Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Цитати


  • Please log in to reply
44 replies to this topic

#1
Adanedhel

Adanedhel
  • Потребители
  • 120 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
Като съм тръгнал да ви тормозя...

В момента правя страница с цитати от произведения на Толкин и затова искам да ви помоля - споделете тук любимите си цитати от книгите на Толкин или просто неща, които са ви направили впечатление.

Например, някои от моите любими са:

„Не познавам и половината от вас дори наполовина от това, което би трябвало; дори и половината не обичам с половината от обичта, която заслужават.“ (Билбо) - Задругата на пръстена

„Но казано е: не се бъркай в работите на вълшебниците, защото са лукави и гневливи.“ (Гилдор) - Задругата на пръстена

Хубаво е повечето да са на български, но ако имате любима мисъл на английски, заповядайте.
Posted Image

#2
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
"Започва Път от моя праг..."
"Не всякое злато сияе..."
"Где ли е конят с ездача?..."
"О, стройна като върбов клон!..."
"Аз мисля, седнал край жарта..."

Това са ми любимите стихотворения.


"Скръбта смирете! Славен мъж загина
с достойна смърт. Щом вдигнете могила,
жените ще ридаят. Бой ни чака!"

А епитафията на Теоден ми е предпочитан цитат.

И тези няколко стиха:

'The Throne, the war-lords, and the logothetes,
the endless steps, the domes, the crowded streets,
the tolls, the taxes, the commercial fleets,
Byzantium, New Rome!...'

#3
Eriel

Eriel
  • Потребители
  • 73 posts
  • Gender:Female
Хиляди безброй извинения за английския;

'It is the mark of a good fairy-story, of the higher or more complete kind, that however wild its events, however fantastic or terrible the adventures, it can give to child or man that hears it, when the 'turn' comes, a catch of the breath, a beat and lifting of the heart, near to (or indeed accompanied by) tears, as keen as that given by any form of literary art, and having a peculiar quality.' (Толкин on eucatastrophe; 1964. 'On Fairy Stories'. Tree and Leaf)
---------------------
И има едни, на които аз поне се смея с дни, като 'And if you have not yet cast your story into verse, you may tell it in plain words' - това беше към Билбо (май; старческа деменция веч), в ,,Задругата", но не помня точно от кого, голяма помощ :)

В 'Червенокосия Джайлс' относно дракона Crysophilax Dives 'in five minutes he had done more damage than the royal fox-hunt could have done in five days' :tooth:
Haeleth under heofenum

#4
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female
Садор-Лабадал:
„... онзи, що бяга от участта си, може някой ден да открие, че само е избрал по-пряка пътека.» //Детството на Турин//

"...
— Що е роб? — запитал Турин.
— Предишен човек, към когото се отнасят като към добитък — отговорил Садор. — Хранят го само за да живее, живее само за да работи, работи само поради страх от болка и смърт. А понякога тия грабители раздават болка и смърт просто за собствено удоволствие." //Бягството на Турин//


Из «Недовършени предания» //НАРН И ХИН ХУРИН//Разказ за децата на Хурин//

#5
Eomer

Eomer

    Първи воевода на Пределите

  • Потребители
  • 51 posts
  • Gender:Male
  • Location:Скрит в Лъвските земи
Да си оправдая ника :P

"Към утрото, към изгрева дойдох от мрак и страх,
със песен вдигнах своя меч и слънцето видях.
Надежда свършва, рухва свят и края му познах-
напред към гняв, напред към смърт И КЪМ ЧЕРВЕНА НОЩ!!!
Forth, Eorlingas!!!

#6
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
"Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им ги върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата."

"Не всякое злато сияе,
не всеки скиталец е враг,
здрав старец не вехне. до края,
не жари слана корен як.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката — лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал."

Настръхвам всеки път като чета това

"На мястото на Мрачния владетел ще поставиш Кралица. И аз не ще бъда мрачна, а прекрасна и страшна като Утрото и Нощта! Красива като Морето, като Утрото, като Снега по Планината! Страховита като Бурята и Мълнията! По-могъща от земните недра. Всички ще ме обичат до болка и отчаяние!"

И разбира се малко любими хобитски лафове на любимия ми герой :D

"— Тпру, Сам Майтапер! — гласно изрече той. — Много са ти къси краката, тъй че използувай главата си!"

"Старика би добавил туй-онуй, ако можеше да ме види сега! Честичко казваше, че зле ще свърша, ако не внимавам къде ходя. Но вече не вярвам да видя пак стареца. Жалко, ще изтърве случая да рече: „Нали ти казвах, Сам.“ Абе, нека бъбри додето има дъх, само да мога пак да му видя старото лице. Но първо ще трябва да се измия, че няма да ме познае."

"Глупак си и глупак ще си останеш во веки веков, Сам Майтапер — честичко ми го казваше Старика, та му стана поговорка."

"— Е, върнах се."

Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#7
Менелвен

Менелвен

    Мързеллама

  • Потребители
  • 483 posts
  • Gender:Female
  • Location:Някъде под дъгата
"Бога ми, сър, обичам такива приказки. И вярвам в тях, каквото и да разправя Тед. Елфи, сър! От все сърце бих искал да ги видя. Като тръгнете, сър, не може ли да вземете и мен, та да видя елфите?" Много любим цитат на много любим герой ^_^

#8
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
"В страноприемницата стара
под сивия обрулен хълм
сервират пиво толкоз гъсто,
та Гостът от Луната яви се вечер късно
да се напие като пън." :D

"Ho! Ho! Ho! to the bottle I go
To heal my heart and drown my woe.
Rain may fall and wind may blow,
And many miles be still to go,
But under a tall tree I will lie,
And let the clouds go sailing by." :D

"Е, цяла година съсипа, дай да не чакаме повече!" :wub:

"Roads go ever ever on,..."

Много!
Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#9
Finarfin

Finarfin
  • Потребители
  • 667 posts
  • Gender:Male
  • Location:Tirion
"Започва път от моя праг
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после на къде? Не знам."



"Пей, хей! За водата, що се лей,
що умората измива и ни грей!
Да пее с нас и млад, и стар,
водата е божествен дар!

О! Сладко чукат капки дъжд,
поток тече нашир и длъж,
но по-прекрасна от дъжда
е вечер топлата вода.

Със сухо гърло в пек голям
вода студена пием, знам,
но често търсим бира с пяна
и топлата вода във вана.

Прекрасно скача водоскок
сред мраморен басейн дълбок,
но сладка е след тежък ден
водата топла върху мен!"


"Щом Фингон чул в далечината да пеят могъщите тръби на брат му Тургон, колебанието изчезнало, възрадвало се сърцето му и той се провикнал:

- Утулие'н ауре! Айя Елдалие ар Атанатари, утулие'н ауре! Денят дойде! Вижте, Елдари и синове човешки, денят дойде!

И всички, що чули мощния му глас да кънти над хълмовете, отвърнали с възглас:

- Аута и ломе! Нощта си отива!"
Rogue's Gallery

#10
Laguz

Laguz
  • Потребители
  • 1 posts
  • Gender:Female
  • Location:Where daylight dies
Звезда красяла лоб пречист,
в косата й зора
трептяла като в клон златист
сред Лориен добра.

.....

Но пътят никой днес не знай
къде я е отвел;
в далечния планински край
изчезна Нимродел.
When my shadows devotetly cast
my moon will rise with lost

#11
Irincheto

Irincheto
  • Потребители
  • 3 posts
  • Gender:Female
  • Location:Горна Оряховица
"Сам не загуби време да се пита какво може да стори и дали е смел, верен или просто побеснял от гняв. С вик се хвърли напред и с лявата си ръка сграбчи меча на господаря. Сетне се втурна в атака. По лют набег не бе виждал дори дивият свят на зверовете, където някое отчаяно дребно създание, въоръжено единствено със ситните си зъбки, се мята към грамадата от броня и рога, надвиснала над падналия му другар"

Двете кули Глава 10: Изборът на Самознай


"Не можеш ли да го захвърлиш при нужда съкровището се превръща в окови"

Двете кули Глава 9: Плуващи отломки


"I wish life was not so short, - he thought - languages take such a time, and so do all the things one wants to know about"

J.R.R.Tolkien "The Lost Road"


If you don’t have a dream, then you’ll never have a dream come true.

#12
bdk

bdk

    Лосото-роханец

  • Потребители
  • 993 posts
  • Gender:Male
  • Location:Рудаур
„Обърнал се Илуватар към Улмо и рекъл:
— Не виждаш ли как в това малко царство сред Дълбините на времето тръгва Мелкор да воюва срещу онуй, що е подвластно на тебе? Измисли той лютия студ, но не можа да съсипе прелестта на изворите и бистрите твои езера. Виж снега, виж изящната скрежна дантела! Измисли още Мелкор жега и пламъци ненаситни, но не пресуши твоя копнеж, нито пък укроти песента на морето. Виж висотата на величавите облаци и омайния танц на мъглите; чуй как се ръси дъжд по Земята! А с тия облаци ти се издигаш във висинето при Манве, твоя най-скъп приятел.
Отвърнал му Улмо:
— Вярно, тъй водата става далеч по-красива от онуй, що жадуваше сърцето ми; и в най-потайните си мечти не бях замислил прелестта на снежинката и музиката на дъждовете. Вечно ще диря Манве, та заедно да творим нови песни за твоя наслада!" (Силмарилион)


„... — Поради що стори това? Поради що дръзна да посегнеш към дело, което знаеш, че е отвъд твоята сила и власт? Та нали в дар съм ти дал само твоето битие и нищо друго; значи сътвореното от ума и ръцете ти ще живее само чрез тебе и ще се движи единствено щом пожелаеш, а зарееш ли мисъл другаде, то ще спре и ще чака. Туй ли желаеше?...
И със сълзи в очите вдигнал Ауле чук преогромен, за да смаже джуджетата. Ала виждайки туй разкаяние, Илуватар съжалил Ауле и неговото дело; а джуджетата побягнали от чука, после смирено склонили глави и се замолили за милост. И гласът на Илуватар изрекъл:
— Твоята жертва приех още когато я стори. Нима не виждаш, че тия създания имат вече свой собствен живот и със свой глас говорят? Инак не биха избягали ни от чука, ни от каквато и да било твоя прищявка." (Силмарилион)


„... — Ако имаше власт, кое би опазила? — запитал я Манве. — Кое ти е най-свидно от цялото твое царство?
— Всякое има стойност — рекла Явана — и всякое допринася за стойността на другите. Но келварите могат да бягат и да се бранят, а олварите само растат безметежно. И сред тях са ми най-мили дърветата. Бавно израстват те, а лесно ще падат и никой не ще ги оплаче, ако не са заплатили дан с плод по своите клони. Тъй вижда моята мисъл. Нека дърветата имат право да говорят от името на всяко зелено създание и да наказват ония, що ги погубват!
— Чудновата е твоята мисъл — отвърнал Манве.
— И все пак туй го имаше в Песента..." (Силмарилион)


„— Вижте своята Музика! Туй е вашата песен; всеки от вас ще съзре тук сред общия замисъл онова, що си мисли, че сам е сътворил и добавил... Изумени видели те как идват Чедата на Илуватар и какъв дом им е приготвен; разбрали, че увлечени в своята музика всъщност са изградили този дом, без да знаят и без да се грижат за друго, освен за красотата на песента." (Силмарилион)


„— И все пак дърва ще им трябват — отвърнал Ауле, а подир туй продължил с ковашката работа." (Силмарилион)


В Нарготронд, Гвиндор към Турин: „Не в името е съдбата, а в самия теб." (Силмарилион)


„... Вече не ми остана ни съпруга, ни обич към тия земи. Ще напусна тоя злощастен остров на празни мечтания, где вироглави жени желаят мъжете да лазят в нозете им. Другаде ще оползотворя дните си — там, където не ме пренебрегват, а ме посрещат достойно...

...Нуменорските мъже са наполовина елфи (казвала Ерендис)... Сякаш всичко заради тях е създадено — хълмовете за каменни кариери, реките за лодки и воденици, горите за дървен материал, жените за телесните им потребности или да красят дома и трапезата им; а децата за забавление, ако нямат с що друго да си играят — ала също тъй биха играли с малките кученца... Но не сме длъжни да мълчим в знак на покорство..." (Недовършени предания)


„... — Нима ще напуснеш преждевременно народа си и белия свят, господарю? — запитала тя.
— Не преждевременно — отвърнал. — Не тръгна ли сега, скоро ще трябва да тръгна насила. А синът ни Елдарион е зрял мъж, готов за престола... Посъветвай се с душата си, любима, и запитай наистина ли желаеш да чакам, додето се съсухря и падна от трона си, оглупял и немощен... А сега ще заспя. Не ще те утешавам — в кръговете на тоя свят няма утеха за подобна скръб...." (Властелинът)


____________________________ И малко откъси, в които просто доста много ми харесва как Толкин е предал чувствата/усещанията:


„— Сетне вдигнал Турин на рамо и викнал към бойците: – Покажете на Хадоровия наследник как блестят мечовете ви!
И слънцето заблестяло по остриетата, когато петдесет меча изхвръкнали от ножниците и в двора отекнал бойният вик на Едаините от Севера: Лахо калад! Дрего морн! Пламни, светлина! Бягай, нощ!" (Недовършени Предания)


„От Хитлум не идвали вести за помощ, а Барахир и неговите бойци били преследвани като диви зверове; оттеглили се към пустинното плато над горите и бродели там сред езера и скалисти бърда, далече от съгледвачите и злокобните магии на Моргот. Постеля им били гъстите папрати, а завивка — навъсеното небе." (Силмарилион)


Сращата на Хурин и Морвен край гроба на Турин: „... — Най-сетне идваш — промълвила тя. — Твърде дълго те чаках.
— Мрачен бе пътят — отвърнал той. — Идвам когато мога.
— Ала вече е късно — рекла тя. — Няма ги вече.
— Знам — казал той. — Но ти още си тук.
Ала Морвен възразила:
— Не задълго. Вече догарям. Ще си отида със слънцето. Малко време остава, затуй ми кажи, ако знаеш! Как го е намерила?
Ала Хурин не отговорил, само седнал край нея до камъка и повече не изрекли нито дума..." (Силмарилион)


„— Дето си ти, бабо Замин, няма нужда от куче! — викнало хлапето, после изджавкало, хукнало през вратата и се отдалечило надолу по хълма." (Недовършени предания)


„... Не оставиха пазач: дори Фродо още не подозираше заплахи тук, насред Графството. Когато огънят изгасна, няколко животинки дойдоха да ги погледат. Една лисица, която пресичаше гората по своя си работа, спря за малко и подуши миризмата.
„Хобити! - рече си тя. - И таз добра! Вече се носят странни слухове за тоя край, но не съм чувала някой хобит да спи на открито, под дърветата. И то не един, ами трима! Да се чудиш и маеш."" (Властелинът)


„— Е, Сам — рече Фродо, — какво лошо има в старите обичаи? Избери име на цвете, да си прилича с Роза. Половината девойчета в Графството имат такива имена, какво по-добро?
— Сигурно сте прав, господин Фродо — отвърна Сам. — Много красиви имена съм чувал по чужбината, но ми се струват попрекалени за ежедневна употреба, дето се вика. Старика казва: „Тури нещо късо, та да не го режеш за по-удобно."" (Властелинът)




А от стиховете: за Финрод и Саурон, Лутиен, Берен, Еарендил, Дурин, песните на джуджетата („... забравено златно имане") и орките („... тъй е тука, момко млад") от Хобита; гатанките... Останалото вече го казаха :)

32

 

bdk---rohan.jpg


#13
Roxanne

Roxanne
  • Потребители
  • 134 posts
  • Gender:Female
"The wolf howls. The ravens flee.
The ice mutters in the mouths of the sea.
The captives sad in Angband mourn,
Thunder rumbles, the fires burn-
And Finrod fell before the throne."



"С един удар разцепил щита на Саерос и мечовете им подхванали светкавична борба. Ала Турин дълги години бил усвоявал суровите бойни уроци, та станал бърз като елф, само че много по-силен. Скоро надделял в схватката и като наранил десницата на врага, вече го държал в своя власт. Стъпил тогава върху меча, който Саерос изпуснал, и казал:

— Саерос, чака те дълъг бяг, та одеждите само ще пречат; стигат ти и косите.

После изведнъж го повалил, смъкнал му дрехите и Саерос се изплашил, усещайки силата му. Но Турин го оставил да се изправи и викнал:

— Бягай! Бягай подлецо, що осмиваш жените! И ако не си по-бърз от елен, с меча ще те подкарвам изотзад.

После забил острието на меча си в задницата на Саерос и онзи хукнал из пущинака с диви вопли за помощ; а Турин тичал подире му като хрътка, та накъдето и да свърнел Саерос, все усещал отзад острието на меча."




"— Спри, Турин, спри! — провикнал се той. — Туй е оркско дело сред горските дебри!

Ала Турин отвърнал:

— Оркско дело сред дебрите за оркски слова в чертога!"

#14
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 265 posts
  • Gender:Female
Моят любим цитат:


" - Тук изобщо нищо не ми харесва - отвърна Фродо, - канара и връх,
кокал или дъх. Земя, въздух и вода, всичко изглежда прокълнато. Но такъв
път ни е отреден.
- Да, така е - съгласи се Сам. - И изобщо нямаше да сме тук, ако
знаехме повечко, преди да потеглим. Но предполагам, че често става тъй.
Юначествата в старите приказки и песни, господин Фродо - аз ги наричах
приключения. Мислех си, че чудесните герои в легендите ходят да ги търсят,
защото ги желаят, защото са вълнуващи, а пък животът е скучничък и трябва
малко развлечение, дето се вика. Но не е така в истинските легенди, в ония,
които остават в паметта. Обикновено хората сякаш просто се заплитат в тях -
такъв път им е бил отреден, както казахте. Но предполагам, че са имали
безброй възможности, също като нас, да се върнат назад, само че не са го
сторили.
А ако бяха отстъпили, нямаше да знаем, защото щяха да потънат в
забрава. Ние чуваме само за ония, които просто са си вървели напред... и
невинаги към щастливия край, забележете, във всеки случай не към онова,
което героите (а не слушателите) биха нарекли "щастлив край". Нали знаете,
да се върнат у дома и да заварят всичко наред, макар и попроменено - както
старият господин Билбо. Но това не винаги са най-интересните приказки, ако
и да изглеждат най-приемливи за героя! Питам се в каква ли легенда сме
попаднали?
- И аз се питам - каза Фродо. - Но не знам. В истинските легенди е
винаги така. Погледни която и да е от любимите си истории. Ти можеш да
знаеш или да се досещаш каква е, щастлива или печална, но героите не знаят.
И не ти се иска да узнаят.
- Не, сър, разбира се, че не. Берен например - той не си е мислил, че
ще вземе Силмарила от Желязната корона в Тангородрим и все пак го е сторил,
а там е било къде-къде по-лошо място, изпълнено с по-черни заплахи от
нашите. Но разбира се, оная легенда е дълга, минава през щастие и скръб и
продължава отвъд тях... а Силмарилът е стигнал чак до Еарендил. Ама как не
се сетих досега, сър! Ние имаме... вие имате от неговата светлина в оная
звездна стъкленица, която ви подари Владетелката! Ами че като си помисли
човек, още сме в същата легенда! Тя продължава. Нима великите легенди
никога не свършват?

- Не, легендите не свършват - каза Фродо. - Само хората идват и си
отиват, когато ролята им свърши.
"
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#15
светулка

светулка
  • Потребители
  • 51 posts
  • Gender:Female
  • Location:софия
1."...и радостта бе остра като меч и мислите им отлетяха натам, где болка и наслада текат една до друга, а сълзите са благодатно вино. ”- главата е "Полето на Кормален"от Властелина

2."...ала очите му просветваха като звезди, що сияят все по-ярко с настъпването на нощта."- същата глава

3."Ти в мрачен ден и в мрачен час
с сияйна длан пося звездите
и днес разцъфват те над нас
сред вятъра на висините."

4.Тук мисля първа да дръзна да наруша езиковата възбрана на Аданедел:
„А! Елберет Гилтониел!
Силиврен пенна мириел
о менел аглар еленат,
Гилтониел! А, Елберет!

5. „Елфите рядко дават необмислен съвет – съветът е опасен дар, дори между мъдреците, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле...В тази среща може да има нещо повече от обикновен случай, ала целта не ми е ясна и се боя да не би да кажа прекалено много.”
Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева...

#16
Morgoth

Morgoth

    The Dark Lord himself

  • Потребители
  • 235 posts
  • Gender:Male
  • Location:Thangorodrim
— Така изглежда — отвърнал той. — Но ние някога отхвърлихме Сянката и Пръстена, нека не се поддаваме на сетното изпитание. В скръб трябва да се разделим, но не и в отчаяние. Гледай! Не сме приковани навеки към кръговете на тоя свят, а отвъд тях има нещо повече от спомена. Сбогом!

— Естел, Естел! — извикала тя.

При тия слова той поел ръката й, целунал я и заспал. Велика хубост се разкрила в лика му и всички, що идвали да се преклонят, гледали изумени — пред тях се сливали в едно изяществото на младостта, храбростта на зрелия мъж и мъдростта и достолепието на старостта. И дълго лежал той там, въплътил блясъка на кралете човешки с непомръкнала слава чак до края на света.

Ала Арвен напуснала Дома, светлината в очите й погаснала и на хората им се струвало, че тя е станала хладна и сива като беззвезден зимен здрач. После се сбогувала с Елдарион, с дъщерите си и всички, които обичала, напуснала Минас Тирит, заминала в Лориен и самотно заживяла там под посърналите дървета, докато настанала зима. Нямало я Галадриел, изчезнал бил и Келеборн и безмълвие тегнело над земите.

И там накрая, когато се ронели листата на малорните, ала още не била дошла пролетта, тя легнала да почива навръх Серин Амрот и там ще е зеленият й гроб, додето светът се промени, додето родените сетне забравят последната думица за нейния живот и вече никога не разцъфнат еланор и нифредил на изток от Морето.
Ash nazg durbatulûk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatulûk, agh burzum-ishi krimpatul.

#17
Dobrina

Dobrina
  • Потребители
  • 64 posts
  • Gender:Female
  • Location:Страна на чудеса
"Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им ги върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата."

"Не всякое злато сияе,
не всеки скиталец е враг,
здрав старец не вехне. до края,
не жари слана корен як.
Ще лумне пак пламък изгаснал,
над сянката — лъч засиял,
строшеният меч ще зарасне,
сваленият пак ще е крал."„..



"Ти в мрачен ден и в мрачен час
с сияйна длан пося звездите
и днес разцъфват те над нас
сред вятъра на висините."


"Започва път от моя праг
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после на къде? Не знам."

— Нима ще напуснеш преждевременно народа си и белия свят, господарю? — запитала тя.
— Не преждевременно — отвърнал. — Не тръгна ли сега, скоро ще трябва да тръгна насила. А синът ни Елдарион е зрял мъж, готов за престола... Посъветвай се с душата си, любима, и запитай наистина ли желаеш да чакам, додето се съсухря и падна от трона си, оглупял и немощен... А сега ще заспя. Не ще те утешавам — в кръговете на тоя свят няма утеха за подобна скръб...." (Властелинът)

#18
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
"...Онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта."
Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#19
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Ето това винаги ме е карало да настръхвам:

Затова мъдреците сред людете казвали, че Правият път трябва нейде да съществува за ония, на които е дадено да го открият. И учели другите, че там, където новият свят се извива надолу, древният път към спомена за изгубения Запад продължава право напред като величав и невидим мост, прекосява животворния въздух (който днес е изкривен както целия свят) и пресича Илмен, където незащитената плът мигом загива, за да стигне до Самотния остров Тол Ересеа, а може би и отвъд него - чак до Валинор, откъдето Валарите продължават търпеливо да гледат как се развива историята на този свят. А по морските брегове се разнесли слухове и предания за моряци и люде загубени сред безкрая, които по волята на съдбата или по милостта на Валарите откривали Правия път и виждали как лицето на света потъва далече под тях, а накрая стигали до грейналия пристан на Авалоне или дори до последните брегове на Аман и там, преди да умрат, съзирали страховитата и прекрасна Бяла планина.


Edited by Narvi, 19 януари 2010 - 06:50 .

Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#20
Finarfin

Finarfin
  • Потребители
  • 667 posts
  • Gender:Male
  • Location:Tirion
А не ти ли се иска и на теб да се случи? :)
Този цитат ми напомни за няколко любими откъса от "Последната песен на Билбо":

"Day is ended,
dim my eyes,
but journey long
before me lies."

"Ship, my ship!
I seek the West,
and fields
and mountains
ever blest."

"Farewell to
Middle-Earth at last,
I see the Star
above your mast!"
Rogue's Gallery




1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users