Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Ричард Бах


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1
Mor_Hirill

Mor_Hirill

    Скиталка

  • Потребители
  • 200 posts
  • Gender:Female
  • Location:sofia/kardjali
Лично аз съм много очарована от този автор. Пише доста увлекателно. Като прочетох "Мост през вечността",която е автобиографична книга, вярата ми в любовта,к оято бях позагубила се върна. Други негови книга са "Едно", " Джонатан Ливингстън Чайката","Илюзии" и други. Който от вас е чел нещо негово нека сподели мнението си.
...Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи...А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз...

#2
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
"Moст към вечността" е най-голямата чалга, която съм чел. :)
За другите му книги не мога да коментирам - не съм ги чел. :)
Posted Image

#3
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
За Чайката бях чувала само хубави и хубави и възторжени и пак хубави неща. Беше страшно разочарование за мен обаче. А "Мост през вечността" Talvi ми я подари за рождения ден преди не-помня-колко години, все още не съм я прочела (отчасти заради разочарованието). Тази тема ме подсети и ще я взема с мен като се прибера в Бургас следващия път. Може да се окаже нещо хубаво :) Ще се радвам да прочета и други мнения в тази тема.
The main thing in life is to know your own mind.

#4
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Тази сутрин прочетох книгата и в отговор на мнението на Ани не бих казала, че ми е върнала вярата в любовта, ако въобще ми е била отнемана тази вяра. Когато започнах да я чета отново, стигнах дотам, където бях спряла преди, чудейки се какво точно ме е дразнило в нея преди. Общо взето в началото на неговото търсене на сродна душа, имах чувството, че водя диалог с книгата и то много приятен диалог на теми, които са ми близки. Бях очарована от характера на Лесли Париш и до момента, в който той признава пред себе си и .. телефона, че я обича, книгата ми доставяше истинско удовослтвие. След този момент обаче, те започват истинското си пътешествие към любовта, което ме умори. Не толкова техните караници и проблеми един с друг, колкото методите им за решаването им (които са страшно превзети) и всичко, което идва след това. Най-много ме ядоса историята, когато те започват да се "отделят" от телата си. Най-вече това, че си вярват. Как може една книга, която досега е говорила за типично човешки неща, иведнъж да се забие в такава мъгла, че човек да не знае как и защо е попаднал в нея? А когато Ричард Бах изведнъж осъзнава, че той и Лесни са се обичали и в миналите си животи? Хаха.
Тук идва и друго. Когато бях в средата на книгата, потърсих снимки на Лесни Париш в интернет и тя наистина се оказа дори по-красива от това, което той описва. Но намерих и нещо друго, което ме накара да се замисля с какви очи ще гледам на книгата, при положение че в един момент Ричард Бах и Лесни Париш се развеждат. Тук може да се прочете повече за това, какво той мисли по въпроса.

Като цяло обаче аз не "открих вест от своята любов" в книгата. Може би защото не съм търсила, но ми се струва, че когато един човек намира своята сродна душа, или си мисли, че намира своята сродна душа, не е добре да дава съвети на хората за това как да го постигнат, или да си мисли, че е научил всичко и вече е готов да го сподели с останалите.
The main thing in life is to know your own mind.

#5
Oxus

Oxus
  • Потребители
  • 7 posts
  • Location:Ничия земя
Джонатан Ливингстън Чайката за мен е невероятна книга! Една от любимите ми. Първо я прочетох електронно и след това си я купих за да си я имам :) . Чете се за няколко часа и е за хората, които се виждат извън стадото :thumb:

Posted Image




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users