Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Малко стихове от Средната земя


  • Please log in to reply
28 replies to this topic

#1
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Ето една недовършена балада на джуджарите (напразно си мислят някои, че те нямат поезия).

Във дните, когато светът бе от злато,
сапфир, изумруд и гранат
далеч край морето Малграно джуджето
живееше в чуден палат.

От мрамор бе подът, висок беше сводът
от черен полиран гранит;
крепяха го с клони дървета-колони
от яспис и чист малахит.

В подземия стари на пищни камари
прохладният мрак бе укрил
берили, топази, безценни елмази,
и злато, сребро и митрил.

А тронната зала в позлата бе цяла,
с изящно резбован таван,
с кристални фенери и сребърни двери
от нежен и фин филигран

Пред портата здрава, сред китна дъбрава
закътан в сумрака зелен,
под сенки дебели, по камъни бели
се лееше извор свещен.

Една сутрин рано излезе Малграно
и зърна край извора чист
девойка прекрасна, от месец по-ясна,
по-нежна от пролетен лист.

В блажена забрава приседна тогава
до нежните нейни нозе,
захвърли секира и сребърна лира
в ръцете мазолести взе.

Под клоните гъсти джуджешките пръсти
танцуваха с трепет и страст
по струните тънки и песни тъй звънки
светът не бе чул дотогаз.

Заслуша зората, притихна в листата
немирният топъл южняк
и дивно унесен спря своята песен
прибоят по морския бряг.

Във чара си тая вълшебна омая
на нежния пролетен ден
ги вплете и ето че грабна джуджето
сърцето девическо в плен.

Edited by Narvi, 23 декември 2009 - 10:12 .

Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#2
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Браво, много готин фен фикшън! :)
Ако Смирненски беше джудже, тва щеше да е негово. ;р
Posted Image

#3
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Ето и една песен на елфите:

Куивиенен с кристални и здрачни води,
отразили безброй първородни звезди,
сбрали всичката прелест на първия час –
Първородните бяхме и ние тогаз.

Там за пръв път прекрачихме всички в света
и заплаха не беше тогава нощта,
а възторг без предел – в звезден блясък облян
Куивиенен бе радост, почуда и блян.

Днес отдавна го няма, Морето го скри,
не остана ни сянка, ни спомен дори,
но в сърцата е жив и до сетния час
Куивиенен ще бъде частица от нас.

Edited by Narvi, 24 декември 2009 - 01:34 .

Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#4
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
А нещо по-малко средиземско? Ако Ви се занимава да постнете :)

(О, Еру, как преядох с лютиви сърмички...)

#5
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Мракът се спусна, прогони дъжда,
крие се нощният вятър.
Падат във локвите капки вода
като ябълки на тревата.

Есенни нощи, и дъжд, и трева,
лъскави струйки в листата,
всичко изчезва, аз помня едва
тези ябълки на тревата.

Дни сред морето на дните се давят,
крие се есен в земята.
Тя си отива, след нея остават
само ябълки на тревата.

(??? Дали хобитите правят сърмички???)

Edited by Narvi, 24 декември 2009 - 11:50 .

Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#6
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Ето нещо тематично покрай празника, макар и не в стихове:

Фермерът Живоплет от Язови бърлоги въздъхна с дълбоко удовлетворение, смукна лулата си и пусна облаче дим към тавана. Зад гърба му се чуваше тихо дрънчене и потракване – госпожа Живоплетова събираше от трапезата празните чинии, дечурлигата продължаваха да дъвчат с гаснещ ентусиазъм, а Старикът отдавна дремеше на трикракото столче в топлото ъгълче до огнището с недоядено парче баница в скута.

Застанал до страничния прозорец на голямата трапезария (най-уважаваното помещение във всеки достоен хобитов дом), Живоплет хвърли поглед навън към заснежените ниви, блестящи като сребро в синкавото лунно сияние. Земята дремеше под дебелата бяла покривка,чакайки да се събуди напролет. При тая мисъл в мазолестите му длани се надигна като сърбеж желанието да стисне излъсканата дръжка на лопатата – ала тъй като до пролетта имаше още много и много време, той прогони сърбежа като се завъртя,взе от масата празната халба и пристъпи до буренцето да си налее още бира.

В този момент откъм двора долетя песен – тъй гръмогласна, че стъклата на прозорците задрънчаха:



Хей, стопанки и стопани,

в празничната нощ събрани,

чуйте: весела гълчава

в този миг ви призовава

да оставите трапезите

и на прага да излезете,

че дружина юленари

е донесла чудни дари!



- Тате! Тате! Юленари! – провикнаха се в един глас дечурлигата и хукнаха към вратата.

Живоплет обаче ги спря с рязък жест. Изчака пивото да стигне почти до ръба, после с бавна,достойна крачка отиде да отвори и застана на прага изпъчен, с лула в едната ръка и халба в другата.

На двора стояха петима млади хобити – и трябваше да се признае, че са юленари за чудо и приказ.По алените им плащове лъщеше сребърна и златна бродерия, челата и тоягите им бяха окичени с венци от елови клонки, а на раменете им висяха тежки, издути торби.

- Привет на теб, добри ми стопанино, и на всички в този достопочтен дом! – звънко изрече предводителят на групата който стоеше малко пред останалите четирима. – Желаем здраве на теб, на достойната ти стопанка и на многобройната ти челяд...

- И на добитъка, и на добитъка! – развълнувано вметна най-дребният юленар, чийто плащ се влачеше по снега, а тоягата стърчеше три педи над главата му.

Предводителят дружески го перна по главата, от което венецът се килна над едното око на дребосъка, сетне тържествено продължи:

- И на добитъка, а също така на кокошките и на кучето, както се канех да кажа, преди да бъда тъй безцеремонно прекъснат. Желаем ти още, добри ми стопанино, пролетни дъждове и лятно слънце в изобилие, небивала реколта от жито и от прославените ти картофи,за които чухме, че по-добри няма от тук, та чак до Фуков край. – Младият хобит се завъртя и огледа останалите четирима. – Кажете, дружина: Да бъде!

- Да бъде! – провикнаха се всички в един глас и удариха с тоягите си по замръзналата земя.

- Щом е тъй, влизайте, драги гости – рече Живоплет, чието сърце се беше размекнало при споменаването за картофите. Наистина се гордееше с тях и обичаше да му го напомнят. – Стопанке! Ще се намери ли с какво да нагостим тия младежи?

- Ами... скромна ни е трапезата, но все ще измислим нещо – подвикна отвътре с фалшива скромност госпожа Живоплетова. – Хайде, не се помайвайте, ами влизайте, че отлетя топлото!

Но предводителят на малката група поклати глава.

- Чакай малко, добри стопанино. Трапезата си е трапеза, ала първо работа трябва да свършим. Знаеш ли ти, достойни труженико, че в чифлика ти се е завъдила зла сила?

- Брех! – смая се престорено Живоплет. – Не думай! Че как тъй ни е сполетяла такава беда? Сигурно нещо грешиш.

- Мирто Търнокопсън никога не греши! – гордо заяви водачът. – Но да знаеш, почтени земеделецо, спукана й е работата на злата сила, щом са дошли юленари от Голям Дълбалник. – Той отново се завъртя към дружината си и ревна с пълен глас: –Действайте, момчета!

Усмихнат до уши, Живоплет смукна лулата, отпи солидна глътка бира и прекрачи на двора. Бършейки ръце в престилката си, на прага зад него застана стопанката, а от двете й страни се струпаха четирите им деца. Подобно зрелище в никакъв случай не биваше да се пропуска – то беше върхът на празника и ако се разиграеше добре, щеше да стане повод за коментари поне до средата на лятото.

И трябва да се каже, че юленарите не разочароваха очакванията на публиката. Подвиквайки си развълнувано и деловито, те търчаха насам-натам из двора, надничаха под навеса,зад купчината дърва, в коритото за поене на добитъка и къде ли не още. Но усилията им може би щяха да останат безплодни (поне тъй изглеждаше), ако злата сила не бе решила сама да изскочи с див рев от плевнята. Беше тъй страшна, че трите момчета подскочиха уплашено, а малката Диворозка се вкопчи с две ръце в крака на майка си и зарови лице в полите й. Дори Живоплет леко се сепна и разля малко бира върху жилетката си, като видя тая дребна, но изумително грозна фигура с черна броня и ръждясал рогат шлем.

- Дръж! Дръж! –разкрещяха се петимата юленари и с размахани тояги се нахвърлиха върху чудовището.

Странно, но щом върху шлема на злата сила се посипаха кънтящи удари, тя моментално загуби всякаква войнственост и търти на бяг с жални вопли:

- По-леко, бе момчета! Не сме се разбирали така! Ще ме пребиете!

Цялата потеря изчезна зад ъгъла на хамбара, откъдето долетяха още няколко удара и приглушени крясъци, после всичко стихна и разгорещените юленари се върнаха, намествайки венците върху главите си. След малко всички бяха в топлата трапезария и Живоплет затвори вратата, а децата нетърпеливо се струпаха около торбите на гостите, откъдето започнаха да излизат подаръци. За стопанина – лула във формата на тролска глава с щръкнали кучешки зъби и очи от червени стъкълца, толкова грозна, че Живоплет моментално се влюби в нея. За госпожа Живоплетова – лакирана кутийка от розово дърво с игли и разноцветни конци за бродиране. За Старика – широк плетен пояс от зелена прежда, който можеше да послужи и като шал. (Той дори не отвори очи, само сънено промърмори "Много хубаво, много хубаво", после премлясна и пак се унесе.) За трите момчета – кречетало, лък-играчка с кръгла сламена мишена, и мъничка дървена ферма с крави, понита и свине (съвсем като истински), а за малката Диворозка – чифт обички със сини камъчета.

- Е, момци,сядайте на трапезата – рече Живоплет. – Дълъг път сте били, а от туй здравата се огладнява. – И докато юленарите се настаняваха около масата, той продължи: – Та, казвате, чак от Голям Дълбалник идвате. Как тъй ви хрумна да навестите наше село?

- То тъй стана, щото Фалто Зеленак и неговата дружина щяха... – започна малкият Халфи, но Мирто му изшътка свирепо и пое обясненията в свои ръце.

- Сигурно и ти, драги ми стопанино, си бил някога юленар, та знаеш: който пръв тръгне и най-добре се представи, обира благодарностите и лакомствата, а за останалите... ами, каквото остане, нали разбираш. Е, не искам да се хваля, но нашата дружина всяка година изпреварва другите, та чак ни дожалява за тях. (Мирто лапна парче от знаменития картофен пай със сирене на госпожа Живоплетова, ококори се възхитено, преглътна и продължи.) Има един Фалто Зеленак, добро момче, между нас казано, но хич не му върви с юленуването. Пък си рекохме: нека не му се пречкаме тая година на клетия Фалто, поне веднъж да си похапнат до насита неговите момчета. И ето ни тук.

- Благородно – одобри Живоплет и пусна облаче дим към тавана. После се сети за нещо. – Ами нашите момци как ви приеха, като им се натресохте? Не ми се вярва да са били много доволни.

- Не бяха – призна Мирто и смутено подсмръкна при спомена. – Замеряха ни със снежни топки.

- Ама и ние не им останахме длъжни – намеси се развълнувано Халфи. – Пък после, като видяха злата сила...

- Брех! – подскочи на стола Живоплет и едва не изтърва лулата. – Абре, младежи, къде ви е злата сила? Забравихте го навън туй момче! Ще премръзне!

Мирто също се сепна, но само за миг, и веднага отправи повелителен поглед към Халфи. Без да чака други команди, дребният хобит хукна навън да дири Галдо. Откри го зад ъгъла да гризе унило геврек със сусам, седнал на завет до някаква стара бъчва.

- Айде бе, Галдо!– провикна се нетърпеливо Халфи. – Всички само тебе чакат! Да знаеш каква трапеза са спретнали стопаните, шапката ще ти падне... чайникът, де – ухили се той.

Галдо смъкна продънения чайник от главата си, огледа го с отвращение и го захвърли до бъчвата. После повлече нозе подир Халфи, като се препъваше в долния край на нагръдника. Беше го обзела някаква странна умора и в ушите му тихо звънтеше, а щом влезе в трапезарията, от топлото изведнъж го втресе. Това не убягна от зоркия поглед на госпожа Живоплетова, която тревожно вирна ръце към тавана и възкликна:

- Леле божке, туй дете е простинало! Сядай, сядай тук до огнището. Ей-сегичка ще ти направя греяно вино със сушени малини. И го свали това желязо, че да се стоплиш.

- Не мога –измънка гъгниво Галдо.

И наистина, поради липсата на ремъци приятелите му бяха използвали канапа толкова щедро и с толкова много възли, че сега нагръдникът просто нямаше как да се свали. Той се намести криво-ляво на топло до дремещия Старик и се заслуша в приказките около масата.

- Та, като видяха каква зла сила си имаме – обясняваше Мирто, – вашите момци веднага схванаха, че с общи усилия ще постигнем много повече, отколкото поотделно. Обиколихме Язови бърлоги от край до край и смея да твърдя, че в селото никога не са виждали такова юленуване. Щяхме да доведем момчетата и при теб, драги стопанино, ама те бяха преяли, та не им се идваше насам.

- Да, добре си похапваме по нашия край – рече Живоплет с нескрита гордост.

След малко едрите ръце на госпожа Живоплетова поднесоха пред лицето на Галдо голяма глинена чаша с горещо вино, от което лъхаше аромат на малини. Той вдигна очи към нея и сърдечната усмивка върху кръглото й добродушно лице го сгря още преди да бе отпил първата глътка.

- Пий, момко, пий додето е още горещо – подкани го тя. – Веднага ще ти олекне.

Наистина, от виното по цялото му тяло се разля мека топлина, сетне го налегна дрямка и той се унесе в неспокоен сън, из който се мяркаха ту опулените очи и рошавите бакенбарди на Бандобрас Тук, ту размаханите тояги на юленарите и безбройните трапези, през които бе минал тази вечер. Опомни се едва когато Мирто го разтръска за рамото.

- Хей, Галдо, стига си спал. Време е да си вървим.

Edited by Narvi, 26 декември 2009 - 12:15 .

Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#7
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Ако две шайки юленари се засекат, дали се пердашат? Щото нашите коледари така правят :)

#8
Quáco

Quáco

    a mime from Hell

  • Потребители
  • 305 posts
  • Gender:Male
  • Location:Кипър/Англия

Ако две шайки юленари се засекат, дали се пердашат?


тц, само се замерят със снежни топки :yes:


иначе и разказчето и стиховете много ми харесаха :thumb: чак ми се прищя и аз да пропиша :D
Suddenly I heard a tapping, as of someone gently rapping, rapping at my chamber door.

#9
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
И още една хобитова песничка:

В отминал ден през лес зелен

край китен лъг вървях

и в полумрак, сред гъсталак

там портичка видях.

Под цъфнал дрян, зад стар бръшлян

тя крие таен път

и сам не знам защо натам

нозете ме влекат.



Бленувам я, сънувам я

в среднощни часове

и будя се, и чудя се

къде ли ме зове.


Към що и как, по кой ли бряг,

под кой ли небосклон

ще тръгна аз в незнаен час

далеч от роден дом?



Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#10
Sparrow

Sparrow

    Not Thor, but а lightning sparrow. :D

  • Потребители
  • 1102 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград>Пловдив>Асеновград
Наистина имаш огромен талант. И аз чат-пат понаписвам туй-онуй, но никога не мога да пиша за любимата ми Средна Земя. Все ме избива към средата, ама на средновековието. Продължавай в същия дух, много се радвам да чета твоите творби. Особено джуджешкото стихотворение много ми хареса.

Edited by Sparrow, 29 декември 2009 - 12:41 .

Christ paid a debt He did not owe, because we owed a debt we could not pay.
Posted Image

#11
wutang

wutang
  • Потребители
  • 675 posts
  • Gender:Male
:lol: Мислиш ли, че той има нужда от окуражение?
Горко на меките чела!

#12
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
КРИСТАЛНОТО ДЪРВО

Дълбоко под чутовний Карадрас,

сред прах и тлен под каменния свод

спи Мория; не трепва там ни глас,

ни ек на чук, ни спомен за живот.



Роден от бездна безучастно зла,

гробовен мрак разлива своя хлад

над костите и мъртвите тела

на падналите в сетна, страшна рат.



Сред този мрак дървото от кристал

унесло се е в непробуден сън

и само вейките му с тиха жал

понякога отронват скръбен звън.



Сънува то... и вижда в своя блян

как Джуджетвор възкръсва за света

и как отново в светлини огрян

навеки се сбогува със нощта.




Дуринов син с топор блестящ в ръце

на вечната тъма ще сложи край

и стоплено от храброто сърце

кристалното дърво ще засияй.

Edited by Narvi, 04 януари 2010 - 01:15 .

Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#13
Coin

Coin

    faolchu gray

  • Потребители
  • 659 posts
  • Gender:Male
Ей това беше Уникално ! Много ме зарадва :P Особено последния стих се е получил ... МмМм-хм ! Може ли само да кажеш какво е "страшна рат", не го разбрах :/

#14
Sparrow

Sparrow

    Not Thor, but а lightning sparrow. :D

  • Потребители
  • 1102 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград>Пловдив>Асеновград
Я, кой не е чел Вазов... даже в училище :). Разбирай го сеч (битка туй-онуй), аз горе-долу така го разбирам.
Christ paid a debt He did not owe, because we owed a debt we could not pay.
Posted Image

#15
Coin

Coin

    faolchu gray

  • Потребители
  • 659 posts
  • Gender:Male
Така е, признавам си. Чел съм Под Игото, но не цялата книга и последно време се заканвам да я захапя ( :D ), но все се оправдавам с времето. Иначе сме учили едно, две стихотворения, но и там съм проспал някой и друг час :/ Въпросът е там, че от около 2,3 години ми е интересна литературата, а за тези две, три години, не помня да сме го учили :/ Ако някой има аргумент нека се чувства свободен да го каже, само без много затапвания :D

#16
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Прав си. Щото няма един читав даскал да ви каже, че "Под игото" всъщност е приключенски роман - и то доста добър, а "Българи от старо време" е най-майтапчийската книга в цялата българска литература. (Ако не вярваш, прочети само историите за котурака на Хаджи Генчо и за гивеча на Петко Ослека.
Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#17
Coin

Coin

    faolchu gray

  • Потребители
  • 659 posts
  • Gender:Male
Ами аз рядко обвинявам учителите, просто защото щом аз не съм се надъхал и не съм си седнал да прочета "Под Игото", никой не ми е виновен ! А "Българи от старо време" ще ги прочета със сигурност, тъй като ще я учим след месец, два :) Хайде стига сме говорили за непрочетените от мен класики, че взе да ме досрамява :( :D

#18
Henneth

Henneth
  • Потребители
  • 58 posts
  • Gender:Female
  • Location:In the fields
Страхотно творчество Нарви ! :thumb: Моите най-искрени поздравления.





П.п.: А колкото до училището и задължителната литература..Миналата година страшно много се кефех на "Преди да се родя" Posted Image.

(сори за излишния спам)

"Съществувaт толковa пътищa, колкото отделни души "


#19
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Впрочем, "рат" не е чак толкова странна дума. Означава "война". Айде бе, по литература не ви ли учат, че Ботев ратува за свобода или че Левски е ратник за свобода?
"Под игото" е хубава книга, стига само да не ти обясняват колко е гениална. Самият процес на набиване на клишета в главата е досаден, но за това не е виновна книгата, която наистина си струва. Все едно "Тримата мускетари", ама от български автор.

#20
Coin

Coin

    faolchu gray

  • Потребители
  • 659 posts
  • Gender:Male
Еее учат ни де, ама не учим само литература, забравят се някой неща. Особено когато не са научени добре :blush:




1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users