12 replies to this topic

[Menedhel]

Говорим си ние за фентъзита, а у нас излязоха томовете разкази на Сапковски, които накрая май се оказаха роман за вещера Гералт (или Хералд) и принцеса Цири от Цинтра. Има компютърна игра по поредицата, има и настолна игра, има полски филм с Михал Жебровски, има и сериал по филма (то е едно и също, ама в по-кратка и в по-дълга версия; предпочитам сериала).

Харесвам "Вещерът" още от първия публикуван у нас разказ "Зрънце истина", който беше приятна пародия на "Красавицата и Звяра".
Падам си по славянско-ирландския свят на Сапковски. Кой как се отнася към поредичката?

[Archibald]

"Вещерът" ми е безусловно любимото фентъзи... до двата "тома" на "Господарката на езерото". След това пак остава на първо място, но вече не съвсем безусловно. Твърде много... ъм... вселенски синкретизъм. Идеята откъде са дошли хората в света на Гералт (както и примерно катрионската чума) ми хареса доста, но реализацията й - хич. И други критики имам, примерно че Гералт в един момент почва да се върти като муха без глава при търсенето на Цири и пр., но като цяло поредицата ми влезе под кожата повече от кое да е сродно четиво. Пък и да, малко славянска митология е доста освежаваща на фона на претъпканият с нордически и келтски изчадия жанр. Прочее това като че ли е единственото фентъзи, в което елфите ме кефят - начело с Исенгрим Фаоилтиарна (на тоя името му съм тренирал да го произнасям).

[Кемендил]

Аз само първата игра съм играл, но веднагически се превърна в едно от най-обичните ми рпг-та.
Имам един любим момент от играта, който ми се случи случайно и който според мен илюстрира прекрасно целия свят на "Вещерът". Значи, cut scene, наш Гералд говори с жена, която се опитва да развали върколашкото проклятие, което тегне над мъжа й. Гералд вече е пробвал да й помогне по няколко различни начина, безуспешно. В крайна сметка се оказва, че само истинската любов може да вдигне проклятието, въобще от екрана започват да се ръсят едни романтики, едни чудеса, при което някакъв случайно генериран пич решава да се изпикае на ъгъла току зад Гералд и женицата. Та стоят те двамата и си говорят за истинска любов и прочее, а он си пикае в кадър и хич не му дреме.
Та това е за мен "Вещерът".
А някой хубав ден мисля да прочета и книгите.

[Archibald]

Между другото The Witcher 2: Assassins of Kings е много близък до атмосферата на книгите и освен всичко дава сериозна заявка да продължи основната сюжетна линия на Сапковски*. Въпреки, че авторът на сагата изглежда не се занимава със сценария на игрите, хората от CDP засега съвсем кадърно развиват и историята, и света на "Вещерът". Някъде в третият Witcher e твърде вероятно да се появят и Цири, и Йенефер или поне Йенефер. Аз за себе си се надявам и Дийкстра (Сиги Ройвен кхъ-кхъм...) да изпълзи от дупката, в която се свира в края поредицата, но ще видим.

*Първият Witcher, макар и да има много добра история, спокойно може да мине за отклонение от сюжета на Сапковски. След Assassins of Kings това вече няма как да стане.

[Menedhel]

Фаоилтиарна

Старият език у Сапковски всъщност е ирландски. Прозношението е доста идиотско, но не всичко написано се чете, както си е, така че има шанс човек да се научи

Значи, cut scene, наш Гералд говори с жена, която се опитва да развали върколашкото проклятие, което тегне над мъжа й. Гералд вече е пробвал да й помогне по няколко различни начина, безуспешно. В крайна сметка се оказва, че само истинската любов може да вдигне проклятието...

Мухаха, това явно е преработка на разказа "Зрънце истина", който от своя страна е доста весел реверанс към приказката за Красавицата и Звяра. Бояне, "Зрънце истина" е публикуван и извън поредиците томчета на Сапковски, това е първият текст за Вещера на български. Може да го има и в Читанката. Потърси си го, чудесен е.

[Strider]

Ъ-хъ, Faoiltighearna или Faoiltiarna - "Господар на вълците"; по-скоро е нещо като (много грубо казано) Филчийрна. А Исенгрим си е взето директно от Толкин, който пък от своя страна го е заимствал от историите за Исенгрим Вълка и Рейнард Лисицата, макар че, както сам Професорът посочва, това си е старо германско име.

[Menedhel]

Абе, Лютичето лютиче ли е или е глухарче?

Гледам, че в английската версия на играта бардът се казва Dandelion, а любимата ми книга на Бредбъри е "Dandelion Wine", което определено не е "Вино от лютичета".

 

Някой знае ли как е името на певеца на полски?

[Strider]

Лютиче е - Jaskier     

 

 

P.S. На английски е променено на Dandelion, щото Buttercup звучало твърде... женствено.

Edited by Strider, 20 септември 2013 - 01:57 .

[Menedhel]

Ей, не ми върви с растенията в тоя форум. Току прелети заарският фашист да ме наложи с томче ботаника по тиквата. Мерси, верно, че и във филма Гералт говореше на Яскер Музиканта.

[Вил]

За рождения ми ден ми подариха "Вещерът" - Меч на съдбата. Кажете това коя част е от поредицата, въобще поредица ли е, или всяка книга може да се чете самостоятелно. Когато си купувам книга, винаги проучвам, но нали е подарък и се хващам неподготвена.
Мерси.

Edited by Вил, 30 декември 2014 - 10:05 .

[Sparrow]

1. Последното желание
2. Меч на съдбата
3. Кръвта на елфите
4. Време на презрение
5. Огненото кръщение
6. Кулата на лястовицата
7 и 8. Господарката на езерото (Том 1 & 2)

Трябва да взема да ги прочета и аз. Иначе първите 2 са сборници от разкази, а другите са си цялостни истории. Казаха ми, че е най-добре да си се четат в този ред. Иначе не знам дали няма още излезли неща, аз имам само тея и скоро не съм проверявал.

Edited by Sparrow, 31 декември 2014 - 12:23 .

[Вил]

Благодаря, Спароу.
Аз ще си чета тази, а ако ми хареса, ще си потърся и останалите в посочения ред.

[Menedhel]

Първите два тома, тоест разказите са най-добри по моему.