Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Обща тема...


  • Please log in to reply
86 replies to this topic

#1
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Тъй, моите си работи вече ще ги пускам тук, че да не отварям нова тема за всяко поотделно. :)
В най-хубавото ми стихотворение,
което няма да напиша никога,
което няма да четете никога,
и няма никой да забрави никога,
в най-хубавото ми творение,
където вятърът ще носи призраци
и кал и прах по празни улици,
ще има само тишина.
В най-хубавото ми творение,
което други ще напишат някъде,
седя си сам, говоря си със вятъра,
прикрит зад сива тухлена стена.
В най-хубавото ми творение
отивам да попитам вятъра
дали стена е, или не стената,
дали през нея влиза светлина.

Posted Image

#2
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
изпява таванът
поробена песен
за дългото време
на моите лета
умират на пода
потънали в плесен
реките на мъката
и на гнева
пресмятат стените
във тъмното скрити
потока на дните
и овчи стада
на дните зъбите
захапват вратите
танцуват мечтите
във вечността

Posted Image

#3
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Възникване на норвежката литература

Ровейки се из стари и прашасали документи от древни времена в подготовка за изпитите си, попаднах на следното потресаващо откритие...
Норвежката литература възникнала в един особено студен зимен ден (тогава всички дни били студени и зимни, но този бил такъв в особена степен), когато питекантропът Свен, син на питекантропа Кнут, решил да се облекчи малко от тежкото си ежедневие, прекарвано в ловене на тюлени и елени, обгрижване на косматата си жена и дялкане на петроглифи. Направил го точно ей така:

Пуста, тежка моя карма,
кой проклел ме е така,
кой изпратил ме е, мамо.
в тая ш*бана земя?

В Гърция е днес купоня,
Омир стихове реди,
а в Египет фараоня
се поти с "Дела и дни".

Перси, хети и самнити
някъде са там далеч
и геройски са им дните,
и историята веч

има да се занимава
с подвизите им безчет,
а пък аз съм по-прецакан
и от коалиция "Напред".

Трепах вчера аз тюлени
десет часа ги трепах,
вкъщи ги занесох с мене,
там жената нае*ах,

тя пък толкова космата!
Сто и двадесет кила!
И не знае ни микенски,
ни шумерски писмена!

Утре стягам си багажа,
лодка правя ей сега,
заминавам важен-важен
за Египет с лодка "Ра".

Всичко там ще им разкажа -
че на север вълчи студ
ги очаква да ги смаже,
че очаква ги лобут,

тръгнат ли насам да идват.
Тук култура не живей!
Аз отивам във Египет,
там, де знание живей!

Сбогом, глупави тюлени!
Сбогом, киша, сбогом, студ!
Сбогом ти, космата жено!
Заминавам в Холивуд!

Posted Image

#4
Ultimatum

Ultimatum

    Asylum

  • Потребители
  • 206 posts
  • Gender:Male
  • Location:София
Братлееее, тамън щях да ти разправям, че си изгубил нишката и с това последното направо ме уби. Имаш много силно изявен сатиричен талант, продължавай да работиш в тази насока, както и върху по-серизоните неща, следя те и ще те чета с интерес.

Само искам да те посъветвам да не бързаш! На моменти нещата ти ми изглеждат преждевременно публикувани, не знам защо. Така или иначе, още един път, браво и давай "Напред" :D

#5
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
"... и от партия Напред", бих го преправил аз, за да ми излезе стъпката. Инак е яко, грешка няма.


Я да видим, ще родя ли аз нещо по темата.

Артемидорос, сбогом!
Аз няма веч да докосвам
любимите устни и мумийна длан.
ПиснА ми на хуя
от жречески косми,
от пясък, от Сфинкса, от всичката сган.
Отивам на север,
там дето елени
тихо пощипват тревица и торф,
де бор, а не кедър
снагата издига и все е студено,
че жега е тука, камили и тор.
Аман от Египет, аман от таз Тива,
аман и от тъпия бог-фараон.
Ето аз вече потеглям, отивам -
искам иглики, фиорди и фьон.

#6
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts


Жената крачеше по пътя бавно.
По черната й дреха не цъфтяха люляци.
Сама вървеше. Стъпките дочули,
събираха се да я гледат всички улици.

А прах се стелеше по всички тротоари.
Прозорците отваряха се и политаха
забравени от всички живи твари
зюмбюли, минзухари и кокичета.

И сиво бе. Тя гледаше в мъглата
Оградите редуваха се със огради.
Дървета се прегръщаха с тъмата,
цветя във нея блъскаха се, падаха.

И сиво бе. Тя ходеше в мъглата.
Зад нея тишината се затвори.
А дългите ръце на самотата
забърсваха с ирония прозорците.

Posted Image

#7
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
когато нощ разтвори топли длани
и падне пролетен проливен дъжд
и котките загледат с отчаяние
и лампите изгаснат изведнъж
и улицата спре да съществува
ивятър блъсне черните стъкла
и сенките неясно тържествуват
из празните пространства на нощта
тогава вятърът разказва спомени
за принцове пияни из града
за стонове от просяци отронени
под уличните лампи на съня
за призраци бутилки и молитви
за приказки бездомници и дъжд
за болка тротоари и очите
на котките които изведнъж
се скриха в анонимните дворове
зад черните и сивите стени
изгаснаха последните огньове
прозорците навярно ги боли
от туй че хората изтриха
от себе си последните следи
кога съзнанието ми убиха
пияният не иска да заспи
но иска спомените да зараснат
като онези жълти светлини
които във блоковете угасват
прозорците навярно ги боли

Posted Image

#8
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Здравейте, хиляди лъжливи истини.
Здравейте, дяволи със кралски титли.
Разказвайте фалшивите си приказки.
Наплюйте сборниците със молитви,
но приемете всяко покаяние,
че то им беше връчено от Бога,
а те се пльоснаха разкаяни
във локвите на царската ви злоба.
Не искайте. Те вече са натикали
сълзите си под своите усмивки.
Повикайте дузина отровители
и нека да работят без почивка,
да пъхнат спомените им изпразнени
във куха и пихтиеста обвивка.
И нека. Гърчави и празни са
душичките, метани що ви правят
поклащат си отпуснатите задници
и искат всичко да забравят.
И нека. Нека да забравят.
Това им е едничката молитва -
да могат спомените да оставят,
когато към помията залитнат...

Posted Image

#9
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
да ми напишат всичките любови
фалшивите си имена,
да им изгълтам цялата отрова
в една-единствена жена
и да се свърши - да започна
да дишам, пия, спя като робот
пътуване еднопосочно,
начална станция - един живот

Posted Image

#10
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Последните четири са размазващи. Това е, което ми се четеше.

#11
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Молитва

Съберете ме и ме сглобете,
вън не спира да вали,
пусто е зад тез пердета,
празно е зад тез стени.

Ризата ми закърпете,
нека е надве-натри,
и усмивката върнете,
че не спира да боли.

Бързо отпуснете в заем
две какви да е ръце,
нека в тайна да остане,
малко мръсни че са те,

нека само с мойта воля
с тях да правя сто неща -
да прегръщам, да се моля,
да рисувам чудеса.

Спомените не пазете,
а хвърлете ги в калта,
но очите ми сложете,
че да мога да чета

в мислите и във сърцата
в книгата на любовта
научете ми душата
да забрави яростта

Покажете как да търся,
кой съм аз, къде греша,
как да стигна много бързо.
от гнева до обичта.

Нека бъда пак спокоен,
нека бъда вече друг,
нека всеки миг разстроен
да остане ето тук,

аз пък да пристъпя бавно
през прозореца и през деня,
за да мога да разказвам
как забравил съм смеха,

после как една молитва
болестта ми изцери,
нека всички ме запитват:
"Трудно е, да не боли?"

.....

Съберете ме и ме сглобете,
вън не спира да вали,
пусто е зад тез пердета,
празно е зад тез стени.

Posted Image

#12
Eledwen

Eledwen
  • Потребители
  • 62 posts
  • Gender:Female
  • Location:София
Да пишеш сериозно и дълбоко ти отива много повече, отколкото упражненията ти по политически сарказъм и звездички - това е ясно.

Прочетох и всичко прозира: и наклонът, по който си тръгнал, и ромбоидите, в които се опитваш да вместиш свободното си падане, че и други неща :P

Но много клише - реки на забрави, царска злоба, мечтите във вечността и други такива не казват нещата по нов начин: бягай като през чумаво от нещо, което ти се струва, че си чел или чул, колкото и да ти изглежда подходящо точно за твоето стихотворение. Не е. Приложимо ли е някъде другаде, не е твоят образ и го махаш.

Краденето е друга работа: кради, разбира се, но когато е наложително, когато самичко си дърпа - това също е важно и си иска усета и майсторството. А майсторство се учи, както добре знаеш.

Имаш някои неубедителни и лъжливи образи като "куха и пихтиеста обвивка" [читател: уж обвивка, а е куха, пък и обвива, но е от пихтия?], "спя като робот" [читател: че роботите не работеха ли?], "по черната й дреха не цъфтяха люляци" [читател: значи обикновено по черната й дреха цъфтят люляци, но аз не знам за това]- карат читателя да мисли, че го взимаш за мезе и че поставяш преднамерено мистично/романтично звучащи метафори или ритмически наместени думи/словосъчетания.

Хубаво е, че се оформяш като добър читател и развиваш вкус към качествената поезия. Това също си личи в повечето от стиховете ти: лекото, но разпознаваемо подражателство, влиянието на разни моди и вълнения, намекът за поетична близост, постмодерните ти заигравки на места и др. Няма лошо - книгите се правят от книги и това не съм го измислила аз.

Дори не е речено, че изобщо трябва да обръщаш внимание. Не съм дала [+] или [-] мнение, нежели оценка, просто регистрирам някои неща и ти ги отбелязвам - съвсем част от онова, което може да ти се каже за работите.

Но бих те посъветвала, най-добронамерено, да си правиш разни литературни упражнявки, като тази например да се мериш в чужди и доказани съсъди. Тая упражнявка се прави само с много любим автор, когото, освен че познаваш, разбираш. Ето как: днес опитваш да си Фотев, да речем. Мислиш като Фотев, държиш ръцете си като него, гледаш с такива очи, дишаш с такъв нос, цедиш, цедиш всичко и съчиняваш света през това дишане - то не е твоето обаче, там е тънкостта. Написваш 2-3 поетически опита като че си току-що излязъл от кожата на големия поет, вкарваш се в голямата техника и като ти се замержелее нещо пред погледа и се почувстваш велик и гузен, биеш си два шамара пред бръснарското огледало и се връщаш в своите си плътности (и зъби :teethqhq:).

Никой не е намерил творческото си "аз" за 9 1/2 седмици, но това да не те успокоява. Чети много и пиши от дълбочината си - това е най-добрият съвет, който мога да ти дам. И знам, че има защо.

Всичко хубаво!

#13
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Христе помилуй, това би накарало всекиго да посегне към оръжието :)

#14
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
когато след като си се изкъпал
се отпуснеш върху тясната пружина евфемистично наричана легло
и мислиш че сесията мина а ти имаш само шестици
и още ще стопроцентовата руска отрепка която ти натресоха за съквартирант
скоро няма да я има понеже ти ще си на семейни
ще излизаш на терасата и ще гледаш как тихо вали
и ще подозираш че момичето което минава отдолу е най-прелестното което някога си виждал
(ала само ще го подозираш, понеже чадърът ще закрива частично лицето й)
съседът ти няма да се показва на терасата всяка вечер
да крещи атакапобедаатакапобеда и да гърми с пистолет със капси
и че лятото ще бъде спокойно и тихо а учебниците ще ти се усмихват
ти ще ги вземаш в ръце ще четеш ще четеш ще се радваш
без принуди програми и срокове без аларма във шест сутринта
че опиканото софийско небе на август всеки ден ще се чуди
какъв е този изветрял мозък който се промъква из калта между локвите
и наум спряга латински глаголи
когато след като си се изкъпал
се отпуснеш уморен на старата пружина а косата ти още е мокра
тогава само тогава
животът е почти хубав

Posted Image

#15
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
нощем между два и три
часът на повечето стихове
нощем между два и три
луна цигарен дим
нощем между два и три
градът умира тихо е
нощем между два и три
тетрадката и аз не спим





Все си мисля, че някога някой ме взе,
някой сух, някой зъл и висок.
Ал. Вутимски


Все си мисля, че някога някой ме взе,
някой сух, някой зъл и висок.
Все си мисля - над мене простира ръце
и от мрака ме гледа жесток.
Все сънувам безсмислена приказка - сън
и безсмислени спомени дишам,
а отвън, а отвън гласове като звън
неспокойно и слабо долитат.
И сънувам - денят ми е сън и лъжа,
ефемерност и кухи надежди.
А нощта, а нощта е вълшебна и зла,
монотонно убива ме с нежност.


Posted Image

#16
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
някога може би
някой нещастник
си е измислил всичко това
честите нерви
рядкото щастие
празната моя глава

души е подреждал
отчети завеждал
заспал изведнъж насред път
въшки в доспехи
слонове в дрехи
бият се пият сумтят

искам да зная
какво да поискам
искам веднъж да заспя
и да увисна
насред безкрая
и да посрещна без думи съня

Posted Image

#17
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
тази нощ пиян и сам съм
уличните лампи са ми знамена
всички принцове еб.л съм ги
всичките принцеси ей ги на
сиви глупави и важни
като кучешки лайна
блокове десететажни
извисяват се в нощта
те са каменни грамади
но прозорците им спят
няма вече изненади
вкъщи чака ме сънят
пътят дълъг е и скучен
като кучешка съдба
само бурени и кучета
ме очакват до дома
пътят дълъг е и скучен
и осеян е с лайна
а едно бездомно куче
ще ме гони през нощта

Posted Image

#18
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Безалкохолно

Пазете се.

На края на света
вилнеят демони и вещици.
Кръчмата на Сточна гара
е параден вход за ада.
Кръчмата на Сточна гара
е на края на света.
На самия край на ада
кораби вълните порят
и шамани с три ръце
с херувимите се борят.
В кръчмата на Сточна гара
прокълнават всяко питие,
всеки нож и всяка халба.
Кръчмата е вход за ада.
Всички кльощави пророци
слушат своите пороци
и приличат на жабоци,
късогледи идиоти
пророкуват страшен съд,
а тромпети и фаготи
във главите им бумтят,
а главите им са пълни
не със мисълта за съд,
а със мисълта за водка.
Хайде да отидем в ада.
Пътят е четиридесе дни.
Ще отидем безобидни,
млади, грозни и добри.
Носете си скъсани дрехи, говеда,
до кръчмата има четиресе дни
ще падаме, докато пием,
ще гнием, докато летим.

Posted Image

#19
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Дай себя сорвать

искам с теб да се напия
да убия вечерта
виолетова е бирата,
ала черна - вечерта;
искам с теб да се напия,
с глупавите ти очи
с кльощавите ти крачета
сплесканите ти гърди
виолетова е бирата
ала черна е нощта
можеш ли, отлитай
искаш ли - ела

аз слушам шепот
неведоми слова
вятърът танцува
клюма моята глава
бирата върлува
в нея и на сутринта
ще намерят курва
със отворена уста
просната на тротоара
нежна е нощта

алеята е празна
лампите димят
тази нощ е празник
ангелите спят
саксофони свирят
в храстите отзад
ала времето изтича...
дай себя сорвать

аз слушам шепот
неведоми слова
вятърът танцува
клюма моята глава
виолетова е бирата
ала черна е нощта
дай себя сорвать,
с мене ти ела

Posted Image

#20
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Отказа ме ти от лириката, това си е. Да я пиша, имам предвид. Евалла.
Сигурно някои стихотворения могат да станат още по-стегнати, но и така съм здраво накефен.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users