Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Малко стихове от Средната земя


  • Please log in to reply
28 replies to this topic

#21
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Така е, и аз се разсейвах по три четвърти от предметите. Литературата си ми харесваше, ама по математика бях пълна дупка. За мен две и две правеше кое да е число между седем и двайсет и шест.

#22
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Ето и една хобитова песничка:

Из полето дълъг път

вие се, не спира,

но в торбата ми тежат

шунка, хляб и бира.



Щом умора или глад

хване ме накрая,

ще приседна за обяд

както аз си зная.



Мръкне ли, ще търся хан,

ала лошо няма

да се просна замечтан

в куп уханна слама.



Погледът ми замъглен

сред звезди ще плува,

а умът ми в звезден плен

пак ще засънува



ЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ



Из полето дълъг път

вие се, не спира,

но в торбата ми тежат,

но в торбата ми тежат,

но в торбата ми тежа-а-а-ат,

шунка,

хляб

и бира!




Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#23
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
И бира! :boogie1qw:

Маноле, за мен и до ден днешен две и две прави... тиква, да речем. Ама не пропускам да се заям за други неща, знаеш. Уманитари прозди! :tooth:
защото моят гарван е зелен

#24
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Ами заяждай се! То е хубаво когато знаещ човек сочи грешки. Както и да му се зъбиш, както и да ти е криво - няма начин да не признаеш правотата му.
Виж, друго е с шопската максима: Я не знам как е, ама знам, че не е така. :teethqhq:
Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#25
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
С малко закъснение - ето ви един новогодишен поздрав:

ЮЛЕТО НА ТРОЛА
В една пещера
край стара гора
над сипей безплоден и гол,
самотен и стар,
по-страшен от звяр
живееше каменен трол.
Но тъй му се случи –
веднъж той научи,
че Юле е празник голям
и рече поразника:
“По случай на празника
ще седна да ям и да ям!”
И яде, и яде,
сто фунта наддаде,
под него разпадна се стола.
Накрая се пръсна
и тъй се прекъсна
прастарият род на трола.
Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#26
great

great

    Убиец

  • Потребители
  • 135 posts
  • Gender:Male
  • Location:Силистра - Вестерос
Това последното е комично:D.
Praemonitus,praemunitus!

#27
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
По случай рождения си ден черля със следното:




ГЛУПАВИЯТ ТРОЛ

Приказка от Тролови бърда*











* Разказана от Гарлад от Мала паланка и редактирана и разширена от Алвин Султатрин.













Живял някога в Мала паланка един достоен земеделец на име Крушопън, наричан от жена си галено „Пънчо”, а от многобройната си челяд просто „тате”. Както всеки уважаващ себе си труженик, той притежавал солиден апетит, мазолести ръце, упорит характер и дълбок сън.

Именно този негов заслужен сън бил прекъснат през една топла есенна нощ от грубо сръчкване с лакът в ребрата.

- Ъ? Кво? – попитал заинтригувано Крушопън и се обърнал на другата страна, готов да захърка отново.

Но надеждите му били осуетени от повторно, още по-силно сръчкване, което (както установил на другия ден) му оставило синина като от магарешки ритник.

- Събуди се, бе Крушопъне!

- Буден съм – излъгал той и усетил как го обзема смътна тревога, защото подобно обръщение от страна на жена му винаги предвещавало неприятности. За последен път го бил чул миналия месец, когато пожелал да разбере какво толкова им е на завеските в кухнята, та трябва да купят нови.

- Като си буден, чуваш ли тая олелия отвън? – рекла госпожа Крушопънова.

Крушопън тръснал глава, за да я поизбистри и установил, че навън наистина се вдига страхотна врява. Кучетата лаели на поразия, кокошките отчаяно кудкудякали, а в далечината нещо думтяло, трещяло и пукотевело. Отгоре на всичко, дечурлигата в съседната стая се събудили и заревали дружно.

- Иди да видиш какво става – наредила жена му.

- Що? – попитал Крушопън, този път с неподправен интерес.

- Щото инак ще си имаш работа с мен – отговорила тя.

След кратко размишление Крушопън стигнал до извода, че каквото и да става навън, излизането е за предпочитане. Наметнал си вехтото палто направо върху нощницата, нахлузил работните си обуща и храбро подал глава навън. Данданията си оставала все тъй ухоболезнена и загадъчна.

Доблестният земеделец изчакал минута-две, но тъй като не го сполетяло нищо страшно, прекрачил на двора и отишъл да пусне кучетата. Те обаче, щом се видели освободени, мигновено потърсили убежище в кокошарника, с което още повече засилили суматохата. Сериозно разтревожен от ситуацията, Крушопън се почесал енергично по тила и хвърлил поглед през рамо към къщата, ала щом зърнал в прозореца силуета на жена си, загубил всякакво желание да се прибира. Запалил фенера, взел вилата от бараката и тръгнал напред с решителна, но не твърде припряна крачка.

А междувременно звуците иззад оградата се променяли. Станали по-тихи и сякаш малко се отдалечили, но придобили хищен плътояден характер, като че цяло стадо диви прасета преживяло жълъди нейде около фермата. Стискайки здраво вилата, Крушопън вдигнал високо фенера, отправил се към зеленчуковата градина и с ужас видял, че всичко там е е разровено, смачкано и изпотъпкано. Нямало и помен от зелките, тиквичките, краставиците, фасула и най-вече от тиквите, в чието отглеждане той бил голям майстор.

Предположението за стадо диви прасета сякаш се потвърждавало и това би трябвало да изплаши Крушопън. Но за всеки земеделец плодовете на неговата нива са по-скъпи от собствената му кожа, тъй че яростта замъглила разума му и той се втурнал по посока на хрупането и мляскането. В този момент бил готов да влезе в сражение с цяла армия орки, ала когато стигнал до голямата ливада отвъд градината, светлината на фенера му разкрила толкова удивителна гледка, че замръзнал на място.

Цялата реколта лежала струпана на грамадна купчина, а един трол седял до нея и тъпчел зеленчуците в зиналата си уста с две ръце едновременно. Цяла минута Крушопън стоял, зяпнал от смайване и възмущение, а когато най-сетне си възвърнал дар-слово, викнал гороломно:

- Хей, драги господине, какви са тия работи? Какво правиш ти с моите зеленчуци?

Тролът бавно извърнал глава към него, пъхнал пръст в носа си, замислил се дълбоко и накрая отговорил:

- Гобур яде.

- Добре де, това го виждам и без да ми казваш! – разпалил се още повече Крушопън. – Но защо си дошъл да ядеш точно моите зеленчуци, а?

След ново размишление тролът обяснил:

- Защото Гобур е гладен.

- Това изобщо не те оправдава! – заявил земеделецът. – Чужда нива не се пипа, тъй да знаеш! Аз идвам ли на твоята?

- Гобур няма нива – изтъкнал съвършено логично тролът.

- Ами направи си! – креснал окончателно разгневеният Крушопън и смушкал натрапника с вилата, от което нямало никакъв резултат, освен че два зъба се подгънали. – Ти знаеш ли колко трудно се отглеждат зеленчуци?

Тролът се ухилил.

- Хе! Твоята е лесна: сади-бери-яж. А питаш ли клетия Гобур? Да скита, да тършува, да дебне, да бере, да краде, да мъкне, та чак тогава да яде. И на другия ден пак е гладен. А нива си няма...

Казват, че неволята е майка на изобретателността. В този труден момент Крушопън изведнъж стигнал до мъдра идея и се провикнал:

- Че защо да нямаш, драги ми господине?

- Хъх? – рекъл тролът.

- Много е просто – обяснил Крушопън. – Нека тази градина бъде обща – на нас двамата. Аз имам грижата да я засадя, а когато узрее реколтата, ще си я поделим по братски. И за да няма скрито-покрито, нека се уговорим още отсега. Коя половина от засаденото ще поискаш: горното или долното?

- Горното, горното! – радостно възкликнал тролът. – Гобур много обича горното.

- Само че да си имаме уважението! – строго го предупредил земеделецът. – Няма да пипаш градината докато не дойде време за подялба. Инак нищо няма да порасне и ще си останеш гладен.

- Добре – съгласил се тролът и продължил да лапа.

Крушопън го погледал още малко, въздъхнал и се прибрал.

- Какво беше? – попитала тревожно жена му.

- А, някакъв трол – небрежно махнал с ръка той. – Прогоних го и повече няма да ни досажда.

- Пънчо, ти си моят герой! – възкликнала с умиление тя и го целунала по челото.

През следващите месеци тролът наистина не се мяркал около фермата. Но когато напролет засадил цялата зеленчукова градина с ряпа, Крушопън почнал от време на време да забелязва наоколо следи от грамадни ходила. Очевидно тролът идвал нощем да нагледа посевите, ала засега спазвал обещанието си да не ги докосва.

Тъй отминало лятото. А като наближила есента, една нощ някой задумкал по стената на къщата и се раздал тътнещ глас:

- Хей, селянино, узря ли горното? Гобур е гладен.

- Не още! – провикнал се Крушопън.

Тежките стъпки на трола се отдалечили и отново настанала тишина. Но когато на следващата седмица посещението се повторило, Крушопън разбрал, че е дошло времето за подялба.

Извадил от градината всичката ряпа, отрязал листата, струпал ги на отделна камара, после седнал наблизо и търпеливо зачакал да се смрачи.

Щом паднала нощ и изгрели звездите, тролът довтасал и нетърпеливо попитал:

- Узря ли горното? Гобур е гладен.

- Узря, узря – отвърнал Крушопън и посочил купчината шума. – Ето ти го, точно според уговорката. А аз междувременно ще взема да прибера моя дял.

И докато тролът хрупал листата, Крушопън докарал ръчната количка и се заел да прехвърля в хамбара богатата реколта от ряпа.

- Не е много вкусно, ще знаеш – измънкал тролът с пълна уста, докато Крушопън товарел последната количка. – Гобур е недоволен.

- Какво да те правя? – разперил ръце селянинът. – Сам си избра, без лъжа, без измама. И като стана дума – хайде още отсега да се уговорим за догодина. Кое избираш, горното или долното?

- Долното – отговорил тутакси тролът. – Гобур не харесва горното. Горчи и полепва по зъбите.

На следващата година Крушопън засадил цялата градина със зеле. И в края на лятото сцената се повторила. През една ясна и топла нощ селянинът прибирал с количката зелките, а тролът седял и дъвчел кочаните и коренищата. Дъвчел, мляскал, плюел, мръщел се и ставал все по-мрачен и по-мрачен. Накрая изръмжал с възмушение:

- Ти измами Гобур! Какво му даваш? Само горчилка, жили и пясък между зъбите!

- Как да съм те измамил? – престорил се на учуден Крушопън. – Нали сам си избра?

- Гобур не знае – признал тролът. После лицето му внезапно се прояснило. – Обаче едно знае. Сега ще яде теб. И горното, и долното.

С тия думи грабнал Крушопън и го помъкнал към бърлогата си.

Това щяло да е трагичният край на тази история, ако през Тролови бърда не минавал стар път към проходите в Мъгливите планини и далечните области на изток отвъд тях. Тъй се случило, че точно този ден по него минавали двама пътници – джудже на име Орвалд и човек на име Гинт. Ако някой се учуди от тази странна компания, би следвало да поясним, че Гинт бил от Езерния град Есгарот, а Орвалд – от града на джуджетата в Самотната планина Еребор. Между двата народа открай време царувало добросъседско разбирателство, тъй че се случвало, макар и рядко, да пътуват заедно.

Не щеш ли, насреща им с жални вопли изскочила една отчаяна и разчорлена жена. Както навярно се досещате, това била самата госпожа Крушопънова.

- Моля ви, добри ми друмници, помогнете! – изплакала тя. – Зъл трол отвлече мъжа ми и ако не сторите нещо, ще си остана клета вдовица с цял куп невръстни дечица.

За чест на Гинт и Орвалд трябва да кажем, че двамата не се поколебали и миг. Гинт изтеглил меча си, Орвалд грабнал секирата и двамата викнали в един глас:

- Води ни, клета жено! Не ще позволим онази гнусна твар да погуби твоя съпруг.

За щастие почвата по ония места била мека и в нея ясно личали следите от грамадните ходила на трола. Малката дружина без страх се устремила по дирята – най-отпред Орвалд със секирата, подир него Гинт с меча, а най-отзад вървяла госпожа Крушопънова, въоръжена (поради липса на друго) с голямата точилка, която неведнъж била всявала ум и разум в главите на нейното домочадие.

След дълго ходене стигнали до стръмен каменист склон, над който се издигала отвесна скална стена. В самото подножие на канарата зеела мрачна пещера и когато се изкачили до нея, зърнали край входа обраслите с мъх и лишеи фигури на два вкаменени трола. Докато се колебаели какво да предприемат, отвътре долетели жалните крясъци на Крушопън:

- Помощ! Помощ!

Спасителите се вгледали и различили сред полумрака фигурата на нещастния земеделец – той лежал разпънат и вързан за четири колчета, забити в пукнатини на каменния под. Госпожа Крушопънова изпищяла и понечила да се хвърли към него, но Гинт я спрял и се провикнал:

- Хей, троле, излез навън да се бием!

Откъм дъното на пещерата избухнал груб смях.

- Хе-хе! Вие искате да измамите Гобур. Ама той не е глупав. Братята му Робур и Добур бяха глупави. Излязоха навън и слънцето ги вкамени, та сега стърчат там като дърти камънаци. Няма да подмамите Гобур навън. Като толкова искате да се биете, влезте вътре.

Идеята никак не допаднала на Орвалд и Гинт. В пещерата тролът щял да бъде на свой терен и със сигурност да ги победи. А нямало как да го подмамят навън. И тогава Гинт внезапно се обърнал към своя спътник.

- Дай ми кесията си!

Знайно е, че за едно джудже подобно искане е равностойно на удар право в сърцето. Орвалд пребледнял, стиснал кесията с две ръце и подозрително попитал:

- Защо?

- Довери ми се! – настоял Гинт. – Нищо няма да загубиш, а ще спасим горкия човек.

Джуджето крайно неохотно откачило кесията от пояса си и я подало на човека. Гинт я поел и се провикнал отново:

- Гобур, ти си глупав!

- Гобур не е глупав – избучал тролът отвътре. – Братята му Робур и Добур...

- Знам, чухме го вече! – прекъснал го Гинт. – Но и ти си същата стока. Тъп си като... като куха върба.

- Не е вярно! – обидил се тролът. – Гобур не е като куха върба.

Гинт вдигнал кесията, разтръскал я и към вътрешността на пещерата полетял изкусителен звън на златни монети.

- Щом не си глупав, хайде да играем на гатанки. Аз ще задавам пръв. Ако познаеш, ще ти дам една жълтица или ще ти изпълня едно желание. Ако не познаеш – ти даваш или изпълняваш.

- Добре – съгласил се тролът. – Гобур обича жълтиците. Казвай гатанката.

Гинт се изкашлял и изрекъл с висок и ясен глас:



Голям, корав, обича да се бие,

от слънцето във пещери се крие.

Що е то?



Последвало дълго мълчание. Накрая тролът унило признал:

- Гобур не знае.

- Трол! – провикнал се Гинт.

- Хе-хе! Вярно, трол – съгласил се Гобур.

- Вместо да се хилиш – рекъл Гинт, – изпълнявай уговорката. Искам да развържеш единия крак на Крушопън.

Със сумтене и пъшкане тролът се надигнал и развързал единия крак на селянина, като много внимавал да не го достигнат слънчевите лъчи откъм входа. После се отдръпнал назад и промърморил:

- Гобур иска пак да опита. Казвай втората гатанка.

- Щом искаш – отвърнал Гинт, – слушай внимателно:



Двама големи, двама корави,

много обичат те да се бият.

Грейне ли слънце, във пещерите

бързат от него те да се скрият.

Що е то?



Тролът пъшкал, сумтял, пристъпвал от крак на крак, чесал се по тила и накрая пак трябвало да признае:

- Гобур не знае.

- Два трола – рекъл Гинт. – Хайде сега да развържеш другия крак на човека и слушай третата гатанка:



Трима големи, трима корави,

много обичат те да се бият.

Грейне ли слънце, във пещерите

бързат от него те да се скрият.

Що е то?



Подир четвъртата гатанка освободеният Крушопън изхвръкнал от пещерата като стрела и хукнал надолу тъй бързо, че Гинт и госпожа Крушопънова го догонили чак във фермата, където той се залостил в големия хамбар и отказал да излиза. Едва тогава забелязали, че Орвалд не е с тях.

- Клетият ми приятел! – възкликнал тревожно Гинт. – Нещо лошо се е случило с него! Отивам да го спася!

- И аз идвам с теб, добри човече! – рекла госпожа Крушопънова, размахвайки заплашително точилката.

Оставили кучетата да пазят хамбара, върнали се при пещерата и още отдалече чули гласа на джуджето:



Триста трийсет и пет големи,

триста трийсет и пет корави,

много обичат те да се бият.

Грейне ли слънце, във пещерите

бързат от него те да се скрият.

Що е то?



- Гобур не знае.

- Триста трийсет и пет трола. Плащай!

Една жълтица изхвръкнала от пещерата и се търкулнала по камъните. Орвалд я прибрал в твърде издутата си кесия и се провикнал:

- Слушай сега следващата. Триста трийсет и шест големи, триста трийсет и шест корави...

- Гобур няма повече жълтици – обадил се отвътре печален глас.

- Така си и мислех – рекъл Орвалд, потупвайки доволно кесията. – Е, тогава остани си със здраве. Беше ми много приятно да си побъбря с умен трол като теб.

И тримата тръгнали надолу по склона. Ала преди да достигнат подножието, зад тях се раздал оглушителен рев:

- Ааааа! Вие измамихте Гобур! Задавахте му една и съща гатанка!

Размахвайки юмруци, разяреният трол изскочил от пещерата и – иска ли питане? – щом слънцето го огряло, мигновено се превърнал в камък.

Госпожа Крушопънова изпратила двамата спасители с хиляди благодарности и благословии, после се прибрала да съобщи на съпруга си, че вече няма страшно и може да излезе от хамбара. След дълги колебания той се престрашил да надникне навън, след това да излезе, а на другия ден дори отишъл до пещерата да види какво е останало от трола.

Впоследствие Крушопън често ходел да му се порадва и веднъж (понеже бил грамотен) изписал върху носа му името си: Крошупън. Тъй вкамененият Гобур останал да стърчи там за назидание на бъдните поколения, а в Тролови бърда и до днес разказват приказката за хитрия селянин и глупавия трол.




Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.

#28
great

great

    Убиец

  • Потребители
  • 135 posts
  • Gender:Male
  • Location:Силистра - Вестерос
Хубава и поучителна ( за троловете ) приказка!Posted Image/>

Честит рожден ден, Нарви!!Да си здрав и щастлив! Както и да продължаваш до твориш все така чудесно!

Edited by great, 10 януари 2013 - 08:49 .

Praemonitus,praemunitus!

#29
Narvi

Narvi

    Хуздул-хумлук (приятел на джуджарите)

  • Потребители
  • 399 posts
  • Gender:Male
Ето ви още една приказка от мен:
http://narvi.zavinagi.org/?p=1134
Аз, Нарви, ги сътворих. Келебримбор от Зелеников край изписа тия знаци.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users