Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Обща тема...


  • Please log in to reply
86 replies to this topic

#21
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Улици, тесни като игла.
Тишината - очакващо остра.
Аз вървя и вървя, и вървя.
Тесни улици, вятър и мостове.

Аз вървя малоумен и сам
и пиян, и залитащ, и тихо е.
Обикаля бездарен талант,
във студа рецитира си стихове.

Posted Image

#22
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Ave, Emilia, ora pro nobis,
ora et semper viros delecta,
няма да спирам, да те тревожа -
аз преспокойно вървя по пътеката.

Тихо пристъпвам, музейно се взирам,
всяка жена и картина разглеждам.
Днес скептицизмът ми с писък умира,
с писък умира и всяка надежда

тебе да видя отново такава -
тъжна, учудена и уморена.
Редом с портрета си скромно застава
доня Емилия, gratia plena.

Posted Image

#23
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Готино си е :) Имам само процедурна забильешка. "Viros" delecta не е съвсем правилно, щото "viros" e в акузатив. Пробвай с "virorum delecta" или "а viris delecta" - генитив или аблатив тук вървят. И дативът може би не е зле, но няма да ти излезе стъпката, щото с датив нямаше да го има "а".

Аve delecta, libidine plena, mens mea tecum,
benedicta tu in mulieribus (mammis maximis)
et formosissima ficca tua, mehercle!
Sacra delecta, sorror Veneris, sede ante me
nunc et in hora voluptatis meae. Semen.

#24
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Ъ... ми то "delecto" (дето тук си е в императив) не върви ли с най-обикновен акузатив? Ениуей, ще го видим..

Капитане, подайте бутилката с рома,
че е тъмно,
студено
и скучно.
Капитане, омръзна ми -
времето гони ни
а пък ние седим
като вързани.
Капитане, заспивам.
И сегашната вахта
нека бъде за мене последна.
Този кораб изгнил е
и ще броди унило
из несвършващи никога седмици.
Капитане, последно
аз от теб ще поискам
твоя ром като мъж да изпия,
та да мога след туй
като баба страхлива
да скоча и да се убия.

Posted Image

#25
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Петъчно обръщение към бирата

Мила моя бира,
липсваш ми ужасно.
Пиша ти това писмо,
да ти кажа, че прекрасно
ясно стана ми защо
вчера, в сряда и във вторник
не можах да драсна стих -
вчера, в сряда и във вторник
аз съвсем, съвсем не пих.

Posted Image

#26
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Може :) Всъщност и да съм знаел нещо по латински, отдавна съм го забравил.

Подписът, бирата и капитанското са яки. Отивам и аз да пусна едни графомании. Лошото е, че ако целокупният форум последва лирическия пример, ще се окаже, че това не е бгТф, а филиал на самопубликовачките, дето хората един на друг си цъкат с езици и си викат: "Евалла".

#27
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Сутрин е кафето.
Бирата е вечер.
Като ефемерни птици
отминават отдалече
хора.
Отминават.
Заминават надалече.
Стиховете пиша нощем.
Бирата е вечер.
Спомените ми са тъпи
и убиват много бавно.
Ала много късно вечер,
щом прозореца отворя,
и прописвам незабавно.
Спомените стават цветни
и макар че липсва смисъл,
вече чувствам се чудесно.
Там се губи всяка мисъл -
в листовете, между редовете.
Всяка сутрин ставам късно
и тетрадката ме гледа чисто бяла.
Нищо пак не съм написал.
После пия си кафето
и започва n-ти епизод
от сериала:
бирата е вечер,
сутрин е кафето.
Отминават отдалече
хора.
Отминават.
Като ефемерни птици.
А прозорецът стои затворен.



Ето ме отново доведен дотук,
село оглупяло, със изгнил олук...
(Ани Илков)


Есента забърса с мръсния парцал
градската пикня на лятото.
Всички са герои в турски сериал
и замислено затънали са в блатото.
Аз се шляя сериозно като Кортасар,
чепкам упорито свойта малка революция.
С миризма на лук и вкиснало, оплюто
ме посрещат всяка гара, подлез и пазар.
Аз обичам тъжно и мазохистично
всяка грозна улица във всеки грозен град,
всяко мърляво мангалче ми е брат,
искам във България да пукна декадентски и епично.

Posted Image

#28
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
в двеста и осемдесе
някакъв чете
прав
подпрян
Жак Превер в оригинал
ебаси
Posted Image

#29
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
"Празно ми е
и ми се повдига
като в болница ми се повдига
от патоса на изрецитирания патриотизъм
ми се повдига отечество любезно"
(Николай Атанасов)





komm zu mir във софия копеле
софия центъра на просветата
софия е град във който
десет хиляди мадами
всяка сутрин в градски транспорт
прави
подпряни
жак превер четат в оригинал
все още ги има тука копеле
макар че е кенеф
макар че е вертеп
макар че софиянски
макар че заменки
макар че комунизма
макар че на асфалта дупките
и околовръстното
и задръстванията
и двеста и осемдесе копеле двеста и осемдесе
и 42Б 412
и студентски стол четворката
и баща ми бачка по цяла нощ за триста лева и не го осигуряват копеле
и въпреки това ги има
има ги онези момичета, които кръстосват между мензата (мензата копеле ходят в мензата) и гълъбарника и са толкова хубави че ми иде да се гръмна
и онези които бързат по жълтите павета и говорят по телефона с гаджетата си
и онези които четат как да рисуват птици в рейса копеле
и онези които пишат докторантура в българия понеже са психично увредени
има ги още копеле и са сигурно десет хиляди
а щяха да са много повече ако не бяха дупкитезаменкитекостоввиденовлукановдадойдаттанковетефорисветулкатадемографската
омбаиемилкошлуков
българийо от тебе избегаха
кенеф бе ти огромен според тях
(пък и не само според тях)
и те във твоето казанче майко сраха
избърсаха измиха се и обърнаха в бяг
и все пак има още десет хиляди копеле
десет хиляди млади дами
десет хиляди мадами
рисуват птици
всяка сутрин в градски транспорт

Posted Image

#30
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Хамсун

Беше по времето, когато обикалях
и умирах от глад в Кристиания.
Слънцето печеше. Градът беше малък,
а аз боледувах от графомания.

Един век по-късно по "Витошка" бродя
и полагам основите на тротоарната философия.
Около мене разпасани баровци ходят,
въздухът е мръсен. Градът е София.



времето си нямаше друга работа
та унесено избяга през прозореца
слънцето търкаляше се много бавно
ние с теб останахме затворени
и понеже нямахме си друга работа
дай да люпим семки и да се заяждаме
и съзнавахме до болка колко важно е
всеки да покаже колко важен е
тягостно проскърцваха вратите от досада
а от жегата отвънка дърляше се куче
чак на себе си не можех да повярвам
щом ти казах стига и отидох да се къпя

Posted Image

#31
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Ше те учиме в читанките един ден, това си е.

#32
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
маноле, не се изсилвай ;р



в епохата на
постмодернизма е много важно да
пишеш раз-
чупено
я се опитайте да продадете нещо в рима на
литературен вестник
да ама те не плащат за публи-
кация казвам а
з
и да плащат и да не плащат пак няма да ви
публикуват

пишете
геометрично
кубично
фалично
ергономично
и най-важното
постмодернистично

например така

Posted Image

#33
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
The winter evening settles down
T. S. Eliot


Някой бе нарекъл тротоара подут и гипсиран.
Този тротоар не е такъв.
Този тротоар го обинтова
бледото подобие на сняг
и го опикаха кучета.
Този тротоар не ми е враг,
той ми е приятел от детинство.
С цигани, казани, псета,
наркомани, пияндета
се познавам тъй добре.
От детинство.
И когато в осем без петнайсет
през прозореца като стражар
виждам да стои на пост самотна проститутка
(и не знам кога е спряло да вали),
ми се ще неудържимо
да изчезна.



Като мръсната вода от Нил
се отекоха отнесено годините,
а аз отдавна съм далеч, небето синьо е,
а пясъкът - до болка жълт.
До болка е еднакво жълт
хрущящият, изгарящият пясък
навсякъде, където бях.
Навсякъде, където бях
до болка е еднакъв и далеч
убийственият, жълтият Амон -
далеч от прашната тиванска гмеж,
далеч от хетската свирепа гордост.
Останал глух за всеки стон
и сляп за цялото безумство на Асирия,
неуловим за вавилонските пророци.
И е ужасен непукист, всевишният Амон.
Навярно съществуващ.

Posted Image

#34
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Не се изсилвам, вервам си.

#35
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Юмрукът на дъждовния октомври скри
отминалите нечии
летни пътешествия.
Сега стоим прогизнали,
самотни
и добри
по спирките. Мълчим.
Прелитат мръсни гуми в шествие.
Вода прелита. В пиковия час
на есенната меланхолия мълчим и нижем
фактури за раздели,
срещи за обяд,
за вечерни разходки разписки.
И бързаме. Мълчим.
Мълчим и пишем.
Краката ни са мокри,
ала още ни сърбят.
И ще ни сърбят -
напред-назад,
или по следите на момичетата
в цвят -
на път
да тръгваме, да тръгваме изгарям.

Но тръгваме - с билет продупчен
за из път
из лабиринтите
на бледия октомври.
Смущаваме се само ако ни смутят,
попитат ли ни - ще им отговорим.
Булевардите
се връзват и отвързват.
Светофарите
танцуват с нас
рутинно, точно
(само привидно прибързано)
това, което се очаква.
Един изнерви се, запали фас.
Потрепна.
После фасът му угасна.

Потъваме. Във влажния октомври.
Сред кал и дим
строим
софийското море.
Забързано фанданго
на себеподобни.
Препускане
на питомни коне.



тая купчина от книги на бюрото ми
почва леко да ме притеснява
и аз загубих зарад книгите
живота и света и много пари
и разни яки мацки
и пари пари всичко е пари
и аспидистрата
и не я оставяй да увехне
иначе ще дойде социализъма
ех защо не исках
да запиша икономика

Posted Image

#36
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Дали от студа,
дали от това, че е празно
и тъмно,
дали от това, че е същото,
трепериш.
Трепериш пак и пътят ти е същият.
Размазаните очертания на есенното късогледство
развяват се. Невъзмутимо
свирят къщите.
Стоят и свирят, свирят и стоят.
Навярно искаш да намериш,
навярно искаш да намериш същите
къщи,
които бяха тук отдавна.
А тях ги няма толкова отдавна.
Ужасна,
странна,
неповторима парадигма
ги командва.
Трепериш пак и пътят ти е същият,
а къщите,
а къщите
ги няма.

Posted Image

#37
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
на пора и мила, които веднъж казаха, че сме мускетари, и вероятно отдавна са забравили


Чух, че Ромео бил жив.
Обикалял американските барове.
Безподобно невписващ се,
но щастлив.
Унищожавал безсрамно таланта си.
Неспокоен като бръмбар се щурал
и въртяло се всичко,
и нищо не спирало.
Жабите крякали, воняло блатото,
а Ромео емигрирал.
За малко. За лятото.
Меркуцио каза ми - имам нова квартира.
И отстъпвам я денем и нощем.
Две дузини колеги спокойно побира,
а хазяите няма ги, няма ги още.
Меркуцио има и нова жена.
И такое бывает.
Понякога.
Но си мисля - не я спомена,
по причина, че зная я.
Някога..
..
И Тибалт - и Тибалт не умря.
Само малко се позабравихме.
Помниш ли в предната дълга война
в алкохол, в повърня
как се давихме?
Пак ще се давим. Още наесен
ще потънем във същото блато,
от което Ромео от Монтеки със песен
се измъкна. За цяло лято.

Posted Image

#38
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
А са надвесени над алеите като мрежи
нарисуваните дървета,
преотстъпват си бутилки и задължения
по пейките пияндетата.
Пияндета сме. Пушим и пишем
и гледаме недокоснатите момичета.
Докато ги обгледаме, са си отишли,
лампите са редици. Свършват във нищото.
Мълчейки, седим и броим ги
погледът бавно се мъти,
и когато си тръгнем, залитайки,
ще ги помолим да ни упътят.

Posted Image

#39
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Пробвай с Литературен вестник? В смисъл, там имат мегдан за такива неща.

#40
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Благодаря, аз тия дни ще си избера и форматирам някои работи за един конкурс, пък може и на лит. вестник да пратя, но както и да е.
Там са доста сериозни люде. :)
Posted Image




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users