Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Толкин и войната


  • Please log in to reply
28 replies to this topic

#1
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
Posted Image

The novelist JRR Tolkien secretly trained as a Government spy in the run up to the Second World War, new documents have disclosed.

Явно е бил доста умен, щом са го искали за дешифровчик :)

Edit: Чак сега виждам, че в Ендорион има блог-пост на тази тема още от 2009 година.

Edited by proudfoot.underhill, 27 януари 2012 - 01:04 .

Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#2
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Попаднали са на подходящия човек - филологът е половин (де)шифровчик. Проблемът е, че насреща са немските му колеги, а мисълта на Толкин тече все в посока на германските езици ;) Ако ще да ползва елфически за кодиране на съобщения, унгарските и финландските контраразузнавания си работят с немското на приятелски начала, а елфическият май е от угро-финското семейство :tooth:

Щеше да е любопитно да се е заел с шифровъчна дейност. Можеше да участва в разбиването на кода на "Енигма" :)

Мога ли да те цитирам в boinaslava.net, там ще се забавляват с новината :) Мисля да си я сложа и във Фейсбука.

#3
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
Естествено, да не съм го писал аз : ) Аз даже не съм го чел цялото още, една приятелка ми даде статията, аз само набързо я прехвърлих.


The historian joked: ''We simply don't know why he didn't join. Perhaps it was because we declared war on Germany and not Mordor.''

:medieval:

Edited by proudfoot.underhill, 14 септември 2010 - 08:16 .

Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#4
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Наистина е трябвало да нападнат Мордор, а не Германия.

#5
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
Абсолютно, обаче изначално Германия е била с Мордор...
Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#6
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Е, заблудили са се хората, но в 1941 им е минало.

#7
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
Абе минало им е... Берлин е Ортанк на 2.С.В. , Гитлер Саруман е бил чадо на войнстващия материалистически атеизъм почти колкото Сталин Саурон, а в някои отношения - по-зле... нищо че се опълчил срещу идеологическия си другар в Барад-Дур!

Лошото е, че Гондор, за да надвие Ортанк, се съюзява с Мордор, където тегне мрак!

Edited by proudfoot.underhill, 15 септември 2010 - 09:01 .

Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#8
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1767 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
Един любопитен документ: J R R Tolkien: army commission application

Не мога да пейстна целите снимки, ето само част:

Posted Image

Posted Image

Edit: Е, оказва се, че пак открих топлата вода - в http://www.endorion.org/ отдавна имало информация по темата :)

Edited by proudfoot.underhill, 27 януари 2012 - 03:45 .

Hobbit-12_HB02-_A.gif "If in doubt, always follow your nose."

#9
Sasanid

Sasanid
  • Потребители
  • 223 posts
  • Gender:Not Telling
Винаги съм си мислел, че Мордор е Османската империя. :)

#10
great

great

    Убиец

  • Потребители
  • 135 posts
  • Gender:Male
  • Location:Силистра - Вестерос

Абе минало им е... Берлин е Ортанк на 2.С.В. , Гитлер Саруман е бил чадо на войнстващия материалистически атеизъм почти колкото Сталин Саурон, а в някои отношения - по-зле... нищо че се опълчил срещу идеологическия си другар в Барад-Дур!

Лошото е, че Гондор, за да надвие Ортанк, се съюзява с Мордор, където тегне мрак!


Тогава кой е Рохан и другите Свободни народи?
Praemonitus,praemunitus!

#11
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
ЯМАТА
(разказ, вдъхновен от Таласъмия 2012)
Инстинктът на фронтовак му подсказваше, че трябва вече да наближава позициите. Той спря за момент и се огледа. Никаква промяна. Наоколо се простираше все същото голо кално поле, осеяно със снарядни ями и черни скелети на осакатени дървета. Над всичко това тегнеше тишина – плътна, дълбока, неестествена тишина. От глухото безмълвие по гърба на ефрейтора полазиха тръпките на зловещо предчувствие и той вдигна тревожен поглед към ниското сиво небе.

Бе свикнал да вярва на предчувствията си. Неведнъж му бяха казвали, че в това отношение по-добър е само легендарният генерал Хаусхофер. Затова почти не се изненада, когато от тежките влажни облаци долетя страховитият вой на снаряди. И в същия миг яростно затракаха картечници – отляво и отдясно.

Ефрейторът не си позволи лукса да мисли. На фронта мислещите загиват първи. Той остави тялото си да действа и то с отработен автоматизъм се хвърли към най-близката снарядна яма. Преметна се през ръба точно когато отгоре засвистяха първите куршуми, затъркаля се надолу по стръмния склон, затворът на пушката грубо го блъсна в гърба, после краката му хлътнаха до коленете в дълбоката кална локва на дъното.

- Scheisse! – изруга задъхано ефрейторът и отвори очи.

Англичанинът лежеше по гръб на отсрещния склон на ямата, само на три метра от него. С едната ръка се подпираше на лакът, в другата стискаше револвер, насочен право към човека във вражеска униформа. Очите му бяха изпълнени със страх, ръката трепереше, но пръстът бе готов всеки момент да натисне спусъка.

Ефрейторът осъзна че няма смисл да посяга към пушката – лежеше върху нея и я затискаше с цялата тежест на тялото си. И той направи единственото, което можеше да стори. Погледна англичанина право в очите и подвикна:

- Nichtshiessen, Kamarade!

За негово учудване англичанинът го разбра и отвърна на съвсем сносен немски:

- Няма да стрелям, ако и ти…

Не успя да довърши, защото първият взрив разтърси земята и адският грохот нахлу в ушите им. Зашеметени, забравили всичко друго, двамата се проснаха по очи и инстинктивно притиснаха гърди към влажната пръст, сякаш искаха да се заровят в нея и да избягат завинаги от този обезумял свят на убийствени сили, надхвърлящи рамките на човешкото въображение. Тътенът на експлозиите разкъсваше самото битие, прогонваше разума и оставяше само първобитната жажда за оцеляване.

Времето спря.

Една секунда и цяла вечност по-късно тишината се стовари върху ямата със зашеметяваща мощ. Двамата бавно надигнаха глави и се ослушаха, но не чуха нищо освен тихия звън в собствените си уши. Дълго лежаха, опитвайки да привикнат с простия факт, че още са живи, после англичанинът опипа с треперещи ръце джобовете на калната си униформа, поклати глава с унила въздишка и попита:

- Да ти се намира тютюн, приятел?

- Не пуша – отговори почти виновно германецът. Помълча малко и добави: – Мръсна война...

- Не е като в оперите на Вагнер, нали? – подметна язвително англичанинът.

Ефрейторът не обърна внимание на иронията. В очите му пламна жив интерес. Той седна, приведе глава напред и огледа по-внимателно събеседника си. Беше млад, с две-три години по-млад от самия него, с печално лице на романтик и поовехтяла униформа на лейтенант от английската армия.

- Харесваш ли Вагнер?

- Че кой не го харесва? – отговори англичанинът с изненадваща страст в гласа. – Вагнер възкреси с пълна сила величието на древния скандинавски епос, върна ни блясъка на едно наследство, което, уви, не сме в състояние да разберем изцяло.

Академичен тип, помисли ефрейторът, гледайки как погледът на англичанина става все по-унесен. Не обичаше академичните типове, но този тук умееше да говори със заразяващ ентусиазъм.

- И ако трябва да бъдем откровени, днес разбирането на Вагнер ни е необходимо повече от когато и да било – продължаваше лейтенантът все тъй разпалено. – Погледни Пръстена на Алберих – създаден, за да дава власт над хората и света, но способен да твори единствено зло. Нима нас двамата с теб, старче, не ни излъгаха по подобен начин? Двайсети век трябваше да бъде век на разума, на човешкото могъщество. Век на електричеството, на непотопими океански грамади като „Титаник”, на летящи машини и мигновена връзка с всички краища на света. Дори тази война... поднесоха ни я като Войната, която ще сложи край на всички войни. Но вълшебните думи като „чест”, „съвест”, „дълг”, „вярност”, „добро” и „зло” бяха употребени от люде зли, користи и безсъвестни, за да ни хвърлят едни срещу други. Да ни превърнат в мравуняк, в безмозъчна паплач, способна единствено да убива. Преди малко аз трябваше да застрелям теб, или ти мен. Защо? Какво си ми сторил? Та нали всеки ден виждам как загиват моите „томита” – обикновени добри хора... – Той не довърши, въздъхна и сподели с доверителен шепот: – Не съм голям пушач, но сега бих си дал лявата ръка за една цигара.

- Де този късмет – изсмя се цинично германецът. – И да те върнат в тила... – Той се позамисли и кимна. Лицето му отново бе станало мрачно, може би заради бързо гъстеещия здрач. – Но си прав, камарад. Обикновените, честните, простите хора стават жертва на шепа алчни създания, потъпкали самите представи за добро и зло. Ала някой ден те ще се обединят, ще си върнат загубената древна чест и с цялото си могъщество ще потърсят разплата...

- Една истинска война за древната чест и унищожаването на злото – прошепна лейтенантът и отметна кичур светлокестенява коса от очите си. – Знаеш ли, някой ден ще напиша книга за това. Стига само да остана жив. И повярвай ми, тя не би отстъпвала по сила на Вагнеровите опери.

Ефрейторът го изгледа смаяно.

- Ама че съвпадение. И аз искам да напиша книга за това. Книга, която да стигне до милиони и да разбуди в душите им страст за борба. – Той трепна. – Хей, приятел, ако наистина напишеш тази книга, обади ми се да направя илюстрациите. Бива ме с акварелите.

- Благодаря – усмихна се англичанинът. – Може да те потърся, макар че бих предпочел да я илюстрирам сам. Колкото и да ти е чудно, аз също се увличам от акварелите.

Замълчаха.

Над калното поле бързо се спускаше мрак. По някое време лейтенантът изпълзя до ръба на ямата, надникна предпазливо и махна с ръка надясно.

- Твоите са натам, старче. Сега е моментът, преди да се стъмни съвсем. Нали знаеш, нощем стрелят, без да питат. Давай пълзешком... и успех.

Ефрейторът се измъкна от ямата и запълзя към германските позиции. Но едва бе изминал десетина метра, когато спря, извърна глава и подвикна през рамо:

- Хей, камарад! Такова, за книгата... Как ти е името?

- Толкин – отвърна лейтенантът, който пълзеше в обратната посока. – Джон Толкин. Ами ти, старче?

- Адолф – долетя отговор от сумрака. Кратък картечен откос заглуши фамилията и англичанинът чу само нейния край: – ... грубер...

После над бойното поле отново падна тишина.

До следващия ден от Войната, която нямаше да сложи край на всички войни.












Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#12
Finarfin

Finarfin
  • Потребители
  • 667 posts
  • Gender:Male
  • Location:Tirion
Просто нямам думи. Respect, Narvi. :bow:
Rogue's Gallery

#13
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
- Стреляй, Роналд!

#14
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Мисля, че открих интересна насока за размишления.
Винаги съм се учудвал на силната екологична нотка във "Властелинът", и то доста години преди да се появят съвременните екологични движения.
Вече не се учудвам, след като узнах за Червената зона (Zone Rouge) във Франция. Признавам, че съм потресен както от собственото си невежество в това отношение, така и от всеобщото мълчание около тази тема.
Няма да разказвам. Разровете се сами по въпроса за Червената зона и мисля, че ще разберете още мъничко за личността и мисленето на Толкин.
Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#15
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Ти беше написал хубав разказ за срещата между Толкин и Шикългрубер под телените мрежи. Предполагам, че можем да се разровим и да разберем в кои сектори са служили и двамата, за да разберем дали са попадали в червената зона (и дали срещата им е възможна). Разговорът им със сигурност би трябвало да се проведе на немски.

Да, Мордор е описан като пуста земя на прахоляк и пепел. И Анфауглит така. Тук-там мухи и храсти - и това е. Дим и сажди навсякъде. Ями и огньове. Може би така са изглеждали пейзажите по фронта около Дуомон и Шмен-де-дам през лятото. Иначе за фламандската кал знаем. Червената зона е само видимият остатък от лудостта на плана Шлифен.

Иначе скоро открих за себе си един страшно вдъхновявящ тип - филолог, военен, политик и устат нахалник. Англичанин, разбира се. Енок Пауъл, "реки от кръв". Така и не е станал вицекрал на Индия, а му се е искало или това, или да загине на война.

#16
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Благодарение на Аданедел (Калоян) от снощи чета 'Tolkien and the Great War'. Авторът Джон Гарт твърди, че идеята му хрумнала, докато четял два романа за Първата световна паралелно с 'Book of Lost Tales'. Книгата му е нещо като адски подробна биография за периода 1914-1918 плюс малко военна история и литературно изследване. Говори много за личността на Толкин, за бедността и интересите му, както и за няколкото му ранни приятели от T. C. B. S. и изобщо от ученическите години. Много добре е написана, вълнуваща е, дори може би повече от биографията на Хъмфри Карпентър. Заедно с писмата на Толкин създава много плътна представа как изобщо е тръгнала цялата идея за новата английсска митология. Част от страшната магия на Първата световна, предполагам... трябва да се прочете.



#17
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male

Моля те, ако е дигитална, дай връзка!

Ще ти бъда благодарен!


Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#18
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака

Понеже знам, че имаш киндъл, направо ти я давам в моби формат. :)

 

P.S. Докс явно са имали санитарен полуден, та са трийнали файла, така че ще я караме на облаци. 

 

http://app.box.com/s...1sbixw0ppc229l5

 

P.P.S. Спокойно можеш да я качиш на устройството в този вид. В калибъра и на киндъла ще ти излязат директно името на автора и заглавието на книгата. :)


Edited by Strider, 31 май 2014 - 02:49 .

защото моят гарван е зелен

#19
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male

Благодаря, благодаря!

:icon_sam:

Отваря се идеално.


Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#20
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Прощавай за късната реакция, ама пък добре че е Страйдър да раздава книги :)






0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users