Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

[готова ТФ05] Проучване и анализ на образа на балрозите в произведенията на Дж.Р.Р. Толкин


  • Please log in to reply
4 replies to this topic

#1
Roheryn

Roheryn

    ДДЗ!

  • Потребители
  • 130 posts

Проучване и анализ на образа на балрозите
в произведенията на Дж.Р.Р. Толкин

автор: Самознай




Въведение

Балрозите са едни от най-могъщите слуги на Мрака и имат важна роля в делата на Мрачния владетел (през Първата епоха на Средната Земя) Моргот. Целта на настоящото изследване е да покаже това, както и да даде основна информация за произхода им, тяхната природа и различните им способности. Също така ще бъде дадена кратка информация за най-известните балрози в историята на Средната земя. За целта ще бъдат използвани приживе публикуваното произведение на професор Джон Р. Р. Толкин - "Властелинът на Пръстените", както и множество негови чернови, бележки и т.н., събрани и публикувани като "Силмарилион" и "История на Средната земя". Също така за справка по отношение на извадките от "История на Средната земя" са използвани източници в Интернет.

I. Произход

Айнурите са духове, създадени от Еру Единствения, наричан още Илуватар. Сред тях Мелкор бил надарен с най-много могъщество и познания, което в последствие го отклонило от предначертания път, който Еру определил. В началото на съществуването на вселената, много айнури обвързали съдбата си със света, за да останат в пределите му до самия му край. Мелкор, заедно с други най-могъщи сред айнурите, станали валари - Силите на света, а други духове с по-малка мощ и умения, но също надарени с голямо могъщество, станали маяри - поданици, слуги и помощници на валарите. В дните на своето величие Мелкор привлякъл някои от маярите на своя страна, а най-могъщите и страховитите сред тях, след самия Саурон, били балрозите (дума със синдарински произход), наричани още Демони на ужаса или Валараукари (Валарауко - ед. число / Валараукар - мн. число; куеня – „могъщи демони"). Трябва да се отбележи, че според някои чернови на Толкин, балрозите са създадени от Мелкор, а в Book of Lost Tales дори съществува и версията, че най-могъщият и прославеният сред тях - Готмог, известен още като господар на всички балрози, е син на Мелкор, но тази версия отпада по-късно, заедно с концепцията, че айнурите могат да имат деца (с изключение на майа Мелиан). Знае се, че както валарите, така и маярите при желание могли да бродят из света в незрима и нематериална форма, но балрозите, така както и техният господар Мелкор, по време на Първата епоха се обвързали с Арда и с физическата си проява, и загубили способността си да преминават в незрима и нематериална форма.

II. Външен вид, природа и проявление

Балрозите се описват като огнени демони - те имат огнена сърцевина, тяхното физическо въплъщение изглежда като огромни, неясни силуети, в които обаче личи подобие на човешка форма - две ръце, два крака, една глава, обгърнати от пламък и дим: "...то бе като огромна сянка, сред която се криеше мрачна фигура, може би с човешка форма, ала много по-голяма...Обляна от огън, черната фигура се носеше към тях...сянката около него се разпери като огромни криле...Той бавно пристъпи на моста и внезапно израсна до огромна висота, а крилете му се разпериха от стена до стена..." (ВнП, Книга втора, Мостът на Хазад-дум)

"…Беше едновременно сянка и пламък, могъщ и страшен..." (Арагорн: ВнП, Книга втора, Огледалото на Галадриел)

Същевременно, като изключим визуалната представа, свързана с огъня, която създават около себе си, балрозите, бидейки обвързани със Средната земя, имат напълно физическа същност : "…Огънят му бе изгаснал, ала сега той се бе превърнал в слузеста твар, по-мощна от змия удушвач..." (Гандалф: ВнП, Книга трета, Белият конник).

Една от спорните концепции за балрозите се отнася до крилата им и тяхната функционалност. От една страна, крилата съществуват привидно като някаква сянка, чиято цел е психологическо въздействие - да всява страх у враговете: "...сянката около него се разпери като огромни криле...". Същевременно у морийския балрог, при сблъсъка му с Гандалф, огънят намалява, но "…крилете му се разпериха от стена до стена…", което говори за истински крила и би трябвало да е доста внушително за членовете на Задругата, като се имат предвид огромните размери на залата, в която се намират. Спорен е въпросът дали при наличието на крила балрозите могат да летят. В Силмарилион, глава "За бягството на нолдорите", когато Моргот е заплашен от Унголиант, четем: "…А далече под разрушените сводове на Ангбанд, сред подземия, где не били слизали увлечените в битката Валари, все още се спотайвали Балрози и чакали завръщането на Господаря си; щом го чули, тозчас излетели нагоре, прехвръкнали през Хитлум и се спуснали над Ламот като огнена буря…". Това говори за наличие на способност у балрозите да летят. Същевременно при всички битки през Първата епоха до Войната на гнева, никъде не се споменава нищо конкретно свързано с това, но същевременно на преден план излизат драконите - също същества, свързани с огъня, владеещи магията, но и умеещи да летят, като се има предвид, че в началните концепции драконите са били просто машини на разположение на балрозите. При падането на морийския балрог от моста на Хазад-дум той не използва крилата си, за да се измъкне, което би могло да се обясни или с недостатъчно пространство за размах на крилете (което е по-малко вероятно при мащабите на Мория) или с липсата на способност за летене, което от своя страна може да се обясни или с изначална липса или със загубата на тази способност - дали заради закърнялост (все пак Мория не е открито пространство, което да позволява свободен полет, а и балрогът е спал дълго време в дълбините след Войната на гнева) или пък заради загуба на (физически, психологически, магически) сили след низвергването на Моргот. Но ако морийският балрог има някакви основателно изглеждащи причини да не може да лети, по друг начин стоят нещата с един от балрозите, гонещ бегълците от Гондолин - той загива, падайки в бездната заедно с Глорфиндел, вместо да полети и да се спаси. Тук могат да се направят няколко предположения, но никое от тях не е 100 %-во: 1. Не всички балрози могат да летят; 2. Балрозите са можели да летят, но тази им способност е черпела сила от нематериалната им същност на маяри; 3. Казано е, че голяма част от могъществото на Мелкор намалява при създаването на различни твари и поробването на волята на тях и други твари от Средната земя. Тогава, ако мощта на балрозите е обвързана с тази на Моргот, като негови слуги, то и тя намалява и това би могло да е оказало влияние на летенето, както и на други способности, съществували в по-ранни периоди (ако въобще можем да твърдим със сигурност за летателна способност). В заключение може да се добави още нещо - балрозите по произход са маяри (които имат способността да променят формата си), също както и Саурон, още повече - обвързани са с един и същ господар. За Саурон на няколко места се споменава, че може да променя формата си, а също и че може да лети (битката с кучето Хуан). В такъв случай, на базата на споменатото дотук, би могло да се направи предположение, че и балрозите имат такива способности, но преки доказателства за това няма, а и маярите са се различавали както по мощ, така и по умения.

Размерите на балрозите също са обект на спорове. В „Силмарилион" е казано, че бродейки из Средната земя, валарите и маярите приемат форми, наподобяващи тези на децата на Илуватар - елфи и хора, но много по-могъщи и по-огромни, но същевременно логично е маярите да изглеждат с по-малка мощ и с по-малки или приблизителни размери от валарите, което навежда на мисълта, че и балрозите са вероятно по-малки от Мелкор. При битката на Финголфин с Моргот е казано, че последният стъпва с крак върху шията му, но ако е прекалено голям, то и кракът му би бил толкова голям, че да стъпи не върху шията, а върху по-голяма част от тялото на Финголфин, тоест може да се предположи, че мащабите са приблизително съизмерими. Освен това, по време на Първата епоха, мнозина от елфите са били достатъчно могъщи, за да се бият с балрози, което би било невъзможно, ако последните са били много по-големи (все едно хамстер да напада слон). Балрозите просто биха могли да смачкат елфите с няколко удара, а и мечовете на елфите, съизмерими с господарите си, не биха нанесли кой знае каква вреда, освен ако не става дума за някаква специална магия. Eдни от най-ясните описания свързани с размерите са следните: "...то бе като огромна сянка, сред която се криеше мрачна фигура, може би с човешка форма, ала много по-голяма...сянката около него се разпери като огромни криле...Той бавно пристъпи на моста и внезапно израсна до огромна висота, а крилете му се разпериха от стена до стена..." (ВнП, Книга втора, Мостът на Хазад-дум). От една страна, туловището на морийският балрог е доста по-голямо от човек, от друга страна пламъците, които го обвиват може да придават на тялото му допълнителен обем, освен това и сенките, които хвърля може да са много по-големи и това да създава допълнителна илюзия за грамадни размери. От друга страна, ако в големите зали се движи свободно, как би минавал през вратите, създадени от джуджетата за самите тях и за елфите от Ерегион, с които са дружали? "До изхода можеше да се стигне само по крехък каменен мост без бордюр и перила, прехвърлен над бездната в петдесетфутова дъга...Тук можеше да се минава само в колона" (ВнП, Книга втора, Мостът на Хазад-дум). Дори мостът да издържи тежестта на балрога (джуджетата са добри зидари, но е казано че мостът е крехък, не се знае обаче дали тежестта на балрога е огромна), как би стъпил той върху него, ако е огромен? Още по-ясни са нещата в HoME: The Book of Lost Tales II - Падането на Гондолин : "Тогава лявата ръка на Глорфиндел потърси кортика и с него прониза корема на Балрога досами собственото си лице (защото този демон бе дваж по-висок от него)...". От всичко казано дотук може да се направи предположението, че мащабите на балрозите са съизмерими с тези на хората, или може би са максимум около два пъти по-големи.


III. Въздействие, въоръжение и способности

Наред с мощта на оръжието и физическата сила, психологическото въздействие върху врага е важен фактор за всяка армия. Това въздействие се основава най-вече на създаване на страх у врага, което става чрез визуални, звукови или някакъв вид психически/магически ефекти.

Балрозите, като маяри по произход, притежават известни магически сили, донякъде изначално вложени, донякъде идващи от господаря им. С тези сили те могат да всяват страх у врага чрез психическо или по-точно някакъв вид телепатично въздействие над ума му без да извършват някакво явно физическо действие. Подобно е въздействието на назгулите над смъртните, а за балрозите се предполага, че са доста по-могъщи от тях, бидейки равни (по произход) с техния господар Саурон, още повече, че по време на Първата епоха само най-могъщите сред елфите са имали силата и храбростта да се бият с тях. На много места в описанията се споменава за "сянка", но в случая става дума както за физическото явление, когато даден обект е осветен от някакъв светлинен източник, така и за магическо проявление, свързано с незримия свят на духовете. Това е някакъв вид излъчване на психическа енергия, която, попадайки у врага, предизвиква страх и объркване. "…Но изведнъж ръката му (Леголас) се отпусна и стрелата падна на пода. Той нададе вик на отчаяние и страх…то бе като огромна сянка, сред която се криеше мрачна фигура…тя сякаш бе сбрала всичката мощ и ужас на света и ги излъчваше пред себе си…" (ВнП, Книга втора, Мостът на Хазад-дум); "...носели одежди от мрак и надалеч пред стъпките им летял леден ужас..." (Силмарилион, За идването на елфите и плена на Мелкор). Същевременно балрозите успяват да внушат страхопочитание у другите слуги на Мелкор и да ги заставят да им се подчиняват - има много случаи, когато балрозите командват армиите на Моргот. Освен това те явно имат способност, която може да се опише като поглъщане на светлината/обвиване в мрак на всичко около тях: "…Чудовището стигна до огъня и светлината притъмня като прихлупена от облак…Огънят в него сякаш изгасна, но мракът укрепна…но Гандалф все още се виждаше като неясно сияние в здрача…"(ВнП, Книга втора, Мостът на Хазад-дум). Тази способност много прилича на тази на Унголиант и нищо чудно, като се вземе предвид общият им произход на маяри, както и службата им на Мрака. "...Там изсмуквала всяка светлина, която успявала да намери и я бълвала преобразена на сенчести примки от задушлив мрак… Унголиант изтъкала около Мелкор наметало от мрак, или по-точно Несветлина, в която сякаш всичко чезнело и очите не можели да я прозрат…" (Силмарилион, За помръкването на Валинор). Това разбира се би могло да се обясни и като някакъв вид хипноза (отново психическо въздействие) над по-слабите умове, създаваща у тях илюзията, че светлината се поглъща от демона.

Друг важен фактор е визуалното въздействие, което оказват балрозите с външния си вид. Най-важният момент в това въздействие е огънят. В някои митологии, а така също и при Толкин, огънят има двойнствена символика - от една страна той е градивна сила (ковашкото дело, бита и т.н.), а от друга - разрушителна (неконтролируема стихия), което личи особено много в уменията и мощта на Мелкор. Като цяло огънят има много важна роля в делата на Мелкор (а по-късно и на Саурон). Неслучайно те издълбават дълбоки крепости, за да имат достъп до огъня в земните недра, за който може да се предположи, че е някакъв вид вулканична лава (както е и в Съдбовната планина). В такъв случай не е случаен и фактът, че балрозите като огнени демони са свързани именно с Мелкор. Не е казано ясно откъде идва огънят им, но може да се предположи, че има връзка с факта, че през повечето време (когато не са на война, разбира се) те се крият дълбоко в земните недра - там където може да се срещне и лавата. Докато господарят им е окован, те се крият "…далече под разрушените сводове на Ангбанд, сред подземия…" (Силмарилион, За бягството на нолдорите), а също така морийският балрог се крие дълбоко под залите на джуджетата, докато същите не го разбуждат. Огънят на балрозите е разрушителен - изгаря всеки, който е близо до тях или се бие с тях, независимо от могъществото му - дори и Гандалф: "…Дълго падах и той падаше с мен. Неговият огън ме обвиваше. Изгарях…" (Гандалф: ВнП, Книга трета, Белият конник). В такъв случай този факт е достатъчен, за да предизвика страх у едно смъртно същество, още повече, че огънят придава допълнителен обем на демона, а също така изглежда и ужасяващо неестествено в очите на обикновен наблюдател - същество, обвито от огън, което не само, че не изгаря, а и огънят струи от него. Освен това в много митологии огънят е свръхестествен символ и притежаването и контролирането му придава допълнителен магичен (и ужасяващ) ореол на притежателя му. Друг елемент от визуалното въздействие (а също и от физическото) е въоръжението на балрозите - то се състои обикновено от голям пламтящ меч и многожилест изгарящ камшик, какъвто е използван за разсичане на паяжините на Унголиант, когато тя опитва да удуши Мелкор: "…С камшици от пламък свиреп разкъсали мрежите на Унголиант..." (Силмарилион, За бягството на нолдорите). Природата и на двете оръжия е донякъде физическа, донякъде магическа, като се има предвид и огнената им същност и че ги държи същество, обгърнато от огън, който би изгорил един обикновен камшик и най-малкото би размекнал един обикновен меч. Разбира се, може и да се предположи, че мечът има природа, подобна на Единствения пръстен на Саурон и че може да го разтопи само вулканичен огън (а този на балрозите явно е по-слаб щом успява да нарани, но не и да убие борещите се с него Гандалф или елфите в Първата епоха), но същевременно трябва да се обърне внимание и на факта, че мечът на морийския балрог се пръсва на разтопени отломки при сблъсъка с меча на Гандалф - Гламдринг (който също има донякъде магически свойства): "…От сянката излетя пламтящ червен меч. Гламдринг му отвърна с бял проблясък. Звънко проехтя ударът и лумна бял пламък. Балрогът падна възнак и мечът му се пръсна на разтопени отломки…" (ВнП, Книга втора, Мостът на Хазад-дум). Може да се направи изводът, че сблъсъкът на двата меча е и физически и магически, и тук е мястото да се обърне внимание на магическите способности на балрозите. В преданията за Първата епоха няма някакви сведения за явна магия, свързана с конкретни заклинания, действия и т.н. (както се срещат в други митологии), но магията и магическите способности проличават в уменията на валари, маяри и дори някои по-могъщи сред елфите, да овладяват и използват различните природни сили и стихии според целите си. Същността на магическите умения у балрозите е най-вече в контрола над огнената стихия и възможността да я използват срещу враговете, а така също и в споменатата по-горе способност да всяват страх и объркване сред врага чрез някакъв вид психоза. Това обаче не е свързано с конкретни заклинания и действия, а по-скоро е донякъде изначално вложено и донякъде дошло от Моргот. Балрозите, като маяри, също така притежават известна мощ да контролират и други природни сили, а това проличава и в сблъсъка на морийския балрог с Гандалф, което ще бъде описано по-долу.

Способността на балрозите да говорят е също обект на спорове. В едно от писмата на Толкин срещаме следния текст: "…The Balrog never speaks or makes any vocal sound at all. Above all he does not laugh or sneer...(Балрогът никога не говори и не издава гласови звуци. Освен това той не се смее или подиграва.)". Обаче при Гибелта на Гондолин (HoME, The Book of Lost Tales II) срещаме следния текст: "…and it shrieked…(и той (Балрогът) изпищя)". Също така, във „Властелинът на Пръстените", при сблъсъка с Гандалф в Мория, четем: "…Със страшен вик Балрогът падна напред…", а в по-ранна чернова на същия пасаж (HoME, The Treason of Isengard, The Bridge) пише: "…With a gasping hiss the Balrog sprang up ... With a terrible cry the troll fell after it, and the Balrog tumbled sideways with a yell and fell… (…със задъхано съскане Балрогът отскочи нагоре… Със страшен вик тролът падна след него, и Балрогът се прекатури настрани и с вик падна…)". От това може да се направи изводът, че балрозите могат поне да издават гласови звуци, макар че бележки за това не се срещат често. В същата глава на ВнП, в по-ранен момент, срещаме следните думи на Гандалф: "…Не можах да измисля нищо, освен да опитам да наложа върху вратата затварящо заклинание… То се вкопчи в желязната халка и сетне забеляза мен и заклинанието ми… Противозаклинанието беше страхотно… Трябваше да изрека Заповедното слово…" - Явно балрогът използва заклинание, но по какъв друг начин би могъл да го наложи, освен чрез гласно изричане? Все пак портата не е живо същество, което може да се контролира по телепатичен път, а и Гандалф изрича гласно своето заклинание - тогава би трябвало и контразаклинанието да е изречено гласно, макар че това не е директно казано в текста. Друго доказателство в полза на способността за говорене е следното: "…Тогава Готмог оковал пленника (Хурин) и със злобни насмешки го помъкнал към Ангбанд…" (Силмарилион, За петата битка - Нирнает Арноедиад). В пасаж от Гибелта на Гондолин (HoME, The Book of Lost Tales II) четем: "…Then Gothmog Lord of Balrogs gathered all his demons that were about the city and ordered them... (Тогава Готмог, Предводител на Балрозите, събрал всички свои демони, които били около града и им заповядал…)". От всичко казано дотук, може да се направи изводът, че балрозите явно владеят способността да говорят, но това се случва рядко, а и Толкин не е наблягал (или не е искал да наблегне) на тази им способност.

IV. Служба на Мелкор, взаимодействие с други негови слуги

Могъществото на балрозите в психическото и физическото въздействие над врага определя тяхната важна роля във военното дело на Мелкор. Не е известно балрозите да са намерили приложение в други дейности, така както Саурон например, но заедно с последния те са най-могъщите сред слугите на Моргот, като към тях можем да добавим и драконите с техните способности за психическо въздействие и използването на огъня като разрушителна стихия. Балрозите са били телохранители, бойци, а също така и командващи армиите на Моргот. Освен това, поради слабата им уязвимост, често са изпращани сред редиците на врага, за да всеят объркване и страх, както и за да заловят някой важен елф или човек.

За тяхното приложение като телохранители можем да обърнем внимание на момента, когато Унголиант се опитва да удуши Мелкор в Силмарилион, глава "За бягството на нолдорите" - балрозите идват да помогнат на господаря си. Също така в глава "За Берен и Лутиен" четем: "…Защото те (Силмарилите) били вградени в Желязната корона и охранявани като най-скъпото съкровище на Ангбанд; а около тях имало Балрози…"

Със своята способност да всяват страх у врага, както и с въоръжението си, балрозите са били идеални, самостоятелни бойни единици, защото в Древните дни само най-могъщите сред елфите са имали храбростта да се бият с тях и нито един балрог не загива чак до гибелта на Гондолин. Тук трябва да се обърне внимание и на числеността на балрозите. Тя е спорна като се имат предвид различни чернови и бележки на Толкин. Ранните концепции правят намеци за голям брой:

"…Melko sent his host of Balrogs after them (Мелкор изпратил своята армия от Балрози след тях )…" (HoME, The Book of Lost Tales1, Gilfanon's Tale);

"... and upon them rode the Balrogs in hundreds (и на тях яздели стотици Балрози )…" (HoME, The Book of Lost Tales2, Гибелта на Гондолин);

"The early conception of Balrogs makes them less terrible, and certainly more destructible, than they afterwards became: they existed in 'hundreds' (p. 170),* and were slain by Tuor and the Gondothlim in large numbers: thus five fell before Tuor's great axe Dramborleg, three before Ecthelion's sword, and two score were slain by the warrior's of the king's house (Ранната концепция за Балрозите ги прави по-малко страшни и несъмнено по-разрушими, в сравнение с това което стават по-късно : съществували стотици от тях 'и много били убити от Туор и Гондолиндримите : петима паднали от Великата брадва на Туор - Драмборлег, трима от меча на Ектелион, и двама били убити от бойци на кралския дом')." (HoME, The Book of Lost Tales II, Коментар от Кристофър Толкин на Гибелта на Гондолин);

Идеята за многобройни балрози се среща и в по-късни разработки:

"…There came afresh a hundred thousand Orcs and a thousand Balrogs (И ето-пристигнали отново стотици хиляди орки и хиляда Балрози)…" (HoME, The Shaping of Middle Earth, Ранните анали на Белерианд);

"…Sauron came against Orodreth, the warden of the tower, with a host of Balrogs (Саурон нападнал Ородрет-стражът на кулата с армия от Балрози)…" (HoME, The Lost Road and Other Writings, За руините на Белерианд и гибелта на Финголфин)

Същевременно се появява идеята, че балрозите са само няколко : "Идеята, че Моргот е разполагал с "армия" от Балрози оцеля дълго, но в по-късни бележки баща ми казваше, че са съществували съвсем малко-най-много 7" (Бележка на Кристофър Толкин към HoME, The Book of Lost Tales II);

В HoME / Morgoth's Ring / Аналите на Аман се среща следният текст: "…he sent forth on a sudden a host of Balrogs, the last of his servants that remained (той изпратил внезапно напред армия от Балрози, последните от слугите си, които му останали)...", а в полето към текста Толкин пише : "Не би трябвало да са съществували повече от 3, да речем или най-много 7."

Интересен е фактът, че в Късните анали на Белерианд (HoME, The Lost Road and Other Writings) се появява версията, че всички балрози са унищожени в края на Първата епоха, като тогавашната версия във ВнП е, че срещу Гандалф в Мория се възправя назгул. Години по-късно концепцията е променена - в Мория се появява балрог и съответно историята се променя, така че след края на Първата епоха има оцелели негови събратя, които се укриват : "…'A Balrog!' said Keleborn. 'Not since the Elder Days have I heard that a Balrog was loose upon the world. Some we have thought are perhaps hidden in Mordor near the Mountain of Fire, but naught has been seen of them since the Great Battle and the fall of Thangorodrim ('Балрог!' каза Келеборн. 'Не само от Древните Времена чувам, че на света има свободен Балрог. Мислехме, че има няколко, вероятно скрити в Мордор, близо до Огнената Планина, но нито един не е виждан от Голямата Битка и рухването на Тангородрим')" (HoME, The Treason of Isengard, Galadriel). Това отново ни навежда на мисълта, че вероятно има повече от един оцелял балрог в края на Първата епоха. Това и други бележки се сблъскват малко с концепцията, че има най-много седем балрога. "…and the number of Balrogs that perished was a marvel and a dread to the hosts of Melko, for ere that day never had any of the Balrogs been slain by the hand of Elves or Men (и броят на Балрозите, които загинали, поразил и ужасил армиите на Мелкор, защото до този ден ни един от тях бил убит от ръката на елф или човек) …" (HoME, The Book of Lost Tales II, Гибелта на Гондолин). Не е показан точният брой на убитите, но той явно е значителен. По-нататък обаче има по-точни показания:

"…Of those demons of power Ecthelion slew three… for it (Tuor's axe) sang like the rush of eagle's wings in the air and took death as it fell, and five of them went down before it… and of the Balrogs slew even two score... (Ектелион убил 3 от тези могъщи демони…защото тя (брадвата на Туор) пеела като бързите крила на крила на орела във въздуха и носела смърт с всяко замахване, и 5 от тях паднали пред нея…и убили 20 от Балрозите). Дотук стават 28, а към тях добавяме Готмог - убит от Ектелион и друг балрог – убит от Глорфиндел. Ако добавим към тях морийския балрог и други балрози, убити при рухването на Тангородрим, трябва да имаме най малко 35-40 балрога, още повече, че в Силмарилион / За пътешествието на Еарендил и войната на Гнева пише: "Балрозите били унищожени, само неколцина избягали и се укрили из най-недостъпните пещери дълбоко в земните недра".

От всичко казано дотук могат да се направят няколко извода за броя на балрозите: седем, ~четиридесет, стотици, хиляда. Кой от тях обаче е верен не можем да кажем със сигурност, защото за съжаление не се знае последната дума на Професора по този въпрос.

Една от интересните ранни концепции е, че драконите са бойни и обсадни машини, командвани от балрози. Тези машини дори са имали вътрешност, в която са се се събирали оркски бойни формирования. По-късно обаче, при създаването на концепцията, че драконите са живи същества (но създадени от Моргот), част от чертите на балрозите се приписват и на тях (магически умения, разрушителен огън и т.н.), но балрозите пак запазват и ролята си на командващи на Морготовите армии, което е отбелязано в много битки. Обикновено един или няколко балрози са водили армиите от орки - от една страна са им вдъхвали смелост чрез волята си, от друга са вдъхвали страх у вражеските армии, а от трета - все пак някой поуплашил се орк няма как да избяга от огнения камшик, а и също като своя събрат по произход Саурон се предполага, че са умеели да налагат волята си над по-слабите умове на подчинените си.

V. Готмог - предводителя на балрозите и т.н. Морийски балрог.

Готмог е балрог, който срещаме в „Силмарилион", както и в HoME / The Book of Lost Tales. В ранните концепции той е представен като син на Мелкор, което му дава специален статус сред враговете на валарите. Като негова майка в едни бележки се среща страшилището Флуитуин, а в други - Улбанди, като във втория случай името му е Косомот, което според ранен куеня речник в превод на джуджешки, е Готмог. По-късно обаче е изоставена концепцията, че валарите могат да имат деца, така че Готмог става маяр по произход. Името му означава Strife-and-hatred, което в приблизителен превод на български може би е Борба и Ненавист. Друга концепция представя името му като „Гласът на Гот" (тоест Моргот), което кореспондира със споменатата по-горе концепция за способността на балрозите да говорят. Той е командир на всички балрози и предводител на Морготовите армии, докато не го убива Ектелион при гибелта на Гондолин. В „Силмарилион" Готмог е този, който убива напредващият към Ангбанд Феанор (след бягството на нолдорите от Валинор), а по-късно, по време на Нирнает Арноедиад, той убива и Фингон след битка с него и залавя Хурин.

Концепциите за морийския балрог варират - той е единственият оцелял или един от оцелелите от Войната на Гнева, когато (почти) всички балрози са унищожени от армиите на валарите. Концепцията в Силмарилион гласи следното: "…Балрозите били унищожени, само неколцина избягали и се укрили из най-недостъпните пещери дълбоко в земните недра…" (За пътешествието на Еарендил и Войната на Гнева). Той се укрива дълбоко под Мъгливите планини. Не е известно име за него. В разговора си с Галадриел и Келеборн (ВнП, Огледалото на Галадриел) Леголас го нарича "балрог от Моргот", Келеборн - "Ужасът", а Гимли - "Злото на Дурин", което има връзка с краля на джуджетата Дурин VI, по време на чието властване балрогът е събуден и пуснат на свобода инцидентно при търсенията на джуджетата за безценния метал митрил - това става през година 1980 от Третата епоха. Дурин VI, а много скоро и неговият син Наин I, са убити от балрога, който започва да събира армия от орки около себе си и скоро изпъжда джуджетата от Мория. Балрогът става господар на Мория за много години, и в периода 2989-2994г. от Третата епоха убива Балин и сънародниците му, които се връщат с опит да си възвърнат древната родина. През 3019г. от Третата епоха, по време на Войната за Пръстена, балрогът е убит от предводителя на пътуващата през Мория Задруга на Пръстена, Гандалф, който също загива тогава (макар и временно). Интересна идея се среща в следните два текста от HoME, The Treason of Isengard, Galadriel :

" 'A Balrog!' said Keleborn. 'Not since the Elder Days have I heard that a Balrog was loose upon the world. Some we have thought are perhaps hidden in Mordor near the Mountain of Fire, but naught has been seen of them since the Great Battle and the fall of Thangorodrim. I doubt much if this Balrog has lain hid in the Misty Mountains - and I fear rather that he was sent by Sauron from Orodruin, the Mountain of Fire.' ('Балрог!' каза Келеборн. 'Не само от Древните Времена чувам, че на света има свободен Балрог. Мислехме, че има няколко, вероятно скрити в Мордор, близо до Огнената Планина, но нито един не е виждан от Голямата Битка и рухването на Тангородрим. Съмнявам се, този Балрог да е лежал скрит под Мъгливите Планини - страхувам се, че по-скоро той е пратен от Саурон, от Ородруин, Огнената Планина.')"

"'No Balrog has lain hid in the Misty Mountains since the fall of Thangorodrim,' said Galadriel. 'If truly one was there, as is told, then it is come from Orodruin, the Mountain of Fire, and was sent by the Lord whom we do not name in this land.' ('Нито един Балрог не е лежал скрит под Мъгливите Планини от рухването на Тангородрим,' каза Галадриел. 'Ако наистина един е бил там, както казахте, то той идва от Ородруин, Огнената Планина, и е изпратен от Властелина, чието име не споменаваме тук.')."

Тази концепция обаче не е вмъкната във финалната редакция на „Властелинът на Пръстените", така че може да смятаме за вярно това, че морийският балрог е наистина един от оцелелите (или единственият) от балрозите на Моргот след края на Първата епоха.

Заключение

В настоящото изследване се опитахме за съберем и анализираме цялата налична информация, за да изготвим обща, изчерпателна и възможно най-пълна характеристика на балрозите в произведението на Дж.Р.Р. Толкин, като едни от най-впечатляващите оригинални герои, създадени с характерното за Толкин смесване на традиционни образи от митологиите и авторско хрумване.

Анализирайки информацията, достигнахме до извода, че концепцията за балрозиге, тяхния произход, вид, брой и качества са многократно променяни от автора. Това прави образите им многопластови и допуска редица преположения и допълнителни разработки по темата. Въпреки това, можем да си позволим да считаме, че чрез тази разработка сме успели да отговорим на редица въпроси, дискутирани от читателите на книгите на Толкин години наред.

Надяваме се изследването да бъде полезно за всички интересуващи се и изучаващи творчеството на Професор Толкин.

Подземието на Арменелос,
2005

Обичай съдбата си

#2
АнарНирнает

АнарНирнает

    Elnahir

  • Потребители
  • 1497 posts
  • Gender:Male
  • Location:Тук и сега
И аз като Мани много се амбицирах, четейки готова тема. Не знам дали Сам ще прочете това, но предпочитам да го напиша тук, отколкото да си го мисля и някой ден да го забравя.

Темата е написана ужасно увлекателно - не съм предполагал, че след ~20-часово безсъние ще предпочета едносантиметровия скрол пред меката възглавница, но фактът е факт. =)) Написаното е структурирано много добре, отделните части са изчерпателни и ясни.

Има само две неща, които искам да отбележа:
  • Относно способността на балрозите да летят: мисля, че може да се спомене и присъствието на Гандалф и Глорфиндел при двата балрога като причина да не излетят и да се "спасят". Не знам дали има подробно описание на бойния дух на балрозите, но от прочетеното си мисля, че едва ли ще бягат от битка, а веднъж започнали я - струва ми се, че трябва да я довършат. Това обаче е моя спекулация, като все пак мисля, че Гандалф и Глорфиндел могат да намерят място в горепосочените причини. :)
  • "Там, между стръмните планински стени и студеното мрачно море тегнели най-гъстите сенки в целия свят; и там, в Авасар, тайно и незнайно за никого била изградила леговището си страшната Унголиант. Елдарите не знаели откъде е дошла, ала някои казват, че в древни епохи била излязла от мрака над Арда, когато Мелкор за пръв път погледнал със завист Владенията на Манве; казват още, че била сред първите, които покварил, за да му служат."

Има податки за произхода на Унголиант, но не е казано в прав текст, че тя е маяр. :)
Това беше, което исках да споделя.

Сам, поклон за темата, страхотна е! =)
Celebrate the hour of madness
Ride the wave that turns the tide

#3
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд
Не знам какви глупости съм писал преди 100 години (а авторки права за публикуване? ;) ) а ме мързи да ги чета, но...

[*]Относно способността на балрозите да летят: мисля, че може да се спомене и присъствието на Гандалф и Глорфиндел при двата балрога като причина да не излетят и да се "спасят". Не знам дали има подробно описание на бойния дух на балрозите, но от прочетеното си мисля, че едва ли ще бягат от битка, а веднъж започнали я - струва ми се, че трябва да я довършат. Това обаче е моя спекулация, като все пак мисля, че Гандалф и Глорфиндел могат да намерят място в горепосочените причини. :)
[*]

"Там, между стръмните планински стени и студеното мрачно море тегнели най-гъстите сенки в целия свят; и там, в Авасар, тайно и незнайно за никого била изградила леговището си страшната Унголиант. Елдарите не знаели откъде е дошла, ала някои казват, че в древни епохи била излязла от мрака над Арда, когато Мелкор за пръв път погледнал със завист Владенията на Манве; казват още, че била сред първите, които покварил, за да му служат."

[/list]Има податки за произхода на Унголиант, но не е казано в прав текст, че тя е маяр. :)
Това беше, което исках да споделя.

1. Един вид че балрозите не напускат бойното поле като въпрос на чест-не могат да избягат...или че искат на всяка цена да убият Глор и Ганди?
2. Ъм..."била сред първите, които покварил, за да му служат", не ми се рови за по точни цитати, обаче то сред първите е имало само айнури от всякакъв вид, чак после се пръкват елфи и т.н...И тъй като Унголиант не е Валар, значи е маяр...е да де-не е казано в прав текст, но от написаното някакси излиза такъв извод.
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!

#4
Roheryn

Roheryn

    ДДЗ!

  • Потребители
  • 130 posts
Саааааааааам! :wub:

:boogie1qw: :boogie1qw: :boogie1qw:
Обичай съдбата си

#5
Самознай

Самознай

    Ziltoid The Omniscient

  • Потребители
  • 580 posts
  • Location:Митлонд

Саааааааааам! :wub:

:boogie1qw: :boogie1qw: :boogie1qw:

well, I'm back :D
Една трета от живота си прекарваме в леглото...а другите две трети в опит да вкараме още някой там!




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users