Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

I: "Неочаквани гости"


  • Please log in to reply
10 replies to this topic

#1
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
В една дупка в земята живееше един хобит.
... а дупката на един хобит означава удобство.

Имахте ли някаква по-специална представа за дупката на един хобит, когато четохте следващите редове? Аз лично, ако отделя повече време за размишления по повода, бих искала моята лична хобитова дупка да има големи прозорци и много картини в нея. Щеше да е толкова уютна, че и аз нямаше да искам да я напускам за някакви приключения. Но това, което особено много ми харесва в тази глава е противоречието у Билбо, което е като основа на всичко: обича ли той приключения или не? И защо наистина кани Гандалф на чай?
И докато все още съм на тази вълна, да попитам, харесва ли ви песента на джуджетата, която събужда у Билбо, макар и за кратко, желанието му за приключения? Кой ви е любимият момент от нея?
От друга страна не добиваме особено много информация за самите джуджета, освен може би за Торин? Какво беше първото впечатление, което той ви направи в тази глава? А какво щеше да стане, ако Гандалф бе допуснал грешка в избора си на Билбо Бегинс, защо според вас той рискува с него?

И като цяло как ви подейства тази глава? Все пак тя е първа, въвеждаща, увлече ли ви тя в историята? На мен лично ми е интересно да знам малко повече за историята около предците на Торин..
The main thing in life is to know your own mind.

#2
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Много си обичам симетрията между заглавията на първите две глави: "An Unexpected Party" и "A Long-expected Party". За мен изобщо "Хобитът" беше неочакван. Като малък го четях на комикс в "Дъга" и не ми беше много ясно за какво става дума всъщност... но си ми харесваше.
Но може би не първата глава ми е най-предпочитана от книжката. Нататък става все по-хубаво. Приключението с троловете, гонитбата с гоблините (злите духове, мхехе), гатанките с Ам-гъл, Беорн, паяците, елфите и най-вече Драконът (о, първият дракон в живота ми!) си бяха пиршество.

Понеже съм си лаком, за мен най-прекрасната част от първата глава бяха подробните и сладостни изреждания на различни видове хапване. почна се с чай и сладки, мина се през питка с ким (не звучи ли чудесно), яйца, трушия, студено пиле и какво ли още не...
Но, разбира се, песента на джуджетата (в стария превод) и рошавият Билбо, търчащ надолу по Хълма без пари и кърпичка в късната утрин също си имат своя чар.

#3
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female

Но, разбира се, песента на джуджетата (в стария превод) и рошавият Билбо, търчащ надолу по Хълма без пари и кърпичка в късната утрин също си имат своя чар.

Това не е ли във втората глава? :Р

Иначе и на мен много ми харесаха всички описания на храната. Човек като е гладен, тези неща му правят впечатление, а аз съм особено гладна тези дни, но не е само това де. Хобитите си разбират от тези неща, заедно с удобството на къщата върви и хубавата храна и уютното пушене на лула..
The main thing in life is to know your own mind.

#4
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Имахте ли някаква по-специална представа за дупката на един хобит, когато четохте следващите редове?


Да ти кажа, повечето народ, който към 86-та - 87-ма е можел поне да срича си представя Хобитовата дупка, както я нарисуваха в "Дъга" :wub: Разбираш, за много хара това е била и първата среща с "Хобит" :tooth:
Основното, което ми остава като спомен беше ОГРОМНАТА маса за пиршества около която бяха насядали джуджетата. ^_^ Требе си, как!... :yes: Само не разбрах как дупка проектирана за относитело малки обитатели може да има толкова много помещения. :)
Като се замисля, точността, с която автора описва менюто също ми се стори необичайна, особено ме учудиха "Приключенските яйца" на Торин. :tooth:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#5
Sparrow

Sparrow

    Not Thor, but а lightning sparrow. :D

  • Потребители
  • 1102 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград>Пловдив>Асеновград
Аз искам да попитам един въпрос (в опит да създам дискусия). Какво би направил Билбо, ако беше видял надписа поставен на вратата му (от Гандалф)? Може да е на пръв поглед очевидно, но дали би се скрил от страх или би се приготвил още тогава и би бил запленен от мисълта за приключения и разкриване на нови земи? Как би се почувствал? Поласкан или по-скоро обиден? (Става въпрос за надписа за професионален разбойник)

Аз смятам, че може би в момента, в който го прочете ще се шокира и изплаши, но след определено време ще се замисли за репутацията си, ако откаже. И може би би се почувствал по-скоро поласкан, все пак самия Гандалф го смята за професионален разбойник. От друга страна репутацията му, ако се скрие може и да не се накърни, даже никак. Все пак хобитите не са свикнали с чудадости и едва ли биха му се присмивали, че е отказал някакво подобно предложение. А и едва ли повечето биха разбрали за него. Може и да не се почувства поласкан от "титлата", все пак замисляйки се може да разбере, че Гандалф я е сложил с някаква цел, а не от "почит".
Christ paid a debt He did not owe, because we owed a debt we could not pay.
Posted Image

#6
Finarfin

Finarfin
  • Потребители
  • 667 posts
  • Gender:Male
  • Location:Tirion
Любима глава от любима книга. Въвеждаща читателя не само в приключението на Билбо, но и в света на Толкин. Когато "Хобитът" е публикувана през 1937-ма година, именно главата "Неочаквани гости" е предоставила на читателите първия досег със Средната Земя. А той е наистина завладяващ - фантастичен свят, населен с джуджета и орки, хобити и вълшебници, елфи и дракон, който пази безценно съкровище, както и карта с таен проход към него. И разбира се - обещания за много приключения.
Тази първа глава е едновременно романтична и смешна.
Омагьосващ читателя е моментът, в който "...Мракът започна да прониква в стаята през малкото прозорче, което гледаше към склона на Хълма; светлината на огъня примигваше - беше хладна априлска вечер, - а те продължаваха да свирят и сянката на Гандалфовата брада се полюшваше върху стената. Мракът изпълни вече цялата стая, огънят догоря, сенките се стопиха, а джуджетата все свиреха и свиреха. И изведнъж, продължавайки да свирят, те запяха едно по едно с плътните си гласове, както са пеели в древните си подземни жилища.." Омагьосан от песента на джуджетата е и Билбо - той, както и читателят, вече никога няма да бъде същият.
Едва ли има някой който да не се е разсмял поне веднъж, четейки първата глава на "Хобитът". Смешните моменти са много - още при първия прочит преди години ми стана любима песента, с която джуджетата заплашват слисаният Билбо, че ще му строшат чиниите и чашите, ще омажат всичко с масло, и ще сторят още куп поразии. Това лято пък се смях на глас, припомняйки си колко много неща изразява малкият хобит с едно простичко "Добро утро!", при срещата му с Гандалф.
В заключение искам да споделя, че с прочитането на тази глава за мен започна пътят,по който вървя и до днес,и който води незнайно къде в необятния свят на фентъзи литературата. Но знам, че всичко започна от тук.
Rogue's Gallery

#7
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Sparrow, аз си представям ситуацията по следния начин:
Гандалф поставя знака, Билбо излиза, вижда го, ядосва се, че някой му е надраскал съвсем наскоро боядисаната врата, и пак я боядисва. На следващия ден джуджетата не намират знака, но Гандалф въпреки това ги събира и подбира със себе си у Билбо, където нещата протичат по същия начин. Евентуално. Просто не по този тъй забавен начин.
Да допуснем, че Билбо знае какво означава знака на вратата, вижда го.. ами пак ще се възмути, според мен, и на знака като нещо, което е повредило вратата, и като значение. Подходът на Гандалф е успешен с това, че поставя Билбо пред свършен факт. Обещанията вече са дадени, джуджетата са в къщата, картата е на масата и той трябва да играе ролята на професионалния разбойник, за да запази честта си пред джуджетата (чест пред хобити се пази по обратния начин). Каквато и предварителна информация да имаше той за плановете на Гандалф, щеше да се отдръпне с ужас, мисля аз.
The main thing in life is to know your own mind.

#8
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Я, то май вярно,че търчащият Билбо беше от втората глава :) Ами това казвам - всяка следваща ми е все по-любима :D

А песента след вечерята, в тъмното, струва ми се, си е от първата.

"Към планините с вечната мъгла,
към пещерите в старата скала
на бой за похитеното ни злато
в зори ще тръгнем срещу сила зла."

#9
Vincente

Vincente

    Ace

  • Потребители
  • 346 posts
  • Gender:Male
  • Location:Sofia, Bulgaria
Айде сега да си признаят, колко човека наистина направиха свеж прочит преди да пишат в темата и колко коментират по памет :P

#10
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Аз искам да попитам един въпрос (в опит да създам дискусия). Какво би направил Билбо, ако беше видял надписа поставен на вратата му (от Гандалф)?


Вариант А - Билбо чете Маярски знаци:

"Но-но-но, к-к-к-какъв раз-з-з-збойник, аз не съм ник-к-к-какъв разбойник, з-з-защо, и, к-к-кой ме подреди така? С-с-с-сега изглежда и ш-ш-шайка ра-ра-разбийници ще трябва да п-п-п-осрещам! - И горкия Билбо печално увеси глава, покрусен от тежки мисли какво ще се случи със запасите му от банички, пирожки, най-различни колбаси, добре подредените редици яйца, няколкото различни вида пиво, скътани в малкия му килер."

Вариант Б - Билбо не чете Маярски знаци:

"О! Някой ми е издраскал вратата! Ама че проклети дечурлига са се навъдили напоследък! Е какво пък, ще трябва да купя малко боя от Тед Пясъчкин и да я боядисам наново, но не преди да закуся леко за успокоение. - И мислите на Билбо се насочиха към запасите му от банички, пирожки, най-различни колбаси, добре подредените редици яйца, няколкото различни вида пиво, скътани в малкия му килер."

:tooth:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#11
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2518 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia

Айде сега да си признаят, колко човека наистина направиха свеж прочит преди да пишат в темата и колко коментират по памет :P

Аз. :Р По памет нямаше как да коментирам, защото не си спомнях почти нищо. :lol:

От описанията на дупката, това, което ми помогна най-много да си представя хобитовата дупка като уютно място беше, че има много закачалки. Защото е толкова хубаво, когато отидеш на гости или дори в заведение и има къде да си закачиш палтото. (:
Друго, което ми направи впечатление е, че дупката започва с коридор/тунел, който аз лично си го представям доста по-тесен от широките помещения по рисунките.
Интересно е също, че Билбо има цели стаи само за дрехи. За какво са му на един хобит толкова много дрехи?

Описанията на хобитите и джуджетата също бяха интересни. Хобитите имали кафяви пръсти. :huh: А пък Дуалин има синя брада. :blink: И въобще джуджетата бяха по-шарени и от дисниевските седем джуджета.

Цитати не си извадих, само подчертах (в уърдовския файл, че чета на английски) тази реплика на Гандалф: "Tea! No thank you! A little red wine, I think, for me." Лошо няма в червеното винце, ама защо такова пренебрежително отношение към чая? :lol:


Стана ми любопитно за някои неща как са преведени и прелистих и българското издание и ми направи впечатление, че преводачката сякаш е решила, че мисълта на Толкин, предадена на български така, както си е не звучи достатъчно ясно, та е сложиха много съюзи, които ги няма в оригиналния текст и на места са доста подвеждащи. Например на английски имаме "their feet grow natural leathery soles and thick warm brown hair like the stuff on their heads (which is curly)", което може да означава, че космите по краката на хобитите са къдрави, както косите им, но уточнението за къдравостта може да касае и само косата. А на български е преведено така - "природата ги е създала с ходила от дебела кожа, покрити с гъста и топла кафява козина, подобно на косата на главите им (само че тя е къдрава)", т.е. възможността космите по краката им (които всъщност направо са дадени като козина, което също не правилно) да са къдрави въобще не съществува.
The things one feels absolutely certain about are never true.




1 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users


    Bing (1)