Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Мъгливите планини


  • Please log in to reply
6 replies to this topic

#1
Kelefarn

Kelefarn
  • Потребители
  • 39 posts
  • Gender:Male
  • Location:Русе
Да си призная, джуджетата и хобитите са ми много любими, а сред сивото ежедневие и подготовката за изпити се роди тази история, изплагиатствана от "Хобит". Дано не ме съдите строго, но тези човечета са ми любими и често си фантазирам за тях.

- Зад тази карта има друга карта. – каза Тук, който стоеше пред камината, над която висеше въпросната карта.
- Говориш глупости, Тук! – каза Туби.- Тази карта виси тук от времето на прадядо ми и ако в нея се криеше тайна, за която вечно бърбориш, щях да знам.
Започна малка словесна война и докато те се карат, ще се възползваме от нея и ще разкажем на любезния читател за нашите герои. Тук беше хобит, да един от онези, които живеят в Графството в уютни и просторни дупки с кръгли врати и прозорци. Тези малки хора са високи само на половината на нас, големите хора, с гъсти, къдрави коси, весели светли очи и засмени лица. Те са малко по-ниски от джуджетата и човек би ги объркал, ако не се знаеше, че джуджетата имат дълги бради. Брадата е тяхната гордост и няма джудже на света, което би се разделило с нея. А Туби беше точно такова джудже и всяка сутрин стоеше пред голямото си огледало и старателно решеше брадатата си с красив гребен, подарък от Тук за петдесетия му рожден ден.
Джуджетата, а Туби беше съвсем истинско джудже, от ония, които живееха в Сини планини. За техните градове в недрата на планината се носеха легенди, както и за несметните им богатства. Като съвсем истинско джудже и Туби живееше в пещера изкопана от прадядо му и постоянно благоустроявана от него. В килера си имаше най-разнообразни сечива с които разширяваше своето жилище в самотна скала, издигаща се сред живописна горска местност. Малка рекичка заобикаляше полянката пред дома му и от незапомнени времена служеше като граница между Графството и Дримория, земята на джуджетата.
Тук и Туби бяха приятели и то много отдавна. Те определяха това с думите: “Откакто се помня”, но това разбира се не им пречеше да се сърдят и карат за дреболии. Не бяха свадливи, но джуджетата са горди по природа и трудно отстъпват, дори и да не са прави. Това обикновено се нарича инат и те нямат равни на това. Хобитите от своя страна са доста твърдоглави и не обичат някой да им противоречи, особено, когато чувстват, че са прави, но за разлика от повечето свои роднини, Тук беше необичайно любопитен. Това не е характерна черта за един хобит, защото любопитството води до приключения, приключенията до опасности, а няма хобит обичащ опасностите. Но за Тук това не важеше и през живота си бе преживял не едно и две приключения. Но да се върнем към нашите герои.
- Няма да го направиш. – каза Туби и се изпречи пред стола, който придърпваше Тук.
- Ще го направя и само гледай. – отвърна Тук и в същия миг двамата се търкаляха по пода, предизвиквайки страшна бъркотия.
Чуваха се писъци и охкания, защото Тук се беше вкопчил в брадата на Туби и го скубеше. Разбира се Туби не остана длъжен и здраво стиснал пръсти в рунтавата коса на Тук го притискаше в ъгъла. Борбата продължи доста дълго с променлив успех, като се носеха през стаята, като ураган. Изведнъж нещо изпращя и се разнесе шум на счупено стъкло. Двамата, запъхтени се спряха и спогледаха. Оглеждайки разрушението, което бяха предизвикали изведнъж се разсмяха, защото просто си бяха такива и никога не биха плакали над една две счупени саксии, няколко обърнати стола и покривка висяща от полилея.
Всъщност, това което ги прекъсна бе картата. Някак си се беше откачила от стената и паднала на пода. Стъклото се беше разлетяло на парчета, а рамката ставаше само за подпалки. Когато им омръзна да се смеят те се спогледаха и хукнаха към картата.
- Не я бутай, тя е моя. – викаше Туби, блъскайки Тук и сигурно всичко би се повторило, ако не бяха се спънали и паднали до нея.
Забили поглед в излъсканите дъски до самата карта, двамата се спогледаха учудено, защото едното ъгълче, освободено от рамката се беше надигнало и издайнически разкриваше главата на дракон. Тя изглеждаше толкова истинска, че за миг двамата се уплашиха да не би да се размърда изпод платното и да изскочи......
Има неща
Които не виждаме
Има светове
Които са скрити
Но това не значи
Че те не съществуват

#2
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1641 posts
  • Gender:Male
Забавно:)






(пипни го малко това изречение, стои недовършено: Джуджетата, а Туби беше съвсем истинско джудже, от ония, които живееха в Сини планини.)

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#3
Maiar

Maiar
  • Потребители
  • 35 posts
............... иииииииииииии? :rolleyes:

#4
Ран

Ран
  • Потребители
  • 160 posts
  • Gender:Male
  • Location:Бургазм
Готино е :).. ще има ли продължение?
Walking through the dark mists of the enchanted sea garden forest of Burgazm

#5
Kelefarn

Kelefarn
  • Потребители
  • 39 posts
  • Gender:Male
  • Location:Русе
Кратко продължение.

Това все пак не се случи и двамата внимателно я издърпаха от остатъците на рамката. С един замах Туби разчисти масата и я сложи отгоре. Дълго не се решаваха да я докоснат.
- Картата е твоя, ти я разтвори.
- Не. Ти пръв започна това, значи ти махни горната.
- А какво ли е изобразено на нея. Този дракон, който се вижда малко ме плаши.
- Не съм виждал толкова страшен дракон досега. Всъщност въобще не съм виждал истински.
- Но вярваш, че съществуват? – колебливо попита Тук.
- Дядо ми много ми е разказвал за тях, но и той не беше виждал. Казваше, че където има дракони, има и съкровища.
- Където има джуджета, също има съкровища, но и аз не съм виждал твоето. – каза подигравателно Тук.
- Няма и да го видиш. То си е мое.
- Знам всяко кътче от твоята пещера и знам, че няма никакво съкровище.
- Стига толкова. – извика Туби. – Добре. Ще го направя.
- Какво?
- Ще махна горната карта.
Туби решително пристъпи към масата и колебливо потърка ръце. С два пръста хвана отлепилия се край и започна да го дърпа. До него, треперещ от вълнение, си облизваше устните Тук. Брадата на Туби му пречеше и той я запаса на кръста и отново продължи. Горната карта от годините беше залепнала, но малко по малко, Туби успяваше да я махне без да повреди другата. Всъщност и двете бяха доста запазени, но вълнението, каква тайна щеше да се разкрие беше по-голямо от самата операция. А се разкриваха странни неща, защото скритата карта беше много красива. Изпъстрена с красиви изображения, тя приличаше на една от онези, които двамата бяха виждали при елфите, но знаците им бяха непознати. Земята изобразена на нея не я познаваха, но те и не бяха специалисти и никога не ползваха карти. Като прибавим, че не бяха ходили по-далеч от голямото езеро, както те наричаха морето в края на Дримория, на чийто бряг живееше чичото на Туби, ставаше ясно, че не познаваха големия свят.
Бих си позволил да прекъсна разказа и да вметна няколко думи за чичото на Туби. Той се казваше Херк и както споменахме живееше на брега на голямото море. Никой от джуджетата не знаеше какво има зад него, а и не ги интересуваше, освен Херк. Той беше голям пътешественик и се носеха слухове, че е преплувал морето, но той отричаше. Въпреки всичко минаваше за чудак, защото дружеше с елфите, чиято земя се простираше на юг от Дримория. Отделяше ги пущинака, както го наричаха всички, диви земи на които не живееше никой. Лошата му слава на безплодна и опасна земя беше малко преувеличена, най-вече, защото от там идваха понякога орки и тролове, а джуджетата не ги обичаха и ги прогонваха щом минеха тяхната граница. Самотни кули пазеха границите, а когато ставаше въпрос за безопасност, джуджетата се дигаха като един да бранят земята си. Дори и Туби, въпреки благия си нрав, държеше в един килер старателно почистени и излъскани шлем, плетена ризница и брадва.
Само големия път свързваше Дримория с останалия свят. Той я прекосяваше и минаваше през пущинака стигайки до Царствата на хората. По него пътуваха керваните на джуджетата, натоварени с изделия от метал. Това бяха най-разнообразни неща, от бижута до мечове и всякакви причудливи механизми. Те се славеха като най-добрите майстори на чука и наковалнята. Също така пътуваха и групи от зидари, защото бяха и добри строители. Нямаше град по света в който да не се издигаха техни постройки, които се познаваха по идеално наредените зидове и причудливи орнаменти.
Туби успя накрая да раздели двете карти. Първата внимателно я сгъна и сложи настрани. Двамата се надвесиха над останалата и започнаха да я разглеждат. Лесно разпознаха планини, реки, морета, градове, защото не бяха чак толкова неуки, но не разбраха нищо от езика, на който бяха написани. Затова пък се възхитиха на красивите рисунки на елфи, хора, орки, тролове и други странни създания изобразени на нея. В единия ъгъл имаше надпис на непознат език.
- Виж, има и джудже! – каза Тук, като посочи една фигурка в единия край. – Какво ли може да значи това....
Има неща
Които не виждаме
Има светове
Които са скрити
Но това не значи
Че те не съществуват

#6
Maiar

Maiar
  • Потребители
  • 35 posts
а продължението на краткото продължение? :passifier[1]:

#7
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling
И за мен е интересно. Ще се радвам да го продължиш, когато имаш време и желание :thumb:




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users