Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Дневникът на Крепостта


  • Please log in to reply
142 replies to this topic

#21
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
3-ти ден, вечерта
Така и не открих кухнята целия ден-предполагам че има някакъв магически код според който тя се появява, но в повечето време отсъства...поне от трите измерения на крепостта. Затова през целия ден се мотах наоколо, преглеждах електроинсталацията, ходих до бакалията за бира и провизии, цепих дърва за камината...опитах се да помогна на едно джудже за водата ама избягах бързо защото ме изпръска (оказа се същото джудже което учеше рано сутринта-намусено от натресената му задача, то не бе пояснило че изучава водопроводните схеми...). Намерих един удобен стол близо до камината, предложих го на джуджето за да се изсуши и му подадох бутилка Мордорско червено. След това седнах на централно място с надеждата най-после да започна да се запознавам с хората...така де-разнородните твари в това чудесно място...в този момент някой по боксери влетя, клатушкайки се, в помещението, заговори за малко с джуджето и изведнъж се разкрещя "- Нобуааааааааааааааааааааааааааагааааааааааааа, кроносеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее къде е купонаааааааааааааааааааааааа..." и побягна по коридора...
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#22
Kronos

Kronos

    'убавец

  • Маяри
  • 1078 posts
  • Gender:Male
Вечер е...примерно трета

-Бухахахахамаамустара как се натаралянкахме само, а? - седя си аз, държа се за главата, а някво (още пияно) джудже седи и ме удря по рамото.И то как удря да знаете, като ковашки чук - то и мойте ръце са си ръчища, ама тва на нищо не прилича.<Тряяяс> , а вътре в куфарата камъни падат...
Гледам го Арвениер, хили ми се нещо, разправя, че така ни се падало като сме се напивали.Ама кой да ти слуша - веднъж почнеши ли никва спирка.И тоя миг се чува вик:

- Нобуааааааааааааааааааааааааааагааааааааааааа, кроносеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее къде е купонаааааааааааааааааааааааа


След вика, покрай мен притичва един хобит със бая странен поглед в очите, досущ все едно е търсил кухнята ( май някой трябва да скове една набързо, щото на мене лично ми писна да се шматкам до градината за мизе).След хобита обаче влетява halfelven...по боксерки...А аз ефекто припадам...

...30 секунди по-късно...и една кана студена...ъъъ...май вода

-Айде, ставай, бе! - вече крещи Халфа. - Намерих няква мента!
-Ко?
-МЕНТА Бе! НОБУНАГААААААААА! - продължава да крещи той.
-Ошееееееее, рхоооооом! - дочувам призива на Ангмарския крал, върху който (явно) съм се приземил.
-Знаеш ли, чувал съм, че от мента минавал махмурлука...ти кво мислиш? - попитах след кратък размисъл, колкото да стана от Краля Вещер.Получавам само една убийсвена усмивка тип - "Даааа, май прещъзззз"! - Ми дай да идем за мляко тогава?
И така, награбваме с halfelven по една бутилка Мордорско ( да не иде зян, не за друго) и тръгваме на опасна мисия за мляко.
С песен на уста и викове "Нобунагаааааааааааааааааа!" се насочихме към оназ огромна врата с табела "Занавънкъ"...А последното което чух, беше
-И да не сте ми пипнали кончето, гадове проклетии!
Най-готиния подпис

#23
Талиесин

Талиесин

    Imperial

  • Потребители
  • 489 posts
  • Gender:Male
  • Location:Somewhere Far Beyond
Вечерта

Не знам как е възможно изобщо някой да обитава тук - на такава дандания не помня да съм ставали свидетел... Другите явно определено бяха решили да си гледат кефа, но явно това включваше и промишлени количества алкохол, а аз, както вече казах, в последно време постепенно се превръщах във въздържател. И на всичкото отгоре едва не бях премазан от някакъв хобит, хукнал нанякъде с крясъци на уста. Как не ме забеляза хич не ми побира акъла... Последвах го, тъй като ми се стори познат от някъде, а като го приближих, разбрах и откъде - та това бил нашият Сам! Всъщност, добре че го последвах - така станах свидетел на някакво импровизирано меле, дето завърши с поголовното изнасяне на почудо оцелелите участници. А на мен ми дойдоха разни идейки...
No one remembers the singer. The song remains.
Posted Image

#24
halfelven

halfelven

    Най-проблемен потребител

  • Потребители
  • 41 posts
  • Gender:Male
  • Location:Majna Town
Нощ трета преминаваща към Сутрин четвърта

Успях да намеря Kronos и Ангмарското подобие на крал. За мое съжаление казаха, че нямало мляко? За ко им е тва мляко в тия мрачни дни ама... ей го на вървим си ние с Крони с бутилка Мородорско в ръка към изхода, търсим Наааааааааааааааааааааааааааааааабууууууууууу (незнам защо ама много ми се дразни като му кажа Набу а не Нобу ама ... ) и си припяваме Грррррррррррррррррррррррррррррррр, граааааааааааааааадил трол крепост.... и тъкмо бяхме почнали да пеем "Продават се мамо Белите Ладии" и Loriena изкрещя:
-И да не сте ми пипнали кончето, гадове проклетии!
Тогава ми светна, ще питаме Бела къде да намерим мляко :) Уви Крони припадна на входа и трябваше да го влача. Добре че в конюншната намерихме Oda Nobunaga който беше набарал от нейде буренце със хобитски ейл. Седи си нинджата значи в сеното и си пие. Пие си и си говори с Бела. Явно е много пиян. Разбрахме че сме на едно дередже всички седнахме при него той учтиво подаде 2 чаши и каза наздраве.
- Наззззззззззззздравииииииииии пичо'е, хълцук. От кога ви ча'ам. А Вич Кинга къде е бе?
- Миииииииии след като поооооооопаднагх върху него май не се съвзе- каза Крони и вдигна чашата за наздраве.
- Чакай, чакай чака - нещо се оживи самурая - днес да знаете какъв смях. излизам аз пред крепостта и какво да видя. Бела тича колкото я държат краката, а зад нея някакв гаден трол я гони със топора в ръка. И аз и викам "Бягай, Бела, настига те!" в този момент до мен застава Loriena и един Урук Хай. Полянковия елф е доволно почерпен в ръката си държи билкова водка и ми вика. "да бе да кончето ми води с цели две обиколки" "Давай, Бела, без повече спирания в конюшнята за нови подкови и сено, ти можеш. Давай Бела още 20 обиколки само. Заложила съм 100жълтици на теб" Урук Хай-a беше нещо недоволен и викаше злобно на трола нещо на мордорски.

Е май освен алкохолизма и хазарта се завърна в крепостта.Започва да става интересно.

#25
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
Въпреки дружелюбните си опити да се поопозная с тварите и да помогна в досъграждането на крепостта, вече трети ден оставах (почти) незабелязан, а основната част от хората се занимаваше предимно с пиене...
Взе нещо да ми писва и реших да се разкарам...Късно през нощта, когато всички спяха (почти-някои още допиваха), си напълних раницата с лембас и сушено месо, а манерките с малкото пиво останало в някаква бъчонка и си тръгнах без да се обадя на никого...
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#26
Mike

Mike

    Джудже

  • Потребители
  • 121 posts
  • Location:Нейде из Средната земя
Хобитът обаче беше присрещнат на главната порта от моя милост и отнесе една голяма доза конско: :bash[1]:
-Ти къде си мислиш че отиваш? :angry: Кой ще оправя ел-инсталациите сега? Кухнята явно още не са я построили, ама кой ще готви после? Друг добър готвач освен теб тук не знам да има, Самознай. Я марш обратно. Тука някъде мернах и Тал-кой ще го укротява като започне да налита на бой ;)
Самознай оставаш тук доброволно или ще те затворим в тъмниците B) !
*Майки връща хобита в крепостта дърпайки го за ушите*

един час по късно

* Майки събира всички запаси от алкохол, които успя да намери и ги струпа на едно място.Хваща Самозмай и двамата изковарат една митрилова каса, в която поставят пиенето.Заключват я и пращат ключа на Талиесин да го пази*
-Е поне се свърши с големите пиянски истории. Сега е време за работа B)
Не върви пред мен,
не мога да те следвам;
не върви зад мен,
не мога да те водя;
върви до мен
и ми бъди приятел;

#27
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
С пиянските истории се приключи и аз останах...или поне така се мислеше джуджето. Но явно заради липсата на чук и наличието само на един лек ЛАРПаджийски такъв тя не успя да налее достатъчно акъл в кухата ми глава и използвайки едно моментно разсейване, тръгнах...но смятах да се върна-исках само да поогледам какви подправки се намират в близката гора...все пак скоро щяхме да имаме кухня, а какво е хобитовата кухня без подправки...
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#28
Greenleaf

Greenleaf

    An Elf

  • Потребители
  • 390 posts
  • Gender:Male
  • Location:Зеленогор
Четвърти ден - по тъмно

За няколко дни в тая Крепосат видях неща, дето някои не са ги виждали и за епохи живот. Полянкова елфа, любителка на чайчета, порядъчно отпочнала бутилка водка, донесена и от пеещ полуразбираеми неща Полуелф... имаше и един сладко спящ Драконоубиец (същият, които ме опъти насам), а край него - въргалящо се някакво мордорско произведение на дестилационните опити... също виещ назгул, което всъщност не е странно, но причината за воя - ром - малко ме озадачи... накрая мернах едно джудже (същото, дето почти ме отнесе от входа), брадвата му и полуръст, влачен от въпросното джудже... като за капак тая двойка набързо скова една каса от митрил (какво разхищение само - можеха да излязат няколко ризници). Е, идеята си беше добра - така строителите на Крепостта може би щяха да се хванат на работа - все пак зима иде, трябва да се позавърши строежа! Пък и това с митрлената каса си е дългосрочна инвестиция - може по време на обсада джуджето-майстор и полуръста да я разковат и да направят необходимите оръжия или ризници... да, но тогава пиенето ще излезе и се съмнявам в дееспособността на нашата защита.

След като привършиха с начинанието си и джуджето тръгна да дава ключа в сигурно ръце, хобитът хвана гората... буквално. Чух, че бил добър готвач - ценен кадър за Крепостта. Ще взема да тръгна и аз след него - малка разходчица в гората няма да ми се отрази зле...



#29
Kronos

Kronos

    'убавец

  • Маяри
  • 1078 posts
  • Gender:Male
Ден 4 (неделя - привечер)

Залаганията свършиха...Т.е. те залаганията можеха и да продължат, ама кинтите свършиха...И тримата герои - halfelven, Oda Nobunaga и аз (чичо ви Кронос) се запътиха обратно към Крепостта, където да похапнат и да замислят следващия си ход в епичният куест да намерят поне няколко литра мляко (ето, а после да не съм чул, че не ни било грижа за обитателите на Крепостта).А Крепостта, тя грееше като коледна елха (ако разбира се в Средната земя имаше Коледа...) - навсякъде имаше разноцветни лампички, което наведе Кронос на мисълта, че може би някой е оправил тока...Това пък наведе Нобу на мисълта, че е крайно време да се електрифицират Гондор и Рохан, щото някак си не било учтиво те да мръзнат и да си светят със свещи...
Тримата герои навлязоха в Крепостта, пошматкаха се по един коридори, докато накрая налучкаха правилния път за Голямата зала ТМ.Там разбира се се бяха събрали всички и усилено вечеряха, като същевременно вдигаха могъща глъчка, защото всеки имаше да каже нещо, по възможност по-високо от съседа си...От недовършената кухня ("Яко, кухня!" помисли си Кронос и отпи последните остатъци от Мордорското) им помаха Кемендил, кой знае защо омазан със...разни неща.
-Хайде, момци, сядайте!Тази вечер правя моят специалитет! - доволно го подкани готвачът.
-Ааа, не... - опита се да се измъкне halfelven, но бе сръчкан в ребрата да седне. - Ама той готви ужасно - отрони се тих стон от устата му.
Кронос огледа съседите си по вечеря - един хобит...онзи същият с налудничавия психо-поглед, който държеше жичкаджийски клежи на скута си, а зад ухото му имаше фазомер.
-Извинявай, случайно ти да си поправил ел-инсталацията? - попита Кронос.
-Да. - сухо отбеляза хобита. - Тук не всички сме пияници като вас - симна той към събеседника си и братята му по чашка.
-Хм...Прав си... - гузно се съгласи Кронос. - Как ти е името, приятелю?!
Най-готиния подпис

#30
Mike

Mike

    Джудже

  • Потребители
  • 121 posts
  • Location:Нейде из Средната земя
по същото време

*Хобитът тъкмо отвори уста да отговори когато изведнъж се килна назад"
Подадох се иззад стола с брадва в ръка:
- Пфу да ти се невиди,пиян не пиян пак си заземил погрешния кабел.Спокойно не мога да си взема душ без да получа токов удър.
Кронос изгледа малко тъпо и аз реших все пак да му обясня,а доколко ще схване завис от степента на градусите:
-Виж сега,Самознай(хобитът) трябваше да оправи кабелите, ама явно не е бил много в кондиция. Просто е леко зашеметен(без паника)-така става като се опитва да изпържва джуджета :rolleyes: Остана ли малко от специалитета на Кемендил?
Не върви пред мен,
не мога да те следвам;
не върви зад мен,
не мога да те водя;
върви до мен
и ми бъди приятел;

#31
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
-Извинявай, случайно ти да си поправил ел-инсталацията? - попита Кронос.
-Да. - отговорих му сухо, явно забравяйки бойлера, ама на кой ли му е притрябвал бойлер - джуджето май не успя да довърши банята...

Няколко минути след това съм се освестил и съм казал "Самознай, приятно ми е!" Но след това съм се зазяпал във втренчените погледи на Mike и Kronos и едва тогава се усетих че ми се губят няколко минути...и после пак съм припаднал...
Оказа се че джуджето ме беше зашеметило малко с брадвата си...
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#32
Талиесин

Талиесин

    Imperial

  • Потребители
  • 489 posts
  • Gender:Male
  • Location:Somewhere Far Beyond
Ден 4, привечер

Дума да няма, добре ме насадиха с тоя ключ... Беше въпрос на време някой да го зачеше абстиненцията и да реши да ми го отнеме силово, а при такова развитие на нещата хич и не ми се мислеше какво щеше да се случи. Та затова трябваше да се вземат мерки овреме.

Изоставяйки анонимността си, последвах трима махмурлии, които усилено търсеха нещо, с надеждата там да има повече хора, и не останах излъган - имаше, и то доста. Бях се озовал в централната зала, където целокупното множество очевидно вечеряше. Учудващо бе, че не готви Сам, но явно и Кемендил имаше какво да каже нещо по въпроса. Само че кулинарните подвизи щяха да почакат.

Придърпах един стол, покатерих се на него, свих от един ошашавен минаващ някаква чиния и един черпак и ги ударих един в друг. Глъчката мигновено стихна и всичко живо се вторачи в мен. Принципно мразя да съм център на внимание, но в случая точно това целях. Трябваше да съобщя това-онова.
- Здравейте всички. Хич не ме се щеше да се стига до тук, но ето, стигна се... Накратко, ключът от митрилената каса с пиенето е в мен и тая перспектива хич не ме радва. Склонен съм да го върна, в името на общото благо, само че преди това викам да се приключи със строителства, ремонти и тн. Някои от вас ме познават, други не, така че като се приключи поне ще знаете към кого да се обърнете да се подсигури почерпката по случая. Че е срамота да се похабява толкова пиене, чини ми се.
След което максимално бързо се изнесох от залата, свивайки си попътно каквато храна докопах. Някак си не бях в настроение за големи компании...
No one remembers the singer. The song remains.
Posted Image

#33
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
След малко започах пак да се свестявам и дочух някаква глъчка и нещо за някакъв ключ, но не можах да схвана защото имах нужда от освестяване и с благодарност поех от 2-те джуджета (поне това ми се стори че виждам, още не можех да фокусирам погледа си) бутилката Мордорско светло (червеното е силно и затова го бяхме прибрали в митриловата каса).
Започнах да мънкам : - аз...хлъц...ааа...какво...токов удар ли...че кой се е къпал, бре? Вие не четете ли табелата "НЕ ВКЛЮЧВАЙ БОЙЛЕРА ! НЕ Е ЗАЗЕМЕН !"...хм...аз обаче написах ли я тази табела...не помня-с тези подправки от гората май и нещо омайващо съм набрал...уф...къде е Тал...имам нужда от нещо силно..
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#34
Greenleaf

Greenleaf

    An Elf

  • Потребители
  • 390 posts
  • Gender:Male
  • Location:Зеленогор
Ден четвърти - след вечеря

Е, не може да му е отрече на Талиесин - има подход. Направо ме ошашави съвсем като използва чинията ми и един черпак за гонг, а тройно по-ошашавени бяха останалите (а Полуелфа и Ангмареца даже май бях и повече). Кратко, ясно и хм, мотивиращо слово - с две думи - пиене ще има когато строежа завърши. Подозирам, че още утре ще се почне офанзива по вдигането на "задстройката" и няколо кули... наведнъж. Нищо чудно да видя Моргулско чародейство в действие - по принцип то се използва за разрушения, ама сега случаят е спешен, тъй че Уич-кинга може да скалъпи нещо.
Още преди всички да са осъзнали какво огромно значение имаха думите на Тал той се беше изпарил... за жалост с моята чиния. Е, поне беше празна. Сега разбирам как са се чувствали мирно минаващи край Дориат орки, попаднали под неочкван обстрел... най-малкото подобни звуци са се чували - вой, крясъци, нечленоразделна реч... в суматохата отмъкнах една чиния и последвах примера с бързото изчезване. В чинията имаше гъби. С някакъв странен сос. Не обичам гъби. И сос не обичам. Казват, че хобитите обичали гъби, та ще взема да ги запазя за единият ни готвач - сигурно ще му харесат. Той толова бой отнесе, горкият, че няма да му е зле едно хапване повече.
Пообиколих насам-натам - странна гледка ще съм бил с чиния гъби със сос в ръце, но просто нямаше къде да ги оставя... накрая всички си разотидоха да дремват и се опътих към Голямат камина. Защо пък да не прекарам нощта там... тъкмо ще съм пръв на линия за сутрешните чайове на Полянковата елфа.



#35
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1632 posts
  • Gender:Male
Прекарах последните два дена в разглеждане на околностите, нанасяйки на картата позицията на близките обекти и местата, които предстоеше да разучавам - планинската верига Aрменелос със своите върхове, околностите на самата "Крепост", подземията на Древна мИРКа и нейните неизследвани канали (носеше се слух, че в едно от подземията намерили стая, в която имало свидетелства за древен култ, наричащ себе си "БГТФ"). В Древна мИРКа прекарах по-малко от няколко часа, преди желанието за чист въздух да надделее и да изляза на повърхността.

Подземията и преди не бяха безопасно място, но напоследък шансът да попаднеш на малоумен трол или шайка недорасли гноми беше твърде голям. Планина Арменелос, от друга страна, привличаше със своите (академични) върхове, но стана ясно, че всички зимни маршрути са затворени до началото на другата година. Изследванията в тази посока ще трябваше да почакат. Оказа се, че местностите около "Крепостта" са единственото подходящо място за изследвания, а в последствие - и достатъчно интересно място.

Вечерта на третия ден преспах на открито в близост до Главната Порта; и без това първоначалните съмнения, че това не е точно "Почивна станция "Крепостта", а нещо съвсем друго, все повече се засилваха. Ще се наложи отново да слизам в подземията на Древна мИРКа, мисля, че слуховете за онзи древен култ трябва да се проверят. Терзаят ме съмнения... Терзае ме и съвестта, защото втори ден задържам душа на онова добронамерено джудже. Вчера го зърнах за момент да разговаря пред Градската порта с хобита, на когото дължах стек Мордорско, но докато стигна до тях с предложение да се реванширам в някоя близка кръчма, те вече се бяха изгубили сред планините дървен материал и дялан камък.

Днешният ден премина спокойно, в покрайнините почти не се срещаха хора, проучванията и картогвафирането напредваха и почти бях готов да кажа, че отпуската ми започва да придобива "форма и вид", когато странна случка пред градската кръчма отново ме хвърли в смут. Пробивах си път в слабо осветения път (все пак някой беше работил по електрозахранването), наближавайки входа на кръчмата, когато вратата се отвори с трясък. Една фигура, нарамила хранителни продукти в една ръка и стискайки старинен ключ с причудлива форма в другата, се открои на фона на вратата, след което с бърза крачка ме подмина. В момента, в който се разминавахме, дочух как си шепнене:
-Мой е, само мой! Безценният!

От кръчмата се дочуха гневни възгласи и ругатни на няколко езика, задрънчаха съдове, метал в метал (и, готов съм да се закълна - твърда глава в още по-твърд под) и цялата кръчма заприлича на кошер. В този момент мисълта за втора нощ на открито ми се стори съвсем смислена и приемлива и аз заднешком се отправих в обратната посока. Вече бях готов да се закълна, че това не е "Почивна станция "Крепостта"...

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#36
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
4-ти ден, много късно вечерта (а би могло да се каже и началото на 5-ти ден-около 1 часа посреднощ)

Днес сутринта, когато всички започнаха да се събуждат, се оказа че замъкът е заключен отвън. Не знам кой, как и защо си беше направил тази шега, но някой се обади че това било работа на Кронос, друг намеси другарите му по чашка, трети изказа подозрения към Тал, защото го видял с един голям ключ (макар че това сигурно е било ключа за митрилната каса с пиенето), четвърти..., пети..., а един веднага изказа подозрение че било нарочно заради заключването на пиенето в митриловата каса. Веднага започнаха скандали, караници, подхвърляне на обиди...но отговорниците на крепостта набързо успокоиха атмосферата. Освен това митриловата каса вчера беше прибрана в предзадподстройката, която имаше само един вход-отвън. А и във всеки случай Кронос си беше с нас в залата, така че отпадаше от подозрение... макар че по обед бил изчезнал за около час без да го усетим, а като се върнал имал синини по ръцете, но едва ли...всъщност знам ли...ами ако има някакъв таен тунел, който води извън крепостта или дори до предзадподстройката? ... възможно е-аз поне не познавам подземната част на крепостта, с изключение на мазето с провизиите и килерчето с електрическото табло, а и не вярвам повечето от нас да познават всички помещения, а току виж имало и тунели...може уважаемото джудже да се навие да обследва тази част на крепостта-те, джуджетата нали обичат да се тикат из разни тунели, пещери и т.н. А ако се навие да направи и една карта на подземието, може да и подаря електричарския си фенер-произведен в "Earendil electrics" и още в гаранция. Даже един фазомер като бонус може да и дам-да си замерва водата като се къпе ;).
Но все пак си оставахме заключени...поне нямаше място за притеснение-имахме достъп до провизиите и кухнята, имаше и една бъчонка с бира (е, от по-леката), но щяхме да издържим някак един ден (надявахме се да не ни държат като заложници повече от ден)... Но това че бяхме заключени пак доведе до спречкване - някои от нас (между тях и аз) смятаха, че поне трябва да оползотворим времето и да се хванем на работа да поошетаме и пооправим крепостта, а и след тежка работа бирата е най сладка (казвам го от личен опит). Други пък мърмореха че крепостите били за да се събират хората да си направят купона, а къде е купона без пиене...добре де, ама на вас харесва ли ви да седите в кочина да си купонясвате-друго си е да ти е уютно, комфортно, удобно, топло докато си пийваш ромчето, бирата и т.н....пък и аз лично мразя в чашата ми с бира да има 4-дневни мухи или да ям в чиния в която някой е бъркал цимент за да замаже грозно стената където е утрепал голям паяк, или от тавана да пада мазилка в салатата ми...или да се спъвам в чувалите със цимент...е***и купона...няма начин :angry: ...та затуй се и посдърпахме де...ама нищо лично, братоци, като свършим тука аз лично ще ви черпя и ще пия по едно (2,3...) силно с вас... ;)
...както и да е-духовете се поуспокоиха и до обед голямата зала светна, всички строителни отпадъци бяха събрани пред вратата за да се изхвърлят, беше изметено... проблема беше че всички съдини и чаши се изнесоха в кухнята, а нямаше доброволци за там...няма как-като хобит мене ме набедиха за Господар на Кухнята и двамата с Кемендил (той си беше по подразбиране Господар там B) ) тръгнахме натам, а другия народ се захвана да шета из коридори, стаи и т.н. Последвах Кем със страх към кухнята защото му се носеше лоша слава (аз лично не знам защо), и едва не побягнах обратно, виждайки вратата с табелка "Кухня" и малък ръкописен надпис отдолу "Внимание, тигър!"...
Свършихме много работа-може да се каже че цялата крепост светна отвътре..доколкото може де-все пак имаше още помещения за доизмазване, на места трябваше да се дооправя водо и електроинсталацията, дървоимитиращия килим не стигаше за всички помещения, та трябваше да се измисли нещо и по този въпрос, въобще...но беше значително по-добре.
А що се отнася до кухнята...предпочитам да пропусна тази част, защото още изпълва душата ми с мрак и страх...но сега вече кухнята блести, хладилникът най-после беше включен, тигърът-нахранен, пържолите-изпечени, салатите нарязани, хляба изпечен...и всичко това бе сложено на масата в голямата зала...ъъъ, без тигъра де-той си стои в кухнята да пази...и да плаши неоторизираните лица ;) . Сега вече всички се бяхме разположили блаженно, някои вече дремеха, други пееха (поне се опитваха), трети обираха последните остатъци храна от тавите...и така...настана мир и благоденствие, и настана вечер и месец изгря и звезди обси...опа, това е друга приказка...надявам се утре сутринта да се намери ключа, а този който си е направил майтап да ни пусне-аз лично с удоволствие бих се разтъпкал до гората (не и преди да си поговоря с шегаджията ;) , а и трябва дръвца за каминката да се цепнат, че тези свършват вече...а и колко още работа има по крепостта...лелемале B)
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#37
Kronos

Kronos

    'убавец

  • Маяри
  • 1078 posts
  • Gender:Male
Ден Пети

След като си потроших прекрасните ръчища в опити да изкъртя проклетата Митрилка и да си взема амунициите отвътре, най-сетне се отказах и пеших да свърша нещо полезно - полегнах си...Ама да спиш повече от 18 часа на ден е някак си вредно и след като му ударих един як сън, последван от един як душ (йееее, вода!), а после и един лек токов удар (което го отдавам на това, че някой шигаджия не бе изолирал точно моите кабели) се разсъних напълно и реших, че малко работа няма да навреди...тоя път сериозно!
И реших, че бидейки захвърлени на майна-си-Брунхилдска в Роханския лес, в такава близост до злите твара морготски, които, btw не съм ги виждал бая време, не е лошо да си имаме някаква защита (ама като гледам, ква шайка мързеливци сме всичките, вече сме превзети един вид :) ), в случай, че някоя скверна гад (разбирай паяци, ци....ъъъ...орки, червеи, хлебарки) реши да намине, да сме горе-долу приготвени...От цялата тая неразбираема мисъл схваха само, че ми трябва един брой halfelven и още толкова Oda Nobunaga (които се бяха захласнали някъде, като че ли прочели мислите ми, че ще се работи) за да си спретнем военен тренировъчен лагер в задния двор (да, точно до пясъчника) и да си играем на армия...

И така, взех лист и молив, надрасках една бележка (много набързо), теглих й една плюнка и я лепнах над Големата врата ТМ точно до табелата "Занавънкъ" и отидох да си търся другарчета...
Кво за бележката?
Е, кьорави ли станахте?
Добре...А на бележката написах:
"Търсът се войничета...По възможност няколко.Че си правиме войскъ, елате повече в задния двор.Търсете Кронус!"

П.П.И моля ви, не заливайте Дневникът с постове...Ще ни свърши хартията, а г-н Хризопраз от Анкх-Морпорк взима скъпо!
Най-готиния подпис

#38
nifo

nifo

    Жив Труп

  • Потребители
  • 164 posts
  • Gender:Male
  • Location:Гробища - парцел 12
Ден Пети - късна вечер (ранно утро за някои)
Главоболие.... силно главоболие.... бъ.... не знам къде съм.... не знам кога е... Кат си гледам странния уред на ръката ("ПесъченВремепоказателСБроячНаЛуннитеДни" последен модел на Силар-Джуджак-Ковашникеишън-Енд-Малките) май са минали пет нощи откак правихме оня експеримент с микса между полу-прозрачна отвара със зелен етикет с билки и (о)светена минерална течност ГорноНанадолнище. Само да го набарам оня сивкавия с брадата, дет каза че нямало странични ефекти...
Кат гледам съм пред неква бяла спретната барачка с два отрязани пъна отпред (бие леко на крепост, ама доста порутена). Мислех да потропам и да почакам да ми отвори нещо, ама кат пипнах вратата и тя аха аха да падне, та направо си влезнах... Тия тука и идея си нямат от секюрити... Помня аз кат ме нападнаха злите големи шесткраки неща... отидоха два флакона и три пърленки докат ги разкарам всичките...
Я оня стар познайник Кронусъ лепнал бележка, че търси войничета. Значи тука все пак има познати (което пък автоматично значи, че няма алкохол... всичко са изпили). Наредих малко дървени войничета самоделки в некъв пясъчник, бутнах за всеки случай дървен меч и хартиен шлем (ака "Параходче"), та да може Кронусъ да се прави на НаПуЛьоон...
И отивам да търся къде да припадна или кой да ме събуди...
Diakaos s' epithimo

#39
Greenleaf

Greenleaf

    An Elf

  • Потребители
  • 390 posts
  • Gender:Male
  • Location:Зеленогор
"Търсът се войничета...По възможност няколко.Че си правиме войскъ, елате повече в задния двор.Търсете Кронус!"

Такава бележка се мъдреше на Голямата врата. Направо бях очарован от краснописа – предполагам, че Маедрос е писал така, след като е бил спасен от Тангодрим. Много ме съмнява, че могъщата ни армия ще е най-много от двама войни – аз и „Кронус”. Добре, че и аз пишех едно време тъй красиво, защото в противен случай армията щеше да е само от „Кронус”. Ще взема да се пиша доброволец – тъкмо няма да мъкна ониякамъним дето джуджето ги искаше да се преместят. Ще си имам извинение: „Оу, не мога. Зает съм – тренирам, много ми се щеше да помоган нооо...”. Току-виж Самознай (хобитът-жичкаджия)го хванали и за носач на камъни. Не, не съм гаден, просто искам да не мъкна гадните скали! А, междудругото подозирам, че въпросният полуръст е забърал нещо с инсталацията. Както си минавах край банята чух някакъв странен цвъртящ звук, а след това разни нецензурни изрази. Поогледах след това (все пак и аз поразбирвам малко от такива неща – вярно, недипломиран съм, но кой е виновен, че преподавателие ми заминаха на Запад?) и се оказа, че липсва един кабел. Съдейки по звуците от банята – син. Май трябваше да кажа на Самознай за проблема, но реших да отида в задният двор – кой знае, Кронос можеше да се откаже да чака, след като види, че никой не се вясва. Е, все пак реших да сторя добро дело – бележките в Крепостта станаха с една повече.

„Болера не е заземен! Обърнете се към Самознай”

Постарах се да го напиша добре и на няколко езика. Дано да разберат за какво иде реч. Хайде сега, бързо към задия двор!



#40
Mike

Mike

    Джудже

  • Потребители
  • 121 posts
  • Location:Нейде из Средната земя
Ден Шести

Уфф... Стурива ми се, че най-сетне трябва да си сглобя преносимата ковачница. То доста работа излязоха за правене-портата,няколко работи в трапезарията,малко мечове за новите войничетата,дубликат на митриловия ключ :rolleyes:
Ама като че ли ще трябва да почна с ония джаджи, които ми искаше Самознай. То май се оказа, че точно те липват, за да се заземят кабелите като хората. Ама на аз от де да знам как изглеждат :huh:
Трябва да уредя някой да ми домъкне онези скали ,които си харесах малко преди крепостта-страшен камък е това направо .. мек като кифличка със шоколад, а пък стават и за бойни цели ( примамване на нападателя зад скалата с преоблечен като жена, войник , за да си получи солидната доза стрели ;) ) :lol:
Само да хвана Greenleaf . Разбрах, че се записал в армията-ам че то идеално. И без друго Кронос няма пари да ми плати за мечовете,малко работна ръка няма да е излишна ;)
Не върви пред мен,
не мога да те следвам;
не върви зад мен,
не мога да те водя;
върви до мен
и ми бъди приятел;




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users