Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Обща тема...


  • Please log in to reply
86 replies to this topic

#41
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Сериозни са, в смисъл, че държат на качество, а ти си го имаш. Иначе са несериозни, в смисъл, че са с необременен от клишета вкус и биха харесали неща като твоите.
Аре бе, те мен ме публикуват, че тебе ли няма?

#42
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Между двете чаши шампанско
нарисуваха котето -
безопасно забравиха ноктите му
под масата.
Пиянски,
умишлено
и хулигански
забравиха ноктите му.
Нарисуваха чаши шампанско,
а котето - кротко.

Posted Image

#43
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Необмислени
и неосъществени,
недовършени
и осуетени,
неизказани
и недоизказани,
непомислени
и безсмислени -
отривисто
са затънали
във тревисти
и гористи
територии,
във тресавища
и трескаво
треперят,
и угасват -
нашите планове.

Posted Image

#44
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
А всяка нощ извира на повърхността
безалкохолната безпомощност и пие,
и пие с ненаситно отчаяние.
Остава крехкият ни организъм,
остава крехкият ни организъм да ни пази -
а той гори
и жежко му е.
Той увира.
Увира, аромат на сложни чувства
разнася се от неговата слабост.
И той увира - примирено изречено
(и много тъй недоизречено).
Увира,
и увира,
и увира,
и чак след два часа
и двеста изречения изречени
(и още толкова недоизречени),
и четири бутилки бира
организмът ни -
колективно-пиянският -
умира.

Posted Image

#45
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Леле -
как се изскубват,
като листове от календарите как се изскубват,
как се измъкват новородени
и се изтласкват с ритник от корема ни,
и как бързо изчезват,
и прибират след себе си преждата,
и разкъсват след себе си нишката -
тия бързи сънища,
тия жестоки дни.
А ние си подсвиркваме амбулантно -
от клон на клон,
от банан на банан
и от влак на влак.
И оредяваме,
и ретардационно се влачим,
и после е чудно -
как така ни смениха паспортите,
как така ни изтриха печатите,
та се изгубихме.
Нямало как?
Чувството за ритъм взе да ни убягва,
стана ни шумно, и злобно, и кално,
взехме да се спъваме,
взехме да падаме,
докато вървим.
Взехме да се мразим
за това, че банални сме,
о, до болка банални сме,
докато мислим,
не мислим
и спим.
И да, искаме пак да танцуваме.
Пак тази вечер и пак за последно,
пак някакви цигулки
да ни удавят във дим.
Пак да заспим
заплетени в мрежите,
увързали
нежно
нашите и без това неброени
дни.

Posted Image

#46
Eledwen

Eledwen
  • Потребители
  • 62 posts
  • Gender:Female
  • Location:София
Бравос. :thumb:

#47
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts


Отворя ли роман, не ми е сладък.
Във песен се заслушам – пак любов.
А всъщност – чалга. Чалга до припадък –
Недялко Цанев. Стефан Йорданов.
(Валери Станков)



Отсъства родният интелектуален
елит от всеки мой проблем,
отсъства ръкописен, дигителен,
протестиращ, бурно ръкомахащ. Разярен.
Отсъства Васко Кръпката да пее,
че бъдещето е на моя син,
че имало, освен злодеи,
месии някъде... А ний да врим,
надъхано да мастурбираме душевно,
крещейки колко си(л)ни сме по цяла нощ,
като в далечната деведесе и седма,
Момчил и Дони. "Каналето". И звезди във кош.
Отсъства Велко Кънев като прошляк,
отсъства и Мамалев като депутат,
отстсъства още, много друго още,
то трудно е да се опише. Ти си млад...
С глада почти се свърши. Туй е ясно.
Но как ни тикнаха във кучи гъз -
необратимо, неусетно. Безопасно.
С бухалки и трохички. Отведнъж.
По телевизията - само проститутки.
Бареков весело подкача Кеворкян.
Със старите ченгета - нови чупки.
Минети. Ибрикчии. Ахмед Доган.
Университетът е ваканционно село,
училището - цирк и алкохол.
А в медиите - глуповати трели -
стабилност. Икономика. Във "си" бемол.
Топим се. Бавно и необратимо.
Провинцията вехне, сякаш мор
върлува. Цялата родина
вони на запустял обор.

Posted Image

#48
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
някаква принцеса
имало едно време
в едно грозно и бедно кралство
а тази принцеса била толкова
толкова красива и мила че
като се сещали за нея
хората почвали да си чупят главите в стъклата на магазините
и затова в царството затворили магазините и зазидали стъклата
и изненадващо хората не открили друг начин да си чупят главите
нито нищо друго
(явно единствено това им носело удоволствие)
само почнали да пият повече
да пушат повече
да мълчат повече
и да работят по-малко
о те работели толкова малко
и толкова неефективно че
икономически кралството щяло да се съсипе и тогава
кралят пратил жените да работят вместо мъжете си
а мъжете
останали по къщите

някои си правели събирания и обсъждали
на кой бал принцесата е имала по-красива рокля
някои се събирали самички и си правели събрания
сами
и нищо не обсъждали
навярно пиели
някои отивали до замъка понеже като малки чели приказки
и се озовавали в рова с крокодилите
а някои продавали имота си за кон
и се запътвали за други царства
и за други принцеси

в приказката няма главен герой
понеже за да има главен герой трябва да има и второстепенен
а второстепенни герои няма
никъде няма
драги разказвачи
никъде няма
второстепенни
герои

Posted Image

#49
Eledwen

Eledwen
  • Потребители
  • 62 posts
  • Gender:Female
  • Location:София
С овчарски скок :)
Хвърли едно погледче тук.

#50
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
есен - тривиална
като столичен трамвай е тривиална
като гаджета на пейка
като влюбване е тривиална
с ирония ронеща
листа
телефонни обаждания
заровени в двайсет и четирите неуспеха на битийното
на битовото
на един бит и на двама небити заровени
с позабравена същност изскача
поредната калпава есен
изскача носи тривиалности
трамваи влюбвания
шейсет неуспеха в минута
двайсет и четири в денонощие
и трийсет на месец
и все пак най-тривиалното
са станиолените човечета -
летят със шейсет неуспеха в минута

Posted Image

#51
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
но каква е квинтесенцията
на непоносимата битийна лекота поете
на непосилното невръстно приключенстване
из задните дворове на отминалото
из тези на небивалото
и на невероятното
но каква е квинтесенцията запращаща
битийното в небесните селения
и битовото в платоническото
превръщащата грозноватото във хубаво
а хубавото във вълшебно
развързваща въжетата на ежедневните
обрулено-физиономичните мълчания
размазваща комарите на опознатото
обргижено и обживяно пътешествие
до центъра на
нищото
тя лее се във теб
макар че неспособен си поете
неспособен си да изтанцуваш
дори и най-гипсирания блус
неспособен да замериш
с домати царя - с дрехи или гол -
неспособен си дори
да се надигнеш от креслото
непознаваеми са даже
въображаемите откриваеми америки
и все пак поете
се върти
противно на очаквания
привилегии
и самочувствия
върти се тя - онази непознатата -
върти се
поне две минути и четирсет и осем секунди се върти
като планета се върти
като грамофонна плоча
като пумпал
формират мракобесие и спирт
краткотрайното формирование в душата ти
формират го
поне за две минути и четирсет и осем секунди
поне за едно парче
квинтесенцията на душата ти
формират я
поне за едно парче –
„Et j'ai criй”.


ед:форумът няма французица и крайното "е" не ми излезе :(
Posted Image

#52
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Мъртви фетишисти

Мъртви фетишисти бродят
в неспокойната софийска нощ,
може би върлуват, може
да са братчетата на Гаврош.
Може и да намирисват малко –
тях ги боли лявото м.до –
те си търсят неква залъгалка,
пък било каквото е било.
В гробищата те са всяка вечер
и отъркват се във мрамора студен,
и почесват се. Така далече
мъртвата им сексуалност е от теб и мен.
Плочите надгробни и тревисти
ги влекат тъй както женска плът
нас влече ни. Тези фетишисти
с плочите ще се е.ат!

Posted Image

#53
Смисълът?

Смисълът?
  • Потребители
  • 19 posts
Защо няма рима, така не е готино

#54
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Защо няма рима, така не е готино


:lol: :tooth: :D :rolleyes: :bounce8: :yippee: :bg: :rofl: :firstprize: :band: :thumbsup: :inflames: :massxqxq: :metal: :sarcastic_hand: :welcome:

#55
Костенурка

Костенурка

    24981

  • Потребители
  • 696 posts
  • Gender:Female
  • Location:Бургас/София
Манол се опитва да каже, че римата не е необходимо условие за поезия. :) Целият Изгубен Рай на Милтън е написан без рима, а предполагаемо е едно от най-великите представители на това изкуство.

Освен това е възможно да се опитва да каже, че, не знам къде си гледал, но в последното стихотворение на Мери всъщност има рима? :blink:
бакалавър, бакалавър! Ганева

Posted Image

#56
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Костенурке, всичко разваляш :)

#57
Костенурка

Костенурка

    24981

  • Потребители
  • 696 posts
  • Gender:Female
  • Location:Бургас/София
Че тя твоята лиготия си стои. :P

Ама не, сериозно, рима има :blink:
бакалавър, бакалавър! Ганева

Posted Image

#58
Vincente

Vincente

    Ace

  • Потребители
  • 346 posts
  • Gender:Male
  • Location:Sofia, Bulgaria
Едно време като имаха рима по харесвах нещатата на Мери... :blush:

#59
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
А аз обичам Омир, който не е и чувал за рима, милият :)

При Мери хубавото е, че е чувал. И че може да ги пише и с рима, и без. И в стъпка, и без. И със смисъл - и без. Еваллата, Мери!

#60
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Мракобесие и спирт

Страшно беше, но не стана скучно.
Свършваха цигарите,
валеше сняг.
И възможностите свършваха,
и към дъното на нищото
те гонеха.
Пак пристига януари.
Бяг.
Като на бегом
минават мнения.
А минават с тях и някакви лица
(временното им забвение
е свършило) - добро ви утро.
О, не сте във заведение.
Няма време, ще потегляме ли.
Пак.
Утро. Гарги и снежинки.
Сиви блокове,
но пухкав сняг.
Леле, колко грозно,
колко грозно и красиво е
да живееш зимно време в София.
Гледаш - късния следобед
изведнъж загива.
Мрак.
После спира всичко. Просто спира.
Времето залита
и заплита се във светлините,
и се спъва.
Питаш - аз ли го убих.
Свири някаква душица вънка.
Да си свири.
Чуваш ли, че в мракобесие
спирта ти увира,
чуй - разлива се в ушите ти,
загиваш тих.

Posted Image




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users