Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Reincarnations


  • Please log in to reply
No replies to this topic

#1
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Една мрачна утрин Мухата се събуди и установи,че се е превърнал на огромна муха.Или поне от кръста нагоре.A бяха и му откраднали куфара.Безспорно,денят не започваше многообещаващо.Той се изправи внимателно,пожужа малко из въздуха(за огромно насекомо като него стаята беше несъмнено тясна)и после реши,че въпреки вида си трябваше да свърши това-онова-да се освободи от двамата си безумни помощници,едногодишната компания на които,помисли си Мухата,се равнява на трудно детство при състоятелни,но тиранични родители.А най-важното беше да стигне до тъпия Замък.Замъкът изпълваше мислите му;в тяхното безкрайно равно поле,черно като изпепелена пустош от зловеща приказка,силуетът му се извисяваше-не много по-светъл,но пищен и богато орнаментиран,като гигантска статуя на изобилието.

Цветя.Мухата каза " "и затвори телефона.Не стигаше това,че и седемте му дъщери до една бяха лесбийки,ами сега и това.Вярно,че Ванеса бе най-досадната(с някаква болезнена саморазрушителност в характера),но беше хубавица."Всички отиваме,всички" пееше му шевната машина отзад.Милата Клариса неуморно шиеше на нея вчера и днес-кърпеше скъсани рокли,на дъщерите-за погребението и тържествения обяд после.Колко нелепо!Тържествен обяд!Обяд,на които само покривката на масата,чиниите и варосаните стени на трапезарията(така обширна,че често бе чувал въпроса "От кой век е тази къща?")ще са бели,а с търпимостта на вечната домакиня,Клариса,това олицетворение на примерната съпруга на мъж на отговорна държавна работа(но вътре,какво ли ставаше вътре в нея?),щеше да раздава усмивки(той се запъти към вратата-време беше да тръгва),да сервира и отcервира,да раздава усмивки,едновременно прискърбни,както се полага на обед като този,и почтителни.Докато излизаше от пищната къща в Уест End,той видя няколко полицаи-униформени,строги,самата законност.Те залитаха и пееха

"Те се въздигат с краката нагоре,с краката нагоре,с краката нагоре"Мухата си помисли,че това е някаква футболна песен(а дали по времето на Вирджиния Улф хората са пеели по мачовете?сигурно.).Но после осъзна,че това не са полицаи,а стражи-в броня,шлемове и всичко както там му се полага-сякаш изникнали от глупав филм."Филм,филм",прошепваше едно гласче в главата му,онова гласче,което все се опитва да ни успокоява,когато нещата са наистина зле,и които всячески се опитва да ни убеди,че това всъшност НЕ Е така).За щастие Мухата бе свикнал с промените човек(или поне щеше да му се наложи да свикне-нали преди няма и час се събуди...такъв).И изведнъж се оказа...тук.Всичко останало му беше в мъгла,сякаш зад плътно було газиран сироп-как се обърна и видя зад себе си Замъка.И после...
-Гусъине!Гусъине!Само двадесет и пет цента и сам...
-...си прериязвам гърлото
-Ух!
-Какво?
-Н-нищо...-не всеки ден човек,дори и ако живее в Анкх-Морпорк,вижда говореща двукрака муха.Която ти довършва мислите.Дори и ако по цял ден кръстосва улиците като Диблър.Всъшност единственият,който бе виждал,бе всеизвестният проповедник редови стражник Покори-неверника-с-религиозни-памфлети,който успя да пробута три брошури на Църквата на последния ден на един трикрак стършел.Всъшност,в Анкх-Морпорк,от всичко,движещо се на един,два и три крака можеше да се очаква членоразделна реч.Но говореща муха в кафяв костюм,във време,в което костюмите още не са били измислени,на място,което е толкова мръсно,че никога няма да бъдат-защото две минути по улиците на този град са способни да съсипят и най-хубавия костюм-това СИ БЕШЕ необичайно.


-Да се тревожиш ти не бива.Велика е древната мъдрост и от нея,че външният вид лъже,знаем.
-Да,ама...-смънка насекомоподобното същество
-Приятелю,най-добрият лек срещу самотата е отдаването на другите(ухх,не съм много оригинален,помисли си продавачът на храна).Заеми се с нещо,което ще ти помогне да проникнеш в себе си,да разбереш посоката на сърцето си.Стани продавач на кр...не,един продавач на кренвирши стига на този град,но...
-О,но аз ще намеря сърцето си в сърцето на града.Ако не,нищо не ми пречи да опитам с водене на философска рубрика в дамски списания.-каза двукраката муха и отиде да търси сърцето си.
И влезе в един бар.
(следва продължение от Буковски и Пруст)
Posted Image




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users