Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Непознати, но смислени моменти от филмите?


  • Please log in to reply
21 replies to this topic

#1
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Напоследък май само спамя, затова смятам да се пробвам със сериозна, и почти еретична тема :)

Филма на Джаксън доста разхвърля книжната ми представа за събитията, но смятам, че е достойна адаптация на романа. Все повече се замислям обаче, че някои от забежките на Джаксън съвсем не са от екстравагантност, а носят своето значение.

Едно от сюжетните отклонения, което ми направи най - голямо впечатление е конфронтацията между Боромир и Арагорн, за което от гледна точка на книгата почти не може да се коментира. За всичко, което ще опиша не открих пасажи в книгата - ако е загатнато нещо подобно, то е в доста по - малки рамки, отколкото се разкрива в "Задругата на Пръстена".
Моля ако някой забележи несъответствия да ме поправи.

Боромир и Елесар се срещат в Ломидол. Боромир разглежда Нарсил, след което захвърля острието. Страйдър го връща на пиедестала и се покланя на реликвата.

Posted Image


"Парчетата от Нарсил.
Острието, което отряза Пръстена от ръката на Саурон.
Все още е остро.
Но си остава строшено."

Posted Image

Това е първото, макар и негласно противопоставяне на Боромир и Арагорн. Чрез жеста си Боромир отхвърля наследството на Елендиловия род и открито отказва лоялност на евентуален наследник на кралете (независимо, че още не е разбрал кой е Бързоход всъщност).

Фродо изпуска Пръстена в подножието на Карадрас. Боромир е заслепен от Единствения. Арагорн с ръка на дръжката на меча му заповядва да върне пръстена на Фродо.

Posted Image

"Боромир!
Дай Пръстена на Фродо."

"Както заповядате.
Това не е моя работа."

Posted Image

Първа директна конфронтация. Арагорн е готов да изпълни клетвата си, дори да се наложи да брани Фродо от член на отряда. Боромир почти губи контрол над себе си, но се осъзнава навреме.


Арагорн и Боромир обсъждат маршрута на задругата. Боромир настоява да поемат към Гондор.

Posted Image

"Пътят към Минас Тирит е по-безопасен. Там можем да се прегрупираме. Да нападнем Мордор от твърдината си."

"В Гондор няма сила, която да ни помогне."

"На елфите повярва бързо. А не вярваш в собствения си народ? Да, имаме слабост. Смъртни сме. Но в хората има и смелост, и чест. А ти не искаш да го видиш. Страхуваш се! Цял живот си се крил в сенките. Страх те е от това, което си."

"Не бих доближил Пръстена и на стотици мили от твоя град."

Posted Image

Боромир вече осъзнава превъзходството на Елесар. И е още по - засегнат от недоверието му към собствените му родственици. За пръв път упреква Арагорн, че е обърнал гръб на хората от Гондор - с което дори неволно го признава за наследник на кралете. Арагорн е прекалено притеснен за съдбата на Пръстена и Фродо за да склони пред исканията на Боромир. След случая в полите на Карадрас е загубил доверието си към него, може би и към хората.

И, накрая финала на това противопоставяне : смъртта на Боромир.

След като собственоръчно избива около половината и горница отряд Уруки, Боромир е пронизан от много стрели. Той умира, докато Елесар довършва последните Уруки. Последните думи помежду им.

Posted Image

"Всичко свърши. Дойде краят на нашия свят. Тъмнината ще обвие всичко, а моят град ще падне."

"Не знам колко сила имам в кръвта си, но се кълна, че няма да позволя. Белият град да падне. Нито нашият народ."

"Нашият народ..."

"Нашият народ..."

"Бих те последвал навсякъде, братко мой... Предводителю мой. Кралю мой."

"Почивай в мир, сине на Гондор."

Posted Image

Сега, това го има в книгата, но съвсем не в този вид. Мнението иде:
Боромир признава Елесар. Като предводител, като крал... като свой. И признава вината си пред него.
Елесар признава достойнството на Гондорци. И на Боромир. И му прощава. Боромир е възстановил честта си с цената на живота си. Конфликта е свършил.

Не знам, дали Толкин е имал нещо подобно в предвид за двамата герои, както ми се струва, че е загатнал едва - едва, но на мен идеята ми стои много на място.

Знам, че доста се изписа за Боро, и от мен, и от Анар, но тази сюжетна забежка ми се струва много благодатна за началото на такава тема.
И сега се сещам за още много подобни моменти, повече или по - малко удачни, но оставям удоволствието да ги разнищвате на Вас - и преминавам към публиката :)
Лека Нощ :)

ПП. Едит - сайта, от който прикачих снимките ми прави номера - затова ще си поиграя поне известно време да ги въртя. Като ми писне - вие си знаете за какво иде реч ;)

ППП. Е, писна ми - като оправя 4 картинки - и другите 4 изчезват. Довечера ще потърся няколко отделни източника и ще ги "препостна", дотогава - ще си ги представяте :sarcastic_hand:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#2
Atlantis_Warrior

Atlantis_Warrior

    Aragorn

  • Потребители
  • 533 posts
  • Location:Пустошта
Ето ме, едитвам!
Така...за Конфронтацията на Арагорн и Боромир - да, съгласна съм, че беше добро попадение!
И искам да вметна и нещичко за конфронтацията на Гимли ни всички останали и за това колко са твърди джуджешките глави^^
Да поговорим за Гимли - едно гордо, самовлюбено и дръзко джудже. Това много ясно се подчертава още в първата част, на Съвета например. Няма да преразказвам целия съвет, защото всички сте го гледали^^
Но един конкретен случай е инцидентът е Мория, където Гимли заявява, че никой не може да хвърля джудже.
Случаи такива - бол!
Но в Двете Кули той се доказва и като същество, което е готово да пренебрегне някои от принципите си, заради всеобщото благо. Визирам битката в Шлемово Усое, където Гимли моли Арагорн да го хвърли.
Това е ясно доказателство, че въпреки сприхавата си натура, джуджето е не по-малко загрижено за света, в който живее и подсказва добротата, която прикрива под заяждане и подигравки.
Има още много такива дребни моменти, които подсказват неща, които са обясбявани из цели глави.
Например величието, пъргавостта и вобще характера на елфите. Тук визирам леголас и много от каскадите, които изпълняваше^^
Например, качването на онзи кон, когато уаргита нападаха. Беше меко казано много зрелищно качване!
От това зрителят, който никога не е чел Властелинът, си създава мнение за пъргавостта на Първородните.
Самият герой имаше страшно малко реплики, но бяха така добре въведени /някои си ги има и в книгата/, че човек може да си състави веднага мнение за характерът на цялата раса горски елфи - дръзки, високомерни, но също така храбри и брилиянтни.
В третата част Леголас сам обезвреди цял Мумак и накрая направи физиономия все едно е убил муха^^
Бива си ги тия елфи!
Друга идея на Джаксън е детинското поведение на хобитите и постепенното им израстване като личности.
В началото ги прави по-лекомислени и разглезени, отколкото са в книгата. А след това ги прави истински герои и преходъд е наистина зашеметяващо убедителен.
И накрая вмъква мотивът, че все пак и героите си остават деца - с други думи, когато Сам обръща една бира и отива да сваля Роузи, докато другите се хилят хлапашки^^
Сега да поговорим малко за Арагорн.
Той си е велик, няма грешка. истински цар!
Но според Джаксън, това не трябва да бъде показвано чак толкова често, колкото в книгата.
Според Толкин, на Арагорн много честичко му личи, че е крал, и вероятно се чувства много горд от себе си.
Арагорн на Джаксън е човек от народа, човек, който би загинал заедно със всеки един от хората, воювайки за свободата им! Чак в третата част, когато призовава прокълнатите от Исилдур мъртъвци, си проличава кой е всъщност. И в "Завръщането" той, въпреки, че до преди съвсем малко се е бил като част от армията, поема едва ли не внезапно ролята на крал, чак тогава, когато хората наистина го искат такъв.
Един тарикатлък не ми допадна обаче - когато каза на Теоден да препускат заедно^^
Успя да излъже Теоден, че трябва да се бие така, все едно е за последно, а пък много добре си знаеше, че Гандалф ще ги спаси^^
тцтцтц
И сега - най-грандиозната непозната сцена, заради която вероятно повечето утвърдени толкинисти са получили удар^^
"Двете Кули", битката и елфите.
"аууу", казват си хората,"тоя Джаксън взе да прекалява!!!!"
Но, както е ясно на абсолютно всички - и това си има идея.
И тя също ни говори за нацията на елфите.
Въпреки, че това няма почти нищо общо с тях и те едва ли не съвсем са се изнесли от Средна Земя, Джаксън решава, че те биха помогнали на човеците. Вярно, че моежеш да си го набута в битката за Минас Тирит, н като че ли така изглежда по-добре стилистично - все пак не са някакви лиги, дето отиват чааак в краен случай да помогнат, и то само защто Арвен е решила да остане. Това вклюване в боя е еднва ли не самоотвержена саможертва, за да останат все пак хора, които да воюват и през последната битка.
Иначе Гондор остава сам.
Та така, това имам да кажа засега, довечера като си изгледам филма с идиотския превод, вероятно ще се сетя и за още неща :)
Айде със здраве^^

Не турнирите ни правят Толкинисти!

#3
Mocking-bird

Mocking-bird

    заище

  • Потребители
  • 789 posts
  • Gender:Female
  • Location:Варна/София
Относно конфронтацията на Боромир с Арагорн във филма, колокото пъти го гледах толкова пъти оставах с чувството че е прекалено елементарно обяснено. За противопоставяне в книгата наистина се загатва, но във филма е показано като за идиоти, така че да не остане никакво съмнение за по- неориентирания зрител кой за какво се бори. Така де, трябва да се предвиди, че масата от зрители няма да са чели книгата и няма да се досетят защо Боромир гледа лошо своя крал. За това и е показано толкова ясно един вид Боро иска всячески да докаже, че Арагорн не му е шеф, а накрая взема, че го признава точно когато умира :unsure: :teethqhq:

Едит :facepalm4: :facepalm4: :facepalm4: Абе аз от кога почнах да пиша в "сериозните" теми :axesmiley:
Едит 2 и изобщо не виждам голям смисъл в току-що написания пост, някой да го изтрие.
"Перото движи се и нищо на света-
ни сълзи, нито знания извечни,-
не би могло да го накара да задраска
словата, що написани са вече."


#4
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
То и в книгата го има това донякъде, но във филма си е изкарано черно на бяло, мда. Това е готин конфрликт, щото и двамата са прави. Боромир иска Пръстена като оръжие срещу Саурон, а Арагорн смята Пръстена за прекалено опасен. Няма как двамата да не застанат един срещу друг. Освен това самият Арагорн във филма отначало изобщо не е сигурен става ли за крал, докато Боромир няма как да изпитва кой знае какви симпатии към някакъв северняк с претенции, поддържани от подозрителен народ: елфи, вълшебници и прочие. Всъщност Боромир е изключително разсъдлив и добре мотивиран тип. Което моментално го прави трагически герой :)

#5
Roheryn

Roheryn

    ДДЗ!

  • Потребители
  • 130 posts
Темата ти е много ... полезна за такива като мен :spiteful:
Щото не харесвам интерпретациите на Джексън и не ми допада мението на Филипа Бойенс, че е било наложително да преработят написаното от Толкин, защото, видиш ли, такива неща не можело да има (като любовта на Арагорн и Арвен).

Тъй че аз определено имам нужда от упражнения като това, което задаваш.

За конфронтацията на Боромир и Арагорн... си ... ъъъъ. ..... ъъъъъ... п...п..пппппррр.....(мечка - страх, мене - не!) ЗаКонфронтациятаНаБоромирИАрагорнСиПрав!
Казх го: прав си.
Ефективно е. За целите на филма.
/донякъде! - бел. Моята Проклетия/

Въпреки че е използвана (конфронтацията), за да се доизкове мухлявостта на Арагорн - основен лайт-мотив на сценаристкия екип, хвла на моливът им недоплюнчен!

Но понеже темата е хубава И Е ЗА ДРУГО, пък аз трябва да калявам характер и да намеря хубаво в измененията, ще добавя например това:
Поклонението на Арагорн на гроба на Гилраен.
В него няма нищо вярно, но пък е пример за това как може да се направят промени, без да се изкривяват нещата.... донякъде.

Posted Image
http://web.mit.edu/k.....Aragorn 3.JPG



"After the council of Elrond, there is a new scene which shows Aragorn at the tomb of his mother, Gilraen. While he is kneeling down in front of the tomb, Elrond comes and talks to him:
Elrond : "She wanted to protect her child, she thought in Rivendell you would be safe. In her heart your mother knew you'd be hunted all your life. That you'd never escape your fate. The skill of the Elves can reforge the sword of kings but only you have the power to wield it."



Прекрасно!

(Но да бяха спрели до тук :ninja: От следващото ми се повръща:

Aragorn : "I do not want this power. I have never wanted it."
Elrond : "You are the last of that bloodline. There is no other one."


Обичай съдбата си

#6
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

За конфронтацията на Боромир и Арагорн... си ... ъъъъ. ..... ъъъъъ... п...п..пппппррр.....(мечка - страх, мене - не!) ЗаКонфронтациятаНаБоромирИАрагорнСиПрав!
Казх го: прав си.


Еееееех, Рох, МЕД ми капе на сърцето! :boogie1qw:

Иначе, да права си за другата сцена - ако човешкото благородство и синовна обич може да се филмира - това ще е сцената... :yes:

@ Atlantis_Warrior - За намесата на елфите при битката в шлемово усое имам сходно мнение. Кога, ако не в лобния час на един от човешките народи ще се намесят по - висшите събратя на хората?! :viking:
Да, в книгата Толкин е предвидил - елфите си имат други грижи - сражават се с Врага на други места, и т. н. - но битката рамо до рамо, независимо от изхода свидетелстваповече от всичко за родството между двата народа. Елфите наистина са първородни, но неслучайно най - великите предводители на Елфи и Човеци през третата епоха са потомци и на двата рода. (Тук не прекалих ли с еретизма? Ще се доказваме! :teethqhq: )
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#7
Roheryn

Roheryn

    ДДЗ!

  • Потребители
  • 130 posts

И сега - най-грандиозната непозната сцена, заради която вероятно повечето утвърдени толкинисти са получили удар^^
"Двете Кули", битката и елфите.
"аууу", казват си хората,"тоя Джаксън взе да прекалява!!!!"
Но, както е ясно на абсолютно всички - и това си има идея.
И тя също ни говори за нацията на елфите.
Въпреки, че това няма почти нищо общо с тях и те едва ли не съвсем са се изнесли от Средна Земя, Джаксън решава, че те биха помогнали на човеците. Вярно, че моежеш да си го набута в битката за Минас Тирит, н като че ли така изглежда по-добре стилистично - все пак не са някакви лиги, дето отиват чааак в краен случай да помогнат, и то само защто Арвен е решила да остане. Това вклюване в боя е еднва ли не самоотвержена саможертва, за да останат все пак хора, които да воюват и през последната битка.
Иначе Гондор остава сам.


Оу! Аз от колко време наобикалям думите ти, и се бия през клавиатурата, колчем ми се прииска да ръмжа.
И устисквах... до днес.
Сега... муахахахах! .... си имам ПОВОД!

Днес ме попитаха: а къде са джуджетата!?
И аз: хлъц! ся к'о праим? Показахме Елфите как помагат, а джуджетата? Нали на Съвета се събраха Свободните народи да търсят общи решения и да дирят мъдрост и помощ? Нали Гимли, джуджето, тръгна със Задругата - символ на стремежа на всички - на споменатите Свободни народи?
И Елфи и джуджета всъщност "си имат други грижи - сражават се с Врага на други места". Т.е. участват в общата борба, част са от съдбовния пъзел, без който победа не би имало.
И защо, в такъв случай, така пренебрегнаха джуджетата? А?
Единственото, което получиха е Гимли в ролята на шут! /опс... тръгвам да се отклонявам....кръъъъъгом!/


И, понеже така и така вече пиша :spiteful: , да зема да те куотна*, а :teethqhq:


"Двете Кули", битката и елфите.
....
Въпреки, че това няма почти нищо общо с тях и те едва ли не съвсем са се изнесли от Средна Земя, Джаксън решава, че те биха помогнали на човеците.

Елфите са достатъчно живели, за да знаят, че всичко има общо. Войната е навсякъде и всеки поема своята част. Елфи, джуджета, хора (че даже и хобити) - всеки поема своя дял. Всеки носи своя кръст и изпълнява своята задача. Няма безразлични и бездействени. И именно комбинацията меджу действията на ВСИЧКИ, води до именно ТОЗИ край на Войната за Пръстена.
Така, че те, Елфите, помагат на човеците. И, струва ми се, ПДж няма какво да решава.
Естествено, може и да бъркам :yes:


*Поздрави, Атлантис! Въпреки захарта и еуфорията, заради които бях на път да не разбера какво казваш : ) ти ми даде хубаво обяснение защо, може би, именно в Шлемово усое се изсипаха елфите** : )
А това с куотването силно се надявам, че няма да остави лоши чувства у теб :look:

** По тоз повод - припомнете си Бурзум ТВ - Another Brick In The Wall! :boogie1qw:
Обичай съдбата си

#8
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female
А пък аз, четейки за първи път книгата, си представях отношенията на Боромир и Арагорн точно по този начин, както е представено във филма. В този аспект не се получи колизия на моите представи и визуализирането във филма.
Трудно преглътнах обаче възрастта на Фродо - представях си го на по-средна възраст, така, че да може да се отличи младостта на Мери и Пипин, а дори и на Самознай.

#9
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

А пък аз, четейки за първи път книгата, си представях отношенията на Боромир и Арагорн точно по този начин, както е представено във филма. В този аспект не се получи колизия на моите представи и визуализирането във филма.


Възможно е, но според мен детайлите в книгата са само загатнати - докато във филма има доста добавени неща, сцени - които не противоречат на книгата, но ги няма там (поне относно горното) :)
Според мен това допълва сюжета, но внася и някои оттенъци, които в книгата не забелязах - споменатата от Рох "мухлявост" на Арагорн ( :lol: ), която просто я нямаше. В книгата Бързоход ми стои доста по - студен и лишен от емоционалност, едва ли не не-човек ( ;) ), докато във филма човешките емоции на героя са доста по - ясно изразени и донякъде - преувеличени (страх, гняв, веселие - всичко!). Може би филма нямаше да стане добре без това преувеличение.
Филмовия Боромир, от друга страна ми стои доста по - сприхав, от "книжния", което не ми хареса, но пък иначе ролята е изпълнена превъзхидно :)

ПП - Едит - Което, общо взето каза и Присмехулниче :teethqhq:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#10
Саруман

Саруман
  • Потребители
  • 3 posts
  • Gender:Male
В общи линии съм съгласен с мнението, че по-ярките и набождащи се на очи взаимоотношения между Арагорн и Боромир са на място.

Иначе за други подобни... Има няколко такива кратки моменти от пролога на "Задругата", например, когато са представени Трите, Седемте и Деветте Пръстена и носителите им или сцената в която трупът на Исилдур се носи във водата, а под него Единствения бавно потъва надолу, или да речем, силуета на Ам-Гъл в тъмното, шепнещ си сам за "Безценното" (кажи-речи единствената поносима сцена с него във филмите, поне за мен), също така Единствения в близък кадър, отскачащ от скалите и камъните, сякаш наистина целенасочено се движи нанякъде, търсещ следваща жертва... Има и други подобни моменти, но главно в първия филм. Във втория и третия почти не мога да се сетя за промяна или добавка, която да е наистина за добро.

Иначе може ли да броим за нещо подобно изрязването на целия сегмент с Том Бомбадил в "Задругата"? Просто щото според мен си прави сюжета по-стегнат и целенасочен, при това без да изглежда сякаш нещо липсва или е станало по-зле.

#11
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling
Изобщо не можех да се сетя за "смислен прибавен момент от филмите", и гледам, дори не съм поспамила, подкрепяйки Арлекин - за Мери и Пипин, че изглеждат по-дърти от Фродо.

Но! Оня ден се сетих! Невероятно, но факт :)

Когато дори и за моя радост е спестено от безкрайния финал спасяването на Графството, четиримата вдигат наздравица в Зеления дракон (ли беше пивницата). Около тях - шум, глъчка.. никой не смята да са направили нещо важно, просто са били някъде. На юг, както пише в книгата.
Те се споглеждат.. преживяли са "това" заедно.

С една кратка сцена да утрепят цял час драми. Добрее, г-н Джаксън, съгласих се.

#12
Telperinkuar

Telperinkuar
  • Потребители
  • 19 posts
  • Gender:Male

В общи линии съм съгласен с мнението, че по-ярките и набождащи се на очи взаимоотношения между Арагорн и Боромир са на място.

Иначе за други подобни... Има няколко такива кратки моменти от пролога на "Задругата", например, когато са представени Трите, Седемте и Деветте Пръстена и носителите им или сцената в която трупът на Исилдур се носи във водата, а под него Единствения бавно потъва надолу, или да речем, силуета на Ам-Гъл в тъмното, шепнещ си сам за "Безценното" (кажи-речи единствената поносима сцена с него във филмите, поне за мен), също така Единствения в близък кадър, отскачащ от скалите и камъните, сякаш наистина целенасочено се движи нанякъде, търсещ следваща жертва... Има и други подобни моменти, но главно в първия филм. Във втория и третия почти не мога да се сетя за промяна или добавка, която да е наистина за добро.

Иначе може ли да броим за нещо подобно изрязването на целия сегмент с Том Бомбадил в "Задругата"? Просто щото според мен си прави сюжета по-стегнат и целенасочен, при това без да изглежда сякаш нещо липсва или е станало по-зле.


За Бомбадил не съм съгласен, така култовата глава "Мъгла по Могилните Ридове" отива по дяволите. На мен поне ми се искаше да видя Могилна твар в действие...
... and into darkness bind them...

#13
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

За Бомбадил не съм съгласен, така култовата глава "Мъгла по Могилните Ридове" отива по дяволите. На мен поне ми се искаше да видя Могилна твар в действие...

Хах, виж ми темата за "Анимационните моменти", и ще разбереш защо и аз искам да я филмират тая глава :lol: :lol: :lol:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#14
Antagonist

Antagonist
  • Потребители
  • 24 posts
Хареса ми как Джаксън е променил нещата при идването на Гандалф. Показаха ни малко Графството по начин, който не би ни досадил особено. Не говоря за хобитите, наака се при тях. Обаче сцената с фойерверките и малките хобитчета ми грее душицата :boogie1qw:

#15
Гандалф Сивия

Гандалф Сивия

    Истар/Маяр

  • Потребители
  • 273 posts
  • Gender:Male
  • Location:Middle earth
На мен ми се стори на място сцената с "боя" между Саруман и Гандалф.В книгата само си побъбриха и Саруман ( или по-точно слугите му ) отведоха Гандалф на върха на Ортанк.Във филма вдигането на Сивия от Белия беше много добре обмислено.Пролича си могъществото на Саруман.:Saruman:/>....... И после ме изненада ( и все още ме изненадва ) едно малко гафче: Саруман "взема" жезъла на Гандалф с магия и после с 2-та жезъла вдига Гандалф....Забележете,когато Гандалф после скача на гърба на Гуахир не носи жезъл:lol:/>!
След това на Съвета на Елронд,пича си седи с жезълчето в ръка:o/>! ....Е кога му го върна Саруман?:huh:/>
All,you have to decide,is what to do with the time that is given to you!

#16
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Грабнали са го с орела или пък е имал резервен в Ломидол :)

#17
Corwin

Corwin
  • Потребители
  • 1057 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград
Не дискутирахме ли някъде дали жезлите имат магическа сила или са просто катализатори–
'Humans need fantasy to be human.To be the
place where the falling angel meets the rising ape.'

#18
great

great

    Убиец

  • Потребители
  • 135 posts
  • Gender:Male
  • Location:Силистра - Вестерос
http://bgtolkienforu...?showtopic=2614

Да, дискутирахме.^
Praemonitus,praemunitus!

#19
Гандалф Сивия

Гандалф Сивия

    Истар/Маяр

  • Потребители
  • 273 posts
  • Gender:Male
  • Location:Middle earth
Дискутирахме, но аз не говоря за това. Коментирам филмовия гаф.В книгата Гандалф е затворник заедно с жезъла си,докато във филма Саруман му го взема.:)/>
All,you have to decide,is what to do with the time that is given to you!

#20
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 992 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
А в книгата ако е сбъркано (сиреч, недогледано)? Гандалф не иска да даде жезъла си на стражите пред двореца в Едорас. И Саруман трябва да е разбирал достатъчно добре каква е важността на жезъла - защо не задържи този на Гандалф в Ортанк. Малко вероятно ми изглежда Гандалф да отиде без жезъл в Исенгард.

32

 

bdk---rohan.jpg





0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users