Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Чуденки


  • Please log in to reply
222 replies to this topic

#1
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling
Имам някои чуденки, дето ми се понатрупаха в запас, та си рекох да ги споделя – да не съм самотна.
Знам, че не може да ми отговорите кой знае как (освен ако никът ви не е Adanedhel), но силно се надявам да ме побъзикате и да се получи една шегаджийска тема, прекалено сериозни сме в Книгите. Аз бих могла да играя любимата си роля, която ми иде отръки: на русата мацка, чийто аргументи са тропане с крак и "на мен пък тъй ми 'аресва да си мисля"

Първо.. Ми все се чудех как тъй Гандалф се шматка има-няма 80 години (не се бъзикам: от намирането на Пръстена от Билбо през 2941 година до 3018 г., когато Гандалф го нагрява в камината), докат "провери съмненията си", че това е Единственият пръстен.
Бре, колко такива чак пък толкоз вълшебни пръстени се мяркат из Средната земя, се питах, и как тъй Гандалф не се сети да го фърли в Ородруин, когато собственикът му си некромантства в Дол Гулдур?
Че то Брус (Уилис) спасява света за 2 часа, можеше изобщо да няма ”Властелин на пръстените”, философствах над чаша бира. Тази моя грижа бе разрешена от Adanedhel тук, идея си няма тоз човек колко пъти съм го споменувала с добро, и отпращала вечерни молитви за него.

После - съдбата на Арвен.

- Пред теб е сетният избор: да се разкаеш, да идеш към Заливите и да отнесеш към Запада спомена за нашите общи дни, който там ще остане вечно зелен, но никога не ще е друго, освен спомен, или да изтърпиш докрай участта човешка.
- Не, скъпи господарю - рекла тя, - този избор отдавна отмина. Вече не е останал кораб да ме отнесе натам, тъй че волю-неволю наистина трябва да изтърпя участта човешка - загуба и безмълвие.

След смъртта на Арагорн, тя "легнала да почива навръх Серин Амрот; и там ще е зеленият й гроб, додето светът се промени, додето родените сетне забравят последната думица за нейния живот.."

Хубу, ама защо тогава Леголас "построява кораб и заминава"?

Приложение А, стр. 102, (III-Народът на Дурин):

Ала когато крал Елесар издъхнал, Леголас последвал най-сетне копнежа на сърцето си и отплавал отвъд Морето.

Пак там, стр. 104:

Чухме да казват, че Леголас взел Гимли, син Глоинов, със себе си, заради голямото им приятелство – по-голямо от всяко друго, бивало между елф и джудже. Ако е истина, то действително е странно – джудже да пожелае да напусне Средна земя заради каквато и да било обич, или че Елдарите ще го приемат, или че Властелините на Запада ще позволят това. Ала речено е, че Гимли отишъл също и от желание отново да види красотата на Галадриел, и може би тя, бидейки могъща сред Елдарите, е получила тази милост за него.

Тцъ-тцъ. Недоумявам как тъй – Леголас и Гимли, а за Арвен "няма кораб". Залагам, че не са искали да я вземат, пфу, досадна женка.

И последно (засега :) :
Сказание за годините: 3021, септември, 29: Фродо и Билбо отпътуват отвъд Морето заедно с Тримата пазители.
В същото време - Силмарилион, Акабалет, стр. 365:

Затова мъдреците сред людете казвали, че Правият път
трябва нейде да съществува за ония, на които е дадено да го открият. И
учели другите, че там, където новият свят се извива надолу, древният път
към спомена за изгубения Запад продължава право напред като величав и
невидим мост, прекосява животворния въздух (който днес е изкривен както
целия свят) и пресича Илмен, където незащитената плът мигом загива, за да
стигне до Самотния остров Тол Ересеа, а може би и отвъд него - чак до
Валинор, откъдето Валарите продължават търпеливо да гледат как се развива
историята на този свят. А по морските брегове се разнесли слухове и
предания за моряци и люде загубени сред безкрая, които по волята на съдбата
или по милостта на Валарите откривали Правия път и виждали как лицето на
света потъва далече под тях, а накрая стигали до грейналия пристан на
Авалоне или дори до последните брегове на Аман и там, преди да умрат,
съзирали страховитата и прекрасна Бяла планина.


Ха, нима благоволението върху Билбо, Фродо, и може би Самознай, се разпростира само върху правото им да видят светлината на Валинор, а после, спокойно да умрат? И сигур им се разтопяват мозъците, бъррр!

Почти всички от цитатите са от публикациите на самия Толкин, от Силмарилион е само последният.

А може би трябваше да ги подавам един по един, та да захраня повечко спорове :D

#2
ikew

ikew
  • Потребители
  • 6 posts
За второто и третото залагам на специфиното елфическо чувство за хумор :)
Представям си как епохи по-късно леголас се пляска с ръка по коляното и се смее та чак корема му подскача на спомена как само е зяпала арвен, докато е подскачала от яд на брега, а леголас й е махал с ръка от кораба, дето тръгнал половин час по-рано, отколкото пише в разписанието :)

кютско :)

Или как са се хилили остроухите тикви при шаша на хобитите, които се разпадат на молекули бавно бавно :)


Да не забравяме, че са безсмъртни, а като такива вероятно по-цинични, отколкото им личи :D

#3
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2524 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia

Хубу, ама защо тогава Леголас "построява кораб и заминава"?


Е Леголас да не би да се е врекъл в любов на Арагорн, че да не може да си построй кораб? :P Когато решава да остане с Арагорн Арвен приема 'участта човешка' и вече никакви кораби не могат да й помогнат. Т.е. "Вече не е останал кораб да ме отнесе натам" не трябва да се разбира буквално :)


Ха, нима благоволението върху Билбо, Фродо, и може би Самознай, се разпростира само върху правото им да видят светлината на Валинор, а после, спокойно да умрат? И сигур им се разтопяват мозъците, бъррр!


Ама хобитите не са някакви си моряци, те са важни персони и пристигат в във Валинор с цял антураж от елфи + 1бр. истар :)
The things one feels absolutely certain about are never true.

#4
Beren Erhamion

Beren Erhamion

    Скиталец

  • Потребители
  • 485 posts
  • Gender:Male
  • Location:Middle Earth
За всяка от твоите "чуденки" уважаема моя си има и отговор:
1.Защо Гандалф не се заема личнос Единственият?
Не той е призван да го стори, а тези, що обитават Средната земя.Гандалф е само пратеник, който да ги насочва в борбата им срещу Злото, наречено в случая с името Саурон.Всички, дори самият Гандалф са само фигурки на една шахматна дъска и са движени от по - висока воля ( най - вероятно тази на Еру Илуватар ).Има много моменти във "Властелина", където това е видно или казано директно от самият него.Ето няколко:
"- Това не е смешно - каза Гандалф. - Поне за теб не е. До ден-днешен това е най-странното събитие в цялата история на Пръстена - Билбо да пристигне тъкмо тогава и слепешком, в мрака, да положи ръка върху него. И други сили са влезли в играта, Фродо.
И когато господарят му отново се надигнал и излъчил тъмните си мисли от Мраколес, Пръстенът изоставил Ам-гъл. Само за да го намери най-неочакваната личност - Билбо от Графството! Зад всичко това стои нещо друго, нещо извън плановете на Ковача на Пръстена. Не мога да го изразя по-ясно, освен да намекна, че е било писано - и то не от Владетеля - Билбо да намери Пръстена. В такъв случай и на тебе ти е писано да се сдобиеш с него. А това може да е обнадеждаваща мисъл."

"- Не е - каза Фродо. - Макар че не съм сигурен дали те разбирам. Но откъде узна всичко това за Пръстена и Ам-гъл? Наистина ли знаеш, или само предполагаш?
Гандалф погледна Фродо и очите му проблеснаха.
- Много знаех и много научих - отвърна той. - Но не на теб ще давам отчет за делата си. "

"- Но нали Гандалф ни разкри, че не можем да го унищожим с никое от уменията, що притежаваме тук - каза Елронд. - А ония, що обитават отвъд Морето, няма да го приемат: за добро или за зло, той принадлежи на Средната земя; именно ние, които още живеем тук, трябва да се справим с него."

"- Няма да те съветвам дълго - отвърна Гандалф. - Третата епоха бе моя. Аз бях Врагът на Саурон и делото ми свърши. Скоро ще си тръгна. Сега товарът се пада на теб и твоя род."

"- Засега съм с вас - отвърна Гандалф, - но скоро няма да ме има. Няма да дойда в Графството. Сами трябва да се оправяте, нали на това ви учихме. Още ли не разбирате? Моето време свърши - вече не ми е работа да поправям злините, нито дори да помагам на хората да се справят с тях. "

С тези няколко цитата става напълно ясно каква е била истинската задача на Гандалф - да бъде опора и надежда на борещите се за победа над злото.Не случайно за него остава Пръстенът на Огъня - Нария.Огънят е символ на доброто, щом падне мрак и студ...

2.За Леголас и неговото късно заминаване за Валинор:

Наистина Арагорн е заемал място, дълбоко в сърцето на елфът и само смъртта му е можела да освободи Леголас от Средната земя.Дните, прекарани заедно в Задругата, преследванията, сраженията, радостите и скърбите не са останали без последствия за членовете на малката група.Арагорн е бил не просто приятел, а също и предводител на Задругата - това също е изиграло важна роля за дългото задържане на Леголас и почитта му.

3.Хобитите и Валинор

Носителите на Пръстена са получили "свише" позволение да пристигнат във Валинор, заради тежкия си труд и тегоби , което е и било наградата им.Мисля, че в Приложенията на "Властелина" го пишеше и няма да се повтарям :)
Но ето, че дойде Берен, пребродил планини безброй...
940b259b91f858aa.jpg

#5
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1641 posts
  • Gender:Male
Чесън, орлите! Забрави за орлите! ;)

Нека и аз да се направя на блондинка, но този цитат ме подсеща за един въпрос, който изниква от този цитат:

А по морските брегове се разнесли слухове и
предания за моряци и люде загубени сред безкрая, които поволята на съдбата
или по милостта на Валарите откривали Правия път
и виждали как лицето на
света потъва далече под тях, а накрая стигали до грейналия пристан на
Авалоне или дори до последните брегове на Аман и там, преди да умрат,
съзирали страховитата и прекрасна Бяла планина

. Признавам, тази част от космологията на Толкиновия свят ми се губи в мъгла, с оглед на тези редове. Правилно ли разбирам, че в Блаженото царство обитателите, който намират отворени врати (дали по милост на Валарите или по воля на съдбата) умират в края на пътувамето и тяхното съществуване е като някакви блажени духове? Голяма мъгла ми е, признавам, а ми се струва важно, лично за мен.

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#6
Beren Erhamion

Beren Erhamion

    Скиталец

  • Потребители
  • 485 posts
  • Gender:Male
  • Location:Middle Earth
Хммм, тук Драконоубиецо нагазихме в дълбоки води...Да видим дали ще ги изгазим...

Значи след поредната и то голяма "издънка" на Човеците - Нуменор имам предвид - на тях им е забранено дори да го зърват.Те и преди не са виждали друго, освен островът Тол Ересея...

Освен това в "Силмарилион" е написано, че участта човешка не е свързана с Валинор, т.е. на хората е отредено да отиват другаде, подир смъртта си.Това разбира се, не означава, че не би могло да го зърнат, макар и за кратко:
"Тъй в по-сетнешни дни чрез корабоплаване, мъдрост и звездобройство
кралете човешки узнали, че светът наистина е станал кръгъл; ала въпреки туй
на Елдарите все още било разрешено ако желаят, да отплават към Древния
Запад и Авалоне. Затова мъдреците сред людете казвали, че Правият път
трябва нейде да съществува за ония, на които е дадено да го открият.
И
учели другите, че там, където новият свят се извива надолу, древният път
към спомена за изгубения Запад продължава право напред като величав и
невидим мост, прекосява животворния въздух (който днес е изкривен както
целия свят) и пресича Илмен, където незащитената плът мигом загива, за да
стигне до Самотния остров Тол Ересеа, а може би и отвъд него - чак до
Валинор, откъдето Валарите продължават търпеливо да гледат как се развива
историята на този свят. А по морските брегове се разнесли слухове и
предания за моряци и люде загубени сред безкрая, които по волята на съдбата
или по милостта на Валарите откривали Правия път и виждали как лицето на
света потъва далече под тях, а накрая стигали до грейналия пристан на
Авалоне или дори до последните брегове на Аман и там, преди да умрат,
съзирали страховитата и прекрасна Бяла планина.
"

Мисля, че последното е доста показателно... :unsure:
Но ето, че дойде Берен, пребродил планини безброй...
940b259b91f858aa.jpg

#7
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1641 posts
  • Gender:Male
Тъй де, това е същия цитат, който казва, че онези, които се доближават до Аман, умират, преди да влязат в него. Излиза, че там съжителстват живи (от преди) и блажени духове (за по-късно пристигналите). Това ме хвърля в размисли.

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#8
Beren Erhamion

Beren Erhamion

    Скиталец

  • Потребители
  • 485 posts
  • Gender:Male
  • Location:Middle Earth
Ъъъм кои имаш предвид под "тези"? :unsure:

"Неотделимо от тази дарба на свободата е и другото - че децата човешки
гостуват само за кратко на белия свят и не са обвързани с него, а го
напускат към предели, незнайни за елфите.
Докато елфите остават тук чак до
края на дните и тъкмо затуй обичта им Земята е тъй дълбока и скръбна, а с
дни и години става все по-печална. Защото елфите не умират, освен ако бъдат
погубени или сами повехнат от скърби (тия два вида привидна скръб са им
присъщи); нито пък старостта ги лишава от сила, макар и да ги наляга умора
подир десет хиляди века живот; ако ли все пак умрат, сбират се в чертога на
Мандос, откъдето могат понякога да се завръщат. Но синовете човешки умират
наистина и напускат света
; затуй ги наричат Гости или пък Странници."
Но ето, че дойде Берен, пребродил планини безброй...
940b259b91f858aa.jpg

#9
sister of the elves

sister of the elves

    Зелен елф

  • Потребители
  • 754 posts
  • Gender:Female
  • Location:Страната на седемте реки

подир десет хиляди века живот

Малееее, чак пък толкова!!!!Тия са се заплеснали направо :tooth:

#10
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling

1.Защо Гандалф не се заема лично с Единствения?
2.За Леголас и неговото късно заминаване за Валинор
3.Хобитите и Валинор


Добри отговори, Берен, но въпросите ми не са тези :)

1. Не питах защо Гандалф не се заема лично, чудех се защо се мотка 80 години, преди да установи "самоличността" на Пръстена :)
С пояснението, че първоначално Толкин не е бил избистрил ролята на Пръстена, нещата се подреждат.
2. Е, де. Защо не е взел Арвен, тогава? Ми и тя иска.
3. Приветствам наградата им, но се чудех дали не "загиват", като му видят светлината на Валинор. Всъщност.. каква е наградата им, наистина? Виждат го (ама кое, Тол Ересеа ли), евентуално не загиват :) , и после - докъде стигат? За колко време имат право да живеят .. там? Завинаги? за 500 години? В светлината на идеята, че и те (нали) са "гости" и "странници", ми е чудно.

Когато решава да остане с Арагорн Арвен приема 'участта човешка' и вече никакви кораби не могат да й помогнат. Т.е. "Вече не е останал кораб да ме отнесе натам" не трябва да се разбира буквално :)

Да, ама не я приема (с готовност). Демек - още й се живее, а ми се вижда пресилено да й приписваме тъй възвишена жертвоготовност, че да не тича към кораба на Леголас (оня, дето не спазил разписанието си Posted Image), щом го има по същото време, нал тъй. Не ми се рови и преписва, оф, добре, де:

И въпреки цялото си величие и мъдрост тя не смогнала да се удържи и го замолила да почака поне за малко. Още не се била уморила от дните си, а ето че вкусвала горчилката на простосмъртната участ, която била приела.

Е Леголас да не би да се е врекъл в любов на Арагорн, че да не може да си построи кораб? :P

Нищо не казвам за момчето.. освен, че зарязва жена му, все пак. Явно - не й е фен.

Тъй де, това е същия цитат, който казва, че онези, които се доближават до Аман, умират, преди да влязат в него. Излиза, че там съжителстват живи (от преди) и блажени духове (за по-късно пристигналите). Това ме хвърля в размисли.

Баш. И мен ме хвърля :D

О, пак забравих за орлите. Да? :) :)

#11
Кемендил

Кемендил

    Contemplator

  • Маяри
  • 2524 posts
  • Gender:Male
  • Location:Ye dirty oulde towne of Sofia

Когато решава да остане с Арагорн Арвен приема 'участта човешка' и вече никакви кораби не могат да й помогнат. Т.е. "Вече не е останал кораб да ме отнесе натам" не трябва да се разбира буквално :)

Да, ама не я приема (с готовност). Демек - още й се живее, а ми се вижда пресилено да й приписваме тъй възвишена жертвоготовност, че да не тича към кораба на Леголас (оня, дето не спазил разписанието си Posted Image), щом го има по същото време, нал тъй. Не ми се рови и преписва, оф, добре, де:

И въпреки цялото си величие и мъдрост тя не смогнала да се удържи и го замолила да почака поне за малко. Още не се била уморила от дните си, а ето че вкусвала горчилката на простосмъртната участ, която била приела.


За да бъде с Арагорн евентуално и след смъртта си, тя трябва да приеме съдбата на смъртна. А както аз си го представях тя става смъртна още на хълма Серин Амрот, когато решава да обвърже съдбата си с тази на човек. Така че корабите, които са могли да я отнесат във Валинор са тези, които са отпътували още преди това.

- Уви! Не мога да видя това, скрито е то за взора ми. Ала твоята надежда ще бъде и моя. Сянката ще отблъсквам докрай. Ала и Здрачът, о, благородна, не е за мен; простосмъртен съм и обвържеш ли се с мен, Вечернице, ще трябва да се отречеш от Здрача.
А тя се възправила неподвижна като бяло дърво, дълго гледала към Запада и накрая изрекла:
- Вярна ще ти бъда, Дунадан, и ще се отрека от Здрача.


- Лейди Ундомиел - казал Арагорн, - часът наистина е тежък, но той се роди още в онзи ден, когато се срещнахме под белите брези в градината на Елронд, където вече никой не броди. Приехме тая съдба на хълма Серин Амрот, когато се отрекохме и от Сянката, и от Здрача.


Наистина Арагорн казва, че има избор "да се разкае" или да "изтърпи докрай участта човешка". Но тя казва:

- Не, скъпи господарю - рекла тя, - този избор отдавна отмина.


Пък и частта със връщането във Валинор е свързана с разкайване, един вид отива Арвен при Валарите и вика "Абе, аз реших да съм смъртна, ама сега нещо ме хвана шубето и се разлигавих, та ще може ли все пак да ме приемете?"

ПП Спомни си и Лутиен, която трябваше да избере дали да се върне в Средната земя с Берен като смъртна или да го зареже и да си остане елф. Т.е. не може елф да се обвърже с човек и да си остане безсмъртен.
The things one feels absolutely certain about are never true.

#12
Mellindor

Mellindor

    невидима

  • Потребители
  • 591 posts
  • Gender:Female
  • Location:София

Е Леголас да не би да се е врекъл в любов на Арагорн, че да не може да си построи кораб? :P

Нищо не казвам за момчето.. освен, че зарязва жена му, все пак. Явно - не й е фен.


А може да е бил твърде голям фен на Арагорн, за да харесва жена му, а? ;)
(не ми обръщайте внимание, лигавя се)

Posted Image
"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"


#13
АнарНирнает

АнарНирнает

    Elnahir

  • Потребители
  • 1497 posts
  • Gender:Male
  • Location:Тук и сега
+1 към поста на Кем за Арвен.
Само не ми е ясно как точно се приема самата човешка участ - по какъв начин безсмъртният става смъртен - но така или иначе това не е от значение. Важен е самият избор и последствията от него, а те са показателни. Въпреки огромната любов, която съществува между Ундомиел и Елесар, с безсмъртието от нея не отлита копнежът по вечния живот. Тоест, тя е обречена да изпие до дъно чашата с горчилка - да приеме живота на Атаните, но със знанията на Елдарите. Неслучайно на такъв тежък избор се решават само два персонажа в цялата многовековна история на Еа. А е още по-показателно, че става дума за елфически девойки, а не за мъже. :wink:

Що се отнася до Билбо и Фродо и това, че трябва да умрат, за да видят Аман, аз съм по-скоро на мнението, че смъртта тук не е буквална. Тоест, с преминаването в Блаженото кралство те губят своя стар живот - никога повече не могат да се върнат в Средната земя. Така тяхното минало "аз" умира, но знанията за него (може би?) остават; както при случая с Арвен, само че обърнат на обратно.
А на въпроса колко точно години живеят там е малко сложно да се отговори. Аз лично тълкувам нещата така: хобитите, както всички Чеда на Илуватар (без Елдарите), могат да живеят определен брой години, който им е отреден от Еру. До тук добре. Проблемът е в това, че само и единствено Еру има властта да удължава живота. Замисли се дали заради геройството на Билбо и Фродо той би ги направил безсмъртни и няма ли това да е по-скоро мечешка услуга? :rolleyes: А и от друга страна, в самият Валинор годините текат много по-различно от Средната земя. Нямам време да потърся точните числа, но една година там се равнява на много в Ендор. Вече това как влияе върху хобитите е друг въпрос. :Р

Иначе в този цитат..:

А по морските брегове се разнесли слухове и
предания за моряци и люде загубени сред безкрая, които по волята на съдбата
или по милостта на Валарите откривали Правия път и виждали как лицето на
света потъва далече под тях, а накрая стигали до грейналия пристан на
Авалоне или дори до последните брегове на Аман и там, преди да умрат,
съзирали страховитата и прекрасна Бяла планина


..една от ключовите думи, според мен, е "слухове". Защото легендите и митовете заемат много важна част навсякъде в света на Толкин. Тъй че преданията могат да бъдат всякакви, но това не означава, че в действителност се случва именно това.
Celebrate the hour of madness
Ride the wave that turns the tide

#14
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1641 posts
  • Gender:Male

Що се отнася до Билбо и Фродо и това, че трябва да умрат, за да видят Аман, аз съм по-скоро на мнението, че смъртта тук не е буквална. Тоест, с преминаването в Блаженото кралство те губят своя стар живот - никога повече не могат да се върнат в Средната земя. Така тяхното минало "аз" умира, но знанията за него (може би?) остават; както при случая с Арвен, само че обърнат на обратно.

Тази част не я разбирам добре. Изходният цитат говори за "незащитена плът", което може и да се тълкува преобразно, но може да се тълкува и буквално - смърт такава, каквато я разбираме ние и по Средната земя. Което съвсем не значи "преставам да съществувам" (изкушавам се да кажа - и тук, и в Средната земя). И в двата случая, обаче, не бих го приел като "умира възможността да се върнат назад в Средната земя".

Освен това на чисто философска основа не мога да си представя как умира миналото ми аз, но знанието за него остава - това е доста абстрактно. Отделете миналото на Фродо, отделете спомените, отделете надеждите, отделете страховете и радостите му и вече няма да имате Фродо. Вероятно няма да имате...нищо. Каквото и да става след пристигането им в блажените земи, не ми се вярва да е свързано с такова обезличаване. Даже ми се струва, че там всичко е не "по-малко", а "повече". Един вид - Фродо е много повече това, което е, отколкото при тръгването си.

Нещо такова може би става с Арвен. Тя губи, как да го кажа - физическият аспект на своето безсмъртие, не възможността да отплава с корабите. Тя избира не просто къде да прекара живота си, а избора да се раздели със същността си на Елдар. Така си го обяснявам. Почти съм сигурен, че дори да бе отплава, нейната участ при пристигането нямаше да е като тази на баща и и другите Елдари. Нейният избор има не само емоционално измерение - тя губи част от същността си. Иначе, въпреки любовта си по Елесар, какво би я задържало в Средната земя след смъртта му? Не, наистина няма кораб, който да може да я отведе обратно и Леголас прекрасно е знаел това. Не е отплавала, не защото е била лишена от възможнос, а защото за нея пътят към Аман е вече толкова възможен, колкото за всеки друг Атан. Може да е лесно да се опише с думи, но едва ли можем да си представим какво е Първороден да се раздели с част от същността си. Прав си, Анар, не случайно този тежък избор е инаправен само два пъти в историята.

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#15
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling
Мхъ. Пошегувах се, ако не стана ясно, с частта за "смъртта" на хобитите. Да кажем - не ми стискаше да кръстя темата "несъответствия" - та коя съм аз, да виждам несъответствия у Толкин.

Това не значи, че не ми е интересно да чета разсъждения по въпроса :)

Нямам време да потърся точните числа, но една година там се равнява на много в Ендор.

Това не си го спомням.. ще се радвам да намериш къде си го чел.

Нещо такова може би става с Арвен. Тя губи, как да го кажа - физическият аспект на своето безсмъртие, не възможността да отплава с корабите. Тя избира не просто къде да прекара живота си, а избора да се раздели със същността си на Елдар.

Това би следвало да е точно тъй. Само че.. се оказва, че Арвен не е приела всъщност този избор окончателно.. смело.. Както Лутиен. Мисля, че баш се е "разлигавила" накрая.
Не ми е симпатична, съжале.
А може би.. мисля си, че всеки, който я види, се прехласва по красотата й, и дотам. Май никой не я пита наистина какво иска, мисли, чувства. Ах, небрежен Арагорн, защо не я пита дали не иска "да се разкае" по-рано :D . Само за себе си мислят тия мъже (шегувам се, шегувам се!)

#16
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1641 posts
  • Gender:Male
Е, да си го кажем направо - на жените не може да се угоди! :tooth: Били те и Елдари :rolleyes:

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#17
sister of the elves

sister of the elves

    Зелен елф

  • Потребители
  • 754 posts
  • Gender:Female
  • Location:Страната на седемте реки

Е, да си го кажем направо - на жените не може да се угоди! :tooth: Били те и Елдари :rolleyes:

Хаха, ми така си е! :thumb: :tooth:

#18
АнарНирнает

АнарНирнает

    Elnahir

  • Потребители
  • 1497 posts
  • Gender:Male
  • Location:Тук и сега

Изходният цитат говори за "незащитена плът", което може и да се тълкува преобразно, но може да се тълкува и буквално - смърт такава, каквато я разбираме ние и по Средната земя. Което съвсем не значи "преставам да съществувам" (изкушавам се да кажа - и тук, и в Средната земя). И в двата случая, обаче, не бих го приел като "умира възможността да се върнат назад в Средната земя".

Под "умира възможността.." имам предвид, че никой не би искал да се върне в Средната земя, щом веднъж е стъпил в Аман. :) Просто, цялото съществуване приема един такъв вид, че.. няма как, нали разбираш. :blush:

Освен това на чисто философска основа не мога да си представя как умира миналото ми аз, но знанието за него остава - това е доста абстрактно. Отделете миналото на Фродо, отделете спомените, отделете надеждите, отделете страховете и радостите му и вече няма да имате Фродо. Вероятно няма да имате...нищо. Каквото и да става след пристигането им в блажените земи, не ми се вярва да е свързано с такова обезличаване. Даже ми се струва, че там всичко е не "по-малко", а "повече". Един вид - Фродо е много повече това, което е, отколкото при тръгването си.

И тук така - нямам предвид да забравят, зачеркнат и изгорят миналото си, напротив. Те го пазят в себе си, то вече е оказало влиянието си и ги е променило по един или друг начин. Но именно евентуалното стъпване в Блаженото кралство се явява един вододел, който неутрализира това минало. Така си го представям аз. Не го задрасква, просто притъпява въздействието му и налага своето собствено. Горе-долу това се опитах да кажа в.. ъъ, едно изречение? :Рр

Относно Арвен постигнахме разбиране иначе. :yes: :thumb:

P.S. @Чесън: Не мога да го открия. :\ Сигурен съм обаче, че съм чел това, просто не ми попада сега. Ще гледам възможно най-скоро да приведа.. източници. :Р
Celebrate the hour of madness
Ride the wave that turns the tide

#19
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1641 posts
  • Gender:Male
Знаете ли аз кза какво постоянно, ама постоянно съжалявам - че нямаме кореспонденцията на Толкин преведена. Мисля, че имаме толкова много отговори, заложени там, че ми иде да си изям клавиатурата от яд, че не мога да се справя с това ниво на английски, че да боравя свободно с тях. Не че не съм опитвал, но със същия успех опитах Силмарилон на английски :tooth: :unsure: :unsure:
Аданедел и Скитал знам, че работеха над превода, но като си помисля това каква трудоемка работа е, направо ми е неудобно да ги питам как върви.

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#20
sister of the elves

sister of the elves

    Зелен елф

  • Потребители
  • 754 posts
  • Gender:Female
  • Location:Страната на седемте реки

Знаете ли аз кза какво постоянно, ама постоянно съжалявам - че нямаме кореспонденцията на Толкин преведена. Мисля, че имаме толкова много отговори, заложени там, че ми иде да си изям клавиатурата от яд, че не мога да се справя с това ниво на английски, че да боравя свободно с тях. Не че не съм опитвал, но със същия успех опитах Силмарилон на английски :tooth: :unsure: :unsure:
Аданедел и Скитал знам, че работеха над превода, но като си помисля това каква трудоемка работа е, направо ми е неудобно да ги питам как върви.

Наистина би било много хубаво и полезно, ако имахме преводи на кореспонденцията. И сега като те слушам (чета) и аз почвам да оглеждам клавиатурата си с доста подозрителен апетит :tooth: Моето ниво на английски е от сорта на "първокласник в английска паралелка" :blush: :unsure: Предполагам, както и ти каза, че има много ценни неща в тези кореспонденции.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users