Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

От всичко по малко или много


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1
Дървобрад

Дървобрад
  • Потребители
  • 30 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ветроклин ( Северните гори )
Не знам дали ще се получи, но това трябва да една нова тема.

Герой

Герой го те нарекоха.

Герой макар, че не бе такъв.

Герои са другарите му бойни.

Другари, които сега не са сред нас.

С екип голям тръгна той.

Сега сам се връща.

А другарите му мъртви никой не почете.

Те заслужаваха своите медали , но никой не им ги даде.

Те заслужаваха парад, но не го получиха.

А на него сега се пада тежката задача.

Трябва на майки и бащи, на съпругите им да съобщава, че не ще видят вече своите деца и съпрузи/ги.

Да, оставиха " Героя " да съобщава новините лоши.

А те зад него се скриха като палета уплашени.

Не им стискаше да погледнат родителите или съпругите/съпрузите на войниците що загинаха за тях и новината лоша да изрекат.

Затова им беше нужен той.

Герой, Герой ...

От Герой имаха нужда те и си го създадоха.

Герой, който искаше сега да е мъртъв и при бойни другари погребан.

Погребан без почести, без залпове и салюти, но при тях.

Но по случайност на съдбата само той оцеля.

Оцеля и заради това " Герой " стана той.

"Герой " каква смешна дума.

Героите са мъртви с тела безжизнени погребани в земята.

Герой...дори не искаше и да чува , но направиха го те " Герой ".

Да, Герой народен за родината това казаха му те и толкоз.

А героите мъртви не почетени останаха.

Герой или Герои Вие преценете кой е по важен.

Герой или Герои...?

Послепис : Знам, че няманищо общо със сайта. Но мисля, че Вие най - добре ще я разберете.
Написах я отдавна, вече не помня кога... Посветих я на всички, които са изгубили свой близък.

Edited by Дървобрад, 04 януари 2013 - 06:41 .

“Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком. Но някои от моите дървета са станали гъвкави и много от тях умеят да разговарят с мен. Разбира се, елфите го започнаха – да разбуждат дърветата, да ги учат да разговарят и да изучават дървесния им език. Древните елфи открай време искаха да приказват с всичко живо. Но после дойде Великият мрак и те заминаха отвъд Морето или избягаха и се скриха в далечни долини и запяха песни за дните, що вече не ще се върнат. Никога. О, да, да, имаше едно време безкраен лес оттук до Лунните планини, а тук бе само Източният край. Волни дни бяха тогава! В ония времена можех цял ден да бродя и да пея, без да чуя нищо друго освен ехото на собствения си глас из гънките на хълмовете. Горите бяха като в Лотлориен, само че по-гъсти, по-силни, по-млади. А ароматът на въздуха! Понякога по цяла седмица само дишах.”

#2
Дървобрад

Дървобрад
  • Потребители
  • 30 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ветроклин ( Северните гори )



...




“Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком. Но някои от моите дървета са станали гъвкави и много от тях умеят да разговарят с мен. Разбира се, елфите го започнаха – да разбуждат дърветата, да ги учат да разговарят и да изучават дървесния им език. Древните елфи открай време искаха да приказват с всичко живо. Но после дойде Великият мрак и те заминаха отвъд Морето или избягаха и се скриха в далечни долини и запяха песни за дните, що вече не ще се върнат. Никога. О, да, да, имаше едно време безкраен лес оттук до Лунните планини, а тук бе само Източният край. Волни дни бяха тогава! В ония времена можех цял ден да бродя и да пея, без да чуя нищо друго освен ехото на собствения си глас из гънките на хълмовете. Горите бяха като в Лотлориен, само че по-гъсти, по-силни, по-млади. А ароматът на въздуха! Понякога по цяла седмица само дишах.”

#3
Дървобрад

Дървобрад
  • Потребители
  • 30 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ветроклин ( Северните гори )

На сън


На сън те прегръщам.

На сън косите ти докосвам.

На сън погледите ни се преплитат...

На сън устните ни се докосват.

На сън държа те за ръка.

На сън ти си до мен...

На сън аз и ти сме едно.


***


Край на Съня


Събуждам се, но вместо теб прегръщам възглавницата.

Събуждам се, но ти не си до мен.

Събуждам се и осъзнавам, че теб те няма.

Събуждам се, но сърцето ми все още спи... и те чака.

Събуждам се, но дните ми се сливат.

Събуждам се и чакам деня, в който и сърцето ми ще се събуди.

Събуждам се и се моля сънят да се е превърнал в реалност.


***

Послепис : посветено на едно бившо гадже, което караше кръвта ми да кипи .


***

Послепис : ТЪРСЯ СИ НОВА МУЗА !!!


“Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком. Но някои от моите дървета са станали гъвкави и много от тях умеят да разговарят с мен. Разбира се, елфите го започнаха – да разбуждат дърветата, да ги учат да разговарят и да изучават дървесния им език. Древните елфи открай време искаха да приказват с всичко живо. Но после дойде Великият мрак и те заминаха отвъд Морето или избягаха и се скриха в далечни долини и запяха песни за дните, що вече не ще се върнат. Никога. О, да, да, имаше едно време безкраен лес оттук до Лунните планини, а тук бе само Източният край. Волни дни бяха тогава! В ония времена можех цял ден да бродя и да пея, без да чуя нищо друго освен ехото на собствения си глас из гънките на хълмовете. Горите бяха като в Лотлориен, само че по-гъсти, по-силни, по-млади. А ароматът на въздуха! Понякога по цяла седмица само дишах.”

#4
Дървобрад

Дървобрад
  • Потребители
  • 30 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ветроклин ( Северните гори )


Treebeard´s Song



"Those were the broad days! Time was whenI could walk and sing all day and hear no more than the echo of my own voice inthe hollow hills. The woods were like the woods of Lothlórien, only thicker,stronger, younger. And the smell of the air! I used to spend a week justbreathing."
Treebeard fell silent, striding along, and yetmaking hardly a sound with his great feet. Then he began to hum again, andpassed into a murmuring chant. Gradually the hobbits became aware that he waschanting to them:

In the willow-meads of Tasarinan I walked in theSpring.
Ah! the sight and the smell of the Spring inNan-tasarion!
And i said that was good.
I wandered in Summer in the elm-woods ofOssiriand.
Ah! the light and the music in the Summer by theSeven Rivers of Ossir!
And i thought that was best.
To the beeches of Neldoreth I came in the Autumn.
Ah! the gold and the red and the sighing of leavesin the Autumn in
Taur-na-neldor!
It was mor than my desire.
To the pine-trees upon the highland of DorthonionI climbed in the Winter.
Ah! the wind and the whiteness and the blackbraches of Winter upon
Orod-na-Thô n!
My voice went up and sang in the sky.
And now all those lands lie under the wave,
And I walk in Ambaró na, in Tauremorna, in Aldalómë.
In my own land, in the country of Fangorn,
Where the roots are long.
And the years lie thicker than the leaves
In Taremornaló më.


“Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком. Но някои от моите дървета са станали гъвкави и много от тях умеят да разговарят с мен. Разбира се, елфите го започнаха – да разбуждат дърветата, да ги учат да разговарят и да изучават дървесния им език. Древните елфи открай време искаха да приказват с всичко живо. Но после дойде Великият мрак и те заминаха отвъд Морето или избягаха и се скриха в далечни долини и запяха песни за дните, що вече не ще се върнат. Никога. О, да, да, имаше едно време безкраен лес оттук до Лунните планини, а тук бе само Източният край. Волни дни бяха тогава! В ония времена можех цял ден да бродя и да пея, без да чуя нищо друго освен ехото на собствения си глас из гънките на хълмовете. Горите бяха като в Лотлориен, само че по-гъсти, по-силни, по-млади. А ароматът на въздуха! Понякога по цяла седмица само дишах.”

#5
Дървобрад

Дървобрад
  • Потребители
  • 30 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ветроклин ( Северните гори )

Кои сме ние ?

Ние сме... уникални и в същото време еднакви.

Всеки е със собствен характер, излъчване и т.н.

Но когато сме сред хора, които не познаваме... не разкриваме истинската си същност.

Понякога в такива ситуации се държим: студено, високомерно или просто се затваряме в себе си, а след това отиваме в някой ъгъл и гледаме всичко от страни.

После след време, когато сме опознали хората около нас си позволяваме да се поотпуснем малко, но не и изцяло...

Все още седим нащрек , готови за всичко и нищо.

Но след още един период от време...

Показваме истинската си същност.

Тези от нас, които са се държали студено се оказват разбрани хора.

Онези, които са се държали високомерно се оказват здраво стъпили на земята.

А да не забравя и тези, които се затварят в себе си ( понеже аз съм един от тях ) те се оказват добри души, които биха помогнали на всекиго... макар често да си патят от това.


Послепис: Не знам дали изобщо трябваше да го публикувам .


“Днес мнозина от моя народ са досущ като дървета и само нещо голямо може да ги разбуди; говорят само шепнешком. Но някои от моите дървета са станали гъвкави и много от тях умеят да разговарят с мен. Разбира се, елфите го започнаха – да разбуждат дърветата, да ги учат да разговарят и да изучават дървесния им език. Древните елфи открай време искаха да приказват с всичко живо. Но после дойде Великият мрак и те заминаха отвъд Морето или избягаха и се скриха в далечни долини и запяха песни за дните, що вече не ще се върнат. Никога. О, да, да, имаше едно време безкраен лес оттук до Лунните планини, а тук бе само Източният край. Волни дни бяха тогава! В ония времена можех цял ден да бродя и да пея, без да чуя нищо друго освен ехото на собствения си глас из гънките на хълмовете. Горите бяха като в Лотлориен, само че по-гъсти, по-силни, по-млади. А ароматът на въздуха! Понякога по цяла седмица само дишах.”




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users