Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Задочни репортажи... В реално време


  • Please log in to reply
9 replies to this topic

#1
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Едно време ми правеше голямо впечатление как завършваше учебника в годината, когато учехме история на България: "След 1944 България е под тоталитарен режим, управлявана от Бъргарската комунистическа партия".
Или нещо мо-тамо в тоя дух. Изглеждаше си меко казано нелепо, на фона на всички подробности за българското средновековие, възраждане, освободителни войни и прочие периоди, в които не само се разглеждаха общоприети факти, ами и мнението на разни историци под бележка.

На репортажите на Георги Марков попаднах случайно - зарових се, като прочетох че се прекратява разследването за убийството му. Преди админите да са настръхнали, трябва да кажа че книгата нито е политическа, нито историческа. По-скоро представлява едно свидетелство за живота в България между `44 и средата на 60-те години (Марков бяга през `69).

Защо е толкова важно? Върнете се на първия параграф. Аз от тоталитарното време не си спомням много, като падна комунизма бях втори клас. Днешните вероятно нищо не знаят, просто защото няма кой да им каже. Който е по-млад и още не е чел двата тома на Марков ще се изненада колко неща ще успее да си обясни от живота който ни заобикаля днес, 23 години след "падането" на режима.

Както се казваше в една реклама на радио "Експрес" - "Прочетете и ще видите".


I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#2
wutang

wutang
  • Потребители
  • 675 posts
  • Gender:Male

Тази книга е просто велика, достави ми изключително удоволствие да я чета, въпреки масата неща в описани в нея не носят особено приятни емоции. По един доста личен и интимен начин, разчленява комунистическото общество от онова време и доста подробно разказва как тоталитарният режим, с всичките си негативни социално-икономически промени, тотално ебава майката на манталитета и психиката на поколения българи и удря тежкия си печат за още доста години напред. Най ми хареса обаче, че въпреки цялата комунистическа гадория и мерзост, която неизбежно се лее на талази, през цялото време в книгата се прокрадва една светла и оптимистична линия, подхранваща се къде от по-светлото минало на българите и искрения патриотизъм на Марков, къде в надеждата за по-добро бъдеще. За тая по-светла страна на книгата сигурно играе роля и това, че не е строго документална или автобиографична, а на места има доста невероятни моменти, може би плод на творчески пориви на автора, но винаги си остават, според мен, верни на епохата.


Горко на меките чела!

#3
Coin

Coin

    faolchu gray

  • Потребители
  • 659 posts
  • Gender:Male

И аз определям книгата като велика. Прочетох я през първите месеци, когато започнах да живея сам в София и определено ми дойде доста отрезвително. А момента, където Георги Марков описваше историята за "море в София"(перифразирам, понеже не съм го наизустил) толкова ме покърти, че винаги е първото нещо, което ми изскача в ума, когато стане въпрос за "Задочни репортажи". Наскоро си намерих и "Нови задочни репортажи: Когато часовниците са спрели", които тепърва ми предстои да прочета.



#4
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Евалла за темата, Пешак :)

 

Марков е много добър писател. Не са само "Репортажите" - със страхотно удоволствие прочетох "Портрет на моя двойник", което е новела за едни покерджии. В самите "Репортажи" също има глава за покера като отдушник на разни страсти в живота под социалистическия похлупак. И си спомням, че на стари години дядо ми понякога също се събираше с приятели да играят карти на пари, това беше съвсем в края на осемедесетте.

Много хора харесват "Жените на Варшава", пак новела от Марков. Добра е, но не е точно като за мен. Във всеки случай си струва да се прочете. Там става дума за срещата между един градски тип и един планински овчар. Вероятно и тук, както и в почти всичко, писано от Марков, има някакви остатъци от действително преживяни събития - не точно автобиографичен момент, а по-скоро осмислен житейски опит.
Много си падам по "Достопочтеното шимпанзе", роман от Марков и негов британски съавтор от английския му период. Това е доста жестока преработка на "Младият англичанин". Книгата може да се отнесе до българските работи само косвено и показва, че Марков наистина се е доразвил като писател в изгнание. 
Разбира се, от него са оцелели и неща от периода му на лоялност към Партията, когато се е съобразявал с тукашния канон на соцреализма - те не са приятни за четене, но пък от тях можем да разберем колко е трудно - и колко е важно! - човек да успее да надвие цензурата. И то цензурата вътре в себе си. Марков е успял. Има една куриозна негова новела, "Победителите на Аякс", научна фантастика. По някакъв винтидж начин и тя е забавна, пък и дори там езиковият усет на Марков е разчупвал клишетата (който е чел "Земята пред гибел" на Димитър Ангелов, знае колко кухо звучи соцфантастиката).

 

Разбира се, "Задочните репортажи" остават най-важни за мен. Това е нещо като "Почистването на Графството", но на книга. На практика - в репортажи за радиото. Неслучайно първото английско издание на книгата се нарича "The Truth That Killed". Георги Марков не само е запечатал петдесетте и шейсетте години по завладяващ начин, а си е спасил и съвестта, и си е платил цената за това, а с това вече направо ни задължава да го четем. Още повече, че част от неговите действащи лица до съвсем скоро бяха живи, други още са живи, а нещата в България продължават да текат по доста познат начин. А езикът на Марков е енергичен и сочен и това ме кара да обръщам страниците особено жадно.

 

Има само един акцент, който Марков няма как да постави в "Репортажите", защото е зает да изтъква разликите между нормалния, интуитивно воден живот и този под похлупака на социализма: а именно, че някои от странните и страшни черти на соца са наследени от Третото царство. Звучи невероятно, но наистина има една скрита приемственост между режима на цар Борис и този на Тодор Живков. Това Марков почти пропуска - освен там, където намеква, че Живков обича да го сравняват с царя (!). Това ме подсеща за думите на принц Салина от "Гепардът" на Лампедуза, когато принцът казва, че в Сицилия всички промени имат за цел... нищо да не се променя. Същото важи и за социализма, доколкото въпреки репресиите и пропагандата стремежът и на партийното величие, и на обикновения човек е да придобият един по същество буржоазен бит (само че лишен от частна инициатива). Това вече е ирония, която никак не убягва на Марков. Вътрешното лицемерие, вътрешната византийщина на режима той много хубаво окачествява като "Борилово царство".

У нас днес отново се проявяват на свобода онези политически навици, формирани още от сопаджиите по Стамболово време, доста добре описани от Алеко, участвали по превратите от 20-те и 30-те години, и управлявали страната по времето на Марков. Точно тази скрита и мрачна приемственост на българските реалности бих си позволил да противопоставя на дълбокия, упорит оптимизъм на Марков (когато той изтъква вкоренените добри качества на нацията) и дори на учтивия оптимизъм на нашия Нарви, когато той говори за вътрешното "чорбаджийство" на българите.

 

За по-младите във форума мога да препоръчам "Репортажите" като илюстрация на това какво представлява животът в Графството под властта на Началника и Шарки.

 

Инак освен Марков е добре да се прочетат "Психология на комунизма" от Асен Игнатов и "Поробеният разум" на Чеслав Милош. Те чудесно се допълват с "Репортажите".



#5
Еладора

Еладора
  • Потребители
  • 29 posts

Тъкмо се чудех какво четиво да подхвана и... тази тема определено ми посочи отговора. Благодаря за което! Единственият проблем идва от факта, че в сайта на Хеликон намирам два варианта на книгата с едно и също заглавие, само че единият е двутомен - тук и тук. Та, кое да си взема? :blush2:



#6
Corwin

Corwin
  • Потребители
  • 1057 posts
  • Gender:Male
  • Location:Асеновград

Оф, и аз явно тва ще чета. Тематично, дето се вика :)


'Humans need fantasy to be human.To be the
place where the falling angel meets the rising ape.'

#7
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Тъкмо се чудех какво четиво да подхвана и... тази тема определено ми посочи отговора. Благодаря за което! Единственият проблем идва от факта, че в сайта на Хеликон намирам два варианта на книгата с едно и също заглавие, само че единият е двутомен - тук и тук. Та, кое да си взема? :blush2:

Няма разлика в текстовете на самите "Репортажи" в двете издания.



#8
Еладора

Еладора
  • Потребители
  • 29 posts

Благодаря, Менедел!



#9
Pe6ka_S_Mnenie

Pe6ka_S_Mnenie

    Кой сега е с най-якия аватар!

  • Потребители
  • 1509 posts
  • Gender:Male

Стигнах  до втора част. Ако има смислена литературна критика - в тази книга е. Освен това се открехнах за някои непознати за мен имена в литературата.

 

Между другото, ето това е гавра:

 

SOLZHENITSYN-DEATH-01.jpg


I have zero tolerance for Големи Добрутровци.
Posted Image

#10
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Има такава критика, да. И да, част от нея е там. И пак да, снимката наистина е гавраджийска.






1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users