напием (тоя модел елфи са големи алкохолици ама вие и сам си го знаете).
Измъкнах се на пръсти и хукнах към стаята си да видя дали е останала няква водка от рожденния ми ден, защото рано или късно елфа ще ме срещне по коридорие а не искам да ви обяснявам колко е трудно да се оправдаваш когато и се пие а ти си и обещал да пиете.
.
.
.
- Крони да знаеше дали са отворили бакалията?
- О, халфе, миииииииии май не аз мезе търся ама май ще ходя при странно зелените растения :)
- Е май ще трябва да ходя до съседната крепост за Водка.
- Водка ли? Абе зарежи тая водка Ангмарския крал има ром ама тря му намерим мезе.
- Абе водка ми тря, дълго е за обяснение...
И така потеглих към съседната крепост, понеже на рожденния ми ден бяхме изпили всичко :( :drunk[1]:

#7
Greenleaf

Greenleaf

    An Elf

  • Потребители
  • 390 posts
  • Gender:Male
  • Location:Зеленогор
Ден 2 (привечер)

Прочутата крепост... отдавна бях чувал за нея, та вече беше крайно време да я посетя лично. Един случайно минаващ трол-работник ми спомена, че се почвала някаква офанзива по боядисване и обновяване на интериора и аз взех, че реших да се включа. Какво пък - две ръце повече никога не са излишни... е, или поне в повечето случай. Та, запасах старият меч на дядо, метнах плаща и потеглих, а в главата ми зазвуча старото стихче "Старият трол на каменен стол кокал гризеша нащърбен и гол". Ех, добре, че имаше един добронамерен Драконоубиец, та да ме опъти, че не се знае колко време щях да се шматкам като Фродо и Сам и Мордор...
И така, вървя си аз и по едно време какво да видя? - недостроена кула, някакво не-напълно-готово таванско помещение... боядисване и обновяване на интериора? Че това си е направо вдигане на нова Крепост бе! А когато видях и простройката отзад, която чух че наричали "задстройка" направо се замислих дали да не се понасям обратно към горите преди да са ме видели и да са ми връчили я мистрия, я четка. Постоях на прага, почудих се... и по едно време от вътре се разнесе някакво съскане, подобно на глас:
- Ашииииииииии! Ашиииии!
Подозрително ми заприлича на назгулска работа - май търсеше Единственият! Набързо измъкнах меча - не се знае в наши дни дали не се срещат разни недружелюбни улаири - и запритъпвах навътре. Тъкмо наближих едно дъъълго вито стъблище (у дома в в горите са рядкост толкова дълги стълби, но за сметка на това пък в Лориен са... направо безкрайни)... та тъкмо наближих стълбището и гледам отгоре черен силует, с черна качулка и черен опърпан плащ - самият Ангмарски крал, барабар с две бутилки (май празни). Поспря се той, загледа ме с червени очи (мисля, че не бяха червени от злоба, ами от съдържанието на бутилките, ама кой знае...) и пак се провикна:
- Ощииииииии! Ощиииииииии!
Хм... явно ушите ми нещо са ме излъгали първият път - назгула просто си е търсел още бутилки... пък аз да си помисля такива неща.



#8
Mike

Mike

    Джудже

  • Потребители
  • 121 posts
  • Location:Нейде из Средната земя
Ден 2 (привечер)

Бях чувала доста за прословутата крепост ама така и не я бях виждала. Моя народ не остана особенно доволен когато разбра за моя интерес,ама кога ли съм ги слушала. Реших да отида да видя с какво мога да помогна-все пак един чифт джуджешки ръце никога не са излишни.
Знаех че там сигурно епълно със.... странни твари-най малкото елфи ама не очаквах да срещна такъв още на входа,че и някакъв пиян крал. Добре че брадвата ми беше до мен че се чувствах сигурна поне в нея.
Не познавах никого в тази крепост-бях чувала само легендите да разказват за великите воини, които ми предстоеше да видя.
Като видях падащите на места греди мехвана яд че си забравих чука в мините-колко добра работата щеше да ми свърше...
Ама ще се оправя и без него-хубаво поне че не съм от конфликтните джуджета.
мисля си в моемента за онзи пиян крал .. много се чудя дали няма почитатели на джуджешкото пиво нейде тук че поне да имам някаква компания :rolleyes:
Не върви пред мен,
не мога да те следвам;
не върви зад мен,
не мога да те водя;
върви до мен
и ми бъди приятел;

#9
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
Ден 2 (привечер)

- Много се чудя дали няма почитатели на джуджешкото пиво нейде тук че поне да имам някаква компания.-каза един глас.
- Има, има! - обадих се плахо, отметнах сивата качулка на наметалото си и пристъпих в светлините на крепостта. Отначало ме погледнаха стреснато, защото тъмнината и наметалото ме бяха скривали досега, но после видяха че съм (почти) безобиден хобит. Беше по-късно привечер на вторият ден. Не познавах почти никого тук, не бях идвал преди, но бях чувал много за тази крепост и когато чух че я възраждат реших да намина да я видя. За щастие мярнах някои познати твари, а наблизо едно познато джудже си търсеше компания за бира. Чевръсто извадих от голямата си раница един стек Мордорско червено и се извиних че нямам джуджешко под ръка, ама в близкия склад само това имаше...- Сам, приятно ми е, (така се казвам, макар че незнайно защо понякога ми викат Трола или Психото), казах и подадох стека на джуджето, извадих още един стек от грамадната раница и го подадох на близкоминаващия...не можах да видя кой, защото в следващия момент стана късо съединение и всички светлини изгаснаха...
- ...мдаа...виждам че и за мен ще се намери работа тук, промърморих си доволно. Оказа се (както после разбрах) че при реставрирането на крепостта, някой е допуснал фатални грешки в инсталацията, но за щастие аз имам доста опит в правенето и поддръжката на инсталации, така че беше само въпрос на време замъкът да светне отново...но за да не светна и аз, реших временно да се откажа от компанията с бирата. Свалих си наметалото да не го изцапам и запретнах ръкави...следващите минути малко ми се губят, но тварите навън казаха че са чули гръм от мазата и ругатни на черната реч, замъкът светнал а след малко навън излязла някаква ужасяваща твар с черно лице и щръкнала нагоре коса, но преди всички да се опомнят и да извадят оръжията, ужасната твар рекла с моя глас: -Готово, оправих го...и припаднала...
Когато се свестих някой ми наливаше бира в устата, а наблизо Крони се ядосваше на зелените растения и на липсата на мезе. Тогава станах, изтупах се, отидох при него и го потупах по рамото "Братле, не знам растенията дали разбират какво им говориш, обаче като свършиш, намини към мазето-преди да ме перне тока завинтих 3 крушки и сега е светло-установих, че някой е скрил в тъмното един сандък суджуци, една щайга с домати, няколко буркана с неизвестно съдържание, както и няколко наглед много стари и мръсни бутилки с нечетливи разкъсани етикети......
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#10
Loriena

Loriena

    Ръчколинче

  • Потребители
  • 29 posts
Ден 2 (вечерта)

- А има ли чай? - подвикнах откъм камината и изприпках при дружинката. Не че чаят ми е мания или съм пристрастена, просто запасите ми за из път скоро щяха да свършат, а не обичам да оставам без чай :rolleyes:
- Ами не видях за чай - отвърна поосаждения хобит. - Ама теб май те познавам от някъде?
- От разните елфско-джуджешко-хобитски сбирки по полянки и горички - избъбрих аз като в скоропоговорка. - Но май не сме се запознавали лично. Лориена, приятно ми е. Искаш ли чай? - е, не можех да не попитам, любезността преди всичко.
- С ром? - попита хобитът и в очите му блесна една особена искра.
- Ааа тук преди малко се разкарваше един назгул, май той отговаря за рома - вметна Greenleaf услужливо и добави - само че бутилките, които разнасяше не изглеждаха много пълни.
- Хъм.. - каза Сам.
- Хъм... - съгласи се джуджето.

#11
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
Ден 2 (вечерта)

- Хъм...абе аз вечер май-предпочитам бирата...пък и червеното е идеално за пред каминката...- и в следващия момент се пляснах по главата- ...ама че съм неучтив, извинете, не се представих...ами да-аз съм Сам, хобит (през повечето време), много ми е приятно -и подадох ръка, ама се сепнах защото беше черна...-извинете къде тук има баня...или поне вода?
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#12
halfelven

halfelven

    Най-проблемен потребител

  • Потребители
  • 41 posts
  • Gender:Male
  • Location:Majna Town
Ден 2 (вечерта)

Тъкмо се връщах от съседната крепост с доволно количество (едно кашонче) билкова водка и видях, че купона вече е започнал, но за мое най-голямо очудване никъде не се виждаха самурая и оня оръфания Ангмарски крал. Прокраднах се до импровизираната конюшня. Бела ме позна от дале4е и изцвили поздравително:
- Здравей, Бела, отдавна не сме се виждали - и я погалих по муцунката. - Нося нещо за господарката ти. - Извадих една бутилка от кашончето и я оставих до купата със сено на малката кобилка (в интерес на истината въобще не е малка ама аз като си я спомням още от новородена за мен винаги ще си остане малка)

И тъй като вече бях изпил една бутилка по пътя докато дойда, погледнах в кашончето и видях че са останалиоще 4. Та такалеко наградус реших и аз да потърся сродни души за пиене. Затичах се към едната кула с кашончето под ръка и досущ приличащ на Назгула от сутринта се развиках
- Набуууууууууууууууууууууууууууууууууууууууууу, Кралюююююююююююююююююююююююююю нося водкааааааааааааааааааааааааааа, къдееееееееееееееее е Крони със мезетооооооооооооооооо, Набууууууууууууууууууу

#13
Kronos

Kronos

    'убавец

  • Маяри
  • 1078 posts
  • Gender:Male
Ден 2 (вечерта)

"Пак съъм пияяяяяяяян...от мъкаааааааа..." - се чува от единия край на масата."Давам всичкооо за тееееб" - от ляво и се чувам как отговарям "Дай, една голяма!"
Алкохолното натравяне тече с пълна пара - да, точно както едно време.Някой дава тон за нова песен, ама точно сега си сипвам ромец, а Ангмарския си тананика: "Ошееееее, ошееееееее!".
-Ае, Вич-Хинг - му викам. - Я намери още такова...Само да е в повече. - чувам одобрителни звуци.
А точно до мене се чува:
-Нобу-сама, незнам, са за пиян ли шъм, ко ли, ама ти си голем убавец, разбршли? - и след това едно меко туп.Никаква идея колко сме и кво пиеме (а и кво мезиме, последно бяхме на саладка), ама със сигурност останахме с един по-малко...И точно в тоя миг - <ПРАС> и изгасна осветлението..пак :)
-Уеуеее, кво стана, уееее? - почва да пищи някой.
-Ей, ставай ми от чатала, бе простак! - на мене ми крещи Нобунага в ухото, след което припадам най-прекрасно и недочаквам да дойде тока.
Най-готиния подпис

#14
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1632 posts
  • Gender:Male
Ден 2 (вечерта)

- Благодаря, но... - понечих да обясня на суетящия се около раницата си хобит (който току що бе бутнал в ръцете ми стек Мордорско) че вероятно има някаква грешка, когато внезапно всички светлини изгаснаха. Настана мрак, чу се дрънчене, примесено със Самодоволно мърморене и две боси ходила затупуркаха надолу, където предполагах са мазите. Край мен някой изруга на Кудзъл...

"Чудесно, освен режима на водата си имат и режим на тока! И това ми било почивна станция!" - мина ми през ума, докато очите ми привикваха с тъмнината и околните шумове. След първоначалната изненада от вида на станция "Крепостта" - груб строеж в стил "Древен Замък С Много Кули", подремващите на следобедното слънце работници, някои от които видимо... почерпени, новината, че имат проблеми с водоснабдяването, а сега и тока... Прекрасен завършек на деня!

На въпроса ми "къде тук пътник може да вземе душ и да почине", джуджето край площада благосклонно ми бе отговорило, че може да взема неговият душ, и без това не го ползвал, стига да го върна в добро състояние. След което бе добавило услужливо "И правилният въпрос е не "къде", а "кога" ще починеш, но за това ще трябва да изчакаш, в момента строят Магьосническата кула, после върви там и питай").

От него разбрах и за проблема с водоснабдяването. Работната група, която трябвало да бие сондата за водата (повечето от групата той назова по име, понеже били близки и далечни негови родственици) прекратили дейност малко след започване. Джуджетата се оправдали с лошата опитност, която имали при последните дълбоки изкопи на обект "Мория" и категорично отказали да продължат работата. Реших, че щом се настаня, обезателно ще поразпитам какво е станало на този обект, но... фактът си е факт - през целия следобед в набързо скалъпеният в помощ на строителите бар не видях някой да пие вода.

Което ме наведе на мисълта за стека "Мордорско" в ръцете. Понеже бях чувал, че Мордорското е много нетрайно, дори добре затворено (това обяснява и защо се консумира толкова често и в големи количества, както ще чуете от всички негови почитатели), реших да не позволя на този изненадващ дар да се прахоса. Направих няколко крачки към една полузастроена кула. Пътят се различаваше добре, небето бе изпълнено с огромни, ярки звезди, каквито виждах само по тези места. Звездната кралица наистина бе сътворила нещо приказно и дори в края на този тежък ден видът на тази красива звездна картина изтръгна от устните ми името и: "Варда!"

В този момент някой до мен изсумтя на завален общ език:
- Къде да се вардя, малко ли ти е пътя или ти преча! - последвано от нова ругатня на Кудзъл...

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#15
Mellindor

Mellindor

    невидима

  • Потребители
  • 591 posts
  • Gender:Female
  • Location:София
Преди два дни

Летейки из един стар крайморски град, спрях да си почина в двора на тамошния университет и се заслушах в разговорите на студентите. Говореха за лекции, изпити, за някаква нова "мрачна" телевизия, но нещо, което споменаха мимоходом, ме изпълни с неочаквано вълнение: "БГТФ е отворил врати".
"БГТФ? - възкликнах наум. - Форума! Крепостта! Приятелите!"
И незабавно отлетях към заветното място - онова, на което някога гордо се бе издигала Крепостта на форума.


Ден 2

Крепостта беше... ъъъ... в ремонт. Това беше единствената дума, която успях да измисля, за да опиша състоянието й. Другата, която би била близо до истината, щеше да бъде "изградена наново". Или "все още изграждаща се".
По двора се въргаляха кутии с боя и лак. Греди, камъни и всякакви подобни бяха разхвърляни и чакаха да бъдат употребени в дострояването на кулата. Силуетът на последната се извисяваше на чезнещата дневна светлина и приличаше на грамаден нащърбен зъб. Всичко изглеждаше така, сякаш тези дни в Крепостта кипи усърдна работа по възстановяването й.
С приближаването на основната сграда ме погълнаха силни звуци - музика, прегракнало пеене, зов за още пиене или мезе, смях и разговори със завален тон. Крепостта не само биваше съграждана наново - тя живееше!

Усмихнах се и се преобразих. Бях си у дома!

Posted Image
"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"


#16
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
Ден 3 (рано сутринта)

Вероятно заради дългия път, а и заради премеждията с тока, много бях грохнал и след няколко бири заспах сладко без да обръщам внимание на врявата наоколо. Рано сутринта се събудих, но гледката наоколо не ме учуди-в камината едва догаряше една цепеница, навсякъде беше пълно с бутилки (празни) и остатъци от храна (оскъдни), навсякъде се бяха натъркаляли всякакви странни твари и спяха сладко, под масата хъркаше като дъскорезница непозната твар, стиснала празна бутилка без етикет..."Мдааа", почесах се по главата, "Народът май ще има нужда от нещо специално." Заради недовършения сондаж, в крепостта все още нямаше вода и затова хванах две големи котлета и излезох за да потърся някой близък извор. Навън заварих същия тип на когото бях бутнал втория стек Мордорско (предполагам че е той-познах го по празните бутилки от Мордорско около него-така и не успях да се запозная с него или поне да видя кой е и дали го познавам, защото точно тогава гръмна инсталацията)-той беше заспал гледайки звездите, легнал в купа сено близо до недовършената кула (сеното беше там не за друго, а за да омекоти евентуалното падане на някой добре почерпен работник), а някой го беше завил с дебело одеяло да не настине. Наблизо кобилката се беше събудила и помахваше весело с опашка. Потупах я по хълбока, дадох и стиска сено и тръгнах...след около час се върнах и завари едно джудже да дреме над някакъв свитък с древни премъдрости. "Какво правиш ?", а попитах и получих кратък отговор "Уча". "...Хм..мхм", почесах се глупаво по главата и запретнах ръкави. Разпалих отново камината и турих двете котлета на огъня. В едното сложих ароматни чаени билки, а в другото кафе. Народът леко се поразмърда...или по-скоро само се опита...нечий странен глас промърмори (по скоро насън) "А палачинки?" и едва тогава се сетих какво ме глождеше от събуждането ми насам...мдаааа...време беше да потърся кухнята...каквото и да ме чака там...и където и да е това там...
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#17
Талиесин

Талиесин

    Imperial

  • Потребители
  • 489 posts
  • Gender:Male
  • Location:Somewhere Far Beyond
Ден 3.
Формално се води, че пристигнах тук още в началото, но не се задържах за дълго тогава. Чак сега си подволих да се поогледам.

Не беше съвсем както преди - най-малкото беше в процес на дострояване. Маса индивиди с непознати ми физиономии, които обаче сто на сто бях чувал като имена, се навъртаха наоколо, всеки по свои си дела явно, в които странно защо преобладаваше ключовата дума "бира". Което ми навя някакви далечни носталгични спомени за "Стария Дракон"... Странно, защото в последно време почти не пиех.

Намерих си подходяща сянка, разположих се удобно и се зазяпах по околните. Засега не смятах да привличам внимание върху себе си, освен с някоя провокацийка или навреме призована някоя могилна твар. Успокояващо беше, че ощене бях загубил връзките си с тях...
No one remembers the singer. The song remains.
Posted Image

#18
Tanparmaiel

Tanparmaiel

    безценно

  • Потребители
  • 153 posts
  • Gender:Female
  • Location:София
Трети ден

От три дни съм тук, разглеждам, дивя се и се радвам. От известно време имах подозрението, че нещо се крои, но не вярвах, че Крепостта ще се оживи отново. Не можех да изпусна, веднага се запътих нататък и не повярвах на очите си като пристигнах, "Истина е било! Но ще бъде ли както преди?". Разбира се, че няма да бъде както преди, няма как, но това изобщо не значи, че няма да бъде пак толкова хубаво. Много се радвам!

Из цялата Крепост кипи усилен… труд. Така де, и пиенето изисква сериозна воля и усърдие! ;) Въпреки проблемите с електрозахранването и водоснабдяването (а струва ми се и с канализацията :/), всеки се е захванл с облагородяването на новия си дом с огромен ентусиазъм (да бяха само единия фешън “дървен” килим и зад-, пред- и какви ли не още -стройки…).

Днес се очертава по-спокоен ден, след сладкия сън на обитателите на Крепостта и след солидното количество опразнени бутилки без етикет (съмнително изглеждат, но някой път може и аз да опитам от съдържанието им) може би ще кротуват. Всъщност не се знае дали денят ще бъде спокоен, а онези зелени растения все така си ме притесняват....

А все пак аз какво правя в цялата работа? Наблюдавам без да се набивам на очи, радвам се на новото начало и търся своето място в Крепостта. И може би не съм единствена. :)

#19
Mike

Mike

    Джудже

  • Потребители
  • 121 posts
  • Location:Нейде из Средната земя
трети ден привечер

Уф леле как ме юрнаха за оправянето на водопроводната сиситема-цяла нощ не съм спала,сутринта поне имаше светлина да прочета старите водопроводни схеми ... Никой дори и не попита дали имам опит в тия работи. Е поне сега съм прилично мокра ама май водата я оправихме. Сега остана да си взема душа от непознатия индивид на който го дадох. Чудя се как ще го позная-то се оказа че има доста създания,приличащи на елфи които си лежат по полянките ... Ама айде сега трябва и канализацията да се оправя :thumbdown[1]:
режима на тока много много не ме притеснява-и без друго виждам на тъмно:) Остава само да си намеря малко пиво,било то и мордорско за да си оправя настроението.Обаче нещо много елфи познаха да се навъртат,бива бива ама чак пък толкова.Където се обърна -заострени уши,изобщо не изглеждат никак като малцинство,както твърдят слуховете. <_<
Не върви пред мен,
не мога да те следвам;
не върви зад мен,
не мога да те водя;
върви до мен
и ми бъди приятел;

#20
halfelven

halfelven

    Най-проблемен потребител

  • Потребители
  • 41 posts
  • Gender:Male
  • Location:Majna Town
Вечер трета
а-а-а-а боли ме главата. Май вчера съм препил със тая водка. Е обаче поне имам останала още една бутилка. Както си се разхождах (полюшвах) видях някво джудже дето само мърмореше, че нямало пиене, че нямало душ и не знам си кво друго. Приближих се към малкото същество и се облегнах на рамото му.
- Хей, бебс, стига си се оплаквала. Да елфите са си мнозинство винаги са били такива. Хайде дръж таз бутила билкова водка, а за душ незнам дали ще си намериш ама в горичката има страхотно езеро и може да отидеш да се цамбурнеш и да се освежиш.
В този сублимен момент когато завързвах ново приятелство алкохола от предния ден си каза думата. Нещо ме прихвана, получих факс от кораба майка и:
- Нобуааааааааааааааааааааааааааагааааааааааааа, кроносеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее къде е купонаааааааааааааааааааааааа
и пак се затичах по коридорите.... и все си мисля че някой трябваше да ми спомене че съм само по боксерки... е беше важно да намеря алкохолната дружнка все па и със или без гащи те щяха да ме приютят за поредната алкохолна нощ




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users