Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

VIII. "Пеперуди и паяци"


  • Please log in to reply
2 replies to this topic

#1
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Тази глава никак не ми харесва. От нея се носи едно усещане за безнадеждност и отчаяние, поне в началото, а след това настава и пълен хаос. И все пак сред целия този ужас смелостта на Билбо и като цяло неговите способности блесват. В главата се сблъскваме с така наречените гигантски паяци, и то много на брой! Дори не ми се мисли какво е чувството да си на такова място сред гигантски паяци, стигаше ми и една Корубана в пещера, а какво остава за много в тъмна гора.
Интересното е, че се сблъскваме с горските елфи, та какво мислите за следния откъс и неговата връзка със случващото се в Силмарилион:

Пируващите, разбира се, бяха горски елфи. Те всъщност не са злонамерени същества. Главният им недостатък е недоверието, което проявяват към непознатите. Макар вълшебната им сила в онези дни да беше все още голяма, те бяха безкрайно бдителни. Различаваха се от Благородните елфи от запад — бяха по-пакостливи и по-надменни. Причината за това беше, че повечето от тях (а също и разпръснатите по хълмове и планини техни сродници) произлизаха от древни родове, които изобщо не бяха стъпвали във Вълшебното царство. А тъкмо във Вълшебното царство Благородните елфи от запад преживели с години, станали добродетелни и мъдри, усвоили различни знания и вълшебства, а също и изкуството да майсторят красиви неща. И чак тогава, някои от тях, се върнали в Широкия свят. В това време горските елфи се скитали безцелно от залез до изгрев под светлината на луната и звездите из просторни, гъсти и високи лесове, каквито вече няма. Най-често живеели в окрайнините на горите, понякога навлизали навътре, за да ловуват или да припкат и танцуват по откритите горски поляни при светлината на звездите и луната. След появата на хората обаче те взели все повече и повече да се укриват в мрака.

За тази тема, разбира се, важат общите въпроси за Четенето също :)
The main thing in life is to know your own mind.

#2
wutang

wutang
  • Потребители
  • 675 posts
  • Gender:Male
Искренно се забавлявах с тази глава и я четях с усмивка на лице, както и цялата книга, но горските елфи хич не ми харесаха и продължиха да ме дразнят почти до края на книгата.
Горко на меките чела!

#3
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Горските елфи са Баш-Занбаури. :P
Главата е забавна, но още навремето като четох българския комикс останах с впечатлението, че всичко това се беше появило, след като Бомбур цопна в Омагьосаната Река и го сънува после... :huh:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users