Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

IX. "Буретата"


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Това е една глава, поне доколкото аз я възприех на последно четене, посветена на алкохола и чудесата, които той прави. Какво ви харесва в тази глава и какво ви подразни? Какви са вашите спомени от първия й прочит? Аз лично нищо не помня, само че се сещах за комикса от Дъга, където елфите ми приличаха много на жени..

Важат и въпросите от тази тема също. Приятно дискутиране.
The main thing in life is to know your own mind.

#2
Finarfin

Finarfin
  • Потребители
  • 667 posts
  • Gender:Male
  • Location:Tirion
В тази глава ми направи впечатление вроденото чувство на недоверие и даже враждебност, което елфите и джуджетата изпитват едни към други. Вярно, в Ломидол нямаше и помен от него, ама все пак там живеят Върховни елфи, които са по - благородни от горските.
Прави впечатление и още една характерна за джуджетата черта - тяхното сребролюбие. Защо те не искат да издадат целта на мисията си пред Горския крал? Ами защото не искат да му отделят и една петнайсета част от съкровището, което вече смятат за свое, предпочитайки да гният в килиите на двореца му. Друг е въпросът, че Горският крал също се отличава с подчертана любов към скъпоценностите и джуджетата имат пълни основания да се опасяват от евентуалните му претенции върху драконовото съкровище.
Изобщо в тази глава и джуджета, и елфи са представени в малко по - неприятна светлина, отколкото сме свикнали и очакваме да ги видим. Но корените на техните взаимоотношения се крият в миналото, и не можем много много да ги виним за поведението им.
Rogue's Gallery

#3
светулка

светулка
  • Потребители
  • 51 posts
  • Gender:Female
  • Location:софия
Мисля, че по-възвишените образи на елфи и джуджета във Властелина отчасти се дължат и на развитието на самия Толкин. ВнП е книга с друга атмосфера - тази лекота и фриволност на "Хобит" почти са изчезнали и са отстъпили на повече драматизъм и дори трагизъм.
Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева...

#4
Костенурка

Костенурка

    24981

  • Потребители
  • 696 posts
  • Gender:Female
  • Location:Бургас/София
Не толкова драматизъм и трагизъм (Аз бих казала че във ВнП единствените трагични герои са Фродо, Боромир и сигурно Арвен, ако и бяха отделени повече от 10 страници) колкото човекът се е ориентирал към друг вид легенди. :D От пакостливи духове елфите му трябва да се превърнат в ранно средновековни герои, което си е значителен скок, а и доста травмиращ за всеки толкинист, който обича последователността.

На мен много ми харесва тук как билбо продължава да се изявява като герой. Дава надежда на другите малки хора като нас, че в подобни обстоятелства те също биха могли да действат смело и правилно.
бакалавър, бакалавър! Ганева

Posted Image

#5
светулка

светулка
  • Потребители
  • 51 posts
  • Gender:Female
  • Location:софия
Продължавам да смятам, че в самия Толкин нещата са се променили.
Под "трагизъм" нямам впредвид смъртен изход на тоя или оня герой, а цялостната атмосфера, в която се налага героите да Жертват и то не само глезотии и лоши навици, а доста по-сериозни неща от живота си, ценностите си, самомнението си...да не изреждам нататък. Докато четох "Хобит" главно се смях, почти не помня да съм вземала насериозно заплахите или да съм изпитвала скръб(може би защото един дракон или орк може да унищожи телесно героите, но не може да обладае духа, както един черен конник, а може би защото от самия стил на книгата някак се подразбира хепи-енда.) Във ВнП дори лудориите на Пипин и Мери ме разсмиваха само с половин уста, защото ОНИЯ ЧЕРНИТЕ ВЕЧНО МИ ДИШАХА ВЪВ ВРАТА!!!
Е, да си призная все пак, че прочетох Хобит не в детска възраст (като повечето от вас),а към 25-6 годишна, иначе можеше да взема по-насериозно Смог и троловете.:)
(Не че в Хобит няма хич драматизъм и сериозни въпроси над които да се разсъждава, но не може да се сравни с градуса по-зрелия Толкин.)
Колкото до расата на елфите - интересно би било да гласуваме колко са разочаровани от ъпгрейда им и колко са очаровани :)
Освен това - не мисля, че са изцяло "ранно-средновековни" - има доста други пластове в образите им - но това е тема за ВнП.

Edited by светулка, 05 април 2010 - 10:32 .

Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева...




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users