Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Оскар Уайлд


  • Please log in to reply
17 replies to this topic

#1
Mor_Hirill

Mor_Hirill

    Скиталка

  • Потребители
  • 200 posts
  • Gender:Female
  • Location:sofia/kardjali
Когато прочетох "Портретът на Дориан Грей" останах запленена. Колкото и лош да бе Дориан накрая наистина ми беше мъчно за него . И то за едната му красива външност. Разбира се, тук Оскар вкарва и малко мистичност и свръхестествено. Когато бях малка можех да слушам приказките му до безкрай. Като пораснах отново ги препрочетох и те продължават да ми харесват. Поезията му също я намирам за прекрасна. А вие?
...Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи...А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз...

#2
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
И ние :) Скоро ми дадоха разказа му "Кентървилският призрак". Не го бях чел и много ми хареса.

#3
alexander_genov

alexander_genov
  • Потребители
  • 23 posts
  • Gender:Male
На мен са ми любими "Рожденият ден на инфантата", "Славеят и розата", "Най-преданият приятел" и "Себелюбивият великан".
Има една творба, наречена "De Profundis", предназначена очевидно само за неговия приятел гей, чиито баща го вкарва в затвора. Защото през цялото време той се обръща към него, и изразява разочарованието си от отвратителното му държане. След като не са успели да се разберат помежду си, човекът сметнал за нужно да напише всичко, което му напира отвътре, и после да го публикува. Не можах да издържа повече от 10 страници.
"I know life sometimes can get tough! And I know life sometimes can be a drag!
But people, we have been given a gift, we have been given a role
And that roles name is... Rock and Roll!"

#4
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 265 posts
  • Gender:Female

Има една творба, наречена "De Profundis", предназначена очевидно само за неговия приятел гей, чиито баща го вкарва в затвора. Защото през цялото време той се обръща към него, и изразява разочарованието си от отвратителното му държане. След като не са успели да се разберат помежду си, човекът сметнал за нужно да напише всичко, което му напира отвътре, и после да го публикува. Не можах да издържа повече от 10 страници.


А би ли ни споделил с какво впечатление си останал от този аспект от живота на О. Уайлд?
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#5
alexander_genov

alexander_genov
  • Потребители
  • 23 posts
  • Gender:Male
Както самият Оскар Уайлд казва в "Дориан Грей" чрез своя герой Сър Хенри, да си голям и ексцентричен в изкуството, и да си такъв и в живота, това са две неща, които обикновено си противоречат едно на друго. Големите артисти в живота, обикновено са посредствени в изкуството си, и обратното. Той се е опитал да бъде голям артист и в живота и в изкуството, и си е платил цената за това - публично унижение, затвор, и смърт в изгнание и бедност.
Мисълта ми за "De Profundis" на Оскар Уайлд беше, че за мен тя е едно голямо отстъпление в сравнение с останалите му творби, тъй като се отнася само за интимните му взаимоотношения с едно леке, и в нея той дава израз на човешката си слабост като се рови из детайли в историята на собственото си падение.
Но така е, когато се опитваш да блестиш твърде ярко в едно общество, пропито от интриги и лицемерие. Няма прошка за онзи, който се е оказал съперник в очите на силните на деня.
Но не един и двама велики творци са имали трагична съдба. Накрая остава във времето това, което са създали.
Това е впечатлението ми.

Edited by alexander_genov, 18 ноември 2009 - 11:17 .

"I know life sometimes can get tough! And I know life sometimes can be a drag!
But people, we have been given a gift, we have been given a role
And that roles name is... Rock and Roll!"

#6
Vincente

Vincente

    Ace

  • Потребители
  • 346 posts
  • Gender:Male
  • Location:Sofia, Bulgaria
Oscar Wilde is a pretty cool guy, sleeping around with men, doesn't afraid of anything!

#7
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Винс, няма такъв офтопничар като тебе :) наградата Грима не ти мърда, мен ако питаш :teethqhq:

#8
Vincente

Vincente

    Ace

  • Потребители
  • 346 posts
  • Gender:Male
  • Location:Sofia, Bulgaria

  • Най-подходящ жител за Мория
  • Най-подходящ жител на Хобитово
  • Най-подходящ жител на Ломидол
  • Най-подходящ жител на Гондор
  • Най-подходящ жител на Лориен
  • Най-подходящ жител на Нуменор
  • Най-подходящ жител на Ветроклин
  • Най-подходящ жител на Мраколес
  • Най-подходящ жител на Рохан
  • Най-подходящ жител на Мордор


Да ти кажа май няма да стане...

#9
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 265 posts
  • Gender:Female

Както самият Оскар Уайлд казва в "Дориан Грей" чрез своя герой Сър Хенри, да си голям и ексцентричен в изкуството, и да си такъв и в живота, това са две неща, които обикновено си противоречат едно на друго.

Да, прав си. Но все пак, надявам се, че призванието човешко е именно да напредва и в изкуството и в живота, и в двете, а не само в едното : )
А когато човек напредва в изкуството не с цел да получи слава, а наистина от собствено любопитство, вдъхновение и търсещ дух, сигурно намира ценни неща за приложение в живота си. За щастие примерно Бах /доколкото съм чела една книга писана от жена му/ е успял да запази любовта в дома си, да отгледа много деца /макар животът им да не е бил гладък/ и да създаде прекрасни творби.
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#10
alexander_genov

alexander_genov
  • Потребители
  • 23 posts
  • Gender:Male
Бах може и да е имал голямо и щастливо семейство, но аз пък мога да ти посоча Ван Гог като пълна противоположност на това. Всеки творец, и всеки човек въобще, има строго индивидуален път на развитие, и е безсмислено да се дават примери. А най-погрешно би било да следваш чуждия пример, вместо да се опиташ някак да намериш себе си.
"I know life sometimes can get tough! And I know life sometimes can be a drag!
But people, we have been given a gift, we have been given a role
And that roles name is... Rock and Roll!"

#11
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 265 posts
  • Gender:Female

Бах може и да е имал голямо и щастливо семейство, но аз пък мога да ти посоча Ван Гог като пълна противоположност на това. Всеки творец, и всеки човек въобще, има строго индивидуален път на развитие, и е безсмислено да се дават примери. А най-погрешно би било да следваш чуждия пример, вместо да се опиташ някак да намериш себе си.

Предполагам, творците това и правят, търсят себе си... Предполагам най-талантливите са били наясно, че творбите им не просто докосват и вълниват за момент хората, а могат и тряйно да променят души и дори ситуации. Може би като всяка по-голяма Сила, и тази е трудно управляема. Затова си мисля, че ако някои творци са имали трагичен живот, той си е бил направо до крайност ... други пък са преодолявали непосилни препятствия и са се съхранявали там където обикновени хора биха загинали. Чела съм книги за блокадата в Леннград, и то не патриотарски а доста конкретни и не толкова идеализирани. Там дори когато са ядяли игличките на боровете, и градът е бил бомбардиран - театърът не е затварял, училищата също, и са се давали концерти...
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#12
alexander_genov

alexander_genov
  • Потребители
  • 23 posts
  • Gender:Male
Хубав пример даваш, и много бих се радвал ако е вярно това, че изкуството променя хората и ситуациите. Но аз знам, че истинското изкуство е абсолютно елитарно (говоря за духовен, а не някакъв друг елит), и затова хората върху които въздейства са винаги малцинство. А тълпата винаги си остава тълпа - тъпа, жестока и безхаберна. Готова да тръгне след всеки Силен на деня. И отново мога да ти давам примери - за пруските войници, които са използвали платната на художника Камий Писаро за изтривалки за ботуши по време на Френско-Пруската война. Или за руския художник Кузма Петров-Водкин, загинал в сталинистки концентрационен лагер.
Аз самият съм художник, или поне такова е образованието ми, и с това се занимавам - не съм станал толкова голям, че да мога с лека ръка да се обявя за художник, както правят много самодейци. И всеки ден се сблъсквам с тази действителност - простащината се шири, дори последният помияр си позволява да дава оценки за работата ти, докато ти се чудиш какви компромиси с живота и професията си да правиш само за да оцелееш някак. Или както казва един колега скулптор - ние сме на последно място, даже след презервативите. Действително и много по-велики от нас са се намирали в подобна незавидна ситуация, и все пак изкуството им е оцеляло и е останало във времето. Защото светът е имал нужда от него. Но светът - това отново не са хората въобще, не дори всички онези, които ежедневно пълнят музеите и залите по света (защото повечето го правят само от снобия), а само една много малка група от хора, които действително имат сетива за тези работи. А доколко това малцинство има Силата да движи света напред към по-добро - това е друга тема, върху която може да се умува много. Докато накрая човек не се умори от умуване, и не излезе на улицата, където действителността отново ще му се озъби в лицето.
"I know life sometimes can get tough! And I know life sometimes can be a drag!
But people, we have been given a gift, we have been given a role
And that roles name is... Rock and Roll!"

#13
Caspian

Caspian

    Присъда: Пластмасова Глава

  • Потребители
  • 133 posts
  • Gender:Male
Е тъкмо като стана дума за Дориан Грей и кучето Храбър....
На Уайлд съм чел приказките, "Портретът на Дориан Грей", "Кентървилският Призрак" и "Колко е Важно да Бъдеш Сериозен".
И мога да кажа, че се нарежда сред любимите ми писатели и драматурзи, непосредствено след Толкин и Чехов.
Любим персонаж, разбира се, е лорд Хенри. Но не бих се водил по акъла му.
Колкото до самия Дориан Грей, то за мен това е най-противното същество на света! Съчетание на суета, глупост и некадърна порочност. Човек, който до самия край си вярва, че търси романтиката и че може да се промени. Не ме дразнят нито делата му, нито греховете му, а това, че се надценява. Ако си парцал, трябва най-малкото да си го признаеш. Трябва да си наистина глупак, за да съсипеш това, което ти е дадено, само за да разбереш докъде можеш да стигнеш. И да не стигнеш до никъде. Проклет страхливец.....

Адски много ми беше жал за горкия Кентървилски призрак. Американизацията е нещо пагубно.

Why not?

#14
alexander_genov

alexander_genov
  • Потребители
  • 23 posts
  • Gender:Male

Адски много ми беше жал за горкия Кентървилски призрак. Американизацията е нещо пагубно.

Някои хора като Джон Ленън я предпочитат.
"I know life sometimes can get tough! And I know life sometimes can be a drag!
But people, we have been given a gift, we have been given a role
And that roles name is... Rock and Roll!"

#15
Caspian

Caspian

    Присъда: Пластмасова Глава

  • Потребители
  • 133 posts
  • Gender:Male

Адски много ми беше жал за горкия Кентървилски призрак. Американизацията е нещо пагубно.

Някои хора като Джон Ленън я предпочитат.


Казал го е преди да се превърне в призрак.
Why not?

#16
alexander_genov

alexander_genov
  • Потребители
  • 23 posts
  • Gender:Male

Адски много ми беше жал за горкия Кентървилски призрак. Американизацията е нещо пагубно.

Някои хора като Джон Ленън я предпочитат.


Казал го е преди да се превърне в призрак.


Ленън никога не е бил призрак. И сега не е. Но да - той е умрял отдавна, и ако беше жив сега щеше да е доста възрастен. Така че е излишно да го обяснявам това на пластмасова глава, която смело се произнася по всички въпроси, без значение дали са й в компетенцията или не, и която още с постъпването си във форума започва смело да раздава присъди и да определя кой за какво да се произнася. :axesmiley:
"I know life sometimes can get tough! And I know life sometimes can be a drag!
But people, we have been given a gift, we have been given a role
And that roles name is... Rock and Roll!"

#17
Caspian

Caspian

    Присъда: Пластмасова Глава

  • Потребители
  • 133 posts
  • Gender:Male

Адски много ми беше жал за горкия Кентървилски призрак. Американизацията е нещо пагубно.

Някои хора като Джон Ленън я предпочитат.


Казал го е преди да се превърне в призрак.


Ленън никога не е бил призрак. И сега не е. Но да - той е умрял отдавна, и ако беше жив сега щеше да е доста възрастен. Така че е излишно да го обяснявам това на пластмасова глава, която смело се произнася по всички въпроси, без значение дали са й в компетенцията или не, и която още с постъпването си във форума започва смело да раздава присъди и да определя кой за какво да се произнася. :axesmiley:

Нека позная.... Говориш за себе си? :P
Не знаех, че има период на изчакване в тоя форум :D
Добре, че забрави да кажеш "И няма да бъде", това ми дава надежда, че ще контактувам с него някога.... :P
Но не знаех, че ловенето на духове е в твоята компетенция, не исках да те засягам ;)

И, не на последно място, как успяваш винаги да забъркаш любимците си в темите за чуждите любимци? Не виждам много общо между Ленън и Уайлд.....
Why not?

#18
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2525 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
Дискурсната компетентност и на двамата може да си я обсъждате чрез лични съобщения, нека тук се придържаме към Уайлд. ;)
The things one feels absolutely certain about are never true.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users