Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Metro 2033


  • Please log in to reply
No replies to this topic

#1
Archibald

Archibald
  • Потребители
  • 425 posts
  • Gender:Male
Това, значи, е FPS (фърст пърсън шутър за теоретично съществуващите незапознати). Почнах го някъде преди два месеца, на съвсем малки и доста изолирани една от друга порции, и до тук съм минал към 20-25% от всичко. Или поне така ми се струва. Защо пускам тема?
Първо, трудно е да се каже, че съм фен на шутърите. Има един древен Half-Life, по който потроших сума си време и една клавиатура посред гимназиалните ми години, има и един S.T.A.L.K.E.R., който е чудовищно добро постижение по отношение дизайна на игралния свят и атмосферата, но чисто геймплейно си остава донякъде недодялан. И един Quake, на който се требехме в някакъв малоумен екстаз в една от двете игрални зали в града преди 10-12 години. Накратко, не ме бива много на гърмялките, без да съм баш ламер.
Второ, гореспоменатия S.T.A.L.K.E.R., който въпреки дузините си кусури се е отпечатал в съзнанието на много хора, включително и моето. Метро 2033 е правена от хора, работили именно по въпросният пост-апокалиптичен нешлифован диамант. Това дори само по себе си би трябвало да привлича внимание.

Такам. Играта е правена по едноименния роман на пишман новоизгряващата звезда на руския сай-фай небосклон Дмитрий Глуховски и донякъде следва сюжета му. Струва си в такъв случай да се кажат две приказки за книжката - увлекателно, макар и доста наивно на места четиво, с кекава правдоподобност, калпавички герои, слабичък диалог и съвсем прилична сюжетна линия. За щастие или нещастие автоматично сравнявам всякакви славянски автори на научна фантастика с братя Стругацки или най-малко Станислав Лем и в случая Глуховски губи от това. Присъдата обаче далеч не е окончателна, доколкото таланта на пича е очевиден.
С две думи, действието се развива през 2033-та година (т'ва не го очаквахте, нали?), след края на глобална ядрена война, която е затрила към 99% от целокупното человечество или поне такива са сметките. Оцелелите московчани - според книгата към 40 000 души - са се наблъскали в метро-системата под града, изолирали са се от повърхността и се опитват да я карат някак си. На твърде малко хора им се ходи над земята заради обилната радиация и още по-обилните мутанти, които са превзели що годе всичко и от време на време слизат да проверят дали на тия от метрото не са им свършили най-сетне патроните. По едно време обаче на една от станциите се появява Проблем и на Главния Герой му се налага да си надигне задника и да тръгне да спасява положението. За резюме и това стига - повече подробности ще развалят интригата, а нея си я има и не е лоша.
Метро-то е общо взето традиционен шутър с акцент върху атмосферата и историята. Връчва ти се огнестрелно желязо, казва ти се да отидеш до точка Б, откъдето ще те пратят до точка В и т.н. докато се добереш до Я и по пътя се стараеш да избиеш фауната преди тя да те е изпреварила. С пушкалата следва да се борави внимателно, доколкото амунициите са ограничени, а вразите носят на бая дармон, ако не ги гърмиш в тиквите. В тоя смисъл напомня на survival horror-ите, където концепцията е сходна. Хорър елементи същи си има, но не ми се виждат много стряскащи. Направен е опит - донякъде успешен, ама не съвсем - да се добави и stealth към цялата работа. Понякога промъкването помага доста, от разните "безшумни" оръжия безспорно има полза, но в един момент тъй или иначе се стига до злобна открита престрелка (или отстрелване на разни неща с големи зъби и нокти, които са влюбени в гръкляна ти) с всичките там приятности и неприятности.
Пуцаницата е доволно добре направена ако противниците са разни грозилища и издиша ако насреща има хора. Причината е AI-то. Всякаква там мутирала сган има един-единствен, бая прозрачен модел на поведение (изключае някои скриптирани ситуации) - да се добере до теб и да те сдъвче - който не дразни и през повечето време изглежда съвсем правдоподобен. Грозните разчитат най-вече на количество. Хората, солидна част от които все не те харесват, си носят подобен на твоя инструментариум и го ползват без свян, но тук издънките при писането на AI-то си личат. Като цяло човешките противници не са много по-умни от зъбатите им другари и на моменти дори изглеждат по-тъпи. Няма и помен от изключително доброто AI на S.T.A.L.K.E.R., което през повечето време създава почти пълната илюзия за интелигентни врагове, поне по отношение на хомо сапиенсите. Тука трепеш някой от 15 метра с бая шумен изстрел в главата, а другарчето му се блещи право в теб и се чуди какво става. Евентуално ще се сети да мръдне 5-6 крачки на някъде и туй то. Мяташ му динамит в краката и пича търпеливо изчаква да се разхвърчи на парчета. Наоколо има още, да речем, десетина души и някой от тях евентуално се сеща къде си и почва да те стреля. Навираш се зад някакво прикритие, изчакваш няколко секунди, показваш се и пак си невидим са тълпата, която се взира право в теб. Като цяло - лабаво. За сметка на това поне фронталната атака срещу въоръжени хора е 100% смъртоносна, за разлика от сходна ситуация с мутанти от другата страна. По-солидните пушкала те пращят на по-доброто място с не повече от 3-4 изстрела, тъй че въпреки всичко номера не става като при Рамбо.
Тъй де, атмосферата му е майката. Май най-вече заради нея пускам темата. Тук вече си личи, че по играта са работили хората, които са се занимавали и със Стрелок. Обкръжението на моменти изглежда бутафорно - най-вече над земята - но през повечето време съвсем успешно успява да те накара да повярваш, че наоколо хич не е приятно. През повечето време се движиш в депресиращ сумрак, наоколо все нещо ръмжи или скърца, без да е задължително заплаха, а Главния Герой доста често има привидения - все предварително скриптирани, но все пак добре направени. Нечовешките противници, макар и да не успяват да ти изкарат акъла, създават съвсем адекватен на външността си звуков фон. Усещането, че се бориш за живота си, е много добре пресъздадено и особено на повърхността, където ти се налага да носиш газова маска с изчерпващи се запаси от кислород. 8.5/10 в това направление, където 10/10 е S.T.A.L.K.E.R.-а.

И една картинка за разкош:

Posted Image




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users