Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

V. "Гатанки в тъмнината"


  • Please log in to reply
5 replies to this topic

#1
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
В тази глава за първи път научаваме за съществуването на Ам-гъл и той бива представен в интересна "светлина", която ни кара да го запомним и да доизграждаме образа му във ВнП с интерес. Какво ви прави впечатление в начина, по който е описан той?
За първи път също научаваме и за пръстена. Как мислите, защо в главата пише, че по онова време, когато Ам-гъл е получил този подарък за рождения си ден, такива пръстени е имало в изобилие? Защо пръстенът се изплъзва от ръката на Билбо, малко преди да се сблъска с орките, и това им дава възможност да го видят?
Коя е вашата любима гатанка и защо?
The main thing in life is to know your own mind.

#2
Костенурка

Костенурка

    24981

  • Потребители
  • 696 posts
  • Gender:Female
  • Location:Бургас/София
Много хубав момент :)

Първо, гатанките са си препратка към староанглийската традиция с гатанките, което мен лично много ме стопля. Затова и се казва, че играта на гатанки е свещена и, мисля още се споменаваше, много стара. Това някак си не ви ли се струва че дава усещане за някаква древност точно в тази сцена? Все едно Билбо се е натъкнал на нещо древно и отдавна забравено под земята.

В същия ред на мисли, Ам-гъл много напомня на Грендел от Беоулф, защото и двамата са чудовища, единствени по рода си, които живеят в пещери с езеро. Ам-гъл също така от време на време се промъква навън, за да свърши някоя гадория, естествено в много по-малки мащаби. Само че Ам-гъл е един много дребен и невзрачен Грендел, както и Билбо е един дребен и не особено решителен и смел Беоулф, но работи по въпроса. И, естествено, не убива чудовището в героичен дуел, а го надхитрява и си плюе на петите. Както си личи от историята за Червенокосия Джайлс, (много любима, фън на буци за всеки англицист) Толкин изглежда обича да взема някакъв средновековен модел и да го обръща нагоре с краката. Ако се сещате, тези, с които бяхме в Благоевград, онова момче правеше сравнение между Беулф и Хобит. Не бях съвсем съгласна с някои неща, но паралелите са си очевидни. :)

Това за изобилието от пръстени не го помня много добре, но предполагам, че на Толкин още не му е било особено ясно как ще изглежда цялостната история заедно с другите книги, така че се е получило разминаване. Иначе, както е казано в тази глава, така се засилва това чувство, което аз изпитвам от тази глава: за древността, където магията е била много повече. Ето, сега има един пръстен, а преди, с лопата да ги ринеш. Целия Хобит се върти около това, според мен - как магията изчезва и светът се променя. Дракони много-много не са останали, Царят на планината е почти само легенда, а Торин умира защото носи в себе си нещо по-скоро отминало и не би могъл да пасне така добре в света, какъвто е сега. Естествено, тези ми мисли са отворени за всякаква критика, защото не съм чела книгата отдавна и може би пропускам нещо важно, което ще ми срути теорията.

За гатанките имах някакви идеи също, но трябва да ги дообмисля
бакалавър, бакалавър! Ганева

Posted Image

#3
Ellilar

Ellilar
  • Потребители
  • 12 posts
  • Gender:Male
  • Location:Gabrovo
"С таен корен, под земята,
по-високо от гората,
не расте, а все се вдига,
небесата чак достига."

Posted ImageТази най- ми хареса когато разбрах отговора.
Относно пръстена, в "Хобит" се описва като някакво обикновено магическо пръстенче. Това ми направи впечатление, защото той не влияе върху Билбо както върху Фродо във ВнП. Ам-гъл е описан много по- зъл или от към по- тъмната си страна според мен.




#4
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1632 posts
  • Gender:Male
Може би най-силен за мен беше онзи момент, в който се описват чувствата, които връхлитат за момент Билбо, докато наблюдава хленчещия Ам-гъл. Не толквоа заради фактът, че не го убива поради жал, не заради тази благородна и както се оказва по-късно, ключова постъпка. Просто тези няколко реда, в които мислите на Билбо препускат от "трябва да го убия", "няма да е честно", "той е толкова нещастен, самотен, безпомощен", внезапно бликналото съчувствие и жал, примесено с ужас, представата за безкрайните еднообразни дни сред шепот, мрак и каменни стени, без светлина и надежда... Сякаш ти е дадена възможност да надникнеш в най-съкровените дълбини в сърцето на този хобит, където дори страхът за собствената му съдба и ужасът от това същество не успяват да подтиснат съчувствието и жалостта към него. След този абзац забравям и напрегнатият момент с гатанките, и късметлийското измъкване. За мен този момент е като соло на барабани по време на концерт :) - акцент с главно А.

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#5
светулка

светулка
  • Потребители
  • 51 posts
  • Gender:Female
  • Location:софия
Мислите ли, че ако Билбо беше убил Ам-Гъл, щеше да наследи заедно с пръстена и съдбата му?
Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева...

#6
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 264 posts
  • Gender:Female

Мислите ли, че ако Билбо беше убил Ам-Гъл, щеше да наследи заедно с пръстена и съдбата му?

Пръстенът преди това беше донесъл беди на Исилдур, но не същите, каквито на Ам-Гъл, така че според мен бедите/лошата съдба/ са според характера и положението на създанието, което го носи. По принцип, вземе ли го накой поради изкушението ДА ГО ИЗПОЛЗВА, според мен винаги би довело до нещо лошо. :mellow: Само Фродо направи изключение ...
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users