Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Относно четенето


  • Please log in to reply
30 replies to this topic

#21
Lady-Dragon

Lady-Dragon

    Lady

  • Потребители
  • 44 posts
На мен ми е интересно от BG / EN как ще стоят нещата,представете си само "Бай Ганьо" на английски[опазил ни Господ] или пък "Под Игото",според мен за тези книги няма превод на друг език.В смисъл ,че те могат да се преведат,но емоцийте влагани от автора няма как да се предадат.
R.I.P.,Heath Ledger!

#22
АнарНирнает

АнарНирнает

    Elnahir

  • Потребители
  • 1497 posts
  • Gender:Male
  • Location:Тук и сега
На мен пък ми се струва точно обратното. Емоцията може да се предаде на английски много по-лесно, отколкото автентичния език на автора.
Celebrate the hour of madness
Ride the wave that turns the tide

#23
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts

Според мен за да може човек да каже че е прочел нещо,би трябвало и на EN/BG да прочете книгата.

Значи никога няма да прочета нищо на Конфуций...
Posted Image

#24
Corwin

Corwin
  • Потребители
  • 1059 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград
Я, поизбърсали сме някаква прашасала тема.

Аз лично съм върл противник на преводната поезия. Някой е споменал по-назад в темата че стиховете на Шели звучели по-добре на български. Е, тогава това стиховете на Шели ли се все още? В смисъл, при поезията, различните преводачи се стремят да запазят чувството, а не думите, и понякога ти променят. Това според мен променя и самите стихове.

За прозата също смятам че трябва при възможност да се прочете в оригинал, тъй като в по-старите книги (за мен това са тези, издадени преди да се родя, демек <1992), въпреки по-доброто качество на превода(според мен) се срещат много грешки в наименованията, например.
За по-новите няма какво да говоря, ежедневно се изумявам на прости граматически грешки, или грешки, водещи началото си от непознаване на съдържанието.( Нещо по темата )

In a nutshell - наистина, има случаи в които на български произведенията звучат по-добре, но според мен това се постига с цената на загуба излъчването на някаква част от текста.
'Humans need fantasy to be human.To be the
place where the falling angel meets the rising ape.'

#25
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2525 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia

Аз лично съм върл противник на преводната поезия.

То преводна поезия няма ;) (нас поне така ни учиха по литература :Р)
В смисъл, че точно както ти казваш, като се преведе Шели на български това вече не е просто Шели, а преводачът става и съавтор.

На мен това с преводите ми беше темата за есе на изпита по английски, хах (и имам 24,5 от 25 точки B) ). Ама тогава не дадох пример с Шели, а с Шекспир. Добре, че не ми се е паднал някой върл фен на Валери Петров да ми проверява есето, че щяха да ме скъсат :lol:
Не, че не харесвам преводите му, страхотни са, но просто не са Шекспир. Едно е това:

Doubtful it stood,
As two spent swimmers that do cling together
And choke their art. The merciless Macdonwald—
Worthy to be a rebel, for to that
The multiplying villainies of nature
Do swarm upon him—from the Western Isles
Of kerns and gallowglasses is suppli’d;
And Fortune, on his damned quarrel smiling,
Show’d like a rebel’s whore. But all’s too weak;
For brave Macbeth—well he deserves that name—
Disdaining Fortune, with his brandish’d steel,
Which smok’d with bloody execution,
Like Valour’s minion carv’d out his passage
Till he fac’d the slave;
Which ne’er shook hands, nor bade farewell to him,
Till he unseam’d him from the nave to the chaps,
And fix’d his head upon our battlements.


и съвсем друго това:

Със еднакъв изглед.
Като двамина капнали плувци,
които, вкопчени един във друг,
си пречат на изкуството. Макдоналд —
роден метежник, тъй като към бунта
го тласкат всички низости природни,
гъмжащи в него — хвърли срещу нас
рояк от диви келти, насъбрани
от Западните острови, и вече
Фортуна му раздаваше усмивки
като обозна стърва. Но напразно:
защото храбрият Макбет — достоен
за туй си прозвище, — презрял съдбата,
със меч, димящ от вража кръв, се вряза
в пълчищата му и когато стигна
до раба разбунтуван, без да встъпва
в поклони и приветствия, разпра го
от пъпа до зъбите и набучи
главата му над крепостния зид.



Но в никакъв случай не съм против преводите, все пак не всички знаят английски, още повече, че поезията се пише и на други езици, които пък аз не знам :Р Пък именно защото преводачите стават и съавтори понякога преводите са толкова добри, че си заслужават сами по себе си. Ето, преводите на Шели звучат прекрасно на български и макар това да не е Шели, то пак си заслужават да бъдат прочетени, независимо дали сме чели Шели в оригинал или не.
The things one feels absolutely certain about are never true.

#26
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Аз твърдя, че в старите издания грешките са далеч по-малко, а качеството на преводите - несравнимо по-добро от днешните.
Но пък и едно време Димитри Иванов, да речем, си е правил труда да пише на Хемингуей, за да го пита разни неща по превода, а Хемингуей е бил достатъчно любезен да отговаря. Кръстан Дянков пък преведе Фокнър, Сароян, Стайнбек, Колдуел, Ъпдайк, Сандбърг и пр., като някои от тях дори са го канили да им гостува.

Преводът е изкуство, което малцина владеят. В последно време са нароиха твърде много бездарници, които си въобразяват, че поназнайването на някой чужд език е напълно достатъчно условие, за да бъдеш преводач.


Така е, Corwin, преводачът превежда смисъл, не думи. За думите си има речници и Babel Fish. ;)
защото моят гарван е зелен

#27
Костенурка

Костенурка

    24981

  • Потребители
  • 696 posts
  • Gender:Female
  • Location:Бургас/София
Страйдер, една от преподавателките ми по превод и призлява като го чуе това, колко хубави били преводите преди и колко лоши сега. :lol: Към нейното мнение аз питая дълбоко уважение, но не се наемам да кажа кой е прав. Във всеки случай съм виждала невероятни преводни ужасии от 60те години. Наистина, някои грешки в тях са си резултат от периода, но други изобщо не. Може после да поровя за примери. Та лоши преводачи все ще се намерят, защото това наистина е много труден занаят, изкуство или кой за каквото го смята. На моменти ми се вижда даже отчайващо невъзможен. В същото време цари общоприетото мнение, че "какво, всеки който знае два езика може да е преводач" Ей тука и на мен ми призлява.

Обаче е напълно вярно, че в началото на 90те гъстотата на лошите преводачи е направо умопомрачителна. :wacko: Да не говорим за липсата на редактори.

А, между другото, тука ми казват, че днес било ден на преводача. Честито на всички колеги :)
бакалавър, бакалавър! Ганева

Posted Image

#28
Alphard

Alphard

    Black Mage

  • Валари
  • 639 posts
  • Gender:Male
  • Location:Велико Търново

колко хубави били преводите преди и колко лоши сега.


Това ми звучи като "новото поколение колко са зле, ние не бяхме такива" :Р

#29
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Може би златното време на българските преводи са седемдесетте и осемдесетте години. И като издателска политика на "Х. Г. Данов", "Наука и изкуство" и "Народна култура", и като ниво на превода, и като редакторска култура. Обичам тогавашни издания...

Инак има един конкретен случай, в който предпочитам превод от по-стари времена. Ксенофонтовият "Анабазис" е преведен отлично през 1942 и по-зле - през осемдесетте.

Всъщност може би най-добрите български литератори (грамотни, даровити и прочие) винаги са били и добри преводачи. Като се почне още с Гео Милев, та се стигне до Александър Шурбанов и Валери Петров. Впрочем, най-голямата ценност на българската литература според мен е в преводаческото изкуство. И - да не забравям - Любомир Николов, който също е колкото писател, толкова и преводач.

#30
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Съгласна съм с Манол. А за Валери Петров, Александър Шурбанов, Стефан Гечев и т.н. говорихме наскоро. =) Тях ги числя към "старата школа".

Ани, не става дума за конкретни образци - такива винаги ще се намерят както в по-стария, така и в по-новия преводачески период. Въпросът е кое взема превес. Като че ли лошите преводи от времето, което спомена Манол, са по-скоро изключения. Има ги, разбира се, но не са определящи периода.
А при цялата информация и всички възможности, с които разполагаме днес, количеството на некачествените преводи е стряскащо. Още ми прилошава, колчем погледна към "Саги за кралете на Севера" (40 кинта за кошмар). "Чупливи неща" също има доста трески за дялане. За онова безобразие, сътворено от Разпопова, хич не ща и да отварям дума. И това са само няколко пресни примера, а мога да изредя още поне двайсетина, без да се замисля. :/ Ясно, че литературното чувство е позамряло за сметка на срокове и количества, но това не е единственият проблем.

Затова Доктороу изисква ръкописите на преводите. :teethqhq:

Ох, дано някой не реши, че трябва "свеж" превод на "Кентърбърийски разкази", например. :mellow:


Да, днес е Международният ден на преводача. Блажени Йероним и т.н. Хайде наздраве! :a055:
защото моят гарван е зелен

#31
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Ааа, горката "Хеймскрингла"! Някой е трябвало да помоли Румяна Сиромахова да поговори за имена и други такива неща с Михаил Минков, примерно. Или просто Военното издателство е трябвало да плати на него - той все пак си е скандинавист, та дрънка, а и вече е превеждал фрагменти от Снори през 1989.




1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users