Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Жените на Толкин


  • Please log in to reply
60 replies to this topic

#21
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female
manimal, не държа да се обръщат към мен на ВИЕ , даже очаквам във форума всички да си пишем на ТИ ;) .
Бях сигурна, че леко ще досадя с тези биографични данни на твърдите толкинисти :P , които щателно са изчели всичко, до което са се докопали на български и английски. Но ми се стори важно да изтъкна точно тези данни, за да насоча вниманието към различното възприемане на едни и същи факти. Помислих си, че ще помогне да реабилитирам Аредел, Арвен, Лутиен, Еовин, Галадриел ... и другите „жени на Толкин”, като се опитам да изтъкна едни по-други мотиви от вече споменаваните по-горе. „Отчаяната съпруга” за едни за други може да е удовлетворена жена, горда от постигнатото, а бракът не е затвор, който обезличава жената и изобщо не е задължително тя да е нещастна докато полага ежедневните грижи. Нещо повече –в прозата на ежедневието е напълно възможно да се роди истинска поетика и лиризъм.
Заинтригувана бях от темата, но не приемам подхода на Чесън. Това е твърде плоско отношение към проблематиката, което обижда многостранното и задълбочено изграждане на толкиновите образи. Ако се търсят смотли, авантюристки и нещастни незадоволени жени може да се надникне в кой да е жълт вестник или просто да си пуснем „Горещо” на Венета Райкова :lol: .

#22
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

А и всъщност аз не твърдя, че това, което казвам, е сто процента вярно, или че Толкин си го е мислел, пишейки за Галадриел. Това е просто един начин да се погледне на нещата; на мен тази гледна точка ми допада, и затова я споделям с останалите, никой не е длъжен да се съгласява.


На същото мнение съм. :)

manimal, не държа да се обръщат към мен на ВИЕ , даже очаквам във форума всички да си пишем на ТИ


И аз така очаквам, но бях длъжен да попитам, защото твоят преден пост беше във второ лице, множествено число.

Не, не си "досадила" - напротив, много правилно изложи мнението си. Има много варианти за интерпетация.

Заинтригувана бях от темата, но не приемам подхода на Чесън. Това е твърде плоско отношение към проблематиката, което обижда многостранното и задълбочено изграждане на толкиновите образи. Ако се търсят смотли, авантюристки и нещастни незадоволени жени може да се надникне в кой да е жълт вестник или просто да си пуснем „Горещо” на Венета Райкова


Предполагам Джесън Скилидкова няма плоско отношение по проблематиката, щото иначе нямаше да повдига темата - тя всъщност своето мнение си го е изразила. А първия пост е така написан, за да предизвика някаква полемика и дискусия. Не съди така - от пръв поглед. Не мисля, че някой обижда "задълбоченото изграждане" на образите при Толкин.
А за смотлите си права, да - въобще не съм съгласен, че Арвен е смотла, точно напротив. А Еовин си е хлапе. (Отношението ми към артистките във филмам които ги играят е точно обратното - но това няма нищо общо с книгата и Толкин.)

#23
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4809 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Еовин в книгата може и да е хлапе, ама е знатно хлапе с докачливи роднини и склонност към насилие, така че Арагорн (както обикновено) е ужасно дипломатичен и тактичен.

Вие за отчаяната съпруга Ерендис верно ли нищо няма да изръсите? Това е то истинската отчаяна съпруга. Нали уж престолонаследникът на Нуменор я обича, но я зарязва заради бизнеса с яхти и тя се фръцва и си отива на село, а НИКОЙ И НЕ ЗАБЕЛЯЗВА... а мъжът й се връща от море и казва ай сиктир на такваз фръцла.

#24
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female
Историята на Ерендис верно е ужасна. Тия дълги животи понякога се отразяват доста досадно на повествованието. Та колко пъти Алдарион отпътувал, пък колко време го нямало, пък как го чакала. А три години годеж :o !!! И на всичкото отгоре и този срок бил прескочен. Моята човешка същност нещо не може докрай да ги смели тия неща :lol: .
А също мисля, че не Ерендис е лишена от сексуалност в тази история, а по скоро Алдарион. Дори смея да сравня този Толкинов герой с Петър ІІІ ;) – злополучния съпруг на Екатерина Велика, който е бил тотално некомпетентен и не искал да се занимава с нищо друго, освен с безкрайни упражнения по строй и строева подготовка на войници в парадна униформа, а на всичкото отгоре бил и импотентен.
По отношение достоверността – За мен това е типична история за мъж, който няма намерение да се жени изобщо, но под натиска на родителите и общественото мнение в крайна сметка кандисва. Доколко може един брак, сключен по принуда да бъде успешен. Е, не може да се отрече, че Толкин се е опитал да ги пооправдае – те, младите, се били харесали и е възникнал истински интерес, но за всички става ясно, че ако не са били машинациите и постановките на родителското тяло, брак изобщо нямаше да има. И то не защото не са се харесали, а защото Алдарион изобщо не е имал интерес към връзка със жена, която и да е тя. А щом така и така му се налага да сключи брак, то нека да е с Ерендис, че поне я харесва донякъде.
Мнението на Ерендис за мъжете илюстрира много показателно какъв в същност се е показал Алдарион пред нея:

Нуменорските мъже са наполовина елфи (казвала Ерендис), особено по-високопоставените; не спадат ни към единия народ, ни към другия. Дареното им дълголетие ги подлъгва, та по ум си остават деца и се залисват из този свят, додето възрастта изведнъж ги догони — и мнозина тогаз изоставят игрите навън само за да си играят по домовете. Сетне превръщат игрите във важни дела, а важните дела — в детски игри. Искат наведнъж да са майстори, мъдреци и герои; а жените за тях са като пламък в огнището — друг да го подклажда, додето се върнат привечер, грохнали от игри. Сякаш всичко заради тях е създадено — хълмовете за каменни кариери, реките за лодки и воденици, горите за дървен материал, жените за телесните им потребности или да красят дома и трапезата им; а децата за забавление, ако нямат с що друго да си играят — ала също тъй биха играли с малките кученца.…………………Гняв проявяват само когато внезапно усетят, че на този свят има и друга воля, освен тяхната. Тогава стават немилостиви като морския вятър, дръзне ли нещо да се изпречи насреща им.

Ерендис също е характерен типаж. Нима не познавате жени, които до затъпяване твърдят, че обичат силно и отчаяно мъж, който ги прави нещастни, пренебрегва ги редовно и дори ги тиранизира психически, а често и физически. Все пак тя не е била докрай заслепена в любовта си, но точно когато е на път да се откаже от този брак, не обещаващ любовно щастие, се намесва майка й:

И все пак скърбя, понеже отдавна ти е време да се задомиш; и след като съм родила красива рожба, надявах се да доживея и хубави внуци; нито пък бих имала нещо против, ако тяхната люлка е в кралския палат.

Тези думи, в някаква малко по-различна интерпретация, могат да се чуят и днес. Много женски майки отправят подобно обръщение към своите нямащи намерение да се женят щерки. Лично на мен една възрастна жена ми обясняваше, че той, мъжът, изобщо не им трябвал, само да се появял от някъде тоз` нещастен осеменител, та да забременее позастаряващата й щерка, пък те щели да си го отгледат после внучето и без него.А мнението на Алдарион за Ерендис доказва, че той не я е обикнал истински, защото ако беше я избирал сам, за да бъде такава, каквато подхожда на интересите и положението му, нямаше да се спре на такава дълбоко закотвена на сушата жена, а щеше да си избере някоя волна птица, която да кръстосва моретата с него и да живее на кораба му къща:

Знам нейния избор — макар че дълго ще трябва да слуша, преди да разбере. Защото сърцето й няма криле отвъд Нуменор и не се досеща що става далеч от нашите брегове
................................................................................
................................
— Не заради туй скърбя — рекъл Алдарион, — а защото на повече се надявах от нея. Станала е дребнава; и ако е по моя вина, значи заслужавам най-суров упрек. Но нима едно голямо сърце се смалява в бедата? Не е такъв пътят дори за ненавист и отмъщение! Трябваше да поиска нов величав дом, кралска свита и да се завърне в Арменелос прелестна като кралица със звезда на челото; тогава би омаяла едва ли не целия остров Нуменор и би привлякла людете към себе си, та да ме сметнат за груб и недодялан безумец. Валарите са ми свидетели, бих предпочел да е тъй — по-добре прекрасна кралица да ме надвие и унижи, отколкото да царувам на воля, докато лейди Елестирне гасне в собствения си здрач.

В този смисъл може да се каже, че Ерендис е една истинска "отчаяна съпруга" в един напълно несполучлив брак. :rolleyes:

#25
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

А също мисля, че не Ерендис е лишена от сексуалност в тази история, а по скоро Алдарион. Дори смея да сравня този Толкинов герой с Петър ІІІ ;) – злополучния съпруг на Екатерина Велика, който е бил тотално некомпетентен и не искал да се занимава с нищо друго, освен с безкрайни упражнения по строй и строева подготовка на войници в парадна униформа, а на всичкото отгоре бил и импотентен.


Бе като се пуснете по инерция и директно в другата крайност. Къде е тая сексуалност на Ерендис?? И къде пък съзря импотентността на Алдарион? Откъде знаеш, е не е бил привлечен от някоя русалка и не е пътувал до Еея при любовница-сирена. :))) Ееее, не, вече прекалявате - ще трябва да отваряме конкурираща тема "Мъжете на Толкин", че да защитаваме силния пол. (кофтито е, че много двусмислено би звучала такава тема... мъжете на Толкин...)

По отношение достоверността – За мен това е типична история за мъж, който няма намерение да се жени изобщо, но под натиска на родителите и общественото мнение в крайна сметка кандисва. Доколко може един брак, сключен по принуда да бъде успешен. Е, не може да се отрече, че Толкин се е опитал да ги пооправдае – те, младите, се били харесали и е възникнал истински интерес, но за всички става ясно, че ако не са били машинациите и постановките на родителското тяло, брак изобщо нямаше да има. И то не защото не са се харесали, а защото Алдарион изобщо не е имал интерес към връзка със жена, която и да е тя. А щом така и така му се налага да сключи брак, то нека да е с Ерендис, че поне я харесва донякъде.


За достоверността те подкрепям напълно - има много подобни случаи днес, а ги е имало и през Толкиново време. Но моето впечатление не е за брак насила (може и да бъркам). А с това: "...а защото Алдарион изобщо не е имал интерес към връзка със жена, която и да е тя." пак метна всичко в арпаджика. Тоя Алдарион го изкарахте АНАЛдарион направо.

Много женски майки отправят подобно обръщение...


Ами то остана и много МЪЖКИ майки да го правят. :)))

Лично на мен една възрастна жена ми обясняваше, че той, мъжът, изобщо не им трябвал, само да се появял от някъде тоз` нещастен осеменител, та да забременее позастаряващата й щерка, пък те щели да си го отгледат после внучето и без него.


Така е - от една страна много възрастни жени почват да си въобразяват много изперкали неща с възрастта, а най-внимавай с тия, които като високоговорител ти казват как "знам ги аз мъжете...", щото те най-малко ги знаят. Пък и тия колумбийски сапунени глупости, с които им пълнят главите.... Като се излюпят от критическата с новороден майчин инстинкт и се почват едни стратегии за внучета и правнучета. Като иска осеменител да прати щерката на бик. Или да я пусне на лек воаяж по Околовръстното. Идеята, че мъжа бил "бездетно същество" съм я чувал, но подобни обобщения просто показват правещия ги в светлината на "безмозъчно същество". Има хора и хора.


Сериозно - връзката Ерендис-Алдарион би могла да бъде много успешна и прекрасна, щото се допълват чудесно. Проблемът е, че и двамата са тотални егоцентрици, абсолютно себе-центрирани и нито единия не прави усилие да "погледне" и "усети" през очите на другия. Тъй че такава връзка по дифолт е обречена, но и връзката им с който и да е - също. Наскоро с един човек си говорихме, и ми каза :) :) , че човек трябва да обича себе си, за да може да обича друг. По начало и аз така смятам, но Ерендис-Алдарион са типичен пример как, ако човек е тъврде взрян в себе си и собствения си кеф и амбиции, няма как да направи каквато и да е връзка. Крайността в егото никога не води до нещо хубаво.
Анкалиме, като техен отрок, е типичния пример на подсилен егоизъм и пълен бомбаш.

Като чета за Алдарион и Ерендис за мен е по-интересно дали Толкин (поне в началото) не е отразил малък аспект от собствения си живот.

#26
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female
"Принуда" не значи "насила". Принуда от обстоятелствата и необходимостите например...

Тоя Алдарион го изкарахте АНАЛдарион направо.

:D :D :D :lol: :P

Ами то остана и много МЪЖКИ майки да го правят. :)))

А`мчи и те го правят...

Като чета за Алдарион и Ерендис за мен е по-интересно дали Толкин (поне в началото) не е отразил малък аспект от собствения си живот.

Малък аспект наистина отразява, но по скоро като антитеза. До колкото си спомням Толкин отлага отиването си в армията за да може да завърши образованието си и това свое решение обясняваше (обяснения са се налагали, защото е имало укори за това му решение) като отговорност към семейството и възможността му да осигури по-висок стандарт на живот на съпруга и деца. Че не е страхливец доказва по-късно, когато все пак отива да воюва. Но самият Толкин е бил доста отговорен съпруг и баща, мисля... :rolleyes:

Тема за мъжете в творчеството на Толкин не е невъзможно да се направи и дори и да не се избегне тафтологията :lol: , но такава тема значително повече ще ни затрудни, защото изобилието от персонажи е неизброимо с тези разклонени родословни дървета и дългите им животи B) .

#27
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

Като чета за Алдарион и Ерендис за мен е по-интересно дали Толкин (поне в началото) не е отразил малък аспект от собствения си живот.

Малък аспект наистина отразява, но по скоро като антитеза. До колкото си спомням Толкин отлага отиването си в армията за да може да завърши образованието си и това свое решение обясняваше (обяснения са се налагали, защото е имало укори за това му решение) като отговорност към семейството и възможността му да осигури по-висок стандарт на живот на съпруга и деца. Че не е страхливец доказва по-късно, когато все пак отива да воюва. Но самият Толкин е бил доста отговорен съпруг и баща, мисля... :rolleyes:


Аз имах нещо друго впредвид. Знае се, че Едит хич не е била фенка на сбирщината избръмчели Инклинги, с които Толкин се е сбирал. Представям си как той е тръгвал към кръчмето да ги види, а тя го е сподиряла с мрън, мрън и "бе, я си стой на задника". А човека не го е свъртало в къщи, както Алдарион на сушата... :)

#28
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling

.. та по ум си остават деца и се залисват из този свят, додето възрастта изведнъж ги догони — и мнозина тогаз изоставят игрите навън само за да си играят по домовете. Сетне превръщат игрите във важни дела, а важните дела — в детски игри.

Прекрасно, прекрасно - благодаря, че цитира това! (ама верно го обичам тоя Толкин :))
Така е и така ще бъде, независимо че обикновените човеци нямат дълголетието на нуменорците. Но коя е пречката да не го правят! Коя е "важната" задача женска, че да не позволява тям също да я превърнат в игра?

Прекалено сме заети жените да следим кой колко благодарност ни е върнал за "грижата", отколкото да правим животът (нашия, и съответно чуждия) весел.
Тва е спам, де. Но дощя ми се да се оправдая за.. как го каза, Арлекин - за повърхностния ми подход към жените. На Толкин, добре.
(не чувствам всъщност нужда да се извинявам, че не говоря конкретно; Толкин е засегнал достатъчно общочовешки, общовалидни? теми).

..Но нима едно голямо сърце се смалява в бедата?

Добре го каза, Алдарионе, а така :)

#29
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4809 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
На мястото на Идит и аз не бих обичал Инклингите. Но и на мястото на Толкин не бих обръщал внимание на мрънкането :)

Алдарион май наистина не е много заинтересуван от жената. Не че е Аналдарион, просто Ерендис е права за него - той си е, какъвто е. Егоцентрик, любител на флота, лишен от самоирония тип, за когото няма по-важно от заниманията му. Впрочем, Алдарион наистина се занимава с важни неща (да строиш пристанища и да мислиш за съюз с Гил-Галад не е детска игра), та и той е прав за Ерендис. Нали на едно място той казва за нея, че е като престаряла баба, която се грижи само за прегорялата вечеря, а не може да разбере прелестта на това да се катериш по дърветата. Всеки от тях е прав за себе си и наистина никой от тях не вижда през очите на другия. Аз, разбира се, съм изцяло на страната на Алдарион, но смятам, че и неговият образ, и този на жена му са много удачни. И че разказът за двамата, макар и недовършен, е от най-хубавите неща на Толкин. Кой знае колко семейни разговора стоят зад него. Нищо че Толкин е отричал връзката между биографията и произведенията на даден писател.

По някакъв начин историята и поученията на Ерендис ми напомнят за книгите на Урсула ле Гуин. Има нещо земно и интимно в разказа за моряшката съпруга. Няма го обичайният за Толкин приповдигнат тон, не става дума за войни, висок трагизъм или за някакви божествени същества. Просто един голям адмирал и една прекрасна жена не се разбират, макар да се обичат... но не достатъчно.

#30
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female

Прекрасно, прекрасно - благодаря, че цитира това! (ама верно го обичам тоя Толкин :))Коя е "важната" задача женска, че да не позволява тям също да я превърнат в игра? Прекалено сме заети жените да следим кой колко благодарност ни е върнал за "грижата", отколкото да правим животът (нашия, и съответно чуждия) весел.

Моля, моля ;)! Пак заповядай :P Но за другото, което питаш да ти обясня: грижата за децата например. Тя би могла и всъщност трябва да бъде над всички останало. Моето скромно мнение на родител е, че след като се появят децата всякакви егоцентристки настроения трябва да отстъпят. Да, жената трудно би могла да се занимава с делата на мъжа, щото иначе мъжът ще трябва да храни по час, да преповива (в първата година), да подготвя специална храна, която да е полезна и достатъчно усвоима за съответната възраст. Изобщо поредица от такива задължителни, но безкрайно досадни дейности. След като се пребориш с детските болести и детето възрасти на една по-крепка възраст започва труда по образоването и дългът да се погрижиш децата да станат самостоятелни и успешни личности. Мъжът, дете или пораснал, трябва да подпомага тези процеси и активно да участва в тях, но ролята на жената е първостепенна за мен. А, върви се забавлявай, докато вършиш всичко описано по-горе. Или ще се забавляваш или ще си полезна. И разбира се, благодарността би била една заслужена награда. Без нея е много лесно жената да стане точно толкова мрачна и зла като Ерендис. Това са сигурните белези на жена, която не е получила блага дума от мъжа си и неговото признание за качествата и усилията.

..Но нима едно голямо сърце се смалява в бедата?

Да добре го е казал Алдарион, но това твърдение касае и него. Какво щеше да му стане ако малко по-настоятелно бе поднeсъл извинение за дългото си забавяне. Можеше мълчаливо да понесе женския упрек – напълно основателен при това. След което да обясни обстоятелствата, които са го задържали и тогава Ерендис можеше да започне да се извинява. Накрая можеше да плеснат с ръце и да се прегърнат, да скочат в кревата и да си заживеят по живо по здраво. Ама не! Врътна се той, па си тръгна. Направо ми се гади от таквиз докачливи и тънкораними мъже :huh: . Хем се държат като слон в стъкларски магазин, хем не понасят да ги наречеш «слон».

#31
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts
Хубаво, че мятам по едно око към тази тема, че иначе щяхте вече да сте развяли екстремния феминизъм в цялата му изпраногащева прекрасност. :mir:

Щото, драга Арлекин - баш натам си поела с бодра крачка. :) Спорът дали женските усилия и дейности са по-по-най от мъжките усилия и дейности сигурно съществува още от памтивека, с разликата, че преди се е разрешавал с женска тупалка по главата на мъжа, а сега си имате доста по-ефикасното оръжие феминизъм, където категориите "женско" и "мъжко всеки може да си тълкува както му кефне в момента. Тъй че не виждам смисъл да се подхваща. Жената от край време е била "стълб" в дома и семейството, но тук самите жени първо трябва да се разберат по въпроса, а това няма да стане в този свят и на тази планета. Разбира се, най-чудесното и хитрото от женска гл. т. е хем да си развяваш байряка (щото еманципация, леле, како и не може мъжете да си присвояват мъжките работи за тях), хем да получаваш признание, колко много ценност представляваш за домашното огнище (щото стоим в къши и поддържаме дома), ама няма как да се стъпи едновременно на два бряга. Пък и някак нагло е, ми се струва. :)
И не става въпрос за благодарности, грамоти, усмивка пред строя или екскурзия на Хаваите - един истински мъж, това го оценява, ако има истинска жена. :) На Ерендис и е доста по-дълбок проблема. Не оправдавам Алдарион, но мисля, че Ерендис е била едно много слабо, егоцентрирано и объркано създание.

След като се пребориш с детските болести и детето възрасти на една по-крепка възраст започва труда по образоването и дългът да се погрижиш децата да станат самостоятелни и успешни личности. Мъжът, дете или пораснал, трябва да подпомага тези процеси и активно да участва в тях, но ролята на жената е първостепенна за мен.


Без да противореча на написаното от мен по-горе, че жената е в центъра на семейното образувание (доброкачествено или злокачествено няма значение) - не смятам, че при момченцата е хубаво само майка им да ги учи да станат "самостоятелни и успешни" мъже. Говоря за периода малко преди и с навлизането в пубертета - за синовете, точно тогава примера и вниманието на бащата е най-важно. Ако майките и тука продължат да са с "първостепенна роля" - най-вероятно ще се стигне или до едипов комплекс, или до Веселие ребята ("весели" в английския вариант на думата). (всъщност последното ми идиотско обобщение си има и своите мужествени изключения) :)))

П.С. След горното - пак да си призная, че съм голям фен на авторите феминистки и много от тях пишат гениални писания, които ме изумяват - даже да не са лесбийки като моето алтер-его.

#32
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female
Леле, manimal, за кви феминистки походи, за кви пет лева става въпрос, че нещо се обърках. Друг питаше коя е "важната" женска задача. Важна в кавички. Съгласи се, че това просто си плаче за подробно обяснение на нещата от живота.
И ако моят отговор към не е илюстрация на поведението на Ерендис, а изобщо по принцип, то той обяснява, защо Ерендис изобщо не е безукорна като родител. Ако беше по-малко огорчена, можеше и по-добър да е резултатът, но в крайна сметка логическият завършек е противоречивата и нехармонична личност, в която се превръща дъщерята Анкалиме.

#33
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts
Съгласен.
Разбрах какво си имала впредвид - не знам дали "по принцип", но изглежда си опитала да обясниш позицията на Ерендис. Аз не бих се наел с такава задача. Не съм сигурен, че и тя самата е наясно с позицията си, доколкото с годините гледната и точка се е изменила.

А Чесън питаше за "важната задача", която пречи на жените също да "превръщат игрите във важни дела, а важните дела — в детски игри". Аз бих се изразил малко по-различно от Толкин, за да специфицирам (ако е нужно), но много жени (да не кажа повечето) за себе си - го правят. И нищо не им пречи. Включително изброеното от теб.

#34
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female

Съгласен.
Разбрах какво си имала впредвид - не знам дали "по принцип", но изглежда си опитала да обясниш позицията на Ерендис. Аз не бих се наел с такава задача. Не съм сигурен, че и тя самата е наясно с позицията си, доколкото с годините гледната и точка се е изменила.

А Чесън питаше за "важната задача", която пречи на жените също да "превръщат игрите във важни дела, а важните дела — в детски игри". Аз бих се изразил малко по-различно от Толкин, за да специфицирам (ако е нужно), но много жени (да не кажа повечето) за себе си - го правят. И нищо не им пречи. Включително изброеното от теб.


Аз много добре разбрах и няма нужда от превод или ехо. ;)
Надявам се и тя да ме разбере.
Инак следва продължение на темата: С коя от Толкиновите жени се идентифицирате? Това, разбира се, като леко шеговита закана :P

#35
manimal

manimal
  • Потребители
  • 283 posts

Инак следва продължение на темата: С коя от Толкиновите жени се идентифицирате? Това, разбира се, като леко шеговита закана :P


За нещастие на моя пол - днес голяма част от женското съсловие препочита да се идентифицира с Унголиат. Ние - бедните малки хобити, нямаме никакъв шанс. :P
:yes: (ама това само на ушо ти го казвам и ще отричам до Ородруин, ако ме издадеш, че ще си отида опашкулен набързо)


Иначе публичното ми официално изявление е, че всички жени са Арвен и Еовин (или която там пожелаят). :D

#36
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female

Иначе публичното ми официално изявление е, че всички жени са Арвен и Еовин (или която там пожелаят). :D


Абе ний ще се разберем накрая :boxed: :yes: :D :lol:

#37
Чесън

Чесън

    дама

  • Потребители
  • 687 posts
  • Gender:Not Telling

Аз много добре разбрах и няма нужда от превод или ехо. ;)
Надявам се и тя да ме разбере.

Тцъ, не си; виж пак превода на Мани :). Че децата трябва да се гледат с любов и дом да се поддържа си се разбира от само себе си - ама прекрасно го разбирам, никъв проблем :).
Именно питах - защо е нужно жената, вършеща тези нормални, ежедневни дела да се превръща в мъченик? (а па Ерендис как се е преработила!) След като да родиш и отгледаш челяд, да поддържаш хубав дом е радост най-голяма, как така изведнъж се превръща в тегоба? Защо да е нужна плата с благодарност? Ама момент, радостта е за продан, така ли!?
Имаше една приказка - ако обичаш това, което работиш, няма да ти се наложи да работиш и един ден.
Т.е. всички ние си имаме нашите задължения, единственото, което трябва да направим, е да подходим с радост към тях. И без да чакаме отплата - тя не идва насила; идва сама.

(благодаря ви за мислите ви в тази тема; а към Арлекин - любовно: много ще се радвам да останеш във форума:))

#38
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4809 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

радостта е за продан

Ми да!!!

Чесън, ти разкри истината далеч не само за света на Толкин - просто си има хора, които обичат да мрънкат. Или пък не са добри в това, в което няма да е толкова трудно да са добри, щото ги мързи и са си мрънкала. Сега обаче никога няма да можеш да стъпиш на френска територия - ще те застреля някоя феминистка. За сметка на това щатът Тексас, където мъжете винаги отварят вратата пред дами, ще те обяви за пожизнена губернаторка!

#39
Арлекин

Арлекин
  • Потребители
  • 46 posts
  • Gender:Female

Аз много добре разбрах и няма нужда от превод или ехо. ;) Надявам се и тя да ме разбере.

Тцъ, не си; виж пак превода на Мани :). Че децата трябва да се гледат с любов и дом да се поддържа си се разбира от само себе си - ама прекрасно го разбирам, никъв проблем :). Именно питах - защо е нужно жената, вършеща тези нормални, ежедневни дела да се превръща в мъченик? (а па Ерендис как се е преработила!) След като да родиш и отгледаш челяд, да поддържаш хубав дом е радост най-голяма, как така изведнъж се превръща в тегоба? Защо да е нужна плата с благодарност? Ама момент, радостта е за продан, така ли!? Имаше една приказка - ако обичаш това, което работиш, няма да ти се наложи да работиш и един ден. Т.е. всички ние си имаме нашите задължения, единственото, което трябва да направим, е да подходим с радост към тях. И без да чакаме отплата - тя не идва насила; идва сама.(благодаря ви за мислите ви в тази тема; а към Арлекин - любовно: много ще се радвам да останеш във форума:))

Аааа, аха. Вече всичко ми се изясни. Ти просто се опитваш да кажеш, че "съпругата майка"="работа". Аз се чудя защо нещо в теориите ти ми куца и защо се съпротивлявам на заключенията ти. Като цяло се изразяваш доста обидно за статуса "омъжена жена". Семействеността не може да бъде сравнявана с някаква работа, още по-малко пък родителството. И ако не разбираш това значи, че още не си станала майка. И въпросната дама Ерендис (на която отделихме внимание повече отколкото смятах) се тръшка не защото й е дотежала работата, а самотата и фактът, че трябва сама да отглежда общото дете. Тегоба е, защото тя не се е омъжила, за да живее самичка. А точно феминстките настроения могат да издигнат заблудата, че в самотното родителство е нещо нормално. Даже може да се каже, че Ерендис е феминистка. Тя, опитвайки се да докаже, че по-добре сама, отколкото с мъж, който не държи на семейството и обещанията си, всъщност доказва с провала си като родител, че за тая работа са нужни двама. Истината е, че поведение, подобно на това на Алдарион, от която и да е страна в брака - мъжката или женската, в крайна сметка довежда до подобни деформации в характера и начина на живот като тези, описани в тази история. Нещо повече - възможните продължения от непобликуваните бележки говорят, че Алдарион не е развил потенциала си. Никъде не са описани негови геройски прояви и съществено участие в борбата срещу пробуденото зло. Тоест, незачитането и липсата на любов към съпругата му, довежда до озлобление и наказателно поведение към мъжа, замислено като санкция срещу него, но нараняващо двустранно (винаги е така) и като краен резултат трима души със злощастни съдби, които можеха да бъдат и други. Това, което се опитвам да кажа, накратко звучи така: не е възможно жената да бъде такава, все едно нищо й няма в брак, в който съпругът явно я пренебрегва. Обратният вариант също е в сила, но в живота, а и в литературата по-рядко се среща. Да се твърди друго, означава отричане на очевадни неща или непознаване на живота.

#40
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4809 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
Ролята на Алдарион в делата на епохата не е никак посредствена, всъщност. Разширил много флота, после залесил много области, за да има дървен материал за нуждите на Нуменор в бъдеще (нали от тази дейност му идва и прозвището), построил нови пристанища и крепости в Средната земя, сключил съюз с Гил-Галад, изменил наследствения закон, така че дъщеря му да седне на трона... Това са неща, които явно изобщо не са били схващани като кой знае какво от Ерендис.

А и как няма нейното да не е родителски провал - тя говори на дъщеря си злъчни неща и я държи в провинцията, докато в един момент се появява някакъв безотговорен вятърничав тип, надонася куп бижута от екзотични земи и между другото обявява, че детето един ден ще получи престола на страната. Децата понякога са си гнусни материалистчета и за тях цялата домашна топлота и уют на света невинаги се равняват на "Порше" и вила на Ривиерата, примерно.




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users