Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

VI. "От трън та на глог"


  • Please log in to reply
3 replies to this topic

#1
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
И разбойникът е налице!

Не знам как така се е получило, но тази глава ми е особено любима. В нея имаме честта да разберем за съществуването на орлите и техния Цар. Те са толкова готини, че няма как да не ги харесваш и да не им се възхищаваш. Не знам също как се е получило, но песента на орките, или иначе наречените зли духове, ми е също толкова любима.
Ще ги печем, ще пържим, ще, препичаме —
бради да пламнат, кожа да се пука,
да завонят косите изгорели,
да капе мас и кости почернели
да станат прах, подета
от вятър към небето —
туй чака ви, джуджета!


Какво мислите за тази глава? Как ви се струва цялата история за вълците и тяхното сътрудничество с орките, за което сякаш никъде другаде не се споменава? Тук е също и любимата реплика: Сега вече си представям какво изпитва едно парче бекон, когато внезапно го извадят с вилица от тигана и го сложат обратно на полицата!
The main thing in life is to know your own mind.

#2
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling
И на мен е любима. Може би заради неочакваният, т.е. по-скоро изненадващия начин на избавление, може би дори заради песента на орките (не мога да се сетя другаде да пеят, а е тъй смешно), може би и заради самите орли. Много яки, и приказват :) (Off: Ама като орлите приказват, защо не им е жал за зайчетата и овците, които може би също говорят; и кво, трай там, че сега ще те ям. В детските приказки все това ме е чудело. И съвсем оф, че се присетих: нали във Властелинът една лисица си мисли нещо в духа на: "я, хобити да нощуват на открито, и то трима; такова чудо не се помни, откак Билбо си замина".. Значи, Толкиновите животни говорят, или поне мислят, а?).

Както и да е, друго любимо - ще цитирам по спомен - орелът пита Билбо: че има ли нещо по-хубаво от летенете и вятърът под крилата ти? А Билбо си мисли: да, има - топла баня и повторна закусчица на моравата.
Тука съм на страната на орела, макар че не знам дали бих била след две седмици некъпане :)

#3
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Точно това последното е от следващата глава :teethqhq: Но така е като цитирате по памет, лейди Чеснова, а не прочетете главата пак!
The main thing in life is to know your own mind.

#4
siyaina

siyaina
  • Потребители
  • 18 posts
  • Gender:Female
На мен в тази глава ми е любимият момент когато Билбо летеше хванал се за краката на Дори и простенваше: "ръцете ми,ох, ръцете ми!", а Дори пъшкаше: "горките ми крака,горките ми крака!".Posted Image Тук се заливам от смях винаги като го чета, макар и да имам страх от високо.Става ми и мъчно за Билбо, даже му и прилоша от ужас, че може да не му издържат ръцете и да падне, изобщо имам смесени чувства в този момент.За мен това е ценното че се припознавам в дадени моменти в Билбо, това до известна степен ми помага да мога да се овладея в подобни ситуаций, да ги мина заедно с негоPosted Image




1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users