Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

За и против компютърните игри...


  • Please log in to reply
94 replies to this topic

#21
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Проблемът идва според мен не от пристрастяването, а от това, че самото естество на игрите изисква повече време, а и го има елементът с преиграването (или зациклянето). Но да се обявиш против игрите заради тези им свойства е като да се обявиш против дебелите и/или увлекателни книги.


Забильешка :teethqhq:

Дебелите и/или увлекателни книги, най - често ни запознават с тънкостите на езика, особено ако са добре написани. :)
Всичко, което съм научил от компютърните игри е да не мога да се загубя, където и да попадна. След първия лабиринт на ДУУМ просто е невъзможно да не се превърне човек в експерт по ориентиране. (По - късните шутери обаче страдат от една линейност, която съсипва този благоприятен ефект :hmm: )
В абсолютно всички останали жанрове Избора (хихи) се свежда до предварително зададени алгоритми - което прави повтарянето на упражнението просто излишно. Даже стратегиите страдат от това - обикновения шахмат не е по - малко сложен от Старкрафт, по - неглижиран е.

Та, общо взето цялата файда от продължителната игра на потребителя е тип "зей - пазар" (едит - от момента с "оправянето на настроението" нататък), а при четенето на дебели и/или увлекателни книги е качественото натрупване на езикова култура (ная - малкото), ако има къде да я събере човек, де :D
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#22
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
От стратегии съм научил доста неща, без майтап. Първият ми досег с Фицджералдовите преводи на Омар Хайам е от "Medieval: Total war". Пак оттам за първи път научих, че е имало кастилски орден на Сантяго. Имената на няколко водещи японски клана от ХVІ в. научих от по-старата "Шогун". Въпросът е колко човек е склонен да се заглежда в детайлите, които правят атмосферата на играта. В това отношение старите игрици просто са велики. "Cossacs" и "Europa Universalis" примерно къртят в това отношение. В "Казаците" имаше подробни данни за технологии и родове войски от ХVІІ в., които в синтезиран вид практически са недостъпни за гимназисти и дори за студенти. В "Еуропа" историческите събития бяха поднесени адски интересно и предопределяха играта, така че имаше равновесие между мачкането на вразите и реалната история. Така че част от очарованието на добрата стратегия винаги ще бъде тя да е нещо като популярен учебник по история за геймъри. Очарованието е белег на произведението на изкуството. А знанията са нещо полезно. Кой сега ще ми каже, че добрите игри не са изкуство? И кой ще ми каже, че изкуството и полезното са несъвместими?

Неща, прочетени в текст към игра съм си позволявал да кажа и докато са ме изпитвали. Ефектът не беше двойка. Друг е въпросът, че за да оцениш дали играта е добре направена и да не оглупееш от циклене, трябва нещичко и преди това да си чел.

#23
Archibald

Archibald
  • Потребители
  • 425 posts
  • Gender:Male

В абсолютно всички останали жанрове Избора (хихи) се свежда до предварително зададени алгоритми - което прави повтарянето на упражнението просто излишно. Даже стратегиите страдат от това - обикновения шахмат не е по - малко сложен от Старкрафт, по - неглижиран е.

Контра!
"Алгоритмите" в стратегиите се прилагат на ниво сравнително силен срещу сравнително слаб играч. Причината е че няма нужда да си напъваш мозъка, при положение че си има готова рецепта как да сгънеш противника надве-натри без много ядове. Тя тая рецепта в 90% от случаите си работи, тоест ти си 90% прав. Обаче. При изравнени сили на двамата играчи вече се иска малко повече творчество. Ако страните взаимно си парират отделните тактики, почваш да пробваш разни нестандартни комбинации, дето в една по-"нормална" игра биха изглеждали не само неадекватни, ми дори и опасни за собствената сигурност - само и само да свариш аверчето в небрано лозе. Ограничеността се свежда до това, че всяка една единица има нещо като максимална възможна ефективност, независимо от ситуацията и тая максимална възможна ефективност ограничава броя на приложенията й. Със 100 хидри примерно могат да се направят 100 различни неща, но като ги изкараш на голо поле срещу два отбора разплули се танкове, изходът е все един и същ, ако ще и да имаш APM 300. Ако вземем пак същия СтарКрафт обаче, една игра Теран срещу Теран може да се обърне на нещо много по-сложно дори от шаха. Това си е почти буквално походова стратегия и боят е единица за единица. Прилича на партизанска война. Тук отработените тактики се прилагат с много мъка и често се иска реагиране според ситуацията и бърза промяна на плановете. А като нямаш предварителна стратегия, вече ти се налага да си напъваш мозъчната клетка (която по този начин става голяма и силна, способна да сбори десет и дори единадесет себеподобни при някой от пишман-интелигент, дето има милиарди, но дребни и хилави клетчици :umnik2:).
Бе Хироуса му е майката. :boogie1qw:

#24
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Ограничеността се свежда до това, че всяка една единица има нещо като максимална възможна ефективност, независимо от ситуацията и тая максимална възможна ефективност ограничава броя на приложенията й.


Ами, контра :rolleyes:
Я как хубаво си го казал... Както Пешката е ограничена до едно поле напред, така и Маринката е ограничена - по своя си начин. И както шахмата ти е ограничен до 64 полета, така картите в СК биват в определените им пропорции, като освен плоската двушизмерност имаме и второто ниво на въздушните единици.

Не ме разбирайте погрешно, в една игра алгоритмите могат да се подредят до неочаквани висоти, даващи доста голямо поле за изява на играча, както е и възможно сюжета да бъде обогатяван с адекватни исторически събития, но могат ли тези добре шлифовани миши лабиринти да се сравняват с "играта" на истинския живот, да речем, или айде, понеже сме на тема хоби - на настолните ролеви игри, дори? М? ;)

А колкото до изкуството, сетих се за една сериозна пречка игрите да бъдат изкуство - ми те са комерсиален продукт, а комерса просто е готов да затрие всички идеи на автора - творец в името на печалбата :glare: (ДОЛУ ЕЛЕКТРОНИК АРТС! :angry: )

Офффф:

Арчи, що разкара картинката с Дио!? :o Не отричам душевната красота на Сеньор Леми, но винаги съм хранил далеч по - голяма почит към "Първото Гърло" на Рейнбоу :)
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#25
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2523 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia

И кой ще ми каже, че изкуството и полезното са несъвместими?

Аз продължавам да го твърдя :) Добиването на знания или умения от игрането на игри, четенето на книги и т.н. никога съм го отричал, просто аз като говоря за полза говоря за чиста, конкретна практическа полза; пък и въпросното придобиване на умения и знания пак си остава донякъде косвено. А аз толкова съм се хванал за този въпрос, защото за мен именно отделянето на сферата на красивото от сферата на практически полезното или материалното (или също както казах по-горе получаването на удоволствие от несъществуващото) е една от най-забележителните черти на изкуството.

По забильешката на Пьешката - идеята ми се отнасяше до чисто времеконсумиращия аспект. Иначе и аз от много игри съм научил много неща, но не това е основното за мен, тъй като и от много игри нищо не съм научил, но все пак не съм против тях. За мен смисълът на игрите е преди всичко в удоволствието от игрането. Дали ще играя Max Payne, ще гледам залеза или ще пия ракия с приятели на Витоша в пет сутринта - все са безкрайно приятни прекарано време, от което не бих се отказал. Защото в положителните преживявания според мен се корени не малка част от смисъла на живота :)

Edit: За комерса не съм съгласен - и той е раждал чудесни неща. Пък и това една игра (или въобще каквото и да е произведение) да носи пари не е равносилно на това да бъде създадена изцяло с комерсиална цел. Да, EA изкарват продукти, не произведения на изкуството, но не всички го правят. И в музиката например е така. Последният албум на Ивана (съвсем наслуки го казвам) предполагам (тъй като не съм го слушал, може и да греша), че е просто продукт, докато последният албум на Мъстейн си е произведение на изкуството, ама и двамата печелят от албумите си :Р
The things one feels absolutely certain about are never true.

#26
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Edit: За комерса не съм съгласен - и той е раждал чудесни неща. Пък и това една игра (или въобще каквото и да е произведение) да носи пари не е равносилно на това да бъде създадена изцяло с комерсиална цел. Да, EA изкарват продукти, не произведения на изкуството, но не всички го правят. И в музиката например е така. Последният албум на Ивана (съвсем наслуки го казвам) предполагам (тъй като не съм го слушал, може и да греша), че е просто продукт, докато последният албум на Мъстейн си е произведение на изкуството, ама и двамата печелят от албумите си :Р


Любо, Къртиш :doubleup: За Ивана и Мъстейн, де :lol:
Но си прав - когато изкуство се създава И продава е невъзможно да не се омеша с търговските цели, въпроса е кое точно ще надделее ;)
При ЕА кинтоманията определено надделява, както беше и при триджи проклетите Interplay, например. Явно за да може да си продава изкуството в неопетнен с мазни комерсиални отпечатъчета вид, артиста сам трябва да си бъде И вендор :good3:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#27
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Обаче браво на нас, дето пишем в темата. Я какви сме сериозни, говорим си Кант, за Красивото и Полезното, за Изкуство и други такива възвишени неща. Направо сме за в Червената къща. Това е началото на българския дискурс за ползата от компютърните игри :)

#28
Yann Gamgee

Yann Gamgee
  • Потребители
  • 45 posts
  • Gender:Male
  • Location:Разград
Здравейте, фенове! :yinyang:

Скоро не съм писал на това форумче, но честно си признавам, че следя какво става наоколо. Темата на Пешката ме амбицира да си дам мнението за или против компютърните игри. Ето какво мисля за тях:

Навремето бях говорил с баща ми (аз често си обсъждам разни неща с него) и той ми каза, че тези игри са най-вече за хора с (множко) свободно време - най-вече ученици, студенти от по-долни курсове и вероятно самотни ергени. Няма как да не се съглася с него, защото сам виждам какво става по-нататък - работа, кинти, жена, деца - кога да остане време да пуцаш на екрана, ако детето ти е гладно, а шефът ти виси на главата да си свършиш работата (а жената те чака вкъщи с точилката). С други думи, да, компютърните игри са яки, ако си ученик и ученето ти не ти е приоритет (или си 8класник и до кандидатстването ти има 4-5 години). Тогава, о, сърце, майко, юнашко, пуцай на воля - крайзиси, старкрафти, уоу-та, хироси, ЦС-и и т.н. Но ако имаш нещо по-важно за правене, нямаш извинение, ако си губиш времето в игрички. А и кръчми бол за приятели добри, защо да се затваряш в къщи. Книги има и т.н.

Та това мисля за комп. игри. Аз всъщност съм им благодарен за една част от моето психическо (и физическо) израстване, но това беше толкова отдавна, че вече... Както и да е, остарявам. А едно време работих в студио за игри... Ахахаха, колко яко ми беше тогава...!

Поздрави на всички малки и големи геймъри - истината за игрите обаче е някъде другаде... :passifier:
Книгите-игри са живи!

Погледни ТУК!

#29
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Това със старите ергени и игрите е вярно. Нека бъдем благодарни на авторите им за дарените часове на кротък кеф от името на онези, които няма с кого да си кажат: "Наздраве!" на Бъдни вечер.

Иначе... В момента преподавам на хлапета. Нямаше да разбират и половината от нещата, които им казвам, ако не можех да го подкрепям с по някой пример от компютърни игри. В частност от експанжъна "Вайкинг Инвейжън" и от "Барбериън Инвейжън". Великото преселение на народите и картата на Европа говорят нещо на тия момчета и момичета само защото са си играли да рушат лично Римската империя... Това си е поп-култура, която родените между 1983 и 1991 (примерно) безпроблемно споделяме.

#30
Elesar

Elesar
  • Потребители
  • 66 posts
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив
@Yann Gamgee - ами то общо взето компютърните игри са си като всяка друга форма на забавление - кино, излизания с приятели, дори четенето на книги. Странно защо така ги разделяш, за едното има време, а за другото не те оправдава, ако имаш по-важни неща за правене..

По-скоро очевидно за теб начините за забавление са приминали в друго измерение и игрите явно не ти доставят това душевно удоволствие, от което имаш нужда. На мен лично никога не са ми пречели, нито като ученик, нито като студент или пък сега като работя за прехраната си - и определено не е като да си ми влияели в негативен план на оценките.. Много по-лошо са ми влияли кръчмите с приятелите, които твърде неприятно въздействаха на изтънелия ми студентски джоб онези години :lol:

Конкретно по темата - против със сигурност не съм, както се разбра. Все пак и при мен страстта към игрите вече, разбира се, не е толкова силна, колкото беше в тийнеджърските ми години и първите ми досеги с компютрите. Нито пък мога да им отделям по много време, но с удоволствие сядам да играя понякога, а напоследък мисля и по-често да го правя :P

Вярно е обаче, че гейм-индустрията се промени с времето. Появиха и се адски времегубещи игри като MMORPG-тата (WOW, Lineage, LOTR Online и мн. др.), които се оказват наистина изключително пристрастяващи и много деца, а и не само, доста трудно се отлепят от тях.

Но от друга страна хората са склонни да приемат губенето на часове в безбройните сайтове за запознанства, но не и да приемат социалната комуникация в он-лайн игрите и удоволстивето, което носи играенето им ?!? Не знам аз ли съм глупав, но никога не съм изпитвал нужда да пиша в такива сайтове... Достатъчно комуникативен съм да си заформям запознанствата на живо, а и определено не ми е достатъчно само да си пиша с някой с цел да задоволя нуждата си от сексуално общуване :tooth:
Но не тръгвам да убеждавам хората от безмислеността на такива сайтове, щом това им носи някакво емоционално удоволстие и се чустват, харесвани, обичани или ценени от непознати хора - ок ;)

Също така, подобно на @Menedhel и аз съм се обогатил от игрите - било като исторически познания, било като начини за развиване на логиката, при решаване разни пъзели и т.н.

А пък безграничното удоволствие, което са ми доставяли някои шедьври на дигиталното изкуство, мисля няма какво да го коментирам..
Едва ли ще разбере някой, който не е пътувал с Raziel в тъжния свят на Носгот, който не е прочел мрачната история на ченгето, загубило всичко красиво и ценно в живота си, който не е бягал с младата археоложка в търсенето на приключени и реликви.. и още много други моменти, запечатали се завинаги, някъде там в мен..

Трудно ми е да се обоснова, тъй като за мен такъв въпрос въобще не стой. Аз лично отдавна съм признал компютърните игри за изкуство и следователно да се пита "за" или "против" тях за мен е като да се пита "за" или "против" литературата или киното. От компютърните игри, както и от всяко изкуство, практическа полза няма. Но аз не бих определил време, през което съм се чувствал приятно за изгубено (независимо какво съм правил, дали съм играл или нещо друго), напротив - ако ще да съм прекарал цял ден заринат в лекции, ако накрая не разцъкам някаква игра (или пък не изгледам някой филм) не чувствам, че денят е бил ползотворен.

Хаха, съгласен на 110% - определено изрази мнението ми само в 4 изречения :P

P.S. - @Закнафейн - съвсем не знаех, че форума на workshop-a е допринесъл за произлизането точно на този форум, но ме радва, че тук наистина има хора, каквито навремето бях и там ;)
In the end, everybody bleeds the same ...

#31
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Вярно е обаче, че гейм-индустрията се промени с времето. Появиха и се адски времегубещи игри като MMORPG-тата (WOW, Lineage, LOTR Online и мн. др.), които се оказват наистина изключително пристрастяващи и много деца, а и не само, доста трудно се отлепят от тях.

***

P.S. - @Закнафейн - съвсем не знаех, че форума на workshop-a е допринесъл за произлизането точно на този форум, но ме радва, че тук наистина има хора, каквито навремето бях и там ;)


Абе, да ти кажа това е една от причините, поради която захапах темата... Много заглавия, много нещо - и сега съм си натъпкал диска с нови игри, ама нищо не отпочвам, защото... просто ми е ясно че нищо ново няма да видя. Един Fallout скин за Oblivion, още един Сталкер, FarCry скин за Crysis...

Съгласих се с Кем, че игрите могат да минат за изкуство, но комай напоследък шедьоври липсват... Дори добре разказаната история на Гералт (и колекцията карти :boogie1qw: ) не успя да ме впечатли дотолкова, че да стигна по - далеч от Акт 2. Всъщност, последните (но доста раздалечени във времето) неща, които бяха толкова оригинални, че ги запомних бяха Blade Of Darkness (заради абсурдната трудност), Condemned (която изиграх с трепентото очакване да се втрещя от ужас, но... не би!) и споменатия вече СТАЛКЕР (който просто ми е детската мечта - да се разкарвам из индустриални руини тъпкани с мутанти и откачени убийци :lol: ). Естествено - и други имаше - Call Of The Cthulu, KOTOR 1&2, Riddick, и още и още... Half - Life 2 не го броя - този шедьовър го създават вече цяло десетилетие (с прилежащите продължения), и влиянието на Оруел над и Виктор Антонов сред авторите е прекалено очевидно.

Но нито една не е толкова оригинална, колкото беше Duke Nukem навремето, така зарибяваща като първата Civilization (айде и Alpha Centauri да сложим до нея ;) ) или безумно увлекателна като Fallout & Co и Baldur's Gate 1&2.

Давам ги като примери, защото според мен полето за създаване на нещо ново и оригинално в този род "изкуство" е до голяма степен изчерпан - колкото и да се напъват гейм студията, резултата е още от същото... Е, ако целта е просто да се прибират парички ясно, но що да тъпчем на едно място? М? Естествено, пропускам възможността настоящото поколение сега да открива днешния еквивалент на разходките в Носгот /Фрийпорт/Блек Меса в новите версии на съответните игри. Но си мисля че след 10-на години циклене компютърните игри няма да крият нещо вълнуващо за подрастващите сега. А вие как мислите? :huh:

***

Аз на GW във форума не съм влизал, щото тогава нямах нет :tooth: , но когато се засякох с MraK в мото - форума (едит - тая есен беше...) човека искрено се изкефи, че още има хора които помнят списанието :yes:
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#32
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2523 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
Според мен сегашното състояние на гейм индустрията се дължи най-вече на бързото развитие на технологиите. Звучи парадоксално, но именно ограниченията в миналото играеха голяма роля за развитието на другите аспекти на игрите. Като не можеш да направиш революционна графика, правиш революционен геймплей (например). В момента е обратното, т.е. набляга се на графиката, но не защото не може да се направи игра с добра история, геймплей и т.н., а защото добрата графика засега продава. Факт е, че творческата страна в днешен ден е останала на заден план при доста гейм-студиа, но това не значи, че е изчезнала или че се е изчерпала. Цялото сегашно дередже тръгна според мен с обявяването на третото поколение конзолни игри. Разработчиците първо се втурнаха да изтискат всичко възможно от старата технология, а след да демонстрират възможностите на новата, а PC съответно се стараеше да не изостава. Но това според мен ще утихне в един момент (поне до появата на следващото поколение конзоли) и другите аспекти на игрите пак ще си дойдат на почит.
А всъщност нямам и представа доколко безидеини са нещата в момента, тъй като компютърът ми може да подкара игри макс от 2004-та (като изключим FIFA 2006). Но определено има игри, излезли след това, които бих искал да изиграя - Thief 3, Half-Life 2, Doom 3, The Bard's Tale, Silent Hill 4: The Room, The Suffering (то като се замисля всички тези са от 2004-та, но от тях само Half-Life 2 ми тръгва и то на абсолютно минимални настройки), Prince of Persia - The Two Thrones, по-новите GTA и Hitman-и, Assassin's Creed, Fable, Fallout 3, FarCry 2, Stalker, The Witcher и т.н. и т.н.

Btw, замислих се дали пък някои от игрите не са ни се стрували навремето страшно добри, просто поради по-малкия брой излизащи заглавия; така беше с телевизията например - независимо какви тъпотии даваха по Канал 1 или Ефир 2, аз им се радвах. Но бързо отхвърлих тази мисъл, тъй като не можах да се сетя за нито една игра, по която да съм бил зарибен навремето и впоследствие при преиграването да не ми е харесала. Което говори страшно добре за компютърните игри и е още един аргумент в полза на твърдението, че те са изкуство.
The things one feels absolutely certain about are never true.

#33
Elesar

Elesar
  • Потребители
  • 66 posts
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив
Ами прав си - поради несъвършенствата във визуалната си същност, за да предизвикат интереса на играещите, игрите предлагаха иновативни идеи, интересни и увлекателни сюжети и т.н. Но идеите вече се преексплоатираха твърде много и затова Пешка може би те струва, че тогава са били мана-небесна, напротив - сегашните са далеч по-развити от тогава, оставаше и да е инак, но сега имаш база за сравнение с десетки други игри, можеш да избираш..

А за иновативните идеи - малко са хората като Уил Райт или Питър Молиньо, на които им се дава такава творческа свобода. Все пак, при милионните бюджети на игрите и годините за разработки, корпорациите трудно рискуват такъв капитал в нещо ново и атрактивно.

Естествено това изобщо не е оправдание за сюжетната импотентност или геймплейната скованост - но луд на шаренко се радва, а като се купи някой доказал се енджин, нахвърлят се няколко нива, голяма част от бюджета се пусне за реклама и воаля ! Те децата ще го купят.. А за игралните недоразумения по хитовите филми, които се пускат след всеки нов холивудски касоразбивач, даже не ми се споменава..

И все пак излизат не малко прекрасни игри, които да ни радват :P
In the end, everybody bleeds the same ...

#34
_Fallen_anGel

_Fallen_anGel

    Ангел...ама съм си жив Дявол

  • Потребители
  • 132 posts
  • Gender:Female
Аз без компютърни игри не мога, за съжаление е много вярно че са за хора със свободно време. Вярно провалих си малко следването благодарение на Diablo 2 и Lineage 2 и още стотици други. Но пък от друга страна в момента това че съм заспивала пред компа цъкайки нещо ми помага много в работата.
А! Елберет Гилтониел!
Силиврен пенна мириел
о менел аглар еленат,
Гилтониел! А, Елберет!


http://w[/font]ww.my...fallenangel1111

#35
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Туй го мислех за "Празни приказки", но като си го прочетих, реших че си е баш за тук

Fallout 3 излезе.

Oblivion skin - жива проба. Т.е. много приятен и красив начин за губене на време.

Слагам надгробния камък на иновативността и креативното в компютърните игри. :proff:

Амин! :judge:


I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#36
Archibald

Archibald
  • Потребители
  • 425 posts
  • Gender:Male

Ами, контра :rolleyes:
Я как хубаво си го казал... Както Пешката е ограничена до едно поле напред, така и Маринката е ограничена - по своя си начин. И както шахмата ти е ограничен до 64 полета, така картите в СК биват в определените им пропорции, като освен плоската двушизмерност имаме и второто ниво на въздушните единици.

Не ме разбирайте погрешно, в една игра алгоритмите могат да се подредят до неочаквани висоти, даващи доста голямо поле за изява на играча, както е и възможно сюжета да бъде обогатяван с адекватни исторически събития, но могат ли тези добре шлифовани миши лабиринти да се сравняват с "играта" на истинския живот, да речем, или айде, понеже сме на тема хоби - на настолните ролеви игри, дори? М? ;)

А колкото до изкуството, сетих се за една сериозна пречка игрите да бъдат изкуство - ми те са комерсиален продукт, а комерса просто е готов да затрие всички идеи на автора - творец в името на печалбата :glare: (ДОЛУ ЕЛЕКТРОНИК АРТС! :angry: )

Офффф:

Арчи, що разкара картинката с Дио!? :o Не отричам душевната красота на Сеньор Леми, но винаги съм хранил далеч по - голяма почит към "Първото Гърло" на Рейнбоу :)

Първо на офффф(4?)-а:
При цялото ми огромно уважение към първото гърло не само на Рейнбоу, ами на рок-сцената като цяло, другаря Килмистър и представляваната от него група са единственота явление, за което мога да кажа, че почитам до (почти) безкритична степен. Което за мен е нещо (почти) невъзможно, вервай ми. ;)
Сега за алгоритмите - ами разбира се, че броя възможни комбинации е краен. То кое нещо на тоя свят не е крайно? :P Номера е, че когато ножа постоянно е опрян до кокала - а така става когато уменията на двамата опоненти са изравнени - се налага да мислиш, и то яко, а в такива случаи в употреба влизат тактики, които в друго време и през ум не ти минават, някои иначе пренебрегвани единици стават изненадващо полезни, използването на терена почва да играе толкова голяма роля, че чак почваш да си внушаваш, че цялото дране на екрана всъщност е даже реалистично. А в СтарКрафта реалистичност много няма...
Ако говорим за стратегиите като цяло, работата е дори още по-дебела. Total War - няма да обяснявам, разнообразието е огромно. Heroes of Might and Magic (III) - тук пък какво мазало от възможности е... след седем-осем години яко цъкане (имам предвид ЯКО - Хироуса за мен си е Мотърхеда на гейм-индустрията, ако позволяваш така да се изразя... то и да не позволяваш все тая :P ) още изнамирам нови приложения на едни и същи единици. Сигурно и други заглавия мога да посоча, но ще ми простиш, напоследък се чувствам тъп и уморен, тъй че не се сещам и в този момент. Ама ги има, сигурен съм. :D
От друга страна мнението ми вече не е много меродавно - не ми остава време за тъй любимото едно време "цъкане". :(

Та казваш оплескали са новия Фалаут, а? Не че няма да проверя за себе си (някой ден, като си сменя конфигурацията от аспарухово време), ама ако е така... бе сто тона тортил за Бетесда! <_<

#37
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2523 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
Алгоритмите са краен брой, когато елементите в ситуацията са краен брой. Но Blizzard например с пачовете към игрите си, без да променят самата игра като цяло, успяват да променят въпросните елементи и да направят място за нови алгоритми.

Колкото до това дали игрите могат да се сравнят с истинския живот - че кое нещо може да се сравни с истинския живот? ;) Смисълът на игрите (поне на повечето) не е да имитират реалния живот. Те просто предлагат нещо различно, нещо, което същият този живот не може да ти предложи от чисто физическа гледна точка. Игрите те поставят в ситуации, в които не би могъл да се озовеш излизайки на улицата. Да, не са толкова реалистични, но от друга гледна точка предлагат дори повече свобода, защото в истинския живот ние всъщност използваме доста малко от иначе огромния брой алгоритми, с които разполагаме. В играта може да имаме по-малко алгоритни, но пък можем да ги използваме всички, защото не трябва да се съобразяваме с морални, обществени, законови и т.н. норми, защото имаме save и load и т.н. Също като споменатите настолни ролеви игри. Които, да, в сравнение с компютърните дават повече поле за индивидуалност, но пък при компютърните игри усещането, че си попаднал в света им е доста по-осезаемо и наситено. А и доста от тези светове са толкова добри, че сами по себе си струват да се видят и осмислят съществуването и игрането на конкретната игра.
The things one feels absolutely certain about are never true.

#38
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Хм, за алгоритмите и истинския живот бих казал, че игрите и алгоритмите в тях, дори да са по - клонести все пак лежат на хипотетични ситуации ;)
Баща ми компютри не пипа, ама разправяше, че навремети си играл шах на един компютър - в следствие на което се отказал -

"Ами като изиграеш няколко партии и вече знаеш как действа компютъра - и почваш само да печелиш. Срещу жив човек е много по - интересно - той винаги може да те изненада или да играе различно."

Та, да си играеш срещу компютъра наистина ми изглежда малко като пешеходен туризъм.
Срещу човек работата е къде - къде по - друга, а когато виртуалната битка излезе на Софийското поле, да речем, ситуацията си е брала лайката. :lol:

Едит: За Follautа... Не е оплескан, просто наистина седи като скин за Обливиън. Само че в постапокалиптичния свят след ядрена война. Имаше и нещо странно в гейма... В "интро" мисиите 19-годишен хлапак трябва да си пробие път с бой за да избяга от Voult-а. Ем, има нещо тъпо в това да изкъртиш къде сам, къде двама въоръжени и бронирани гадове с бейзболна бухалка. А в първия Follout даже плъховете в началото можехо до ти видят сметката...
Играта е густо, но определено лейм.
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#39
Alphard

Alphard

    Black Mage

  • Валари
  • 639 posts
  • Gender:Male
  • Location:Велико Търново
Защото не е играл шах срещу Deep Blue.

В днешно време доста игри се правят умишлено улеснени, иначе повечето ще се откажат твърде бързо :Р

#40
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Хм, сега загрях какъв точно ми е проблема с компютърните игри... <_<

Интересно, на от всеки три серии на СП една е невъобразима гавра с всички човешки ценности, една е просто колосална , но смешна простотия и една крие, хм, голяма истина. :geek:

Инджой.
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users