Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Менеделщини


  • Please log in to reply
115 replies to this topic

#21
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
О Б Я В Л Е Н И Е


Министерството за опазване на националното наследство на Великото Трансилванско Воеводство обявява публичен

КОНКУРС

за следните професионални позиции.



Търсят се двама специалисти-хематолози с гастрономически уклон съответно за барман в Безалкохолния бар в Колошвар и за Главен дегустатор към избите на Негово Височество Великия воевода Влад ІІІ Цепеш.

Изисква се кандидатите да се явяват на интервю между 23:00 и 05:00 ч; да не носят сребърни бижута и писалки в себе си и да не са участвали в религиозни ритуали от каквото и да било естество в последните двадесет и четири часа преди интервюто. Изключение се прави за принадлежащите към вуду-култове и адепти на сатанистки култове.

С преимущество ще се разглеждат кандидатурите на лица с навършени шестстотин години, тежка хелиофобия, ликантропия, мизантропия и неупотребяващи чесън, както и на доказано участвали в битката при Варна и/или отбраната на Константинопол и обсадите на Виена. Кандидатурите на практикуващи католици ще се отхвърлят на общо основание.

Препоръчително е кандидатите да се явяват в строг вечерен костюм и внимателно да проверят дали нещо от тях случайно не се отразява в огледало преди да пристъпят към интервю.

Интервюто се провежда от комисия в състав:
Проф. към Трансилванската Академия, д-р на човеконенавистните науки Ф. Менгеме,
доц. Игор Игорович Распарчетовский,
гл. ас. Горан Змейович.

За връзки: vladdracul@transylvaniagov.trs

#22
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Божичко, какъв кич съм бил публикувал тук :axesmiley:

Изтрих си го.

#23
sister of the elves

sister of the elves

    Зелен елф

  • Потребители
  • 754 posts
  • Gender:Female
  • Location:Страната на седемте реки
Не разбирам много от поезия, но мога да кажа, че стихотворението ти ми хареса. :) Интересно се изразяваш.

#24
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Абе като го гледам на трезва глава - малко е дървено. Не точно лошо, а по-скоро многословно. Инак изразяването е в стил "Народна култура", 1985 :)

#25
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Лято и зима


Селяните обичат зимата. Тогава няма работа по полето, добитъкът също е под покрив и човек може да поотдъхне, след като цяла година е бъхтил като грешен дявол. През зимата селските родове се събират на гощавки и сватби, а когато снегът съвсем прекъсне планинските пътища, горяните се радват, че още дълго време няма да видят бирник. Край морето селата на рибарите не се страхуват от пирати, защото никой не плава в лошото време - освен към дъното. В равнината също няма разбойници и стопаните там прекарват късите зимни дни в доволно ядене и пиене, а децата им играят из вкопаните килери, където през по-добрата част от годината бащите крият по нещо от реколтата и месото. На никого не му липсва широкият свят: селяните навсякъде са си селяни и изпитват само недоверие към чужденци и пътници, така че им става много уютно, когато студът и виелиците ги откъснат от непознатото и могат да бъдат сигурни, че никой не ги дебне, докато се събират по роднински в топлите си задимени хижи. Старците разказват страшни истории на внучетата, а булките щастливо забременяват, за да родят на следващата есен. Така отглеждането на най-малките става пак през зимата, сред много свободни от полска работа жени, дебели кожи, добродушни караници и мляко.

Кралете и гражданите пък обичат лятото. Напролет и в късна есен дъждовете и безпътицата още пречат на наемниците, опълчението и дружината да се съберат бързо, а мъглите заблуждават моряците, от което търговията страда. Трудно се събират и данъци, когато натоварените каруци затъват в кал по лошите пътища, а на бирниците и стражата често им се приисква да се отбият до родните си домове, вместо да продължат към далечния владетелски двор. Но когато горещите южни ветрове изчистят небето с няколко великолепни бури, тогава няма крал, който да не се радва. Дори най-старите и стиснати господари посрещат с радост първия летен сбор на дружината. В дворовете пристигат наемници с интересни истории, поети с нови песни, търговци с разкошни стоки и идва времето да се посрещат високопоставени пратеници. Знатните хора уреждат своите бракове през лятото и затова княгините раждат напролет, а децата им преживяват първите си месеци голи и здрави под слънцето, вместо увити в кожи и вълна в задушни стаички пред огъня.

През лятото кралете събират данъци. Доволно препускат с конете си през полето, играят на сигурност в планинските проходи като пращат разезди напред и си сменят дрехите с някого от свитата, пускат тежки гемии през заливите и ладии по езерата. А хората им се връщат с миналогодишна суха пшеница, стада овце и крави, ечемик, вълна, сол, въглища, хмел, кожи, понякога и с малко сребро и добри спомени за някоя селска невеста. Тогава кралете добродушно наричат селяните “земляци” и “приятели”, обикалят нивите и се радват като виждат свалени шапки и превити гърбове. Уреждат си гощавки в полето, канят старейшините да обърнат по една-две чаши с тях, тупат ги свойски по раменете и се радват от сърце как работният народ щъка по добитъка и градините. После броят чувалите с пшеница и внимават едновременно селяните да не ги излъжат с много, но и те сами да не ги вбесят с алчността си.

Когато лятото стане нетърпимо горещо, кралската кръв кипва и дружините излизат на походи. Младите селяни понякога оставят домовете и жените си и се стичат в опълченията, където някой стар дружинник ги навиква и ги бие с дрянова тояга по гърбовете. Но в дома на краля ги хранят по-добре, отколкото вкъщи, а и получават оръжие и сребърни гривни, така че някои остават и наесен при владетеля и влизат в дружината му. Други бягат обратно у дома, защото не свикват с боя, а когато намерят такъв беглец от опълчението, кралските хора по полето го бесят на някой бряст. Дружините вървят по пътищата с развети знамена, а кралете шумно се кълнат, че ще защитават земята и народа, докато селяните страхливо се крият в планинските кошари със семействата си и онова, което са опазили от бирниците. Когато напуснат земите, които смятат за свои, кралете влизат в селата по пътя си, преобръщат ги за укрити храни и ценности, а като намерят изостанал старец, може и да му подхвърлят по нещо, а може и да му нагреят петите, за да каже къде са другите селяндури със стоката. Ако научат, бързо и тихо намират скритите места, взимат каквото поискат, събарят няколко мъжки глави и оставят на дружината пък да катурне някоя и друга жена в сеното. На най-голото поле, където тревата е пожълтяла и се чупи, кралете се срещат и в някоя прашна бяла утрин си устройват дълги и кървави бляскави сражения. Сетне се споразумяват кой е спечелил битката и се разделят като добри приятели за една година, а ранените оставят на озлобените селяци, които всичко са видели от някоя горичка. По-смели и предприемчиви владетели стигат чак до града и двореца на съперника си и го обсаждат там, докато получат голям откуп или стрела между очите. Други се качват на кораби, пътуват по крайбрежието, нощуват в изоставени рибарски села, на сутринта ги подпалват и продължават. Накрая и техните походи свършват с битка, кога по вода, кога на брега. На връщане подбират колкото намерят здрави селяни, посмели рано да се върнат в разсипаните си домове. Карат ги като животни и накрая ги продават в градовете. А гражданите обожават да виждат краля да се връща с тълпа пленници и да наддават за някое мърляво мършаво девойче по тържищата.

По кръчмите се чуват свежи новини за това кой какво е спечелил или завлядял, търговците разменят сребро за плячка и обратно, поетите се вдъхновяват и изобщо краят на лятото е безкраен празник за всички в града – от владетеля до просяка, защото нищо не прави човека по-щедър (и разсеян) от една малка успешна война. Понякога по-наперени момчета от селата бягат от къщи и идват в града, защото искат да се чувстват хора и тогава, когато времето е хубаво и по-леко се диша, а не само когато светът се свие около няколко къщички с пъртина между тях под одеялото на снега. Такива стават или прислужници в някой голям градски дом, или си намират място в двора, или загиват безславно някъде в свада.

Още по дрехите си личи кой кое време предпочита. Селякът винаги ще се облече дебело, дори в най-голямата жега, защото се бои да не загуби някоя от дрехите си или да не настине, пък и е свикнал да се поти обилно. А като се увие добре, може сам себе си едва ли не да убеди, че сега е зима, че всичко е наред, а чужденците ги няма. Гражданите пък обичат да се движат леко и по-свободно и носят тънки, скъпи дрехи, когато могат, дори да мръзнат. В големите зали на хановете и в кралските домове по цяла зима горят големи огньове, защото иначе хората вътре щяха да бъдат постоянно простудени. Пък и никой няма нищо против жените наоколо да са с по-малко фусти - толкова е досадно да се развързват безброй връвчици.

Селяните винаги са намусени, сякаш навън им е студено и бързат да се приберат при кравите в хижата и след неохотното “Добър ден” сякаш нямат какво да кажат. Докато и най-забързаният човек в града ще спре да чуе новина и да си каже мнението по нея, а най-тъпоумният ще се опита да бъде остроумен и любезен, за да го запомнят и, кой знае, да го питат пак какво мисли по някой въпрос. И кралете обичат хора с остър език, а такива на село рядко се срещат. Докато в града няма как да не се изострят и умът, и езикът, и мечът, когато постоянно има за какво да се говори. Писарите се учат с приказки и четене на глас, войниците се хвалят пред жените, търговците проглушават всички с хитроумни лъжи за стоките си, свещениците високо разгласяват Божията воля, кралят гръмогласно съди, а съседките клюкарстват. На село няма за какво толкова да се говори, а няма и кога или къде: през лятото всички превиват гръб или се крият по горите, а зиме няма как да се събере цялото село в една къща. В града хората се срещат по улиците или площадите и е достатъчно да се намери сянка, така че разговорите да продължават с часове. А щом застудее, има храмове и кръчми, а и самият кралски дворец е наблизо, та човек винаги може да влезе някъде, за да слуша или сам да говори за каквото пожелае. Изобщо селата са мястото, където човек да се умълчи и да зимува, а селяните са си зимни хора и лятната жега не им носи радост, а ги мъчи. И понеже кралете са бляскави и щедри, а кръвта им гори и по това се родеят със слънцето, предпочитат да живеят в градовете. И привличат около себе си онези, които искат да им е светло и се чувстват най-добре през лятото.

#26
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Гробарят


Приятен млад човек си купи томче
с поемата на Данте от сергия,
отрупана с класици и фантастика.
Реши, че впечатлил е продавача
(нали си бе избрал Велика Книга)
и спомена, че търсел стари Автори…
Плати си суетата с трийсет лева,
макар че бе студент и беше мъдро
по-малко да купува до стипендия.
Но: "Смаях продавача!" си помисли.
И продължи. Подхвърли, че Пописвал;
че имал някои Идеи; че когато
го издадяли, щял да се превърне
в спасител за едно-две поколения…
Усмихна се учтиво продавачът:
- Желая ви успехи, господине.
Надявам се талантът ви да блесне
в тритомници, облечени със кожа,
ухажван от красиви предисловия,
прелистван с трепет, четен гласно.
Накрая пак ще дойдете при мене,
че пътят ми на букинист постлан е
с идеите на гении (е, вярно,
с романчета на еднодневки също).
Когато свърши вашата поредица
в книжарниците; или пък тогава,
когато учениците ще търсят
по-евтино, орязано издание
на тежките ви размисли,
ще дойде моят ред да оценя
творбите ви по справедлив критерий -
дали ще се купуват още малко
в кашон от два или от три (дай Боже!) лева.
Нали разбирате, приятелю, сергията
е някакво автомобилно гробище,
където Шекспир или Омир, сиромахът,
днес дреме в колесницата ръждясала,
а авторка на трилъри прашасали
си търси стари джанти за Трабантчето.
Гробарят пък съм аз
и всеки път копая нова яма,
щом млад титан сънува автографи.
*




Биобиблиография


Сега си давам сметка, че и книгите,
тъй както хората, си имат биографии.
Родителите - Музата и Авторът -
в скандал любовен рожбата зачеват.
Издателят работи в АГ болница
и той отрочето представя
на шумните роднини (на критиците).
Пораснал бързо, томът задомява се.
Напуска щанда, пада във ръцете ни.
Разрязват го и вече не е девствен.
Проникват в него радостно и често
или пък вяло и от дъжд на вятър
(А колко самозвани философи
жестоко изнасилват бедни текстове!).
Минава време, остарява книгата.
Изглежда скудоумна, пожълтяла.
Пък и се появяват нови, лъскави:
изчезва всяка стара слава.
Съдбата тук поема много пътища.
Смъртта претапя старата хартия
и заличава греховете на покойника.
Или започва дълга, мрачна зима -
старопиталища "Таван", "Мазе",
"Квартален Дом на Книгата" и други
приемат пациентите без бъдеще.
За единици идва нов живот
и вечна слава, почести, признание
в дома на нов стопанин; най-добре
нареждат бъднините си ония,
промъкнали се в някое конспектче.
*

#27
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Лековитите ръце на краля

"Ръцете на краля са ръце на целител"



Живял някога един крал, който имал най-нежните ръце на света.
Като дете не играел в градините на двореца; или когато все пак играел, това ставало върху завивка, разпъната на някоя морава, за да не докосне случайно земята. Кожата му била толкова прозирна и тънка, че когато възмъжал и трябвало да вземе скиптъра за първи път, му сложили дебели меки ръкавици, за да не би допирът на студените твърди скъпоценности да я раздразни.

Придворният лекар бил учен човек, пропътувал много земи и най-сетне се заел да намери облекчение за своя крал с нежните пръсти. Прегледал отново книгите си с изрисувани билки от всички краища на света. После отишъл лично на пазара над пристанището (вместо да изпрати слугата) и си набавил срещу много злато известно количество от най-редките и най-скъпи подправки, семена и други причудиви стоки. Подкарал младия роб на последния търговец, от когото купил живо морско драконче в стъкленица, към дома си с покупките и страшно съскал, когато момчето се препънело по улиците. Накрая щедро му подарил искряща нова монета и се затворил в кабинета си за цяла седмица.

Когато излязъл, държал котле с гъст бял крем, ухаещ на всички пролетни цветя. Отишъл при краля и му заръчал да маже ръцете си с крема всяка сутрин след ставане и всяка вечер преди лягане. Кралят толкова харесал лекарството, че започнал просто да потапя дланите си в котлето и да остава така до втората вечерна камбана. Тогава се намесвала старата му дойка. Майордомът все още я държал в двореца, защото тя единствена знаела кое къде се намира сред хаоса от килери, складове и коридори за прислугата, а ето че сега имала и нова задача. Внимателно обирала с шепи останалия по кожата на краля крем. След това избърсвала ръце в ръба на котлето, така че почти нищо от безценния лек не се губело.

Кралят наистина започнал да се чувства по-добре. Веднъж дори поискал дойката да махне лекарството му по пладне и подържал четвърт час по една златиста зряла круша във всяка длан преди пак да ги отпусне в котлето. Препоръчал на министрите да си поискат по едно такова котле от придворния лекар, за да се погрижат за здравето си. Не всички обаче можели да си позволят разноските, а дори и най-богатите отклонили предложението под един или друг предлог. Когато имаш злато, се стараеш то да си остане твое, а и никога не е разумно човек да притежава нещо, което кралят цени високо. Както и да е, старицата също забелязала, че големите й селски ръце сякаш по-малко я болят от работата, пък и си върнали малко от здравия младежки вид, който имали някога. И тъй като най-малкото й внуче имало на главата няколко лоши петна, които все не искали да изчезнат (иначе момиченцето било много симпатично), едното довело до другото. Мъничето започнало да се пооправя и къдрици покрили доскоро голите места.

Кралят и лекарят забелязали, че кремът започнал да намалява, а това било необичайно, защото рецептата била така замислена, че лекарството да стигне за още дълги години. И как иначе, щом съставките били толкова редки и скъпи? Единственият друг човек, който изобщо докосвал котлето, била дойката. Не минало много време и се разкрило, че след като е свалила всичко от дланите на владетеля, тя не отрива достатъчно съвестно ръцете си в стените на съда. Излизала от разкошните покои с шепи, все още покрити от белия цяр и бързала към слугинска стаичка, където между метлите държала бурканче.

Обвинили я в какво ли не. На първо място - че поставя здравето на краля в опасност. На второ - че ограбва господаря си. Че е неблагодарна за работата си в двореца и че вероятно прави всичко това със зла умисъл. Накратко: кралят бил бесен и смятал горката си стара дойка за виновна едва ли не в държавна измяна. А държавната измяна е много тежко престъпление, което разгневените крале наказват с жестока смърт. Болното момиченце не можело да оправдае баба си, защото думата на едно дете не тежи в съда. Пък и то бездруго тъкмо започвало да се учи да говори. И кой ли подозрителен съдия би повярвал на такава трогателно-невинна история? Щели да попитат старицата защо просто не е помолила да й дадат малко от лековития крем като й е бил толкова нужен. Ала единственият прост, верен и напълно неприемлив за съда отговор можел да бъде: "Никой нямаше и да чуе молбата ми." Защото кралете понякога наистина са щедри, но дори и най-щедрият от тях не би подарил и прашинка тъкмо от онова, което смятал за най-ценното свое съкровище. Положението на жената изглеждало безнадеждно.

Изправили я пред най-страшния съдия в кралството и той сурово я попитал пред всички събрали се благородници и дами:
- Защо посягаше към котлето на своя крал, жено?
Дойката може и да била простичка, а и вече на години, но умът й си бил на мястото:
- За да си взема малко от лековития балсам, дето тече от ръцете на Негово Величество, ако нямате нищо против, господине.
- Какви ги дрънкаш, жено, ти луда ли си?! - сепнал се съдията.
- Ами, господине, нали кралят, Негово Величество де, по цял ден си държи ръцете над онова котле и от тях капе белият илач, дето така хубаво мирише на цветя, та си рекох, че туй е чудна дарба, дето я има той - да му се лее здраве между пръстите, благословен да е! И си взех мъничко за черни дни. Ама имате право, че сбърках, господине - Негово Величество щеше да ми даде да си събера и повече из ръцете му, нали съм го дундуркала, да ме прощавате, като малък и прочие, само да бях го помолила, ама на, не исках да се пречкам, а и то, внучето болно, горкото, пък имаше още много, пък той си е млад и има много още…
- Стига! - викнал съдията. Сетне се обърнал с по-нормален глас към кралския подиум:
- Сир, според моята преценка тази жена е напълно невинна. Мже би твърде простодушна, но надали нелоялна. Вие я чухте. Разбира се, решението е Ваше, Сир.

Всеки в залата би се заклел чистосърдечно, че точно този съдия не бил нито прибързан, нито милозлив. Той просто работел с факти. А ако е научил някак такива факти, които не съвпадат напълно с това, което му се казва, без това да променя преценката му… е, никой не би могъл да знае какво става в ума на един толкова страшен кралски съдия.
Кралят бил объркан. Искало му се накаже старата дойка, която някога тихомълком го извеждала в градините, а сега подло крадяла лекарството за нежните му ръце. Но всички вече били чули, че според нея същите тези ръце изпускат балсама. Освен това никак не е лесно да застанеш срещу преценката на кралския съдия, дори когато си крал. Може би особено когато си крал. Така че просто кимнал на думите на съдията.

Накрая всички били доволни. Придворните присъствали на вълнуващо зрелище, каквото винаги е публичният съд и дълго го обсъждали. Съдията спял спокойно, доколкото му позволявал лошият стомах. Известно време лекарят бил навъсен, задето му откраднали славата от чудесната рецепта. Но впоследствие получил правото да продава "Чудодейно Масло от Ръцете на Краля за Кожни Заболявания" на баснословни цени, така че му минало. Към краля и по-точно към неговите длани се стичали за целувка и благословия толкова много хора, че нямало как да бъдат спрени всички. След няколко седмици на ужасен сърбеж и зачервяване, кралят свикнал да докосва и да бъде докосван. Старата дойка, разбира се, получила извинение от двореца и много подаръци. Все повече се заседявала вкъщи и правела несравними бухтички за всички свои внучета, както и за съседските. В крайна сметка кой е един крал, та да може да отдели някоя баба от нейната кухня? А на най-малкото внуче му пораснала разкошна гъста кестенява коса. Момиченцето с къдриците станало толкова красива девойка, че един ден синът на краля (покрай свикването с човешки допир владетелят най-сетне се сдобил и със семейство) я поискал за жена… но това е друга история.

#28
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Сега си празнодумствах в темата за секса и приятелите и се сетих за едни стари работи (новите, дето ми идват на ум, ме мързи да ги набера. Като ме отмързи - и тях ще кача).






Бележка на полицата над камината


Щом зима зла скове дома висок,
щом падне сняг и мрак, и студ жесток
и млъкне в двора бял певецът-водоскок,
щом вълк завие вън към сивото небе,
не казвай: “Пролетта не ще, не е, не бе.”

Дошъл е час за мир, за грог, над огън врял,
за стар албум, за малка свещ и мек, домашен шал,
за спомени безброй от сетния ни бал,
дордето бясна е навън
виелицата: глас на змей,
захъркал в зимен сън.

Щом удря чужденец по яките врати,
недей, не се плаши, бравите не върти
и с ясен, звънък глас далеч го отпрати.
Ако при тебе влезе, това недей забравя:
във шкафа със подправки отрова съм оставил.

Вечеря предложи на дръзкия си гост:
горещо задушено със лют, барутен сос.
Леглото затопли му – на чест е туй въпрос.
А щом заспи, излез оттам със тихи стъпки пак
и в кухнята седни, албум разлиствай пак.

Когато дойде пролет и всичко разцъфти,
тогава ме повикай: “При мен върни се ти!”
Ще дойда със Южняка, а бързо той лети.
И само гроб на двора, потънал във жасмин
ще помни студ и зима, и враг в дома. Амин.

***





Поклонникът


Вярно ми каза дърварят -
ето го селото.
Прекрасни ниви и градини
(да, по-красива е родината от Сирия)
и малки къщи с покриви високи.
Нощта се спуска. Хладно е.
Ще питам за подслон.

Добър ви вечер! Аз съм чужденец,
замръкнах тук и…
Не ме гонете, хубава госпожо,
съвсем съм безобиден.
Не бих посмял да ви безпокоя,
бих спал под някое дърво,
но е студено вече вън…

Благодаря ви.
Не, няма нужда, мога и така -
не искам да ви преча.
Поклонник съм. От Палестина.
Защо да лъжа?
Виждате, че шапката ми
е украсена с мидени черупки…
Не са от панаира купени!
Не са и крадени, госпожо!
О, не, не се гневя,
защото съм ви гост и нося чудни
от Палестина разкази
за новите дела на християните.
Да ви разкажа? Само ако вярвате.
(Каква разкошна супа! Поздравявам ви.)

Нали сте чували - свещениците казват,
че на поклонник трябва да се вярва,
да се посреща с радост,
да не бъде хокан,
защото носи мир и благослов
от родната земя на Бога наш.
(Ако ми разрешите, ще седна тук,
до огъня по-близо.)

Светът, госпожо, е голям и пълен с чудеса.
Народи многобройни го изпълват.
Унгарците са, мисля, като нас -
почитат папата и краля,
ала говорят неразбрано.
Нататък е страната на горите
и там живеят българите мрачни…
(Не се плашете, аз нали съм тук!)

По-сетне идват гърците лукави
и техния богат, надменен град
със златни църкви, със икони святи,
с пристанища, ухаещи на всичко,
което съществува по земята.
(Дано и вие някой ден го видите.
Разбира се, с поклонници набожни!
Познавам тези краища далечни…)

Морето не е толкоз страшно.
След него турците свирепи
в безводни планини се крият
и искат пътен данък от поклонника.
Ако е беден - взимат го във робство.
От тънките си кули вият те
молитви към Бащата на лъжите.
(Добре, не ще разказвам за това.)

Ала уви! Нелек е пътят към Сион!
(Не ме ли чувате добре?
Сега е нощ и глас не повишавам.
Седнете близо и ме слушайте.
Така е по-добре, нали?
Сега, понеже съм поклонник, много радости
дома ви ще споходят с милост Божия.)

Когато робският керван
достигне град Дамаск, пристигат хората
на краля от Йерусалим -
храбрец е той и млад, и много ревностен.
Откупват робите-християни
и с тях потеглят към града Господен.
Добре ги пазят рицари-храмовници.

След дълъг път Давидовата кула
посреща всекиго пред дверите на Рая.
Неизброими чудеса!
(Треперите от разказа ми странен?
Не се плашете, хубава госпожо -
ръката ми е тук, нали усещате?
Къде е, впрочем, честният стопанин?
Прощавайте, а нему - вечна памет.)

Та докъде бях стигнал?
За чудесата на града Йерусалим…
Тъй късно стана! Утре за това.
Гаси свещта, красавице.
***

#29
Spec0

Spec0

    monster slayer

  • Потребители
  • 795 posts
  • Gender:Male
  • Location:sofiajun
Menedhel, шо са пънеш с туй нещо поезията? Не те ли боли главата после? :boxed:
I'a I'a Cthulhu Fhtagn!!!

#30
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Menedhel, шо са пънеш с туй нещо поезията? Не те ли боли главата после? :boxed:


Що, нещо не ми е добра поезията ли? :)

#31
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Рекох си пак да пусна малко стари работи, че позавидях на Мери за литературната слава :)

Езерото

… Та там има и езеро. Вървиш нататък от гората и след два дни, при хубаво време, стигаш дотам откъдето почват поля.
И докъдето очите виждат - все равно. И зелено, зелено… даже през лятото. Навсякъде висока, сочна трева и папрати, защото текат много ручейчета - плитки, ама така и не пресъхват. Караш така още един ден и стигаш до ниски хълмове. Като ги изкачиш, вече се вижда и езерото. Тия хълмове, значи, ограждат доста земя. Езерото е по средата. Не е голямо. Наоколо му растат дървета, най-вече кленове. Вадички се спускат от височините и се събират в него. И то цяла година си е все дълбоко и студено. Кой знае риба в него има ли и каква.
А наоколо, между хълмовете и брега долу, всичко е синьо. И зелено, да, то си е ясно, че има треви всякакви, но много нагъсто растат тамошните цветя. Особени. От туфичка изскокнали над земята широки листа се подават тънички стъбълца, наредени като в пръстен. Или като в гривна, защото са дълги колкото показалец и разперени. А на върха на всяко има синьо цветче. Не синьо като небето или като водата, да речем, а по-тъмно. Всеки цвят със седем листчета, а те - като капки, с тънкото навътре. И са големи колкото нокътя на малкия пръст. Така там цъфти това растение цяла пролет и цяло лято. Нагъсто покрива долчинката и тя съвсем посинява. А в средата - езерото.
Птици няма. Но пък зайци - колкото щеш. Малки зайчета, сиви и кафеникави. Цяла година пасат това цвете, а през зимата ровят за корените му и от него стават по-дребни от зайците другаде, но пък много бързи. Понеже цветето е билка някаква и ако човек яде от нея още от дете, и той няма да израсте, обаче ще стане много здрав и бърз. Надвечер излизат най-много зайци, играят по ливадите там, премятат се и пасат билката.
И най-чудното, което е - че тая билка и тия зайци другаде ги няма, а само при онова езеро между хълмчетата.


Поплак

Когато те няма,
пръстите на краката си хапя,
в носа си бъркам,
попръцквам гнусничко,
тежко дишам,
мързи ме да мисля.

Горчи ми в устата,
когато те няма.
Мисля те,
вайкам се
де профундис,
мамка му и прасе,
поплаквам си за тебе
горко.

Там е работата обаче,
че тебе винаги те има,
миличка,
има те винаги
и навсякъде,
само мене ме няма,
когато те няма.


Зимно

Засипва сняг лицата ни изтръпнали.
Невидими елени се промъкват
през улиците; в борове премъдри са
се превърнали и уличните кестени.



#32
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Я го дооправи последното, прекалено е хубаво, за да седи така. :Р


в богове премъдри
превърнаха се уличните кестени

Posted Image

#33
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Мислим да не го барам. Колкото процедило вдъхновение - толкова.

#34
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Бавно увлечение

Бе още лято (мисля, че септември бе),
когато те видях за миг наистина
в гимназията, там, където някога
и аз съм спрягал правилни глаголи
(неправилно, естествено). А с тебе
участвахме във някакво си честване.
Разбира се, и друг път сме се срещали
в масовката на даскалските хаоси
и съм си казвал: “Я, каква красавица!”,
но чак тогава всъщност ме застигна
ужасното и нежно лекомислие,
което все ме хваща покрай тебе.
И дълго с теб се гледахме през залата,
и мило отдалеч си се усмихвахме
(хвърчаха пеперуди из стомаха ми).
А после помня, че те учех на баладите,
които често тананикал съм си в банята.
Очите си затваряше, щом пееше
и пак изгряваше усмивка на лицето ти
(ласкаех се, понеже ми се струваше,
че ти харесваха мелодиите простички).
Веднъж в дома ти бях и със ръцете си
поднесе ми ти вино и сладкиши,
едва опазени от други гости лакоми.
Вкуса не помня; но хареса ми
дъхът на твойте длани с дълги пръсти,
докато погледът ми всъщност искаше
да се насити на разкошната ти фигура.
И ден след ден, и месец подир месец
минаваха, дорде оплетох здраво
съня и радостта си във косата ти.

#35
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Молба за политическо убежище

(Посвещавам на военното окръжие)



Красавице, разбираш ли страха?
Представяш ли си как пристигат комендантските
и казват: “Повиквателна
не се пропуска, драги Глишев.”
Живеем недалеч от жълтите
павета, смеем се
под кестените цъфнали,
чадърите разтваряме, когато завали,
защото смятаме, че сме порядъчни,
че София е наш уютен дом,
че сме предпазени в пашкула столичен
от всички неуредици,
от всички унижения, които
страната ни сервира
на бедните си граждани.
Каква наивност! Мила моя,
когато казвам, че обичам
косите ти, свободно пуснати,
те лъжа: всъщност нямам право
да те харесам или да очаквам
заплатата си, камо ли стипендия.
Не притежавам себе си, така че
да мога да реша, че подарявам
туй “себе си” на теб или на друга.
Косите ти, ръцете ти – не мога
да ги имам, защото съм зает
да “служа на Република България”.
Векът е още двадесети тук.
И евтино е днес да обещаваме,
че ще се срещнем пак, когато всичко е
тъй мръсно, че след девет месеца
е вероятно аз да съм пияница, а ти,
прекрасна моя нежна гълъбице,
да си наддала с трийсет килограма.
Не се сбогувам. Влюбен съм все пак.
И трудно е да кажа: “Забрави ме”,
когато личният ми демон
крещи: “Презри Родината!”
Да, мила ми Венето, после тебе
обичах чак Отечеството.
Оказа се, че както всички божества
ревнува и завижда То
за туй, че си красива и желана,
докато То самото гние
във фалш и смъртно безразличие.
И виждам ясно, че не съществува
Ни Чистата, ни Святата Република.
Така че с радост ставам имигрант
в леглото ти – пусни ме
през границата му, далеч
от всякакви съмнителни
и горди Стари планини.
Не се сбогувам. Няма да отслужа
напразни девет месеца от дяла си,
които съм решил да дам на теб.
И даже от небето ако чуя:
“Нещастнико, нощес ще ти поискат
душата, нямаш свое време!”,
ще се присмея на това.
Закон или Евангелие няма,
които да съдържат даже сричка,
по-истинна от твоето “Здравей”.
В музея във Бояна не достига
тракийско злато, колкото да купи
и връхчето на лявата ти гръд.
Затуй не се сбогувам. Взимам тебе
и от високия етаж на своя дом
ще пея реквием за грозната агония
(съвсем по далчевски е стихчето)
на нашите изстрадали реалности.

#36
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Да пукна, ако знам защо съм напраскал две теми, озаглавени "Менеделщини". Би било хубаво, ако се слеят в една.

Ей го новия опус. Не е много успешен, ама айде.

Дъждът цял ден със сладък глас разказва
за есенния мъх, в зелено грейнал
като очите ти, когато ти се плаче.
Тук капка, капка - там; една след друга
изливат се сълзите на септември.
Смехът ти някъде зад облаците скрит е.


Напрасках и един разказ обаче засега няма да го качвам нито тук, нито в блога. Кой знае, може да успея да го продам :)

#37
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
.

#38
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Пожалете, приятели, Стария,
не будете заспалите ангели
с побелели крила,
с ореоли едва промъждукващи.
Не шумете. Тихо стъпвайте с шепот почтителен.
Не убивайте – изстрелът страшен е
и ще стресне заспалите ангели,
а сънуват красивото минало.
Не крадете – пазачи ще вдигнете,
а гласът им е силен и грозен е.
Ще вгорчи старините на Царя ми.
Не издигайте идоли, моля ви.
От тамян и от жертвени пушеци
ще си върне Той славните спомени,
от столетия вече потискани.
Ще поиска да стане от трона Си,
а сърцето Му вече е немощно.
Ще залитне, с ръка ще Се хване
и ще страда за дните отколешни,
във които морета разделяше
и от плен бе избавял народа Си.

#39
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Et in saecula…

Вратите скърцат дружелюбно,
душегубно шумолявят познатите томове.
И старите кресла превиват гръб,
за да изпънеш прасци по-удобно.
Домът е тук отпреди теб
и дано да остане след тебе.
Не ти е нужен шкаф по конфуциански:
в камината ти спят зверчета,
тотеми живи, души на добродушни баби.
Понякога те кихат в пепелта.
Един ден, когато слънцето изгрее
над пресния ти гроб, дано тогава
и ти с проскърцване да поздравяваш
друг някой щастливец,
доизносващ пантофите, които
си купил скъпо във Венеция.





Проектозавет

Ти знаеш, Христе, че обичам
тамяна, расата, иконите.
Поклонът пред олтара ме вълнува
далеч над някакви си добродетели.
Да си порядъчен е някак протестантско
и, както казваш Ти, го могат даже
езичниците, а от нас ще искаш повече.
Сърцето няма как да се укрие
от Теб, така че е пред Тебе винаги.
Откритото сърце Ти казва следното:
Благодаря за хубавите празници,
за цялото блестящо богословие,
за свещите, тропарите и купола.
Не бих посмял от Теб да искам повече.
И Ти от мен, Христе, не искай другото:
Прекрасно знаеш, че отивам радостно,
за да попия цял присъствието Ти
под свода храмов, но недей ме кара
да викам “mea culpa” като лудите.





С хоплитите

Отличните класически писатели
ще сложа под възглавницата с почит.
От Херодот да почна зарад Термопилите.
Добавям Тукидид заради славната,
изискана реч на Перикъл
в чест на героите мъртви атически.
И накрая – но не по значение –
Ксенофонт с оня вик на спасените,
над морето понесъл се радостно.
Ще сънувам делата на елини
и ще стана от сън с дух по-доблестен.

#40
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Фанатично

Кога ще стъпиш, Боже, на Сион?
Омръзна ми от жалки дребнотемия.
Че тоя с оня, работа, разходки,
разхвърляни легла и вноски, документи,
войната даже някъде в Ирак,
сред старата Месопотамия прашасала,
са нищо пред пришествието чакано.
Ела при нас, цял в слава,
ела, от ангелите и светците обкръжен,
ковни коравите ни канчета,
смири ни, Господи, пръсни ни
и пак ни събери, защото сме безцелни.
Хвани и мен, и всички други, хвани ни здраво за врата,
разтърсвай закърнелите души,
сложи крака Си върху гърбовете ни,
бъди Ахеменидски шах
с уста карминени, очи безизразни,
къдрици от катран и длан от сиенит.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users