Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Карлайл и Ориана


  • Please log in to reply
16 replies to this topic

#1
Nestea

Nestea
  • Потребители
  • 8 posts
  • Gender:Male
Това е фен фикшън по Здрач,посветен на любимеца ми Карлайл и неговото минало,преди да създаде семейство Кълън.Да,не е шедьовър,има много повторения и прочие кусури,но все пак се надявам да допадне на някого тук.
Пускам само първите две глави,защото си е доста дълъг.Има ли интерес,кажете,за да пускам и останалото.


Австрия



1721година



Първа глава





Карлайл застана на прага на залата и огледа насъбралото се вътре множество през процепите на маската си.Дъхът му заизлиза учестено.Поколеба се дали да не се върне.Толкова хора накуп определено представляваха изпитание за контрола му. А и се чувстваше неизказано притеснен и неуверен. Едва ли мястото му бе тук. Не знаеше защо първоначално изобщо се приготви за този бал.

Той стоя така на вратата поне десетина минути,събирайки смелост.Изкусителната миризма на човешката кръв замайваше сетивата му.Карлайл с мъка удържаше инстинктите си.Бе неимоверно трудно да застава срещу страховете си.Може би все още не бе готов да го направи.Накрая взе решение и тъкмо се извърна да си ходи,когато чу глас задгърба си:

-Добър вечер!

Сепнат,той застина насред крачката си,сетне възпитанието му надделя и той се обърна с лице към заговорилата годама.Странно,че не я бе усетил да се приближава,въпреки че като вампир имашеизключително изострен слух.Подобно на всички наоколо,и тя носеше маска и бе облеченапищно,всъщност изгледаше хиляди пъти по-ослепителна от останалите жени в залата. Карлайл бе зашеметен от нея и затова отвърна,леко заеквайки:

-Д-добър вечер!

Непохватно,той се поклони леко и улови галантноръката й,за да я целуне.Тя се подсмихна и очевидно притеснителността му бетвърде явна.

-Добре дошли на маскениябал!-продължи дамата,която навярно бе сред домакините на събитието.-Дано сезабавлявате много!

-Благодаря!-смънка той,почтиизгубил разсъдъка си от аромата и излъчването й.У него се надигнаха забранениемоции и желания,които го накараха да пламне целия,до мозъка на костите.Уловисе,че зяпа шията й,деколтето й,така примамливо открити.С всичка сила се помъчида отклони тези пагубни помисли,насилван от строгото възпитание,което беполучил от баща си.

-Е,-изкусителката кимна към дъното на залата,къдетосе бяха струпали още няколко жени,като едната от тях имаше доста представителенвид.-само трябва да поздравите графинята и можете да започнете да сезабавлявате!

Карлайл се стъписа.Изобщо не си бе дал сметка затова,че когато отиде,ще се наложи да се представя на аристократката.Паникатазапочна да го връхлита.Посрещачката явно долови и това,защото се засмя.

-Не се тревожете,графинята е много мил човек!Мога дави уверя,че няма да ви стори зло!

-Съжалявам,не исках да…-той смотолеви неумело подноса си,изпълнен с още повече неудобство.

-Май сте достапритеснителен!-отбеляза тя,оглеждайки го любопитно.Очите му,за негов ужас,пакпопаднаха именно върху частите от тялото й,където не биваше.Гърдите й се повдигахаи спадаха меко и равномерно и той долавяше биещото в тях сърце.Бе толковапримамливо,така изкусително!Тя бе толкова прекрасна!

-Хайде,ще видите,че графиня фон Ризенхоф не хапе!-тяго подкани любезно с жест къмдостолепната дама.-Наистина няма от какво да се страхувате.

Карлайл преглътна и я последва.Когато приближиха дографинята, той вече бе разтърсен от страхотна паника. Благородничката седеше насофата,а около нея стояха две-три други жени.Заради маската не можеше да сеопредели с точност възрастта й,но Карлайл все пак се досети,че трябва да евъзрастна,много по-възрастна от дамата,която го бе посрещнала.

-Графиньо,този гост пристигна току-що.-обявиизкусителката.Домакинята кимна леко и Карлайл се сви отвътре.Преди да поемеръката на графинята и да я целуне,погледна колебливо към посрещачката.Тя мукимна окуражително.Карлайл изпълни приветствието много внимателно,защотовъпреки всичките терзания не бе забравил за огромната сила,която притежаваше.

-Добре дошли,младежо!-заговори тя с изненадващо мили топъл глас,какъвто Карлайл досега не бе срещал у никойблагородник.Същевременно бе властен и тържествен,внушаващ респект.

-Моите почитания,графиньо!-произнесетой през свитото си гърло. Очевидно и тя усети огромното му притеснение,защотокимна към младата жена,която отведе настрани Карлайл,за да му спестипо-нататъшни притеснения.

-Както видяхте,графинята не обича да измъчвахората!-двамата доближиха масата с напитките и посрещачката посегна към купатас пунш.-Ето,пийнете си малко и ще се отпуснете!

Тя му подаде чаша,пълна спунш,и той от немай къде я пое.Пръстите му бяха изтръпнали.На всичкото отгоретрябваше и да го преследва гледката на възхитителното й деколте и елегантенврат.Най-малкото,за което се сещаше в момента,бе да говори.А даматапродължаваше с лекота да отгатва настроенията му и затова съвсем не настоявашеза отговор.И той все така усещаше заинтригувания й поглед върху себе си.

И все така гореше отвътре.

Скоро стана ясно,че не можеда се отпусне достатъчно, за да се наслаждава истински на бала, затова даматаостана с него един вид като компания.На всичкото отгоре графинята също мяташепритеснени погледи към него, изпълнени със загриженост.Карлайл не можеше даповярва,че бе привлякъл и вниманието на домакинята като капак на всичко. Несъмненов очите й изглеждаше като пълен идиот. Не смееше и да мисли какво се върти вглавата на дамата с така смутилото го деколте.

Приседнаха на едно канапе итой го стори като на тръни, поемайки си въздух със затруднение.Не че мутрябваше. Компаньонката му взе да се притеснява, виждайки как той сякаш не сечувства добре.

-Простете,но…добре ли сте?-попита тя колебливо,сетнеслед миг нерешителност леко го хвана над лакътя.Графинята забеляза,смръщи севече доста напрегната и като каза нещо на дамите около нея,стана и се запътикъм Карлайл.

-Младежо,-заговори тя с възможно най-мек глас.-каквови е?Да не ви е зле?

Карлайл заби поглед впода,искайки в този момент да е на хиляди мили оттук.Загрижеността нааристократката го притесняваше наистина много.Той вече окончателно реши,чеидването му на бала е било грешка.Все още не бе напреднал дотам съссамоконтрола си,че да ходи на такива масови събирания.Дори фактът,че всичкибяха с маски на бала,не се бе оказал в крайна сметка задоволителен.

-Ами…не,аз…добре съм…-опитите му да звучи уверено сесринаха и той смънка.Графинята и младата й приятелка се взираха в него созадачени изражения.Ни най-малко не можеше да ги вини за това.Неадекватнотому,абсурдно поведение не заслужаваше друго,освен почуда.

Добре че поне не се смущаваше и от деколтето награфинята.

Двете жени се спогледаха,сетне фон Ризенхоф отновосе обърна към Карлайл,все така любезна и мила,въпреки объркването си:

-Спокойно,не се притеснявайте,ако ви е зле,ще визаведем да полегнете някъде!

Тя приседна от другата му страна,някак майчинскидокосвайки рамото му.Карлайл трепна,осъзнавайки,че се бе допряла до него иустановила колко странно студен е той.Обаче бе наистина мистерия,че другатажена,която също бе осъществила контакт с тялото му,не бе показала каквато и дае изненада.

-О,та вие сте леденостуден!-възкликна възрастнатажена,отдръпвайки ръката си.-Сега разбирам защо не се чувствате добре!Елате докамината!

И преди той да успее да отвърне каквото и да е,говдигнаха от канапето и го заведоха до другия ъгъл на стаята,където гореше буеногън.Карлайл се дръпна неволно при вида на пламъците в камината,навестен отсмътен спомен от човешкия си живот по времето,когато записваше процесите срещувещици и вампири.Дори се бе случило да наблюдава как изгарят на клада няколкопъти и сега този момент отекна някак болезнено в съзнанието му.

С огромно усилие се сдържада не се втурне навън от стаята.Постара се да не гледа към огъня и пак сезазяпа в пода.Графинята вече се суетеше около него и той се почувстваневероятно унижен,макар жената очевидно да бе добронамерена.По-младата йприятелка пак му донесе чаша пунш,за да се сгрее.Карлайл отказа да яизпие,настоявайки,че няма нужда и че огънят е достатъчен.Не смееше да се огледаоколо себе си,а и вече чу шушукания от страна на някои от присъстващите взалата по свой адрес.Макар че ако се съдеше от повечето коментари,графиня фонРизенхоф бе известна във висшето общество именно със своята грижовност къмнапълно непознати хора,които едва е срещнала.Жегна го някак,когато установи,чесред присъстващите мнозина я считат за ексцентрична и дори побъркана.Започна даизпитва симпатии към нея.

За своя огромна радост неслед дълго успя да убеди двете жени, че вече се чувства отлично. Графинята искрено сезарадва,което предизвика нова вълна от иронични забележки от околните.Тя недаде вид да е чула каквото и да е,или изобщо да я интересува чуждото мнение. Накраясе върна при дамите,с които говореше отначало,и остави Карлайл на грижите насмущаващата дама. Той успя да разбере и че между двете съществуват доста добриотношения,почти като на майка и дъщеря,но му стана ясно,че не бяха роднини. Графинятазаръча на Карлайл да не се колебае да я уведоми, ако пак му прилошее.

Не че той би се осмелил да й каже,с всичките тезилицемери наоколо,които така иронизираха доброто й отношение.

-И все пак,наистина ли сте добре?-погледна го с подозрениеизкусителката,малко след като графинята се отдалечи.Явно не бе повярвала нанито една негова дума.-Простете,но все още ми се виждате нервен.

Той преглътна,опитвайки сенеистово погледът му да не попадне пак на забраненото място,но не можа.В иметона всички светии,в името на Всемогъщия Бог,какво му ставаше?Вярно,че сега бевампир,но продължаваше да робува на стеснителността и набожността от човешкияси живот. И защо точно тази жена го вълнуваше толкова силно?Той вече я беокачествил като ослепителна,но бе объркан и изплашен от усещанията,които сенадигаха у него в присъствието й.А и я бе срещнал съвсем наскоро.Нямаше начинда се е влюбил толкова бързо,нали?Но ако гледаше все в деколтето й,не бе липо-скоро похот,това,което изпитваше?

По-късно щеше да научи,че тяот самото начало бе наясно къде спираха очите му.

Когато мина още известновреме,през което и двамата мълчаха,внезапно тя се надигна от канапето и заяви:

-Стана ми малко скучно тук,така че,ако споделятенастроението ми,нека излезем за малко навън!

-Разбира се,ако сте се постоплил!-бързо добавитя,когато той вдигна стреснато очи нагоре към нея,и леко се изчерви.-Извинявамсе,нали по-рано ви беше студено…

-О,не,не се притеснявайте,добре ми е!-увери я и сезасмя неловко.-Всъщност…да,и аз леко се отегчих!Да излезем!

Изправи се и някакнерешително й предложи ръката си, както бе редът. Тя се подсмихна леко, улови яи двамата напуснаха залата, сподиряни от възклицания и развълнувани коментари. Карлайлбе сигурен,че моментално щяха да плъзнат клюки. Това го притесни, защото неискаше да привлича внимание. Мили Боже,в каква каша се бе забъркал само!

Тревогите му обаче изчезнаха,когато с дамата сеозоваха навън из градината на двореца.Бе пълнолуние и луната я обливаше слъчите си,правейки цялата атмосфера нереална.Но това,което всъщност я правешенереална,бе жената до него.Двамата отначало вървяха мълчаливо,а по едно времетя го погледна замислено.

-Вие наистина сте особен.-произнесе тя с леко унесенглас.Карлайл си представи как прибавя наум откачен.-Сигурнозвучи нелепо,при положение,че се познаваме едва от няколко часа,но…във вас иманещо необикновено.

-Боясе,че грешите!-засмя се той някак глуповато,но тя остана очарована от усмивкатаму.Може би тя искаше да каже необикновеноидиотско, но, естествено, кръговете,в които се движеше,предполагаха достадобро възпитание,затова му го спести.-Незначителната ми особа е всичко друго,ноне и необикновена.

Подсмихвайки се някак самодоволно,тя възкликна презелегантен и лек смях:

-Съжалявам,но не звучите никак убедително.Точноколкото и когато ме уверихте,че сте добре.

-И аз съжалявам за неприятностите,които създадох награфинята и вас!-смутолеви Карлайл,изпълнен с неудобство.Спря и тя се взрялюбопитно в него,когато той се поклони.-Наистина,беше изключително нахално отмоя страна!

Тя повдигна вежда,вече наистина заинтригувана.Непросто заинтригувана,а дори шокирана.Карлайл погрешно интерпретира реакциятай.Стори му се,че вече окончателно го е утвърдила като идиот в съзнанието си.

-Но може би е малко късно за извинения!-поклатиглава той смутено.-Да,естествено,не беше редно…

-Сериозно,-този път смехът й бе малкопо-необуздан,но развеселен и в никакъв случай подигравателен.-вие наистина стеудивителен!

Порадиобъркването си Карлайл нямаше представа какво има предвид тя.Затова отновореши,че тя му се присмива.

-Знаете ли,май е най-добре да си вървя!-той си сложишапката,която до този момент разнасяше в ръката си,без дори да осъзнава. Понечида се поклони отново.-Благодаря за милото отношение…

Внезапнотя избухна в невъздържан смях и го стресна. Той изумено я зяпна. Тя клатешеглава и се кикотеше и дори падна на колене. Карлайл съвсем се притесни.И презум не му мина да я помисли за побъркана. Та нали идиотът бе той!

След няколко минути смехът й най-сетне секна и тя сеизправи с услужливо съдействие от негова страна.Той я гледашенапрегнато,чакайки я да заговори.

-Кажете ми,сериозно ли сте от този свят?-попитатя,вече изгаряща от любопитство.-Досега не съм срещала такъв като вас.

Все още смутен от смеха й,той отклони поглед.

-Съжалявам,не исках да ви засегна,но наистина дотози момент не съм попадала на някой толкова съвестен.-след няколко мигаколебание тя попита.-Откъде идвате?

-Ами…-този въпрос бе от смущаващите,макар Карлайлотдавна да имаше стратегия за обяснение.За момент се поколеба, боейки се даразкрие пред тази така изтънчена и изискана дама,че е син на свещеник. Изкушисе за един нищожно кратък момент да я излъже, но си бе обещал,че няма дапреиначава истината повече, отколкото е необходимо.

-Англия.-отвърна накрая.

-О,британец,значи!-промърмори тя.Карлайл усети какпулсът й се бе учестил през последните няколко минути.Тя всъщност също сепритесняваше,въпреки увереността,която показваше.-По-конкретно?

-Семейството ми е набожно…-отново смутолевитой,заобикаляйки смущаващата истина.

-Син на свещеник?-попита тя,хвърляйки го в паника сточното си попадение.

-Всъщност…да.-стори му се,че премина за миг прездеветте кръга на Ада,докато чакаше реакцията й.А тя почти веднага сеподсмихна.Карлайл автоматично реши,че ще му се подиграе,и се сви вътрешно.

-Католик?-нехайно предположи и го хвърли впотрес.Отново изпита желание да си тръгне,този път по-силно от всякога.

-А вие?-осведоми се в опит да отклони вниманието отсебе си.-Ако не е твърде неучтиво,вие откъде сте?

Предида му отговори,тя помълча известно време,сякаш претегляше внимателно думитеси.Спря се,вече бяха стигнали на края на градината,и се обърна към него с някаксериозно изражение.

-Италия.

-Не сте ли австрийка?-удиви се той.Разбира се,нямашекак да прецени,нали и двамата носеха маски.

-Не,дойдох преди няколко години в Австрия.-поклатиглава тя.Преди следващото си изказване тя пак се поколеба.-Иметоми е Ориана Медичи.

Едвасега той си даде сметка,че тя говореше с акцент,който бе особено изразен,когатопроизнесе фамилията.Карлайл се стъписа.

-Медичи?-прошепна той.-Като…

-…Медичи?-усмихна се тя.-Да,същите.

Карлайл бе сварен напълно неподготвен.Медичи бяхаизтъкната и престижна фамилия в Европа.Той самият бе чувал за тях,откакто бенапуснал Англия.Носеше им се наистина голяма слава.Неслучайно жената му се бесторила изключителна.Както Карлайл си представяше,не можеше човек да принадлежикъм такова семейство,без да е изключителен.

Но наред с това се почувстванищожен и недостоен.Можеше ли да сравнява невзрачния си произход снейния?Защото освен похот усещаше у него да се надига и някакво далеч по-мощнои опустошително чувство.Дали имаше шанс да я спечели?

-Вие наистина сте доста притеснителен.-отбеляза Ориана,когатоизражението му отново помръкна.-Веднага щом разбрахте за произхода ми,сеотдръпнахте.

-Извинете,но нямах представа,че…-бе неспособен даразсъждава трезво при цялата тази прелест близо до него.Гърдите й не спираха даго изкушават,цялата й същност го привличаше като с магнит.Бе съвсем близо да яграбне в прегръдките си и просто не знаеше как устоя да не го направи.Но тя бенедостъпна за него.

Безда подозира,в ума й вече се въртяха планове как да го направи неин.Имашенаистина основателна причина за нейната прозорливост,както не след дълго щешеда разбере.

За един безкрайно дълъг мигдвамата се втренчиха един в друг.В градината надвисна вълшебна тишина имузиката от балната зала спря да долита за известно време.Карлайл и Орианаусещаха магията,която ги бе подчинила,тук,под пълната луна,сякаш откъснати отоколния свят.Нямаха представа как,но вече бяха свързани.И тази връзкаозначаваше много повече от похот.

Бе есенцията насъществуването.

Карлайл почти не осъзна как притеснението му сеизпари.Двамата застанаха още по-близо един до друг.Ръката му се вдигна бавно исе плъзна по лицето й.Тя очерта с пръст устните му и сетне го погали погърдите.Неговата ръка в следващия миг бе на шията й,сетне на деколтето й,коетоот самото начало така го примамваше.

Това изгарящожелание,възникнало у него,заплашваше да го погуби.Както и нея.Досега наистинане бе попадала на такъв като него.Нито един от мъжете,с които бе била,не можехада се сравнят с него.А той все още нямаше никакъв опит с жените,но имаше нуждаот нея.Желанието да я люби бе едновременно ужасно срамно и невероятно приятноза него.Все още не бе свикнал с опустошителните вампирски емоции,макар отдавнада не бе новороден.

Но и искаше да се отдаде на тези страсти с пълнасила.Ръцете му се озоваха на талията й и леко я притиснаха към тялото му.Ощемалко и щеше да експлодира от страстта.

Внезапно ръцете музамръзнаха върху талията й.Отрезвяването дойде изневиделица.Той се отдръпнакато попарен.Не,не можеше да я има!Бе вампир,тялото му бе каменно,щеше да янарани!Прокара ръка през челото си.

-Не!-поклати глава,а когатоя погледна,в очите му имаше болка.-Не бива,не е редно…

-Защото така ще измениш накатолическото си възпитание,нали?-Ориана изрече иронично,но все така без да сеувлича и да звучи подигравателно.Засмя се,разгъна ветрилото си и го поставипред лицето си.-Е,да,избързахме много като за първа среща!

Усмивката на Карлайл беизмъчена.

-Съжалявам.-прошепна той инаправи няколко крачки встрани.-Просто..все още не съм готов.

-Разбирам.-кимна тя,сетнеслед минута замислено мълчание се извърна към двореца.-Какво ще кажете да севърнем в залата и да потанцуваме?

Да,това звучеше по-добре.Карлайл реши,че това можеда направи.Предложи й галантно ръката си,но преди Ориана да положи своята върхунеговата,се сети нещо:

-Чакайте,аз ви сепреставих,а вие на мен не!Как е името ви?

Гласът му бе мек и топъл.

-Карлайл Кълън.

Ориана кимна доволно.

-Карлайл.-повтори тя ипръстите й се обвиха около неговите.-Е,хайде,да дадем още поводи за клюки!





































Втора глава



Двамата направо серазвихриха с танците.Всички ги наблюдаваха изумено,като графинята бе извънреднорадостна.Обичаше Ориана като дъщеря и бе започнала да се привързва и къмтайнствения рус младеж.Като ги гледаше как танцуват,й се струваше,че не есрещала по-съвършена двойка през живота си.Дори мъничко им завиждаше.

Карлайл бе убеден,че започванещо красиво.Не се бе чувствал така щастлив и умиротворен отгодини.Всъщност,откакто се събуди като вампир.Желанието му да открие сроднатаси душа като че ли се бе сбъднало или поне на него му се искаше да вярва.

И все пак фактът,че Орианабе човек,донякъде помрачаваше щастието му.Но той си наложи да не мисли затова.Не искаше да разваля прекрасните моменти.Дори и да имаше с Ориана самотази вечер,дори и повече да не се видеха,искаше да изживее максимално каквотому бе отредено.Поне тази вечер щеше да се отдаде на илюзията.

Но както Карлайл разбраскоро,не бе единственият с чувства към Ориана.Докато танцуваха,един чифт очи гиследяха гневно и ревниво.След като двамата привършиха и се оттеглиха,за дапоседнат,към тях се приближи един мъж с маска,който може би бе на годините наКарлайл. А Карлайл трепна,защото от мъжа се излъчваше враждебност,макар иприкрита под любезност.

-Виждам,че тази вечеропределено не скучаеш,Ориана.-рече той и кимна към Карлайл.-И дотолкова сезабавляваш,че досега нямах възможност да бъда представен на госта.

Ориана отправи към негонякак насилена усмивка,както се стори на Карлайл.Той стигна до извода,че тяизобщо не е във възторг от близостта на непознатия.Когато заговори,бе съвършенохладно учтива.

-Да, забавлявам се, Зигфрид. Колкото до преставянето, това е Карлайл Кълън.

Карлайл бързо се изправи исе поклони.Зигфрид му върна жеста,като ревността не спираше да изгаря погледаму. Определеноревнуваше.

-Англичанин?-Зигфридповдигна вежди,макар това изобщо да не пролича изпод маската.

-Да.-кимнаКарлайл,притеснен.

-Интересно.-промърмориЗигфрид,сетне се опомни и се представи.-Аз съм Зигфрид Ризенхоф.

-Зигфрид е племенник награфинята.-отвърна Ориана,някак под напрежение.Като че ли копнееше Зигфрид дасе махне колкото се може по-скоро.

-Да,и честно казано,отначалоне смятах да присъствам на бала.-въздъхна отегчено младият мъж и се огледавяло.Сетне очите му се приковаха върху Ориана.-Но заради някои красиви гледкипромених решението си.

Ориана се стегна още повече.Карлайлдолови у племенника на графинята арогантност и самоувереност, които обяснявахаантипатията й.Също така му стана ясно,че Зигфрид изпитва копнеж по Ориана. Вампирскитему сетива регистрираха безпогрешно учестеното му дишане и биещото му забързаносърце. Карлайл също се изпълни с ревност, когато осъзна,че има съперник закрасивата жена, но се постара да потисне тази емоция,защото по принцип не бесъстезателен тип.

-Жалко обаче,че тези гледкиса вече заети.-Зигфрид стрелна ядно Карлайл с очи.

-О,всъщност ние просто…-Карлайлсе опита да обясни,но Ориана го изпревари,вдигайки ръка:

-Да,Зигфрид,заети сме!-сетнепочти го изпепели с поглед.-Ще бъдеш ли така добър да ни оставиш насаме?

-Добре,не се нервирайтолкова!-вдигна отбранително ръце младият мъж,усмихвайки се иронично.-Знам когасъм нежелан,спокойно!

Той се отдалечи,клатейкиглава,а Ориана изпусна дълбока въздишка на досада.

-Няма отърване отнего!-измърмори под носа си,сякаш забравила за миг,че Карлайл е до нея.Сетне сеопомни и побърза да се обърне към Карлайл.

-Извинявайте.Зигфрид открайвреме си е такъв.-очите й се присвиха.-Не знае кога да спре.

-Като че ли не му е приятнода ни вижда заедно.-отбеляза Карлайл колебливо,усещайки ревнивият поглед намладият благородник,който бе отишъл в другия край на залата,но оттам не спирашеда следи Ориана и Карлайл.

Ориана изсумтяпренебрежително,замахвайки бързо и припряно с ветрилото си.

-Да,не му е приятно,когатоне получава каквото иска.-гласът й издаваше известно презрение.-Но не муобръщайте внимание,просто го игнорирайте.

Карлайл последва съветай,защото си бе обещал да се отпусне поне тази вечер.Скоро двамата се унесоха вразговор и той се разсея.Ориана се оказа невероятен събеседник.Можеше даобсъжда всякакви теми,включително изкуство и религия,но Карлайл всъщност не беочаквал по-малко от член на фамилията Медичи.

Към настоящия момент обачеФлоренция бе в упадък под владичеството на Козимо Трети.Макар и далече отИталия,Ориана се интересуваше от положението там.Упадъкът бе започнал още векпо-рано, през управлението на Козимо Втори с амбициите му за господство вИспания.По всичко личеше,че управлението на Козимо Трети няма да завърши никакдобре,както Ориана разказа на Карлайл.А той слушаше с огромен интерестова,което Ориана му разказваше за Медичи.Скоро обаче забеляза,че тя неспоменава нищо за самата себе си.

И като че ли го правешеумишлено.Отклоняваше умело всякакви по-лични въпроси.Карлайл бе истинскиозадачен.Разбира се,нямаше да я притиска,но желаеше да знае повече заневероятната жена,която бе срещнал.

Естествено,дваматазаговориха и за религия.Темата леко притесни Карлайл,защото той си припомни засвоя фанатичен баща,който бе преследвал с настървение вещици и вампири и се беопитал да вдъхне и на него от манията си.Но очевидно Ориана искаше да води тозиразговор,затова Карлайл й съдействаше.Но сякаш отново долавяше чувствата му ибе доста деликатна.

-Чел ли сте ЕразъмРотердамски?-осведоми се тя,отново пърхайки с ветрило пред лицето си.

Карлайл трепна.Да,беше гочел,с което не се нравеше особено на Преподобния,неговият баща.Еразъм бе чуждна католическия фанатизъм и в житейския си път,и в творчеството си,повремето,когато бе живял-16-ти век.Честно казано,Карлайл му се възхищаваше доизвестна степен.Една от идеите на Еразъм Ротердамски бе,че нетърпимостта къмразличните възгледи е основният недъг на света.Всъщност под влияние на тозиавтор Карлайл бе оформил много от ценностната си система,включително ихристиянският си хуманизъм.Интересното бе,че едно от произведенията наЕразъм,трактатът „За свободната воля" критикуваше Мартин Лутер,на когото бащата на Карлайлсимпатизираше.

Всичко това Карлайл споделис Ориана,е,може би с някои малки преправки.Бе изненадан да разбере,че и тясподеля доста от вижданията на Еразъм Ротердамски.Особено съгласна бе снай-известното му произведение,"Възхвала на глупостта",на което дваматаотделиха полагащото му се внимание.Под формата на писмо и в сатириченстил,творбата бе публикувана още в началото на 16-ти век.

Но с това дискусията зарелигията съвсем не се изчерпи.Задълбаха леко в Тома Аквински,теолог отродината на Ориана,към когото се оказа,че пак хранят сходни чувства.И фактът,чеОриана принадлежеше към Медичите,правеше дискусията наистина интересна.Неподминаха и видните средновековни философи Аврелий Августин,Боеций иБонавентура.Ориана показваше нескрита враждебност към мрачния фанатизъм наСредновековието,който според нея все още съществуваше.Карлайл забелязасмутено,че ръцете й стискаха някак яростно ветрилото,докато излагаше тези сивъзгледи.

Карлайл осъзна,че започвашеда изпитва все по-голямо привличане към Ориана.За свое облекчение погледът муспря да прескача често към деколтето й.Страстта не бе изчезнала,но някак се беканализирала.Това го зарадва неимоверно,защото щеше да е жалко,акоединственото,което хранеше към тази изключителна жена,бе похот.

-Знаете ли,-рече тя по едновреме.-мисля си,че може би е дошъл момента да зарежем официалностите.Какво щекажете да преминем на „ти"?

Карлайл се поколеба.

-Ами…не знам…-идеята гоблазнеше,но не беше сигурен дали не е още твърде рано.-Може би трябва даизчакаме да мине време…

-Аха,-кимна Орианаразбиращо.-прав сте,все пак отскоро се познаваме.Добре,нека е по-нататък.

Точно тогава при тях дойдеграфинята и Карлайл бе сигурен,че е за да провери как е той.Тя приседна при тяхи се включи в разговора им.Очевидно се бе отегчила от компанията на другитедами,а и новият гост бе разпалил любопитството й.Карлайл пламна,когато сиспомни,че бе чул подмятане от сорта,че графинята отново е осиновила някого.

-И така,млади човече,значипътувате?-топлата й усмивка не слизаше от лицето.

-Да,госпожо.-промълви тойсмутено.-Уча медицина.Искам да стана лекар.

-Наистина към многоблагородна професия се стремите.-одобри графинята,за момент стрелкайки навъсенпоглед към Зигфрид,който вече видимо се бе напил и се задяваше с няколкодевойки.-Решил сте да помагате на хората.

-Вече научих доста неща,новсе още съм далеч от постигането на тази цел.-призна Карлайл.Действително имашеоще път да извърви,да усъвършенства устойчивостта си срещу човешкатакръв.-Трябва да усвоя още толкова много.

-Несъмнено,все пак ставадума за спасяването на живот.-импулсивно графинята бе взела решение да подкрепимладежа,щом като разбра какво преследва като стремежи.

-Аз пък съм сигурна,че щестанете великолепен лекар.-обади се и Ориана,като отново го изгледа, скрила лице зад ветрилото.Ив нейната глава започнаха да възникват разни планове.-Вече ми показахте,че стеучтив и много мил.Имате нужните качества.

-Благодаря.-усмихна севампирът.Озадачен,долови невероятно забързания пулс на Ориана,която външнодемонстрираше такова спокойствие.-Надявам се,че отговарям на условията.

Вече наближаваше полунощ,ногостите все още не бързаха да се разотиват.Ориана също се изпълни с възмущение,когатосъзря пияния Зигфрид.Карлайл пък не можеше да разбере какво удоволствие намиратхората в това да се напиват.Когато бе бил още човек,не бе близнал и капкаалкохол,и в представите му само някой морално деградирал би го правил.Не можешеда се каже изобщо,че бе осъдителен тип,но в момента заклеймяваше поведението наЗигфрид,което очевидно причиняваше безпокойство на милата му леля.

-Май трябва да сенамеся!-измърмори графинята, когато племенникът й сграбчи необуздано презкръста едно момиче и я притисна до себе си по доста непристоен начин.

Тя се надигна от кушетката исе запъти припряно към Зигфрид.

-Пияно прасе.-измърмориОриана под нос и сетне въздъхна с отвращение.-Само когато спи,не пие.

Графиня Ризенхоф изпроводиплеменника си вън от залата и навярно го заведе да си легне.Когато се върна, пакотиде при Ориана и Карлайл.

-Извинявам се много,но тойпрекали и трябваше да сложа край на изстъпленията му.-с огромно неудобство сеобърна тя към вампира.А той почувства леко изкушение от кръвта й в тозимиг,като същевременно установи,че нито за миг не се бе почувствал примамен откръвта на Ориана.Изкушението бе сравнително слабо,но той реши да не рискува иобяви,че ще тръгва.

-Стана късно и сеуморих.-обясни той,озъртайки се за шапката си.-Ще ме извините ли?

-О,разбирасе,младежо,вървете да почивате!-аристократката кимна.

-Ще ви изпратя.-незабавно иОриана стана,а графинята се подсмихна доволно,когато двамата се отправиха къмизхода.

-Лека нощ.-пожела Карлайл ий се поклони.Ориана го придружи чак до портата на двореца.Спряха се и сепогледнаха с копнеж.И в този миг тя свали маската си.Дъхът му секна и тойостана безмълвен.Без маска бе още по-красива.Чертите й бяха съвършени.Той бетака зашеметен,че отначало забрави да свали своята маска.А когато тя зърналицето му и особено кехлибарените му очи,застина.

-Прекрасна сте.-изтръгна сеот устата му захласнато.Вдигна ръка,изпитал желание да докосне лицето й,но несмееше.През живота си досега,и като човек,и като вампир,не бе срещал такавакрасота.Нито бе пожелавал така някоя жена.Осъзна в този миг с безпощадна яснотаколко много бе пропуснал от есенцията на съществуването.

А Ориана не намираше думи,скоито да изрази емоциите си.Когато го видя без маска,личността му станазавършена и цялостна.Тази съвестност и дълбока нравственост се обединиха снереално красивото ангелско лице и създадоха образ,който сякаш бе в отговор намолитвите й.Вече бе сигурна,че Карлайл Кълън не е обикновен човек,за какъвто сепредставяше.Сякаш не бе дошъл от Англия,а направо от Рая.

-Благодаря за прекраснатавечер.-промълви той меко,сетне пое ръката й и я целуна.-Беше огромноудоволствие от моя страна.

-Удоволствието е изцяломое.-погледът й бе изкусителен и тя пъхна ръката си в неговата,задържайки я тамза около минута,докато двамата се взираха един в друг унесено.

-Лека нощ!-той докоснашапката си,сетне се извърна и закрачи в нощта.Спря се пак след няколко метра,зада я погледне,сякаш за да се увери,че не сънува.По същата причина тя гонаблюдава,докато той не изчезна от полезрението й.

Определено щяха да се видятотново,и то съвсем скоро.

Edited by Nestea, 08 юли 2010 - 03:05 .


#2
Gortaur

Gortaur

    УААААААААХРРХ!

  • Потребители
  • 416 posts
  • Gender:Male
  • Location:Down by the riverside
Сори, тва е Толкин форум :D Аз лично не си мечтая да стана емо-вампир.

#3
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2520 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia
Нещо при копирането, форматирането, или и аз не знам, се е объркало и много от разстоянията между думите липсват. Доста по-лесно ще се чете, ако го оправиш това. ;)
The things one feels absolutely certain about are never true.

#4
Nestea

Nestea
  • Потребители
  • 8 posts
  • Gender:Male
О,ужасно съжалявам,по най-бързия начин ще нанеса корекции.

Сори, тва е Толкин форум :D Аз лично не си мечтая да стана емо-вампир.

На теб не знам какво да ти кажа,освен да не четеш,щом не се вписва в интересите ти.А и никъде не пише,че щом е Толкин форум,строго са забранени отклоняващите се произведения.Като гледам,в този раздел има всякакви неща.

#5
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Хайде де, Сауронич, това не означава фанатично вкопчване в Толкин, псалми за Манве, техили за Варда и дитирамби за Явана. :Р

В интерес на истината, Nestea не пише по-лошо от Майър.
защото моят гарван е зелен

#6
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Скокливото Пони отдавна не е в Толкин частта, но аз мисля, че той имаше предвид, че подобно произведение няма да намери почитатели тук. Не знам доколко е вярно това, хора всякакви. А това, че Nestea не пише по-лошо от Майър, мисля че никъде не ме закарва :Р Тя и Tara Gilesbie пише по-добре.
The main thing in life is to know your own mind.

#7
Gortaur

Gortaur

    УААААААААХРРХ!

  • Потребители
  • 416 posts
  • Gender:Male
  • Location:Down by the riverside

В интерес на истината, Nestea не пише по-лошо от Майър.


Всъщност точно тва ми е проблемът с Майъл lol :lol:

Edited by Gortaur, 10 юли 2010 - 12:51 .


#8
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
Малцина са онези, които някак си успяват да пишат по-зле от Майър, но това е друга бира. Пък и рискувам да обидя някого от почитателите на дамата, а нямам подобно желание.

Не съм съгласна, Ети. В Литература някой дори бе отворил цяла тема за "Здрач". Е, тогава доста хора, вкл. моя милост, задействахме фабриката за плюнки, което просто не ни прави чест.
Факт е, че има фенове на поредицата, а фенфикшънът е естествен израз на фенщината им - няма лошо. Не виждам причина да скачаме като шибнати с балрожки камшик, още повече, че сме в Скокливото пони, а не в "Пишете каквото ние казваме/искаме/харесваме". =)


П.П. А, то това била нашата Теодвин! : ))))

Edited by Strider, 08 юли 2010 - 01:47 .

защото моят гарван е зелен

#9
EamaneAlcarin

EamaneAlcarin

    Нейна Милост

  • Потребители
  • 198 posts
  • Gender:Female
  • Location:plovdiv
аз съм съгласна с Strider
"А Ниена се изкачила по Езелохар и със сълзи измила скверните следи на Унголиант;и скръбна песен запяла за болките на света и Помръкването на Арда."

#10
Elven

Elven

    iPuh

  • Валари
  • 861 posts
  • Gender:Female
Аз просто преведох, не съм казала, че аз мисля, че няма почитатели на тоя ужас тук :Р В темата за Здрач дори се опитах да питам какво точно му харесват, но никой не успя да ми отговори. Иначе се извинявам, не съм прочела на Теодвин разказа, не знам какво правя в тази тема.
The main thing in life is to know your own mind.

#11
Nestea

Nestea
  • Потребители
  • 8 posts
  • Gender:Male

Аз просто преведох, не съм казала, че аз мисля, че няма почитатели на тоя ужас тук :Р В темата за Здрач дори се опитах да питам какво точно му харесват, но никой не успя да ми отговори. Иначе се извинявам, не съм прочела на Теодвин разказа, не знам какво правя в тази тема.


Ами,извинявай,но бъди любезна да осъзнаеш какво правиш тук,защото усещам,че нещо се заяждаш безпричинно.Аз се чувствам още по-нелепо,опитвайки се да разбера какво правиш тук,а и съвсем не е моя работа.Само този път правя изключение,като ти обръщам внимание.Иначе наистина не ме интересува.

Малцина са онези, които някак си успяват да пишат по-зле от Майър, но това е друга бира. Пък и рискувам да обидя някого от почитателите на дамата, а нямам подобно желание.

Не съм съгласна, Ети. В Литература някой дори бе отворил цяла тема за "Здрач". Е, тогава доста хора, вкл. моя милост, задействахме фабриката за плюнки, което просто не ни прави чест.
Факт е, че има фенове на поредицата, а фенфикшънът е естествен израз на фенщината им - няма лошо. Не виждам причина да скачаме като шибнати с балрожки камшик, още повече, че сме в Скокливото пони, а не в "Пишете каквото ние казваме/искаме/харесваме". =)


П.П. А, то това била нашата Теодвин! : ))))

Между другото,фенщина звучи грозно и принизяващо.
И ако не възразявате,вече не съм теодвин.

Хайде де, Сауронич, това не означава фанатично вкопчване в Толкин, псалми за Манве, техили за Варда и дитирамби за Явана. :Р

В интерес на истината, Nestea не пише по-лошо от Майър.

Би ли имало значение как пиша,ако почти никой,който идва тук,не пише,а само философства,без да е чел нищо?

#12
Sparrow

Sparrow

    Not Thor, but а lightning sparrow. :D

  • Потребители
  • 1102 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград>Пловдив>Асеновград
Ама ти сериозно се мислиш за велика? Поснижи малко самочувствието, а?

Като искаш откровеност ще ти я дам... Прочетох малко от разказа и като този на Майър и твоя не струва... Така че, ако си решила да оставиш Толкин и да почнеш фенщина по Майър не й е мястото тук да я изразяваш.

Откакто си Нестий, не съм видял нещo свързано с Толкин да си написала...

Edited by Sparrow, 10 юли 2010 - 01:02 .

Christ paid a debt He did not owe, because we owed a debt we could not pay.
Posted Image

#13
EamaneAlcarin

EamaneAlcarin

    Нейна Милост

  • Потребители
  • 198 posts
  • Gender:Female
  • Location:plovdiv

Ама ти сериозно се мислиш за велика? Поснижи малко самочувствието, а?

Като искаш откровеност ще ти я дам... Прочетох малко от разказа и като този на Майър и твоя не струва... Така че, ако си решила да оставиш Толкин и да почнеш фенщина по Майър не й е мястото тук да я изразяваш.

Откакто си Нестий, не съм видял неща свързано с Толкин да си написала...



хм изревари ме ,сега мога да се присъединя към написаното от теб ,тук не е място за глупости
"А Ниена се изкачила по Езелохар и със сълзи измила скверните следи на Унголиант;и скръбна песен запяла за болките на света и Помръкването на Арда."

#14
Gortaur

Gortaur

    УААААААААХРРХ!

  • Потребители
  • 416 posts
  • Gender:Male
  • Location:Down by the riverside

Ама ти сериозно се мислиш за велика? Поснижи малко самочувствието, а?

Като искаш откровеност ще ти я дам... Прочетох малко от разказа и като този на Майър и твоя не струва... Така че, ако си решила да оставиш Толкин и да почнеш фенщина по Майър не й е мястото тук да я изразяваш.

Откакто си Нестий, не съм видял неща свързано с Толкин да си написала...


+1

"Философства,без да е чел нищо" e малко преувеличено, когато се отнася за хора, които пишат в форум за творец, който е дал такъв принос за световната култура.


Стува ми се, че не Здрач те е покварил, а самият мрак. :facepalm4:

#15
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2520 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia

"Философства,без да е чел нищо" e малко преувеличено

Според мен тя имаше предвид, че хората пишат, без да са чели конкретния разказ, не нищо по принцип. :)
The things one feels absolutely certain about are never true.

#16
Костенурка

Костенурка

    24981

  • Потребители
  • 696 posts
  • Gender:Female
  • Location:Бургас/София

Аз просто преведох, не съм казала, че аз мисля, че няма почитатели на тоя ужас тук :Р В темата за Здрач дори се опитах да питам какво точно му харесват, но никой не успя да ми отговори. Иначе се извинявам, не съм прочела на Теодвин разказа, не знам какво правя в тази тема.


Ами,извинявай,но бъди любезна да осъзнаеш какво правиш тук,защото усещам,че нещо се заяждаш безпричинно.Аз се чувствам още по-нелепо,опитвайки се да разбера какво правиш тук,а и съвсем не е моя работа.Само този път правя изключение,като ти обръщам внимание.Иначе наистина не ме интересува.


Елвен по случайност е администратор, нормално е да си пъха нослето навсякъде. :teethqhq:

Хайде сега по-спокойно, защото в този форум, ако има двама души, които се опитват да удържат другите да не обясняват на дълго и нашироко колко е зле целият Здрач франчайз, и фенките му колко са заблудени и фрустрирани, и които изобщо могат някак да те защитят, това са точно Страйдър и сестра ми (Елвен). Не си гори мостовете най-добре. :)
бакалавър, бакалавър! Ганева

Posted Image

#17
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
... И Ани, която първа се усети, че рипаме и размахваме пръсти като релари на елири (който не е чел, да не философства :P). :)

Явно девойката просто не получи отзивите, които искаше.
Когато беше на 3 години, сестра ми казваше: "Е-е-е, ами аз какво-о-о-о да сто-о-о-ря".

Мила ми както-и-да-се-казваш-сега, ако ти харесват писанията ти - чудесно, харесвай си ги, гордей се с тях, публикувай си ги дори. Не се обиждай обаче, ако останалите не споделят ентусиазма ти и не се възторгват.
Отдавам реакцията ти на твоята чувствителност, типична за възрастта ти, която пък от своя страна обяснява до голяма степен афинитета към майъровщините.

Приключих.


П.П. Вярно че Ети пита, но отговор така и не получи. И на мен ми беше любопитно, ама - ядец.
защото моят гарван е зелен




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users