Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Сказание за Троеземия - Втора Част


  • Please log in to reply
No replies to this topic

#1
Огнезар

Огнезар
  • Потребители
  • 4 posts

Тук продължавам легендата от света на Троеземия:

 

* * *

 

III. ЕПОХАТА НА ВЪЗХОДА

 

13. Слънцето и Луната

Дните на Епохата на Възхода се отмерват с раждането на първия от Младите богове. Това бил Богът-Слънце Дажбог, дете на Сварог и Земла, когото смъртните зоват Лъчезарният, а още Небесният Конник. Още с появата си той окъпал всичко наоколо в златни лъчи, каквито не били виждани дотогава.

След него се явила неговата сестра Девана Среброликата, Богинята-Луна. Тя нямала яркото сияние на Слънцето, ала била прекрасна с мекия си, хладен блясък. Той успокоява в часовете на отмора и дава утеха в тъмнината на нощта, където в днешно време често бродят силите на Мрака.

По волята на баща си Сварог, Слънцето и Луната се отправили да обикалят небосвода, та да няма кътче по земята, където техните лъчи да не огряват. Дажбог препуска по небето, качен на златна колесница, и осветява цялата земя със щитa Хърс, подсилващ неговото сияние. Девана пък плува из безкрая с небесна ладия, и нейн свещен предмет е огледалото Месец, което отразява светлия й лик. Но докато Дажбог осветява поравно всичко оттам където мине, Девана понякога насочва Огледалото в избрана от нея посока и затова го виждаме в гръб.

Далеч на запад и изток, на острови сред морето, се издигат техните два двореца – единият златен, другият сребърен. В тях Слънцето и Луната слизат да отпочинат след дългото пътуване. Казват, че ако някой ги открие, може да научи всички отговори – защото Дажбог знае всичко, което става през деня, а сестра му Девана - през нощта.

 

14. Перун и Велес

Брат на Слънцето и Луната бил Перун Гръмовитият, богът на бурите, със снажно тяло и мълнии в очите. Гневлив е Перун, ала и справедлив – Мракоборец го зоват смъртните, защото мрази всяко зло, а неговите стрели-светкавици безпощадно поразяват изчадията на мрака. С името Перуново на уста влизат воините в битка, за да ги закриля и да им даде сила в боя; пак него призовават, когато е нужно да се въздаде правосъдие. Своята земна обител богът изградил на най-високия планински връх в Средното Царство, който смъртните днес наричат Бурни връх. Постоянно спохождан от дъждове и мълнии е този връх и само един смъртен е успявал досега да го изкачи. Най-тачено божество е Перун в земите на хората, защото именно той станал Пробудителя на рода човешки, дарил ни с реч и ни дал първите закони; ала за това по-късно.

Най-малък от синовете на Сварог бил Велес Мъдрият, Господар на Зверовете и Повелител на Магията. Обича той да броди из гори и планини, него почитат търговци, чародеи и скотовъдци. Неговите владения са накрай света, в благословена земя, където отиват праведните души - тя носи името Ирий или просто Рай.

 

15. Първата Реколта и децата на Стрибог

С първия изгрев на Дажбог се пробудили и първите духове в своите смъртни одежди. Не минало много време, и се появили растения и зверове безчет, които населили земята. Според природата на всеки дух и мястото, където било покълнало неговото Семе, той имал различен облик, неизвестен дори за боговете, и те самите се удивили от това многообразие.

Гъсти гори покълнали от семената на Дива и големи морски рифове, гъмжащи от живот. Ала нямало още словесни твари, защото само най-нисшите по ранг духове били приели физически облик. Дори така обаче зелената земя омайвала с хармония, невиждана в по-късни епохи.

По това време се родили и децата на Стрибог и Дайна - мнозина Братя-Ветрове и една сестра. Най-старши от Ветровете били Навей – Повелител на Юга, Посвист – Повелител на Севера, Довей – на Изтока и Провей – на Запада. Има и други ветрове, но те духат много нависоко и не са познати на повечето смъртни; затова ги наричаме просто Горни Ветрове. Най-малкият от всички ветрове бил Полибникът. Той духа утрин или вечер и разхлажда в лятната жега. Ветровете избрали вторият по височина планински връх в Средния свят - Ветрен Връх - и на него съградили каменен чертог с дванадесет порти.

Сестра на ветровете била богинята на земните води Додола Облакотвотната. Тя е богиня на дъжда, властва над небесната влага и от нея твори облаци и мъгли, които напояват земята. Додола е заповедница и на реки и потоци. Тя държи ключовете от всички извори в Смъртните земи, които отключва и заключва според волята си.

И тъй, заселили се Младите богове на земята, и настанали честити времена. Зачакали тогаз боговете Втората реколта и раждането на разумните народи, които щели да творят в Средния свят подобно на самите богове. А това време наближавало.

 

16. Пробуждането на змейовете

Първият разумен народ, пробудил се от Воала на Забравата, бил този на могъщите змейове. Те добили смъртния си облик в древната Огън-Планина - тя е същата, която и до днес бълва жлъч на юг от човешките земи. Там, дълбоко в пламналите пещи на недрата й, сред реките от течен огън и езерата от разтопен метал, били попаднали шепа от Семената на Дива.

Не е знайно колко време са спали Семената, преди да дойде техния час; ала когато той настъпил, цяла Огън-Планина се оживила. Закъкрили огнените езера и огньове лумнали, а сред пушеците от вси страни се надигнали снажни крилати фигури. Това били праотците на днешните змейове, наричани още Същински змейове, защото по онова време носели чиста кръв. Нагазили те през езерата от разтопен метал, що полепнал по люспите им. Тъй различните метали отредили четирите змейски рода – Златен, Сребърен, Меден и Железен.

Много дни живели волно Синовете на Огъня в подножието на Планината. След своето пробуждане те не помнели нищо от живота си като духове, та всичко за тях било ново и непознато.

А незнайно за змейовете, Огън-Планина била една от ковачниците на Сварог, Повелителя на Огъня; и тъй се случило, че тъкмо той ги открил пръв.

Най-голяма страст на Сварог било коваческото изкуство. Под ударите на неговия свещен чук, наречен Пламоков, се появявали какви ли не могъщи реликви, които богът дарявал на своите събратя. Щом отраснали двете му първородни деца, решил Сварог да изкове за тях предмети, достойни за мощта им. Оседлал той своята колесница, теглена от огнедишащи коне, и полетял с нея към бълващата дим на Огън-Планина. Но каква била изненадата му, когато съзрял в полите на Планината не безлюдна пустош, а селища на живи създания, каквито дотогава не бил срещал.

Видели змейовете Сварог да се спуска от небето като огнена звезда, та се насъбрали да гледат това невиждано чудо. Щом богът кацнал с колесницата си пред тях, страхопочит ги изпълнила и те му се поклонили. Защото го видели в цялото му великолепие на Върховен Дух на Пламъка, несравнимо могъщ и мъдър; макар и да го оприличили на един от народа си. Зарадвал се Сварог, виждайки, че е намерил същества сродни нему; дарил ги със слово и в следващите месеци им предал много от дълбоките си познания за огъня и металите; а схватливите змейове с охота поглъщали цялата му мъдрост. Оттогава са влюбени змейовете в даровете на земната твърд и са ненадминати в ковашкото и ювелирното изкуство.

И казват, че когато Сварог най-накрая се заел да изкове подаръци за децата си, Синовете на Огъня вече му помагали; тридесет дни въртяли чукове огненият бог и змейовете; тъй били изковани златният щит Хърс и сребърното огледало Месец.

Намножили се змейовете в земите край Огън-планина. През остатъка от Епохата на Възхода те рядко напускали своето царство, освен за да търгуват с останалите народи; ала това не значи че били враждебно настроени. Нямало още алчност и войнолюбие в сърцата им, та често дарявали творенията си и без отплата. И макар срещите им с други народи да били редки, те подсилвали дружбата помежду им и обогатявали и двете страни.

 

17. Исполините

Докато първите змейове се разселвали в земите около Огън-Планина, дошло време за пробуждането на други могъщи създания – исполините, които ние хората наричаме великани. Казано е в премъдрите книги, че първите Синове на Земята се появили в необятните зали на Каменглас – най-обширна от пещерите, що тъмнеят в скалната гръд на Непристъпните Планини. Направо от камъка добили форма тамошните Семена, затова и до днес плътта на исполините си остава здрава като камък. Огромни на ръст били древните исполини - някои от тях достигали три човешки боя. В наши дни те са издребнели почти наполовина, но при все това си остават грамадни.

Навред скитали исполините из Каменглас; в началото те се хранели с пещерни мечки, които ловяли с голи ръце. А когато най-накрая излезли от пещерите, пред взора им се разстлали гъсти борови гори. Още тогава исполините се разделили на две племена - едните останали да живеят в пещерите и по склоновете на Непристъпните планини, а другите избрали за свой дом горските дебри. Тези които останали, се нарекли Скалотрошачи. Те живеели по стария начин - намирали подслон в пещерите, обличали се в животински кожи и се хранели със сурово месо. По-голямата част, които се заселили в горите, наричали своето племе Дървоскубачи. Тъкмо на тях се паднало за пръв път да се срещнат с един от боговете.

Велес, Господарят на Зверовете, често се отправял сам да броди из дивите области на Смъртните земи, където търсел нови и невиждани зверове и птици. Тъй веднъж вещият бог се отправил към северните предели на Средния свят. И докато скитал из тамошните места, внезапно дочул гората да се оглася от могъщи викове. Това били исполините, които така разговаряли, когато били далеч един от друг. Тъй силни били гласовете им, че някой исполин-Дървоскубач трябвало просто да се провикне, за да го чуе негов събрат Скалотрошач, отдалечен на десетки върсти.

Тъй ги открил Велес; а на тях им се привидял като огромна сива мечка, под чиито тежки стъпки земята треперела. Затова великаните го наричат още Мечия бог. Защото казват писанията, че всеки смъртен вижда Боговете различно, според взора на своя ум, макар те самите да могат да се представят в избран от тях облик.

Заговорил Велес-Мечокът на техния собствен език и се представил; а те го обожествили. Попитал ги тогава богът дали имат нужда от нещо; и тъй като вечно не им достигала храна, той ги дарил със стада огромни диви биволи, а също грамадни овце и друг добитък по техен размер, и ги научил как да се грижат за тях. Тъй ги оставил, защото видял, че са честити с малкото, което имат. И досега исполините живеят прост живот, близък до земята; макар сблъсъците с други народи донякъде да ги "очовечили" - за добро или зло.

 

18. Русалиите, самодивите и другите разумни народи

Безгрижна като вятъра, Покровителката Дива често обичала да напуска своите небесни чертози и да се спуска в Смъртните земи, където играела хоро на сиянието на Луната. Тъй веднъж богинята отлетяла към Източните области, където се намирала планината Искрина, наречена така заради многото си езера. Тъкмо на нея кацнала Дива, заиграла и запяла омайна песен. И казват, че щом дочули зова на Онази, що ги била сътворила, спящите Семена в езерата се пробудили. От тях израсли прекрасни водни духове – русалийки и русари. Това били древните предтечи на онзи народ, който ние хората зовем с общото име юди – русалии, самодиви, лесници, вили и веди.

Изплували русалиите от езерата и видели Покровителката на Живота да пее и играе, а около нея да избуяват растения и дървеса. Голи и още безсловесни, те не смеели да помръднат, да не би сияйното видение да се разсее. Тъй прекрасна била тази гледка, че останала завинаги в паметта им. И досега техните потомци пеят и играят под лунната светлина тъй, както някога го правела Пробудителката.

И като свършила песента си, Дива също ги погледнала с почуда. Тъй странни и красиви и се сторили тези създания, че веднага се привързала към тях.

Богинята останала няколко месеца на Искрина, научила русалиите да говорят - както помежду си, така и с езика на растенията и животните; предала им и много от знанията си за чародейните билки. Много от тях дотолкова залюбили околните гори и планини, че измолили от Покровителката да замени дара им за живот под водата с този в леса.

Тъй народите станали два – единият започнал да се разселва по езерата и реките, а другият - в горите и планините. Тези, които обитавали горите, нарекли себе си самодиви, което ще рече „най-верни на Дива“. Това било първото, но не и единственото разделение сред народа на русалиите – още много пъти в идните епохи те щели да поемат по различни пътища. Все пак и до днес, между самодиви и русалии има най-близка дружба.

Не само русалии, великани и змейове се родили в онези дни, но и много други разумни народи, ала за тях ще бъде разказано накратко, защото нямат такава голяма роля в описваните събития.

Табуни вихрогони препускали из полята; Кръстати орли виели гнезда по планинските зъбери; духове-полевници живеели в дупки из равнините; дребни джуджета се криели из тревите; имало също много други създания, чиито имена днес са забравени.

Няма надълго да описваме безгрижните години на Епохата на Възхода, само ще кажем, че били построени много прекрасни градове и натрупани много знания, а светът станал красив както никога. Затова неизмерими са скръбта и болката, които донесли последвалите времена.

 

19. Появата на Черните народи
Световит даже в дните на щастие не забравял заканата на брат си Чернобог, и зли предчувствия падали на сърцето му, като знаел, че войната е предречена. Затова със сина си Сварог той започнал тайно да кове оръжия и да се готви; а по входовете към Нав непрестанно стоели на пост зорки духове-съгледвачи.
Ала много тайни проходи има към Долна земя, а дори Боговете не познавали истинското коварство на Господаря на Мрака. Той, разбира се, знаел що става в Средния Свят; и макар да не участвал в градежа му, това даже още повече усилвало гордостта му и желанието да го притежава. И тъй, докато Повелителите градели, той мислел само за война и разруха; и тъй започнал да събира своя армия.

Още във времената преди духовете да приемат плът, Чернобог бил успял да привлече много от тях с обещания за власт и могъщество; те са онези негови слуги, които днес зовем дяволи и бесове.

Ала не те били главното оръжие на Мрачния бог. Казват мъдреците, че когато Дива пръснала Семената на Живота, той тайно събрал много от тях и ги отнесъл със себе си; тези семена той покварил със своите черни сили. Тъй били създадени Черните народи, изкривени от неговата магия, които завинаги щели да вървят по пътя на злото. Някои от тях са върколаците, джиганите, аждерите и многоглавите лами, както и омразните черни хали; а също много други чудовища, които дебнат в сенките на нощта.

Не само Черни народи и покварени духове влизали в армиите на Мрака. Защото Чедата Чернобогови също били встъпили в съюзи един с друг, както Повелителите; и сред тъмнината на Долна Земя се било намножило скверното им котило. Техни потомци били

Веявиците, Бесните ветрове, Мориите, както и други земни напасти.

Дълго чакали и се множали черните пълчища в сенките на Долна Земя; но когато ударил часът, Черния Властелин свикал своите армии и надул рога Мракобес, за да възвести началото на Войната; и започнала страшната рат, записана в летописите като Велика Война и Рушение на Света. Тъй свиреп бил първият пристъп, че преди Повелителите да се опомнят, големи части от Средния свят се били превърнали в пустош.

 

IV. ВЕЛИКАТА ВОЙНА

 

20. Настъплението на Рушителите

Разтресла се земята из всички области на Средния свят. За да прихване в обръч враговете, Чернобог бил разпратил своите войводи да нападнат от четири посоки. Неговата крайна цел била да превали пръстена на Непристъпните Планини и да завладее Алтир, Камъка на Душите. С него той искал да създаде нови духове, служещи само нему, та окончателно да потопи в мрак цяла Велеземия.
Далеч на юг в земята зейнал Гибелният процеп – една от четирите Порти на Долна Земя. От него като кошмарни сенки излетели орляци летящи чудовища – огнени аждери и черни дяволи с дълги копия. Водел ги сам Пъклан Изпепеляващият, пръв войвода на подземното царство. Огнената армия изгорила тамошните лесове и погубила много създания, преди да продължи своя полет на север. Сега наричаме тези места Овъглените земи и в тях не вирее нищо. Тъй гъсти били по онова време пушеците от безбройните пожарища, че закрили небосвода - в мрак потънала земята, а двете светила се виждали бледи като догарящи свещи.
Ледна Мразовитата възлязла от друга пукнатина на север, заедно с дъщерите си Веявици и ята черни хали; тя вледенила вътрешното Елмазено море и наближила Непристъпните планини. Не могли да я спрат Кръстатите орли, които живеели там; защото щом приближали, крилете им замръзвали и те падали от въздуха към смъртта си. Не укротила яростта си Ледна, докато не покрила с мраз целия Север, после се отправила към Всемирния дъб, умъртвявайки всичко по пътя си.
Пропасти-порти се отворили и на изток и запад. Както мравките излизат от разровен мравуняк, тъй от Източната порта плъзвали пълчища от бесове и върколаци. След тях се влачели огромни многоглави лами, заедно със своята предводителка - Сурана Ненаситната. С нея били и нейните многобройни дъщери Мории – богини на болестите. От всички армии на Чернобог, тази била най-многочислена. Пълчищата на Сурана подпалили много от източните гори, в които по онова време живеели самодиви. И макар да подминали Планината Искрина, много от горските духове, що живеели по онези земи, намерили смъртта си.

Горолом Помитащият, заедно със своите многобройни синове - Бесните Ветрове, излязъл от Западната порта. След него идели свирепите орди на джиганите – еднооки великани, зли сродници на исполините. Дъхът на Горолом опустошил много от горите на надземните великани, които бягали към своите събратя в пещерите, за да се спасят от падащите дървета.

Накрая от Гибелния Процеп излетял самият Господар на Мрака, приел отново древния си облик на чер сокол. Редом с него летяла огромна черна врана – това била неговата съпруга Мора. И докато Чернобог следял от висините хода на войната, Мора като злокобна сянка полетяла над опустошената земя. Тя изричала заклинание след заклинание над кръвта на убитите. Зловеща била нейната жътва и богата, защото много смъртни съдания били погубени от Рушителите. Сега от кръвта се надигали таласъми – черни сенки, неживи подобия на живите, роби на Морината воля.

Тъй отначало не срещнали отпор Чернобоговите армии. Ала това не продължило дълго. Щом се съвзели от първата уплаха, Повелителите също сбрали свои войнства от всички народи на Яв. Смъртните вече знаели за пророчеството на Мокоша, затова онези, които били мъдри, се готвели отдавна. И сега те се възправили срещу Рушителите, за да опазят своя роден свят.

 

21. Битката на огъня и леда

Докато армиите на Мрака напредвали към Непристъпните планини, Световит изпратил сина си Сварог да поведе племената на змейовете. Знаел Световит, че със своя пламенен дух, децата на огъня ще бъдат най-безстрашните бойци от всички смъртни. А и друго имало – змейовете били един от малкото тогавашни народи, които можели да летят. Сварог взел за свой войвода син си Перун, Властелина на Гърма, който бил изкусен войн; и без да се бавят, двамата се отправили към Огън-Планина.

Там змейовете вече ги очаквали, облечени в бляскави ризници, изковани от тях самите. Сбрал ги Сварог около себе си и заговорил:

- Чеда на Огъня, сродници мои по дух, настъпи злият час, що бе отдавна предречен. Дошло е време да браним всичко онуй, което ценим и обичаме. Готови ли сте да воювате за земята си?

- Готови сме! - викнали змейовете като един.

- Готови ли сте да срещнете мрак и смърт?

- Готови сме! - отново извикали змейовете.

И те приели Сварог за свой предводител. Полетяло крилатото войнство на северозапад, за да посрещне напора на Ледна и нейните черни хали.

Двете армии се срещнали край северното подножие на Планините. Връхлетели хиляди змейове върху ятата хали и се врязали всред тях като падащи звезди. Многобройни и страховити били халите – огромни, с множество криле и опашки. Те можели да бълват черна мъгла, да творят вятър, облаци и градушки. Ала войнската доблест на змейовете и силата на техните оръжия нямали равни. Защото войната била в кръвта им; а Сварог им бил показал как да усилват оръжията си с огън и мълнии.

С гръмотевични копия и пламтящи мечове се хвърляли змейските воини върху халите; много от злите чудовища падали посечени и с пронизани сърца. А начело на огнения народ летял сам Перун Мракоборецът със своя лък Гръмовитник. Точен бил неговият прицел; десетки стрели-светкавици засипали халите и всяка една поразявала целта си.

Мнозина древни змейове и змеици загинали в тази битка, ала халите претърпели трижди по-големи загуби. Накрая злите чудовища не могли да устоят на устрема на огнения род. Те били принудени да отстъпят, като избълвали облаци черни мъгли, за да се скрият от гнева на враговете си.

Изглеждало, че децата на огъня надделяват, но тогаз Ледна пратила в битката своите дъщери Веявици. Ледени фъртуни запратили те по змейовете, та разбили строя им и ги принудили да се разпръснат.

Не отстъпили обаче чедата на огъня, вместо туй безстрашно нападнали Веявиците. Гореща била тяхната кръв и не замръзвала лесно, нито крилете им, които били от ефирен пламък. Ала Веявиците били богини и дори змейските оръжия не можели да ги наранят. И много змейове падали надолу към гибелта си.

Като видял чедата на огъня да гинат, а халите да се готвят за ново нападение, гняв велик пламнал в сърцето Сварогово. Впуснал се той към Ледна и нито хали, нито Веявици можели да го спрат. Накрая стигнал до великанката и между двамата се отпочнала люта битка. На три пъти Ледна сграбчвала огнения бог в своята хватка и на три пъти той се измъквал. Защото макар и по-дребен, Сварог бил далеч по-ловък.

Надделял накрая Господарят на Огъня и девет тежки рани нанесъл на Ледна с меча си Святоплам. Преди обаче да нанесе съкрушителен удар, спуснали се към него Веявиците. Дори да не можели да противостоят на огнения бог, те дали на ранената си майка достатъчно време да се оттегли; сетне също побягнали, заедно с онези от халите, които били оцелели. Тъй била спечелена Битката на Огъня и Леда; ала змейовете платили прескъпо за тази победа.

 

22. Битката при река Руйна

Неутешима била Дива, виждайки безброй свои творения да страдат и гинат. Ала тя знаела, че дори да иска, не може да спаси всички. Затова разпратила птици с вест до всички русалии и самодиви в Източните земи - да се сберат в долината на река Руйна – най-голямата от реките, що извирали от Непристъпните планини. От всичко, що била сътворила, тъкмо те й били най-скъпи. Тя изпратила дъщеря си Дайна да оглави отбраната на Долината.

През това време Дива отлетяла до гората Тилилей, която още тогава била най-древната от всички гори; и там запяла на дърветата. За скръб, ала и за борба непримирима се пеело в тази песен. Тогава Стражите на гората – огромните Железни дъбове, които били създадени от Дива по подобие на самия Първораст, се раздвижили, изтръгнали се от корен и дошли при своята Повелителка.

- На твоите заповеди, Животворна – рекъл най-старият дъб. - Ще направим каквото можем, за да спрем това зло.

- В долината на Руйна отидете – заръчала им богинята. - Там сега сте нужни най-много. Ако изгубим тази долина, нищо не ще възпре врага от изток.

- Както заповядаш, Богиньо – отвърнал Стражът.

Тъй тръгнала на поход цяла гора Железни дъбове; а Дива полетяла из Средния свят, за да спаси каквото е останало.

В това време първите русалии и самодиви достигнали до реката - русалиите по вода, а самодивите по земя. Те можели да тичат бърже като елени и кошути, та не могли да ги застигнат пълчищата на Сурана. На западния бряг на Руйна ги очаквала Повелителката на Водите с двама от синовете си Ветрове, както и десетки Вихрушки. За онези, които нямали защита, Дайна била пренесла всякакво въоръжение. Тъй скоро се събрали оцелелите – а те били мнозина - и зачакали появата на врага.

Не закъснели Суранините орди – тъй многобройни били, че когато се задали в далечината, на изток земята почерняла, докъдето поглед стига. Тридесет пъти надвишавала мрачната армия броя на защитниците.

Най-отпред се задавали големи отряди върколаци – грамадните свирепи вълци на подземния свят. След тях се нижели неизброими пълчища от бесове – грозни, от всякакъв вид и размер, стиснали в ръце криви копия и бойни коси. Сред цялата тази сган се извисявали туловищата на ламите – змиеподобни чудовища с множество глави. В самия тил била Сурана, с нейните тридесет и три дъщери Мории.

Наближили реката вражеските пълчища. Уверена в силите си, Сурана хвърлила върколаците в атака. Нагазили първите от тях в реката, ала когато навлезли надълбоко, изотдолу ги сграбчили русалиите и ги завлекли към дъното, та ги издавили до един. Стъписали се останалите, ала Сурана им наредила да не спират атаката. Тя знаела, че русалиите са твърде малко, за да се справят с всички. И голяма грешка допуснала – защото забравила за Повелителката на Водите. Изчакала Дайна, докато повече от половината върколаци били в реката, после накарала цялата й повърхност да забушува. Много от злите вълци били погълнати от вълните, а самодивите лесно се разправили с онези, що успели да прекосят. Тогава Сурана прекратила атаката и пратила напред хиляди бесове лъконосци.

Облаци черни стрели запратили те; ала излезли напред двамината Братя-Ветрове и с дъха си разпилели стрелите. Разбрала Сурана, че победата няма да е тъй лесна, както мислела в началото.

Решила тя да пусне напред основната си мощ - ламите. Тъй огромни били те, че като навлезли в реката, стърчали високо над водите. Оново развълнувала реката Дайна, ала това само забавило чудовищата. И макар през това време самодивите да ги обсипвали със стрели, не спрял техния ход. Преминали първите лами реката и втурнали се напред самодивите, за да ги възспрат. Скачали те по гърбовете им и забивали копията си в ламските глави. Ала скоро се разбрало, че ламите се изцеряват сами – всяка нанесена рана бързо зараствала. Принудили се самодивите да отстъпят, а Дайна пратила напред Вихрушките. И макар те да не наранявали ламите, тромавите чудовища се залъгали с тях и спрели своя ход.

И тъкмо когато Сурана се готвела да прекоси реката с останалата си армия, от югозапад най-сетне се задали Железните Дъбове. Страховити били те – исполински ходещи дървета със стволове твърди като стомана.

Земята потреперила, щом се слъскали древните Стражи на Тилилей с многоглавите лами. С корени и клони те мачкали ламските глави и трошали костите им. Тогава цялата армия на защитниците се втурнала да им помага. Те открили, че отсекат ли рога на ламските опашки, раните на чудовищата спират да зарастват. Тъй изтребили всички лами от западния край на реката и спрели напора на Сурана.

Една трета от армията си загубила Сурана Ненаситната. Опозорена, тя била принудена да се оттегли. Тъй била спечелена битката при Руйна.

 

23. Битката на Бурите

В това време Стрибог свикал своите синове и внуци на Ветрен връх. Дошли всички, освен онези, що бил изпратил в помощ на съпругата си. И като се събрали, заговорил Бащата на Ветровете:

- Деца мои, дойде време да дадем своята дан във войната. Докато ви говоря, от запад напредват вашите зли братовчеди, начело с омразния Горолом. Само вятър може да бори вятъра, затова ние ще се заемем с тях.

- Да не чакаме повече, татко! - викнал Южнякът Навей. - Води ни!

- На бой! – надали викове останалите Ветрове. - Да тръгваме! Да не губим време!

И тъй повел ги Стрибог Бурния, Властелин на Четирите посоки. Полетели Ветровете с цялата си бързина на запад, където небосводът вече тъмнеел от пристъпа на злите им сродници. Високо в небето се сблъскали те с Бесните Ветрове.

Малко е казано за тази битка в преданията – само великаните могли да я видят от пещерите си. Ала казват те, че самият въздух се цепел от устрема на двете въздушни сили. Ту на една, ту на друга страна клоняла победата. Огромни черни смерчове с буботене метели земята, могъщи вихри с рев се разбивали в тях и ги разпръсвали. Във въздуха като леки съчки се носели стволове на вдигнати вековни дървета. Долу, в равнината, еднооките джигани се разбягали кой накъдето свари, за да се спасят от погрома. Много от тях били погълнати от стихията.

Три дни и нощи траяла Битката на Бурите. Накрая и двете страни се оттеглили за почивка, и смълчала се опустошената равнина. Ала Стрибог и неговите синове постигнали целта си – те удържали западните предели и тъй попречили на Горолом да пресече Непристъпните Планини. (Следва)


Edited by Огнезар, 18 януари 2014 - 01:46 .





0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users