Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Legacy Of Kain


  • Please log in to reply
29 replies to this topic

#1
Arwen_Evenstar

Arwen_Evenstar

    Vampire

  • Потребители
  • 202 posts
  • Gender:Female
  • Location:Planet Hell-Кърджали
Какво мислите за тази поредица?Играли ли сте я?Кои игри от нея сте пробвали?
Аз лично сега играя Defiance и много ми харесва,особено бойните сцени с подобрените функции на Соул Рийвър-а направо те размазват от кеф.Играла съм Blood Omen 2 и започнах Soul Reaver 2 преди доста време,но след по-нови игри,които съм играла ми се стори тромава.Иначе Blood Omen 2 и досега си я поигравам отвреме навреме.
Моят фаворит от поредицата е Кейн,заради поведението му,някакъв не му пука от нищо и прави всичко,за да си запази/завърне/презавземе властта и е мноого арогантен,което не знам защо ми пасва чудесно в образа на вампир.Просто е много добре изграден образ според мен,а лафовете по време на разговорите в игрите просто са невероятни.Вие какво мислите?
I said I need you, does that make me wrong?
Am I a weak man, are you feeling strong?
My heart was blackened, it's bloody red
A hole in my heart, a hole in my head?

#2
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Абе ти се ме изпреварваш с разни готини теми ;)

Blood Omen 2 направо ми стана любима. Кейн е пич. Без угризения, без колебания, без слебости. Егицентричен до демоничност. Има някои слабости в гейма, и като излезе просто не се играеше на машини с под 128 рам, но я изтърпях чудовищно дълго време.

Soul Reaver - е тази я играх първа. Признавам, там Носгот ми се стори по - интересен, само дето не можахда свикна на клавиатурата. А ако вампирите си умираха като ги убиеш, вместо да ги палиш/колиш/давиш сигурно щях и да я мина ;) Най - оригинални пъзели.

Soul Reaver 2 - още от същото? Ако ми работеше на системата - може би. На ХР просто крашва. Грандомански пъзели. Еднообразен гейм (относно пердаха - в БО2 никога не ми писваше да се бия).

Другите две игри съм ги играл сумарно под един час и затова нищо не мога да кажа :)
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#3
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Две думи: дълга история :D
Бях в девети клас, когато ме каниха да играя баскетбол с едни съученици и аз се дърпах, та един от тях каза: Ела и ще ти нося Diablo. Накрая не отидох и той вместо Diablo на следващия ден ми донесе Blood Omen 2, заявявайки, че тази повече ще ми хареса. Имало вампири в нея :D Няколко месеца по-късно играех Soul Reaver 2 и Soul Reaver, доста след това и Blood Omen. Бях от феновете, които чакаха със затаен дъх да излезе Defiance. Покрай тези игри влязох във форума на Gamers' Workshop, а оттам знаем, че произлезе и БГТФ, но това не е толкова важно :Р По това време водех и българския сайт за игрите. Нямаше как да не се изфукам, макар че нищо не съм правила по него скоро.

Нямам какво друго да напиша, всъщност. Тези игри са толкова важни за мен, колкото може да е важна любима книга. Мисля, че историята е страхотна, друга като нея няма (макар че ми се искаше Blood Omen 2 да можеше да си спести Ума). Много обичам и музиката от игрите, слушала съм я по цели нощи. И като цяло бих казала, че Кейн ми е любим герой, но не от времето когато е арогантен глупак, а когато е по-мъдър и поема отговорност за пазач на Баланса по свой начин.

But suppose you throw a coin enough times...
...suppose one day, it lands on its edge.

- Kain
The main thing in life is to know your own mind.

#4
Kalandor

Kalandor

    Stormlord

  • Потребители
  • 197 posts
  • Gender:Male
  • Location:Sofia
Подкрепям Елвен

Прекрасна история и невероятни персонажи. Кайн си мие любимец. Горд, арогантен, себичен, знаещ че е по-силния. В Defiance разликата в персонажите на Кайн и Разиерл се откроява особено ясно и е във всеки жест, всяко движение. Обърнете внимание само на начина по който отварят вратите.. Разиел открехва коклото е необходимо, вмъква се вътре и после бързо затваря зад себе си, докато Кайн.. дето има една приказка.. "барабар с касата и три реда ту'ли".
Любим момент пак ми е от Defiance.. Кайн обграден от множество членове на Дъ Серафан Брадърхуд (ако не ме лъже паметта така се казваше). И там един му казва "Surrender, and I promise you a quick and easy death". При което отговора на вампира с най-неебателния глас на света е "I can promise you the same... but it would be a lie". Култово просто
I fly with teardrops in my eyes.
Will I ever return, to places I have been?
For years and years I tried.
I'll finally arrive.
Thunderous the winds will blare my name.

#5
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2518 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
При мен всичко започна когато прочетох статията за Defiance в Gamers' Workshop. Статията беше страхотна (Бакалов я беше писал, ако не се лъжа) и просто си казах, че трябва да изиграя играта. И я изиграх. Дотогава друга игра освен Max Payne май не ми беше доставяла такова удоволствие. И не ми е късала толкова нерви, де, няма как да отрека. Следващите пъти минаха значително по-гладко, но първия път девстената ми откъм играене на игри с такъв тип управление геймърска душа бе напълно изтерзана. Помня как на едно място трябваше да се кача по едни каменни платформи, висящи във въздуха, като за целта ми бяха нужни може би час и половина или два. И тъкмо ги качих и токът спря. Хайде пак. Втория път се справих за похвалния половин час. И токът пак спря. Нямам ясен спомен някога да съм бил по-избеснял през живота си. Както и да е, важното е, че и в хубавите и в лошите моменти трудно можех да се отделя от играта. Беше всепоглъщаща, при все, че почти нищо не разбирах от историята.

След това изиграх и останалите четири, в хронологичен (откъм издаване) ред, ако не се лъжа. Нямам фаворит, хем възприемам всички като части от едно цяло, хем всяка си има специфична атмосфера. Defiance като че има най-балансирания геймплей, а и съм я играл най-много пъти, така че ако все пак трябва да посоча някоя като любима вероятно би била тя. Най-странно ми беше като играх Blood Omen 2, но веднъж като й свикнах всичко беше ОК. Единственото ми оплакване е Ума, която и на мен не ми е любим персонаж. Началото на играта просто не мога да го преживея, как са оставили Кейн да бъде командорен от някаква си там овца, само за да си създадат претекст за туториала. И въобще взаимоотношенията между Кейн и Ума ми бяха някакви неправдоподобни. За сметка на това, любима героиня от играта ми е Гадателката. В няколкото минути, през които Кейн се среща с нея, има повече напрежение, отколкото през всички сцени между Кейн и Ума взети заедно. Много ми се ще да се знаеше повече за нея, защо дължи услуга на Ворадор и въобще все се надявам на още една игра, в която да се разясняват повече неща за хилдените като цяло и в която Ворадор и Янос да имат по-голями роли. Ех, мечти...

Историята на поредицата е невероятна. Което е доста показателно, щом идва от моята уста, тъй като аз принципно не вярвам в пътуването във времето и се дразня безкрайно много, когато то се намеси в историята на каквото и да е, защото върви ръка за ръка с неизбежни дупки в сценария. Но, както казах, при LoK това не ми пречи въобще, напротив, обожавам историята.

А Кейн кърти плочки, фаянс, теракота и ако продължим с метафората пие бутилка ракия, след което отива и оправя жена ти. (powered by Snake) И при все това, Разиел ми е голямата слабост и винаги съм му симпатизирал повече. Кейн на мен пък ми харесва най-много в Blood Omen, където действа праволинейно, не му пука за нищо и просто иска да си отмъсти. Същото ми харесва и в Разиел, с тази разлика, че Разиел не иска власт, а просто да не бъде пионка. И не се занимава с разни задкулисни игри, манипулации и т.н., както Кейн по-нататък. И в крайна сметка се жертва и се подчини на съдбата си (което го прави още по-трагичен герой), нещо което Кейн не направи (не че смятам, че трябваше, напротив, много се израдвах как го наби на всички в края на Blood Omen). Пък и на Кейн не мога да му простя, задето нареди да хвърлят Разиел в бездната, нужно или не за да стане пак пазител на баланса.

Между другото, сега като го казах това, някой ще ми припомни ли Кейн имаше ли идея какво точно ще стане като хвърли Разиел в бездната (което пак не го оправдава) или само знаеше, че той е ключова фигура и реши да го хвърли ей така, за да види какво ще стане?
The things one feels absolutely certain about are never true.

#6
Узиел

Узиел

    Rockstar Scientist

  • Потребители
  • 265 posts
  • Gender:Male
Виждам всички са тръгнали да разказват, та да са ви честити един-два абзаца и от мен. B)

За първи път се докоснах до серията посредсвом демото на SR2, което стоеше гордо на един от онези магични Уъркшоповски дискове(по това време интернета ми течеше по телефона още, та много неща ми бяха магични :rolleyes: ). Играта представляваше само половин дузина еднакви коридори, че и не вървеше много добре на тогавашната ми машина, но нещо ме хвана. Вероятно факта, че играех от перспективата на синьо зомби в шал, знам ли. Едно пиратстване по-късно и вече бях фен и член на форум в който имаше тема за нея.От тогава съм преиграл всички игри по няколко пъти, с изключение на Blood Omen 1, която успя да ме отегчи в момента когато научих whirlwind...

Що се отнася за любим персонаж, предполагам ще трябва да посоча Кейн, който печели всякакви конкурси със своята неебателност, шиър бедеснес и британски акцент.


@Кемендил: А, то там нещата са мътни и кървави. Реално го хвърля защото е щял да бъде непоправимо лош и финалния бос на играта, но после пренаписват края. Мисля че актуалната версия е нещо от сорта на -знаел е че Разиел е извън целия краговрат, че ще убие себе си и реално е помогнал това да се oсъществи.

#7
Spec0

Spec0

    monster slayer

  • Потребители
  • 795 posts
  • Gender:Male
  • Location:sofiajun

При мен всичко започна когато прочетох статията за Defiance в Gamers' Workshop.

След дъжд качулка... :clown:
P.S
Blood omen II си рулира, каквото и да си говорим!
Даде ни първите идеи за "вампирско" RPG. Да, тези идеи, които бяха тотално доразвити в епичното продължение на "маскарада"... не от кой да е, а от "Тройка"!
Все още ли не сте играли Bloodlines?!

Posted Image

P.S.

Подкрепям Елвен

Aз също. Posted Image
I'a I'a Cthulhu Fhtagn!!!

#8
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Абе, Любо, сигурен ли си че нямаш предвид статията за BO2? Щото именно тя беше КЪРТЕЩА...

Ще звема да я сканирам и постна тия дни, просто си заслужава... (И, да - Бакалов я писа и нея. Всъщност той писа цилия LoK навремето)
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#9
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2518 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
Статията за BO2 май е отпреди да почна да чета редовно Уъркшоп.

Spec0, когато пак завали, качулката отново става полезна ;)
The things one feels absolutely certain about are never true.

#10
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Дали не можете да ми направите услуга и да ми сканирате/снимате тези статии? Имам предвид тези от Gamers' Workshop по темата (дали за Defiance, дали за BO2), защото искам да ги сложа на сайта. А ако има и за SR1 или SR2, още по-хубаво. Ако ги имате и ви се занимава, ще съм ви благодарна.
The main thing in life is to know your own mind.

#11
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2518 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
Утре през деня ще снимам статията за Defiance, че на изкуствена светлина е кофти, пък и сега нямам как да кача снимките така или иначе. Или ще ги кача някъде и ще си едитна поста да дам линк или ще се прежаля и ще вляза в скайп, за да ти ги пратя :Р
The things one feels absolutely certain about are never true.

#12
Arwen_Evenstar

Arwen_Evenstar

    Vampire

  • Потребители
  • 202 posts
  • Gender:Female
  • Location:Planet Hell-Кърджали

При мен всичко започна когато прочетох статията за Defiance в Gamers' Workshop.

След дъжд качулка... :clown:
P.S
Blood omen II си рулира, каквото и да си говорим!
Даде ни първите идеи за "вампирско" RPG. Да, тези идеи, които бяха тотално доразвити в епичното продължение на "маскарада"... не от кой да е, а от "Тройка"!
Все още ли не сте играли Bloodlines?!

Posted Image

P.S.

Подкрепям Елвен

Aз също. Posted Image


Аз я пробвах тази игра,но нещо не можах да я довърша.Издразни ме в един момент,но не знам защо, може би съм нямала достатъчно време да й свикна.
I said I need you, does that make me wrong?
Am I a weak man, are you feeling strong?
My heart was blackened, it's bloody red
A hole in my heart, a hole in my head?

#13
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Кем, Пеш вече ми ги обеща статиите :) Ако не ти се занимава да влизаш в skype, не се занимавай като цяло, защото да я качваш някъде си е зор, аз така или иначе ще ги кача всичките и може да ги постна тук след това. Може да ми я пратиш по пощата за всеки случай, иначе :)
The main thing in life is to know your own mind.

#14
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
И така, вече имаме статиите за Soul Reaver 2, Blood Omen 2 и Defiance. Можете да ги прочетете тук: ЛИНК

Мързи ме да ги подреждам в този пост, затова ще ме извините, а и ще оценя, ако случайно намерите някъде грешка във връзките на сайта и ми кажете, за да ги оправя :)
The main thing in life is to know your own mind.

#15
Elesar

Elesar
  • Потребители
  • 66 posts
  • Gender:Male
  • Location:Пловдив
От сайта на games.bg...


Soul Reaver

Благословията и проклятието на втората възможност. Замисляли ли сте се, какво означава това. Да не дадете втори шанс означава да не се налага да ви молят и за трети. Но от друга страна бихме пропуснали толкова много неща в живота ако не давахме втора възможност. В крайна сметка това е въпрос на лична преценка.
Пред ето такава философско-естетическа дилема се изправя и Разиел. Той е вампир, който… всъщност може би ще бъде най-добре първо да ви разкажа историята му и тогава да се опитвам да изяснявам мотивите му.
Всичко започва преди 1000 години, когато Разиел става един от шестте избраници, натоварени със задачата да обучат армии от вампири. Не лоша кариера за душа, дошла направо от преизподнята. Всичко вървяло прекрасно и скоро човешкия род бил деноминиран (в смисъл, че бил намален) до малки групички домашни животни, които служели за развлечения. Вампирите били доволни, а връз всички царувал най-великият от тях – Каин, създателят. Десетилетие след десетилетие, век след век вампирите се променяли ставайки все по-могъщи. Постепенно те развивали нови способности и умения, телата им се трансформирали. Каин винаги се променял пръв. Останалите го последвали едва след десетки години. Един ден обаче, на Разиел му пораснали криле преди тази екстра да е посетила Каин. Последният побеснял и решил, че ако му нареже крилата и го хвърли в Бездънния водовъртеж това ще е достатъчно добро наказание за наглостта му. Тази своего рода смъртна присъда била моментално изпълнена. Агонията на Разиел започнала още, докато се подчинявал със страшна сила на земното притегляне и при тази си дейност докоснал водата. Потъвайки водата започнала да изгаря плътта му. Разиел обаче не умрял. Спасила го някога могъща сила, живееща на дъното - Древния. Древният някога се прехранвал с душите на хората, но след като Каин приключил с хората, човекопотокът рязко намалял. Той започнал бавно да губи енергия и тъкмо когато вече бил готов окончателно да се предаде на безрадостното си диетосъществуване на Tic-Tac и Orbit без захар, се появил и Разиел, демек вие – неговият воин. Честито. Ето ви и вас най-после. Нататък историята е следната: Древният ви предлага, както се казва, да ”влезнете в играта” още веднъж. Този път като негов личен унищожител на души. От вас се иска просто да си представите, че сте Блейд и да разкарате вампирската напаст. Това на практика означава, че ви се предоставя шанс да застанете още веднъж очи в очи с Каин. Не се колебаете много.
Втората възможност е дадена и приета…

Преди да започна с описанието на тази игра, бих искал да направя едно уточнение. Soul Reaver първо се появи на PlayStation т.е. това е една конзолна игра. Затова не се учудвайте, ако в началото се появява меко казано странния за РС маниаците надпис Press Start наместо интродукция. Или пък не се опитвайте да проумеете, кой олигофрен не е сложил save-a и load-a на едно и също място, а по подобие на Civilization I ще ви се налага да натискате бутона quit, преди да заредите отново. Или че имате място само за 8 save-a.
И тъй, простете и забравете за тези дребни неуредици. Защото започва ИГРАТА!
Казах ли, че Soul Reaver e феноменална? Не? Е, добре: тази игра е ФЕНОМЕНАЛНА!!!
Никога не бихте могли да се досетите сами, че Soul Reaver е замислена като конзолна игра, защото както обичаме да казваме тук: ”няма нищо общо”.
Но нека караме поред.
Започваме с интродукцията, дело на дигиталните богове от Gliphx. Сама по себе си впечатляваща. От нея ще научите горната история, но по много по-впечатляващ начин.
Но да преминем към играта.
Четири са нещата, които правят силно впечатление още с първите няколко минути. Много удобния начин, по който контролирате Разиел, невероятните движения на главния герой, прекрасната камера, и атмосферата. Ще започна с камерата.
Знам че този параграф би трябвало да стои много по-надолу в статията, но простете на жалкия, изтормозен от Prince of Persia 3D човек. Просто разликата между тези две заглавия в този елемент от Gameplay-я е толкова голяма, че ако бях като онзи ревльо Snake, по очите ми сигурно щяха да избият сълзи на умиление.

И така, всеизвестно е, че най-големият проблем на всички third-person action-и е камерата. Както и да я правят все се получава някак си куцо (това е така, но само ако въпросът се разгледа принципно – заглавия като Heretic и Drakan са се справили с проблема по-перфектен начин – бел.ред.). Решение би могло да бъде използването на мишката като средство за промяна на ъгъла на камерата, но на определени места и този метод се променя с гръм и трясък. Освен това функцията за проследяване на героя, обикновено решава да промени гледната точка точна тогава, когато е най-неудачно. В Soul Reaver, като че ли е намерен отговорът на този проблем. И решението е просто като фасул. С два клавиша (стандартно RCtrl и 0) ще можете да въртите камерата около героя си (респективно по и обратно на часовниковата стрелка). Това може да става дори докато той тича или се бие – изобщо винаги може да придобиете максимално добра представа за обстановката за възможно най-кратко време. Ако ви се наложи да се огледате наоколо, просто използвате опцията zoom (LCtrl). Прекрасно, великолепно и най-вече супер удобно. Макар че и без вашата постоянна намеса, камерата обикновено успява да намери най-подходящия ъгъл, в който да ви представи ситуацията.
Ей, казах ли вече, че Soul Reaver е умопомрачителен? Не? Е, добре: Тази игра е УМОПОМРАЧИТЕЛНА!!!
Но да преминем към управлението.
Първо мишката не е предвидена да се използва. Съжалявам за заклетите почитатели на този вид управление, но както в началото споменах - Soul Reaver e конзолна.
Но да караме по същество.
Играта предлага добро управление. Като всеки уважаващ себе си вампир, ще имате не една и две специални способности и поради тази причината, копчетата които ще се наложи да използвате са доста. Подчертавам обаче, че не е имало момент, в който да съм умувал кое копче за какво беше. Интерфейсът е адски интуитивен. Бързо ще свикнете с управлението и скоро пръстите ви ще летят по клавиатурата без дори да се замисляте какво точно да натиснете. За това ще ви помогне и прекрасния tutorial, който е предвиден в началото на играта. Там ще усвоите основни движения като хвърляне на предмети, кратки прелитания (с това, което е останало от крилете ви), не просто висок, а много висок скок и други. Така например ще узнаете, че с клавишът ”F” ще можете когато сте без оръжие да сграбчите противника си, да го повдигнете и да го метнете я във водата, я към някой стърчащ от стената рог, а когато сте с копие да го забиете в сърцето на гадта и да я повдигнете над земята. Има още един клавиш, който ще направи животът ви по-лесен – ”S”. Той автоматично ще ви насочва към врага ако го държите постоянно натиснат – така битките стават далеч по-приятни. И така докато - докато не усвоите няколко хватки, просто няма начин да преминете към същинското приключение. Но още тук усещате нещо, което може да бъде окачествено като душевния еквивалент на свиване на стомаха.
Защото…
(Абе, аз споменах ли че Soul Reaver e гениален? Не? Е, добре: ТАЗИ ИГРА Е ГЕНИАЛНА!!!)
… aтмосферата в играта е уникална. Със самото си започване тя ще ви сграбчи в ноктите си и ще ви понесе над местата, сътворени от Crystal Dynamics. Ще се насладите на монументална архитектура, лабиринти от скални коридори, величествени зали, гигантси каменни идоли, релефи, барелефи и какво ли още не. Soul Reaver е пир и за ухото. Музиката и звуците в играта са точно такива каквито трябва да бъдат. Умелото съчетание на мрачната графика с въздействащата музика моментално ще ви потопи в средновековната атмосфера на Soul Reaver. Няма начин да не усетите, какво ви очаква. Това е една брутална, жестока игра, чиято есенция е насилието. Силното й въздействие се обуславя най-вече от факта, че ще използвате хладни оръжия за близък бой. Ще се наложи да НАРЪГВАТЕ разни неща. При това постоянно. Ще трябва да бъдете безпощадни…
А, някъде написах ли, че Soul Reaver е разтърсващ? Не? Е, добре – ТАЗИ ИГРА Е РАЗТЪРСВАЩА!!!

Но, нека поговорим за движенията на героя.
Винаги съм си мислел, че едва ли има жанр, в който движенията да са от такова огромно значение за Gameplay-я. И как иначе би могло да бъде, след като цяла игра героят ви е пред очите.
Но, да погледнем конкретно на нещата.
Няма игра с по-перфектни движения на този етап от Soul Reaver. Героят ви се движи с лекотата на диво животно устремено към плячката. Плавни, детайлни движения. Ще чувствате напъна на мускулите във всяко едно помръдване. Просто върховно. Огромният набор от движения ще ви позволи да почувствате героят като нещо повече от компютърна симулация и да станете още по-съпричастни към неговата съдба. От Разиел лъха на нещо първично, нещо смъртоносно. Ще ви завладее мисълта, че той е нещо, което не принадлежи само към нашето измерение. И ще сте напълно прави.
Разиел притежава способността да пътува между два свята – сетивния и материалния (намирисва ли ви на Shadowman?). За разлика от току-що споменатото заглавие, тук този елемент в играта бива използван много по-успешно. Какви са основните разлики между двете измерения? В сетивното героят ви се чувства в свои води. С помощта на една от специалните си способности, вампирът може винаги да се завърне там – дали за да избяга от врага или да си възстанови силите си е негова работа. Също така Разиел ще се озове в отвъдното, ако енергията му свърши или потъне във водата (поне преди да се е научил да плува). В сетивното измерение той може да се зарежда с енергия, като отиде при пещерата на Древния (посредством врати в пространството). Другият вариант за възстановяване на силите му е да побеждава множество разхождащи се заблудени души и да поглъща тяхната есенция. В началото те са супер безобидни, но по-нататък стават все по-гадни и има реална опасност да загинете докато се биете с тях. Всъщност загинете не е точната дума. Древният няма да ви остави да умрете – просто ще започнете омаломощен от неговата пещера. Докато сте в сетивното измерение имате няколко ограничения. Например, не можете да боравите с каквито и да е предмети, дори и вратата не можете да си отворите. Затова е необходимо да се прехвърлите във физическия свят. Там усилията да поддържате телесна формата си, ще е причина енергия ви непрекъснато да намалява. За целта честичко ще ви се налага да похапвате. Души. От тези на вашите скъпи екс-другарчета – вампирите. Но те няма да искат да се дадат без бой.
Разликата между екшъна в Soul Reaver и всички останали third person-и в броя е, че тук наистина можем да говорим за динамика и адреналин. Докато се бие между няколко противника, елегантните и носещи гибел движения на Разиел, могат единствено да ви възхитят. Екшън сцените са просто най-добрите, които досега съм виждал и дума не може да става за сравнение между подвижния и разбеснял се Разиел и мудния и стоящия на едно място принц от Prince of Persia 3D. Благодарение на комбинациите от различни удари, ще можете да изпълнявате какви ли не шмекерии. Освен това, следвайки принципа ”всяко дърво щик, всеки камък бомба” Разиел ще може да използва най-различни оръжия, за да побеждава враговете си. Нямате никакъв проблем да подигнете близката канара и да я строшите в главата на първия досадник. Или да откачите една факла и с нейна помощ да опожарите събратята си. Също така добра работа ще ви свършват всякакви видове тръби, стълбове, тотеми и какво ли още не. Припомням ви, че предимно ще се срещате с представители на вампирската раса. А там няма да е достатъчно да ги намлатите до смърт и да ги оставите да лежат бездиханни в кървава локва. За да умре един вампир трябва или да го набучите на кол, или да го изнесете на слънце, захвърлите във водата или в краен случай да го опожарите. След това задължително трябва да му вземете душата, иначе ви очакват известно нови неприятност. Най-гадното усещане в играта е, когато хванете един вампир за гушата и започнете да го мъкнете към лагерния огън да усетите нечии стъпки зад вас, а гадината, която сте засмукали вече се е раздвижила.

Големият купон настава, когато набарате мечът с магически способности Soul Reaver, но май по-добре е сами да видите, какво можете да правите с него.
Изкуственият интелект на гадинките изобщо не е за подценяване. Първоначално си мислех, че са доста глупави щом не ме нападат едновременно, но по-късно осъзнах истината. Ако го правеха, по-късно в играта просто нямаше да имам никакъв шанс. Така че приемете Изкуствения Интелект на гадините за разумно добър. С други думи екшънът е як.
В заглавието е включен и много добре застъпен и приключенски елемент. Но не бързайте да си правите заключенията.
Ще направите голяма грешка, ако решите, че в Soul Reaver задачите ви са точно определени и трябва да направите нещо (да върнете бастуна на бабата, за да пресече кръстовището, например), за да преминете на следващото ниво. Такова понятие не съществува. Благодарение на технологията си data streaming никъде в играта няма да видите надписа Loading... Така че Soul Reaver е едно органическо цяло. Древният ви направлява, но вие можете да си правите, каквото искате. Нямате абсолютно никакъв проблем. Друг е въпросът, че след известно време ще забиете и рано или късно ще се целеустремите към спазване на дадените ви задачи. След като ги изпълните ще придобивате нови умения, чрез които да достигнете до недостъпни дотогава места – например след като претрепете първия бос ще можете вече да преминавате през вратите от ковано желязо. Ако сте забравили някоя от тия ”задачки” ще можете да си ги припомните в пещерата на Древния. Загадките в Soul Reaver не могат да се нарекат сложни. По-скоро стандартни, но ако не сте играли Sokoban, ще имате известни проблеми в нареждането на 2-тонните каменни блокчета, които ще си търкаляте наляво-надясно. Този елемент е много добре застъпен, особено при първия boss. Другата особеност на Soul Reaver е, че при определени загадки, ще се наложи да минете в сетивния свят. Там нещата стоят по-различно от тези във физическия. Той е нещо като криво огледало на реалността, която ние познаваме. Например от стените могат да изскочат колони, по които да можете да се качите или изведнъж да се окаже, че има проход там, където досега е имало срутване. Много подло, смея да заявя... По време на игра ще ви се задават и много под-задачи, които ако ги изпълните, ще ви носят допълнително облаги. Например да намерите петте части на амулет, който ще повиши издръжливостта ви.
Героят ви непрекъснато търпи развитие. Дори и в самото начало той е достатъчно опасен както с невероятната си сила и шипове наместо пръсти, така и с високия си скок и възможността да прелита ограничени пространства с помощта на крилата си. Когато започнете да изтребвате братята си (демек босовете), ще придобие нови способности. Например да се катери по скали. Или да владее телекинеза. Дори ще се научите да плувате – дейност която е органично неприсъща на всички вампири. От шестте Glyph олтара, разпределени из играта, пък ще развиете магическите си способности. Те съдържат уникални заклинания и съвсем скоро ще можете да обливате цяла стая със светлина, да причинявате земетресения или наводнения. С други думи, когато накрая се изправите срещу Каин, ще бъдете някаква невероятна мечка-стръвница.
От графична гледна точка, Soul Reaver блести със собствена светлина. Както, между другото, и всички други third person-и, разгледани в този брой. Явно в момента сме свидетели на смяна на генерациите в графично отношение. Така че или бързо трябва да завишаваме критериите или да пишем безразборно деветки и десетки по показател графика. Но това е тема на друг разговор. Да се върнем на графичните прелести на Soul Reaver. Най-красивото интро на компютърна игра в личната ми класация. Графиката на Soul Reaver притежава онези характеристики, които да я направят прекрасно въплъщение на идеите на авторите. Морфингът на предметите в реално време, когато преминавате от сетивния към материалния свят е нещо невероятно. Същото важи и за детайлите по пейзажа, както и мащабните открити сцени, които в началото ще ви оставят без дъх (много добре си спомням какво изпитах, когато за пръв път стъпих на мястото, откъдето Разиел е бил екзекутиран). Персонажите в играта не се състоят от кой-знае колко полигони (т.е. няма я тази детайлност, като при останалите third person-и, разгледани в списанието), но пък движенията им са направени прекрасно. Някои от противниците ви се движат тромаво, но пък отскачат с неподозирана пъргавина, за да избягнат размахания от Разиел кол. Проблеми сlipping-a има, но са почти незначителни – някой друг вграден крак в стена или предмет.
Музиката е подтискаща и призоваваща към още повече кръв. Много въздействащо. По отношение на дигиталните ефекти – прекрасни и отлично ориентирани в пространството. Придават чувство за обемност. Диалозите са абсолютна класика в жанра. Особено като си лафите с родата и ги разпитвате за Каин.
Какво очаквате да ви кажа след толкова много думи? Истината е, че просто думите са прекалено слаби, за да изразят какво изживявате, докато играете Soul Reaver. Единствената причина, поради която Разиел не ви гледа от корицата на списанието е факта, че играта дойде в последния момент в редакцията и просто нямаше за кога да я променяме.
Слава богу, още правят и хубави игри! Сбогом Лара, ще те споменаваме с добро (бел. на ред-екипа: Не бъди толкова сигурен…).
Groove


Не че Groove не е писал достатъчно, просто не мога да се стърпя да не вмъкна няколко думи. Бих казал така: не вярвах, че в това хилядолетие ще видя игра, която да изглежда по този начин. Groove е абсолютно прав в едно: каквото и да кажеш за такава игра все ще е недостатъчно и сухо. Мисля, че Господ ни се усмихна братя – това е ИГРАТА!
С нея можете да се забавлявате страхотно не само като я играете, но само като наблюдавате как някой друг го прави. Ако ви се случи и играчът да е добър и да знае какво прави ще имате чувството, че гледате анимационен филм – приключението е стопроцентово (за жалост Groove не е от този тип). Не съм срещал досега заглавие, в което героят ви да разполага с такъв огромен набор от движения. Обикновено в игрите има едно стандартно движение, с което героят взима даден предмет, например. В Soul Reaver те са поне няколко – убийствен motion capture – максимално близко (поне за сегашните стандарти) до реализма на действителността.
Боже Господи, а само да видите текстурите в тази игра! Иде ми да закрещя с пълно гърло. А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-аааа!!! Ще се побъркам, по дяволите! Няма думи мамка му, наистина няма.
Само още няколко нещица искам да подметна преди да се върна към играенето. Ръцете ми тр-р-еперят вече от нетърпение.
Макар, че в Soul Reaver са застъпени широко елементите на т.нар. ”джъмп ’н рън” игри, тя е нещо много повече. Тя е и адвенчър, но не от типа на Tomb Raider, който ми докарваше мозъчна недостатъчност след час игра. Играта се развива плавно и веднъж овладели управлението ще се движите съвсем интуитивно по сценария. Едва ли ще ви се случи да зацепите сериозно някъде. Просто има някаква вътрешна логика – нещо на сетивно ниво ще ви подсказва какво да правите. Но без изобретателност – особено при убиването на босовете – няма да се справите. Има и екшън и то здрав. Макар да е далеч от динамиката на Drakan, където мръсниците сякаш нямат чет, Soul Reaver ще ви предложи невероятна тръпка. В никой друг Third Person убиването не носи такъв емоционален заряд. Ще си позволя да повторя Groove: Играта е БРУТАЛНА!
Какво по-прекрасно от това, нали?
Оценки на играта


Графика: 9

Звук: 9

Увлекателност: 6
In the end, everybody bleeds the same ...

#16
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male
Еlesar, Благодарско :D
За сайта на Воркшопа не се сетих, а и не знаех, че там я има. :D
I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#17
Ultimatum

Ultimatum

    Asylum

  • Потребители
  • 206 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
Помня че Soul Reaver 2 много ми хареса (макар, че не го превъртях), обаче Defiance-a ми скъса нервите с брутално-неадекватната си камера. Жалкото е, че като цяло второто беше по-добрата игра. Иначе поредицата е доста силна :)

#18
Ammit

Ammit

    Fallen Noldo

  • Потребители
  • 216 posts
  • Gender:Female
  • Location:Благоевград
За камерата си има пач. Но и така не ми е правила проблеми, сигурно щото съм заклет клавиатурист при екшъните. (За разлика от Принца, където клавиатуристите са осъдени на вечни мъки в текстурата на някоя стена.)
But do you know that the Eldar say of Men that they look at no thing for itself? That if they study it, it is to discover something else; that if they love it, it is only because it reminds them of some other dearer thing?

#19
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female

За разлика от Принца, където клавиатуристите са осъдени на вечни мъки в текстурата на някоя стена.

Това пък въобще не е вярно. Изиграх ги и трите без мишка, защото и аз така си играя. И то с гордост! Дясната ръка движи Принца, а лявата мърда камерата, удря, скача, прави палачинки..
С Defiance не съм имала проблеми, т.е. може би само в началото. Човек трябва да има търпение към тези неща, с течение на играта става ясно, че камерата се опитва да те "насочи", моля ти се, накъдето трябва да отидеш. Осмо ниво (имението на Ворадор) е трън в задника обаче, седях там около месец със или без развита търпимост към камерата.
The main thing in life is to know your own mind.

#20
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2518 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
И аз не виждам какъв толкова е проблема с камерата както при LoK, така и при PoP. При все, че съм заклет PC геймър и съм силно предубеден към конзолите и имам между много малко и никакъв опит с тях, нямах особени проблеми с игрите, въпреки конзолното им управление.

И все пак конкретно за играта изцяло с клавиатура не мога да дам мнение, аз си играя с мишка ;) (и също се гордея, хаха!)
The things one feels absolutely certain about are never true.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users