Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Случай 9583


  • Please log in to reply
5 replies to this topic

#1
Mocking-bird

Mocking-bird

    заище

  • Потребители
  • 789 posts
  • Gender:Female
  • Location:Варна/София
Само една лампа над масата за аутопсии осветяваше мъртвеца. Доктор Дюбоа беше последна на смяна и единственото, което искаше бе да се прибере и да вземе един душ. Ако трябваше да бъде честна пред себе си тя лекичко се вълнуваше какво щеше да научи за неизвестния бездомник, дори и само заради интереса, който беше предизвикал у двамата агенти, с безлични сиви лица и сиви костюми. За всеки студент по медицина първа година би било очевидно, че е умрял от измръзване, но въпреки това от полицията бяха изискали подробна аутопсия. Всъщност, не -проправи се тя, не беше полицията, а някаква правителствена организация, нещо като Интерпол. Как се казваше? А, да АБМ, каквото и да значеше това.

Докато слагаше ръкавиците и включваше диктофона си(проклети бюджетни съкращения!) Ив се почуди какво толкова се интересуваха от този тип. Дали пък не беше международен престъпник, наркотрафикант... сериен убиец? По гърба й пробяга лека тръпка, каквато не беше усещала от студентските си години. Това щеше да бъде интересно.
-Така- започна тя- Случай номер 9583, бял мъж, име неизвестно, видима възраст двадесет-двадесет и пет, ръст 185 сантиметра,тегло осемдесет килограма, без особени белези, аутопсията извършва Ив Дюбоа, 12 март 2008 година, Париж.

Тялото вече се беше размразило достатъчно за да може да започне. Докато извършваше предварителния оглед доктор Дюбоа усети вълнението й да нараства. Въпросът, който я вълнуваше най-силно бе защо някой ще с пъха в хладилен склад да спи, при положение че времето навън вече беше доста топло.

Мъжът беше висок, добре сложен, без признаци за недохранване. Имаше леко запуснат вид, с дълга сплетена много светла коса и брада, която му придаваше доста екзотичен вид. Приличаше на скандинавец, някой от северните народи, а дрехите му бяха меко казано странни. Не че бяха старомодни, но имаха някакво излъчване, извън времето. Този човек би изглеждал еднакво уместно и на средновековен карнавал и в училище, като онези млади учители, които децата наричаха по малко име. Докато събличаше ризата му видя, че това не беше памук, а някаква много здрава еластична и топла материя; якето му макар и мърляво определено беше доста скъпо, също и обувките износени от много ходене и покрити с някаква червеникава глина. Патоложката взе няколко проби от обувките и изпод ноктите му след като махна найлоновите торбички, предвидливо сложени от някое по-досетливо ченге. Е, това определено беше интересно... защо бездомник ще има толкова скъп часовник- известна марка, от онези, които показваха часа в няколко страни едновременно, издържаха на удари и работеха и под вода. На недраскаемото стъкло имаше дълбока драскотина като от нокът на някакъв хищник. Внезапно много й се прищя криминалистката Жил да е тук, но ония бяха настояли аутопсията да се извърши само то един човек.

В залата беше студено, но на Ив вече й се струваше доста горещо. Струйки пот се стичаха по гърба й докато посягаше към скалпела. Едното око на трупа беше полуотворено и създаваше усещането, че мъжът й намига. Тя посегна и повдигна клепача.
-Няма кръвонасядания по очната ябълка, зеницата е...- и спря.
Зеницата беше...ами не беше там. Очите на мъжа бяха изключително тъмно зелени, но без каквато и да е зеница. Добре... разбрахме...зеница няма... така...ясно. Една мисъл мина през ума й и доктор Дюбоа се вкопчи в нея като в спасителен пояс- мъжът може би носеше лещи. Жената се наведе по- близо, затаила дъх. Не, никакви лещи само странни по- светло зелени нишки прорязващи тъмнозелената повърхност. Олеле! В каква извънземна история се беше забъркала. За момент се обърна, очаквайки едва ли не Мъжете в черно да се появят всеки момент. Нали така беше на филма, идваха и ти изтриваха паметта. Тази идея не беше чак толкова лоша. В момента нямаше нищо против да забрави този втренчен мъртвешки поглед. Голяма патоложка се извъди!

Жената се подпря на масата, преглътна и изчака докато треперенето на ръцете й престане. След това започна да прави Y- образния разрез. Кожата изскърца и се разнесе остра миризма на зеленина. Ив се спря отново и се втренчи в лицето на мъжа. Очите й се плъзнаха покрай тънкия нос, високите скули, край ушите...момент. Ушите бяха остри! Ама съвсем. Също като онези, латексовите, дето племенницата й си беше купила за премиерата на „Властелина на пръстените”. Някой си прави шегички, това е. Жената дръпна дясното ухо, но то не мръдна. Е...добре, може би не. Очите й се върнаха на разреза, докато с лявата ръка посягаше за триона, с който да разреже ребрата. И го изпусна. Той издрънча на плочките и се претърколи в ъгъла. От разреза сега се процеждаше зеленикава прозрачна течност лепкава като смола.
-Какво си ти?- прошепна патоложката докато протягаше ръка към кожата на създанието.

Е, поне нямаше нужда от трион- ребра изобщо нямаше. Вместо това кухината беше пълна с паяжини и приличаше на дървесна хралупа. Там, където при хората беше сърцето имаше нещо с размерите на юмрук и подобно на пашкул на пеперуда, което помръдваше леко. Неоновата лампа изпука. Ив трепна, но, въпреки че вече й се искаше да избяга с писъци, продължи. Това беше...това противоречеше с всичките й познания за човешката анатомия, каквото и да бе това създание определено не бе Хомо Сапиенс. Острието леко се плъзна по повърхността на пашкула, движението вътре се усили. Преди да може да се отдръпне кафявата повърхност се разпука и нещо живо започна да излиза. Патоложката отскочи назад и издаде скимтящ звук, който никак не подхождаше на възрастта й. Ръката й се плъзна по стената зад нея, намери някаква опора, която за нещастие се оказа ключът на лампата. В зала за аутопсии номер две стана тъмно. От тялото на мъртвеца започна да се разнася равномерно сияние. Беше красиво като светлината процеждаща се през листата на дърветата рано сутрин. От разреза се появиха една, две, три...седем светулки и закръжаха из стаята. Внезапно всякакъв страх и отвращение, които Ив беше изпитвала, изчезнаха заменени от отдавна забравени емоции. Светулките кацнаха на протегнатите й ръце, в лъскавите им очи на насекоми се четеше смущаваща интелигентност и въпрос. Можеше да ги затвори в някакъв съд и да ги предаде на агентите заедно с трупа, но не го направи. Може би беше заради приказките за горски духове, които още се разказваха в родния й Бретан, може би беше защото тези насекоми бяха най -красивото нещо което бе виждала.

Жената отнесе светулките до прозореца в коридора и ги пусна в топлата пролетна нощ. Те просветнаха за миг и отлетяха. Когато се върна при трупа видя как той с въздишка се разпада, изтлява за миг и скоро на каменната маса имаше само купчина сухи дъбови листа и шепа жълъди. На съседната маса, където беше подредила вещите на мъжа имаше само слама, чифт кожени обувки и часовник. Ив отметна късата си коса от очите, съблече найлоновата престилка и ръкавиците с бавни прецизни движения, сякаш се опасяваше, че ако направи една грешна стъпка светът, какъвто го познаваше, ще се разпадне, а още не беше готова за види какво се криеше зад умствената бариера, изграждана цели двадесет и пет години. Феи няма, освен в приказките. Толкова по въпроса.

За миг се спря преди да излезе в слабо осветения коридор, върна се и пъхна касетката от диктофона и няколко жълъда в джоба си. Когато си представи как ще реагират агентите от АБМ, когато намерят вместо труп купчина шума, жената се разсмя, преви се на две и хълцайки седна до стената за да се успокои. Това определено щеше да изтрие невъзмутимите им физиономии. Или не? Ами ако знаеха много добре с какво си имаха работа? Тогава защо й бяха дали случая, а не на някой от техните специалисти? Въпросите започнаха да се появяват един след друг и жената усети страхът за живота и за разума й се надига в гърлото й горчив като жлъчка. Когато бръкна в джоба си да потърси утеха в малките твърди жълъди, там имаше още нещо- правоъгълно картонче. Беше визитка на някоя си Стела Грей, само име и някакъв чуждестранен номер. На гърба със зелено мастило някой беше написал: „Най-добре се махай от там веднага!” . Ив Дюбоа се поколеба само за миг после хукна по коридора.
Дребничката жена скоро се разтопи в притихналите улички на Монмартър и само няколко котки излезли на нощен лов видяха къде отиде.

На другия ден на парахода преминаващ Ламанша една ниска слаба жена с късо подстригана и съвсем прясно изрусена коса се взираше във водата, вкопчила се в кафето си сякаш се боеше, че ако го изпусне ще се случи нещо страшно.
-Mademoiselle? Лошо ли ви е?- попита един мъж, но тя не го чу.


***
В Париж има няколко парка добре познати на туристите, но има един известен само на неколцина местни, ограден с ръждясала ограда и заключен с няколко катинара. Там расте дъб. Това дърво се различава доста от останалите дървета там. Макар и доскоро изобщо да го нямаше сега то е силна фиданка с ярки твърди листа и грапава кора, на която сякаш са издълбани отдавна и вече зараснали някакви знаци подобни на древна писменост. "Елфите не умират, те само променят формата си. Докато има кой да помни старите истории те винаги ще съществуват.” Това пише на странния ново засаден дъб, но само рижата котка, която се върти наоколо познава тази писменост, а тя не е склонна да сподели мъдрите слова с никого.
"Перото движи се и нищо на света-
ни сълзи, нито знания извечни,-
не би могло да го накара да задраска
словата, що написани са вече."


#2
Moon Flame

Moon Flame

    Ужасница

  • Потребители
  • 43 posts
Приятен разказ - интересен^^ Идеята е хубава^_^
Най-ми хареса от момента със светулките нататък, а края е много добър според мен :yes: :thumb:
The death is not the end... it's just another path...

#3
Талиесин

Талиесин

    Imperial

  • Потребители
  • 489 posts
  • Gender:Male
  • Location:Somewhere Far Beyond


Ти ли се оплакваше веднъж, че не можеш да пишеш? Било е напълно без основание, а и прогресивно надобряваш.
No one remembers the singer. The song remains.
Posted Image

#4
Gil-Galad

Gil-Galad
  • Потребители
  • 205 posts
  • Gender:Male
  • Location:Århus, Denmark
Току-що го дочетох. Доста е приятен, лек. Мислила ли си да напишеш някой криминален роман? Това честно казано ми се стори като глава от такъв роман. Би се получило много интересно.
Be not afraid of growing slowly, be afraid only of standing still.

#5
Arwen_Evenstar

Arwen_Evenstar

    Vampire

  • Потребители
  • 202 posts
  • Gender:Female
  • Location:Planet Hell-Кърджали
Много приятен разказ. :)
I said I need you, does that make me wrong?
Am I a weak man, are you feeling strong?
My heart was blackened, it's bloody red
A hole in my heart, a hole in my head?

#6
Coin

Coin

    faolchu gray

  • Потребители
  • 659 posts
  • Gender:Male
Не мога да повярвам какви неща чета последните дни във форума... Просто съм разочарован от себе си, че чак сега, започнах да разглеждам темите в раздела Posted Image Страхотен, наистина много ме зарадва разказа! :)




1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users