Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Жалки опити


  • Please log in to reply
36 replies to this topic

#21
Ammit

Ammit

    Fallen Noldo

  • Потребители
  • 216 posts
  • Gender:Female
  • Location:Благоевград
Ама далеч не са жалки. Не, наистина, откровено се възхитих на някои стихове. Из "Ален флаг" и останалото без нещо като заглавие "Сърцето ми спира...". И първото.
Успяваш да си играеш с метафори и образи рядко непринудено. Keep up the good work, казвам.
But do you know that the Eldar say of Men that they look at no thing for itself? That if they study it, it is to discover something else; that if they love it, it is only because it reminds them of some other dearer thing?

#22
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Лошото е, че обикновено по нета се хвалят страшни графомански простотии. Хубавото пък е, че тук случаят съвсем не е такъв :) Така или иначе, истинската красота се постига с много упражняване. И не само в писането е така.
Многото четене също помага. Имаш ли си любими поети?

#23
Char

Char

    Charyou tree

  • Потребители
  • 82 posts
  • Gender:Female
Не съм особено запозната с поезията (да, напълно погрешно предвид това, че обичам да пиша), но бих казала Смирненски, Вапцаров, Христо Фотев, Пушкин, Есенин може би, Димчо Дебелянов. И на Петя Дубарова някои ми грабнаха окото.
Гьоте също харесвам, но четенето в оригинал върви трудно , така че съм чела доста малко от него.
What I am to you is not what you mean to me.
You gave me miles
and miles of mountains
and I `ll ask for the sea.


#24
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Смирненски, Фотев и Дебелянов могат да направят поет и от кучето ми :) Или поне аз си ги харесвам.

#25
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Те че могат, могат, ама трябва да се чете съвременна поезия от соца до наши дни.
Иначе човек ще си остане с изразни средства, които са били много яки и оригинални преди 80-100 години.
А канонът от Петко Славейков до Вапцаров и Далчев трябва да се знае, спор няма. В тоя ред на мисли се сещам за един приятел, който е литературен тип и прочее (няма да казвам имена, хе-хе) и въобще само с книги се занимава. Всеки път, като ми каже: "Хубаво, че бяха песните на "Епизод", да понауча малко класиката", ми иде да му строша нещо евтино, тежко и държавно в главата.
Успех на всички! :)
Posted Image

#26
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Е, че Фотев си е от соца, бе. Пък и то ретрото винаги е на мода. Ако днес някой изпраска някой здрав символизъм с много болни, бледни, тлетворни и безотрадни теменуги вътре, публиката ще вие от радост.

#27
Мерилиън

Мерилиън

    граф О'Манов

  • Потребители
  • 695 posts
Дам - от Фотев нататъка, не се изказах много ясно. :)
А тва за болните, бледни теменуги - зависи за коя публика говориш, ю ъндърстьенд. ;р
Posted Image

#28
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 264 posts
  • Gender:Female

Сърцето ми спира-
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките- увиснала
една душа
с криле изранени.

...
Стрелките му се чупят
под тежестта
на светове с изкуствено дишане.


Много ми харесва.
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#29
Char

Char

    Charyou tree

  • Потребители
  • 82 posts
  • Gender:Female
Мерси. : )
Що се отнася до съвременната поезия, ще наваксвам, видяло се е.


(та, това наистина е по-лошо от останалите. явно много зависи от настроението.)

[Върви тогава. Има и други светове, освен този.]

[
the Dark Tower inspiration. Hail, Gunslinger.]

Doors


Първа врата
насред твоето нищо.
Дали да надзърнеш?
Да я натиснеш?
Налага ли се да имаш път?

Налага се,
кандидат-търсачо,
с едната пета
потопен си във Здрача-
отпред те очаква светът.

И хищен, и кървав,
с маскирани нокти
пълен с бездни, които
засмукват до кости-
обуздай ги със примки от ум.

Този звяр те мрази,
но щом си казал, търсачо
"Предизвиквам те
и плюя на Здрача"-
ти си летящ срещу него куршум.

Втора врата.
Със камшик във душата,
звяра Живот
пришпорил с краката
какво търсиш, Търсачо, ти?

Отвори вратата и осъзнай, че
безплодно си
сътворен да желаеш
голи сенки на слепи мечти.

Тичай, Търсачо,
пришпорил Живота,
през протегнати длани
към своята Голгота
и- с копнеж- но ги подмини.

От копнежа си воден
на каишка, Търсачо ,
поеми към Вечното Тихо,
към Здрача-
черен Здрач, който няма звезди.

Последна врата-
твоята надежда,
Ездачо на бездни,
да заситиш копнежа,
да откриеш...А може би не?

Последна врата.
Отвори я, Търсачо
и дори да откриеш
самотата на Здрача
нека тя не открие теб.
What I am to you is not what you mean to me.
You gave me miles
and miles of mountains
and I `ll ask for the sea.


#30
mariya

mariya

    seamonster

  • Потребители
  • 7 posts
  • Gender:Female
  • Location:софийското равно поле
ако дълго гледаш в бездната,бездната поглежда в теб(цитирам по спомен)

#31
mariya

mariya

    seamonster

  • Потребители
  • 7 posts
  • Gender:Female
  • Location:софийското равно поле

Чар,
Ако искаш да видиш какво е приличен писач, надникни в съседната тема - "Малко стихове от Средната земя". Това съм аз, нелош стихоплетец и нищо повече.
Ти си поет - добър или лош, не съм компетентен да кажа, но имаш искрата Божия. На места ми напомняш мощната изразителност на любимия ми български поет Гео Милев (главата ми - кървав фенер с изпочупени черни стъкла...).
Можеш!


главата ми -кървав фенер с разтрошени стъкла?(:. На мен ужасно ми харесаха и честно - изненадах се.Защото в нета попадаш на какво ли не(: .Това за искрата трябва да е вярно...

#32
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 264 posts
  • Gender:Female

/и да не ми се отдава, обичам да пиша. хич ме няма със заглавията обаче./

Сигурно прашец от среброкоси феи
е превърнал в приказка този късен час.
....
Като прашна, празна стая са гърдите
пълни със едно повредено сърце.


Хубаво пишеш, опитвай се пак...!

ако дълго гледаш в бездната,бездната поглежда в теб(цитирам по спомен)


По този цитат аз преди време написах нещо:


* * *

“Ако прекалено дълго се взираш в бездната,
бездната също започва да се взира в теб”- Ницше

… А аз се взирах.
Ден и нощ.
До ослепяване.
Във бездните.
В сърца,
където мен ме нямаше
.. и мислех, че така познавам
Истината.

Но Истината бе
че мен ме има
във всичко, до което се докосна
… И в бурите не бездна съм,
а остров.

* * *
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#33
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 264 posts
  • Gender:Female
* * *

Колко могъщо звучи :
“да поставиш някой натясно”.

Колко просто:
да замълчиш
и да сториш за другиго място...

Колко важно звучи :
“да докажеш, че ти си велик”.

Колко просто:
затваряш очи,
за да чуеш как някой те вика...

* * *

Pavlina
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"

#34
proudfoot.underhill

proudfoot.underhill

    * * * R.ND.R * * *

  • Потребители
  • 1763 posts
  • Gender:Male
  • Location:Vinyamar, Nevrast
Много хубаво, Павлина :thumb:
Posted Image "If in doubt, always follow your nose."

#35
AZAGAL

AZAGAL
  • Потребители
  • 15 posts
  • Gender:Male
Искам да напиша и АЗ нещо не знам дали темата е подходяща не знам дали е правилно но искам да напиша това което мисля, въсхищавам се на някои от хората във форума наистистина имат мисли на които им се покланям и се радвам че попаднах в такава среда просто това е текст неочакван и за самия мен нека да го наречем вдъхновение равняващо се на 0,0000000000000000000000000000000000000000001 процент от великото дело на Толкин , просто изразявам една мечта, моята мечта ,,Спомен за отдавна минали епохи,за отдавна минали мечти време когато всичко е младо,когато всичко е било незнаещо,когато всичко е една мечта, нима и АЗ търся това нещто, нима и АЗ искам нещто.Просто нещто обикновенно, нещто забравено, или искам да живея там. Да искам да живея, в свят на велики подвизи, на велики битки, на велики герои, просто да живея да не умирам дори без име без личност, а да помня всяко лице всяко чувство ,всяка година,всяко стръкче,всяко паднало листо,всяка мъка и радост и така до края. А на края да се отправя на патуването към белите брегове, и да ги срешна пак забравените лица,забравените мечти. И пак да ги позная, и пак да се радвам с тях , пак там да срешна легендите годините забравени изчезнали завинаги но живи в мен живи в тях живи завинаги,,. Просто това е една недовършена мисъл,ще се радвам на критики на мнения, но повтарям че не е завършено и е само началото но просто исках да го споделя със вас просто мечта.Вярвам, че въображението е по-могъщо от знанието, че митът е по-могъщ от историята, че мечтите са по-силни от фактите, ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не? Възможно е при другите хора подобни работи да не служат като стимули; що се отнася до мен обаче, мене ме преследва вечно някакъв копнеж за неща, които са далечни. Аз обичам да плавам в забранени морета и да акостирам на варварски брегове. Пследните изречения не са мой но обясняват всичко което търся. Благодаря че се измъчихте с този текст

#36
светулка

светулка
  • Потребители
  • 51 posts
  • Gender:Female
  • Location:софия

просто да живея да не умирам дори без име без личност

Сакън! Името(духовното име) и Личността са важни, супер важни - те подбират какво да помниш и какво не, какво да "видиш" и какво не. Без субективното няма реалност, няма фокус, няма любими образи, любими книги, всичко е размазано. Усъвършенствай Личността, не я зачерквай :)
Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева...

#37
Pavlina

Pavlina
  • Потребители
  • 264 posts
  • Gender:Female

...искам да живея, в свят на велики подвизи, на велики битки, на велики герои, просто да живея да не умирам дори без име без личност, а да помня всяко лице всяко чувство ,всяка година,всяко стръкче,всяко паднало листо,всяка мъка и радост и така до края. А на края да се отправя на патуването към белите брегове, и да ги срешна пак забравените лица,забравените мечти. И пак да ги позная, и пак да се радвам с тях , пак там да срешна легендите годините забравени изчезнали завинаги но живи в мен живи в тях живи завинаги...


Леле човек, признавам че пунктуацията ти /запетаи, тирета - такива неща улесняващи живота/ ме поизмъчи, ала това което си написал е страхотно!
Не се бях и опитвала да разбера докрай елфите. Техния дълъг живот и дълга памет ми действаха уморително. А ти си го обяснил така хубаво, че открих този копнеж и в себе си... Нещо напоследък преминавам през такава фаза, да си припомням много детайли от приятелството ми с хората край мен, и да не искам да забравя нищо, и да искам от сега нататък да ги ценя повече... Страхотно е, да осъзнаваш че доста от нещата които правим през живота си, са вечни. Да ги обичаш именно като такива. Не знам, явно на мен ми бягат думите.

Но ти се зарадвах, наистина! :-)
"По-добре да бъдеш малка светлинка, отколкото голяма сянка"




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users