Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Октомврийска клада


  • Please log in to reply
5 replies to this topic

#1
Mocking-bird

Mocking-bird

    заище

  • Потребители
  • 789 posts
  • Gender:Female
  • Location:Варна/София
Пристигна със запалването на първата октомврийска клада. В нашия край имаме такава традиция, стара и глупава, но нали казват, че англичаните си падат по традициите. От край време на първи октомври палим дървета и билки събирани през годината. След това всяка седмица на хълма над града, който децата наричат хълма на обесените заради бесилката висяла някога там, се палят по три купчини дървета, общо дванадесет по една за всеки месец. На 31-ви пък изгаряме сламено чучело и черпим децата с бонбони. Като се замисля, това е доста тъпо, имам предвид да правим нещо без да си спомняме защо, но никой не смее да попита Алекса, най-старата жена в града и нещо като месна вещица. Знам само, че има нещо общо с мъглата, с духовете които чуваме нощем, когато светът е погълнат от бялата й пелена, но се преструваме, че това са клоните на дърветата. Има нещо общо с децата, които изчезват от време на време и никой не знае дали са паднали в реката или са последвали песента, носеща се вечер между дърветата. Естествено аз не вярвам на тези неща, но само защото съм минала опасната възраст. Навърших 16 преди две седмици и оттогава престанах да ползвам талисманитите, да заключвам вратата на стаята си и да спя с тапи в ушите, да не би някое същество от мъглата да ме примами да изляза навън след мръкнало. Спрях да бъда суеверна до момента в който щеше да ми се наложи да заключвам моите деца. Така е било, така и ще бъде.

Затова, когато я видях застанала в подножието на хълма, като обхваната от пламъци от последните лъчи на слънцето, усетих как сърцето ми прескача един удар, преди да се усетя, че това не беше някакъв безлик дух, плод на детското въображение, а млада жена с ярки дрехи. Докато се изкачваше нагоре към огъня и хората успях да я огледам сришом. Беше млада, някъде на около двадесет, с дълга права червена коса, като зимната козина на лисица, толкова ярка, че почти светеше, със златиста загоряла кожа и равен тен и. Носеше дълго червено палто и когато вятърът подухна видях, че и ризата й е на червени и оранжеви ивици. Червени обувки, изтъркани дънки с оранжеви кръпки на коленете и избродирани цветя, стар кожен сак покрит със значки и малка кожена раничка изтрита от въргаляне из купета на влакове и багажници на коли- очите ми алчно попиваха тази странна ярка персона, която изглежда бе пътувала много, бе видяла други страни. Преди да се усетя бе до мен и усетих да ме жегва известна завист- беше много красива. Изглежда забелязала, че я зяпам жената се обърна и ми се усмихна. Очите й ме накараха да изтръпна все едно, че ме беше жегнал огън- бха онзи странен отенък на кафявото, който изглежда почти златист. Никой друг не й обръщаше внимание, но дори и да я погледнеха сега, надали щяха да видят това, което аз бях видяла. Слънцето вече беше залязло и пред мен стоеше обикновена червенокоса жена, широко усмихната и по никакъв начин ненапомняща на онази която бях видяла преди миг. Сега ми се стори дребна, слабичка с почти детска фигура и много уморена. Когато ме заговори гласът й беше тих и неуверен, като на преболедувал човек.

-Извинявай, да знаеш кой държи хотелчето на края на града?- попита тя.
Аз само махнах с ръка към госпожа Бялоски, дъщерята на Алекса. Сигурно ме беше взела за малоумна или няма, но когато пак вдигнах поглед жената само ми кимна и изчезна в тълпата. Постепенно хорта започнаха да се разотиват. Знаехме, че няма нищо опасно когато се движим на групи, но на никой не му се щеше да се задържа навън повече от необходимото. Аз също си тръгнах. Когато се обърнах през рамо видях непознатата да говори с Питър, Джордж и Уолтър които щяха да наглеждат кладата тази нощ.



***
Минаха две седмици и вече нямаше никой в града който да не познава чужденката. Твърдеше, че се казва Кетрин Кавана, че майка й е ирландка, а странният мек акцент обясняваше с дългото си пребиваване във Франция и Италия. Виждах я от време на време предимно в слънчевите дни да говори с някого и да се смее като че са стари познати. През цялото това време усещах някакво гадно зверче в себе си да надига глава и да се храни от зависта ми. Дотогава не бях завиждала на никого, не и по този начин, а ето че тази млада, мила жена, ме караше да се чувствам като пълен изрод. Тя беше всичко което аз не бях- красива, общителна и най- важното смела. Според клюките разнасяни из града тя бе напуснала Великобритания на 14 и сега за пръв път от 10 години се завръща. Беше работила какво ли не, беше ходила къде ли не и беше в устана на всички. Гадост! Скованите ми съграждани, които възприемаха лилавите кичури, грима и високите токове като свръх ексцентрицност и признак за престъпни намерения сега харесваха жена с татуйровка. Да, тя имаше на лявото рамо изобразена птица, обхваната от пламъци, същият феникс висеше на златна верижка на врата й.

Само аз ли я намирах за странна, само аз ли забелязвах, че не излизаше нощем или когато вали? Само аз ли и завиждах, че бе пристигнала с валсова стъпка и бе превзела сърцата на всички? В същото време я харесвах и то много. Тя знаеше какво е да си особняк, какво е да си разбичен. Говореше с мен без онази надутост, присъща за по- големите. Искаше да й викам Кет и винаги се усмихваше. Затова и я съжалих когато видях, че Алекса Самърс я е спипала пред кръчмата и е препречила всякакъв път за бягство.

хех това не е краят, ако съм ви заинтересувала ще пусна и останалата част :P
жабешки поздрави
"Перото движи се и нищо на света-
ни сълзи, нито знания извечни,-
не би могло да го накара да задраска
словата, що написани са вече."


#2
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1641 posts
  • Gender:Male
Доста зложещо стана, когато прочетох, че Алекса е месна вещица! Тръпки ме побиха и ми прикова вниманието веднага!

Със сигурност те врънкам да пуснеш останалото. :thumb:

и да си позволя една препоръка - идейните части да отделяш с празен ред, така лично на мен ми действа подтискащо, като погледна един непрекъснат текст. Това е само препоръка, разбира се, няма отношение към писаното, което наистина започва интригуващо. Даже ми напомня подходящо начало за филм, в които Кетрин се играе от пак от моята приятелка Кейт Бекинсейл :yes:

Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#3
storyknitter

storyknitter

    :)

  • Потребители
  • 70 posts
  • Gender:Female
Ъхъм-ъхъм! Пускай - пък аз ще го прочета с удоволствие) :thumb:
Аууууу..дам

#4
Arwen_Evenstar

Arwen_Evenstar

    Vampire

  • Потребители
  • 202 posts
  • Gender:Female
  • Location:Planet Hell-Кърджали
Ааа и аз се присъединявам към групата на врънкащите за продължение,много е увлекателно това начало.
I said I need you, does that make me wrong?
Am I a weak man, are you feeling strong?
My heart was blackened, it's bloody red
A hole in my heart, a hole in my head?

#5
Mocking-bird

Mocking-bird

    заище

  • Потребители
  • 789 posts
  • Gender:Female
  • Location:Варна/София
Не чух много от разговора но по лицето на чужденката си личеше, че никак не й е по вкуса.
-Преди седемдесет години май беше...същата като теб...-мрънкаше под носа си старицата и я оглеждаше
Кет май се опитваше да премине направо през стената и да се отърве. Като ме видя лицето й светна, разпознала в мен спасител.

-А, Лес! Здрасти! Тъкмо те търсех да те питам нещо!-в очите на Кетрин морбата размахваше жълти сигнални флагчета.
-В кръчмата ли?-ухилих се аз. Бях настроена да гаднея, а това се очертаваше удобна ситуация -Добрите момиченца нямат място там.

Тя ме погледна- надали имах вид на добро дете, по скоро на изключително мрачна личност с фатално влечение към тъмното червило. Смилих се над нея и я поведох настрана въпреки мърморенето на Алекса. Докато се отдалечавахме я чух как изграка "Знам те коя си и каква си!" надали говореше на мен.
- Не й обръщай внимание, доста е изкуфяла-опитах се да успокоя жената- Местните я слушат само като става въпрос за мъгливите създания.-прехапах си езика. Чужденците нямаше как да разберат...но тя отново ме изненада.
- Какви точно са те?- не изглеждаше да се подиграва
- Амиии...не знам. Който ги е видял не се е върнал да разкаже. Обикновено взимат децата, но понякога и някой възрастен се случва да се запилее.-свих рамене- Суеверие, но никой не е достатъчно глупав за да не вярва в тях. Веднъж май видях едно...

Погледнах я, Кетрин само ми хвърли един златист поглед, който можежше да значи всичко. не се осмелих да продължа. Кой щеше да повярва в остроухо създание с червени очи изтъкано сякаш от дим, което драска по стъклото с дългите си костести пръсти и пее за гората и дъжда, за есента и за падащите листа...най- красивата песен на света. Потръпнах и вдигнах поглед- облак беше закрил слънцено и задуха вятър. Кетрин стоеше до мен прегърбена и внезапно пребледняла. За момент ми се стори ужасно древна. тя ме докосна по ламото- рязко опарване от невидим пламък, което ме накара да се почувсвам по-добре, и тръгна към хотела си. Докато се отдалечаваше шарените й дрехи ми напомниха за свирача от Хамелн. За момент пред очите ми се появи картина- кльощава фигура с флейта в ръце отвежда децата в планината. Тряс! скалата се затваря зад тях. Защо Свирачът имаше женско лице? И защо изчезваш когато се скрие слъцето?

***
Дойде и 31-ви като довят от източния вятър лист- червен и с мириса на пушек и зима. Тази вечер всички щяха да са на хълма при кладата. Когато сме много няма страшно, но майките гледаха да държат под око дечицата си. Тази година сред костюмите май имаше повече филмови герои отколкото приказни. Доста време се колебах дали да се костюмирам. накрая намъкнах черна размъкната рокличка и лилави ботуши на платформи в тон с червилото. Една островърка шапка и станах истинска вещица. Уааа! Пазете се призраци нощни идва Лесли страховита както винаги. Оплезих се на отражението си- то ме огледа критично "Ти сериозно ли?".

Тълпата май беше по- голяма от обикновено. Някакакъв телевизионен екип чак от Лондон се беше домънал да заснеме "очарователните провинцялни традиции". Дамата от екипа раздаваше на децата бонбони без захар и задаваше тъпи въпроси. Интересно защо не ме доближи? както си стоях мирно и кротко загледана в притготвения Сламен Човек една костелива ръка ме потупа по рамото. Извърнах се и за пореден път се ошашках. Беше Кетрин- остаряла безобразно, с полуокапала коса, прегърбена, със старчески петна по ръцете.
- Страшен костюм! Много...реалистичен. Каква си?
- Не ми ли личи?- златистите очи ме стрелнаха подигравателно- Вещица!
- Добра или зла?-усмихнах се
- Ти ще прецениш.

Тя извади от торбата си някакъв пакет от лъскав станиол и ми го подаде. Вътре, и това окончателно ме довърши, имаше шоколадови трюфели, тъмен черен шоколад, горчив в устата топяш се едва от докосване до устните.
- И как по точно улучи любимите ми бонбони?- поисках да знам с пълна уста
- Магия!- защо това прозвуча толкова убедително?

Скоро запалиха чучелото и тълпата се умълча. Стоях малко настрани и си мислех за вещиците. Преди няколко века Кетрин, Алекса, че и аз щяхме да сме на мястото на Сламения Човек- жертва за духовете.
Кто заговорихме за вещици езинствената и неповторима Алекса Съмърс я нямаше. Останах последна зада се уверя, че няма да я мерна сред разотиващата се тълпа. Странно, а и другата, убедително маскираната кетрин се беше изпарила. Падаше мъгла. Тръгнах си, нямаше смисъл да оставам след тлеещите въглени иопаковки от бонбони. когато стикнат до града се обърнах и видях една прегърбена фигура да куцука по пътеката към гората, но не можах да видя коя беше.

***


Събуди ме тропане по стъклото. Махай се -измлънках- вече съм дърта за теб, ходи при онова изродче съседчето! Завих си ухото с възглавницата, но почукването продължи. Отидох до прозореца- рошава и страшна- и се озъбих на духчето там. За моя изненада от само примигна с черветине си очи- въгленчета и се омете. абе аз изобщо трябваше ли да мога да го виждам? Смятах да си легна, но някакво светене откъм кладата ми привлече вниманието. Някаква фигура с размъкната червена рокля драпаше немощно нагоре по хълма, а по петите й се влачеха стотици малки сиви фигурки омаяни от странната музика. На опашката се влачеше още една човешка фигура. Алекса? Или Кет?

За момент се поколебах, но нездравото любопитство надделя над разума. Все пак какво толкова можеше да стане. Черни дънки и анорак, кецове и през прозореца- навън. По времето когато всички се гушеха в леглата си една чернокоса ненормална се носеше с пълна пара след странното шествие. Дгоних ги на средата на пътя, по- точно се вкопчих в костеливото рамо на жената пред мен.

-Кккк... започнах, но нощният влажен въздух ме задави.
Тя се обърна- госпожа Съмърс разгневена като никога.
-Не се опитвай да ме спреш момиче, седемдесет години чакам този момент.
-Ккой момент?
Старицата махна с ръка нагоре- Виж! Виж ги само! И наистина мъгливите духове прииждаха отвсякъде, тълпяха се около Кетрин и я следваха към кладата.
- Още не е махнала костюма- измърморих под нос.
- Костюм?! Ама ти наистина ли си толкова тъпа колкото изглеждаш? Още ли не си разбрала какво е тя?! Старицата се вкопчи в ръката ми като пиявица и ме остави да я влача нагоре.
- Ще видиш- задъхваше се вещицата- наиситина сме ти пренебрегнали образованието, момиче.

Докато попитам за какво образование говори достигнахме пепелището. Кетрин се спря и ни погледна- очите й сега бяха целите златисти и светеха сред мълрата обгърнала я отвсякъде.
-Значи все пак не издържа? Пак дойде да гледаш, а Алекс?
Вещицата се изкашля дрезгаво.
- Как ще го изпусна, птиченце?
- Чакай, чакай, чакай какви ги дрънкате и двете?- засилих се към Кетрин, но гореща вълна ме погълна и събори на земята. заровира нос в мократа трева чух гласа на Алекса точно до ухото си.

-На твое място не бих го правила, ще вземеш да се опариш.- надигнах глава- очите на старицата светеха като никога- Преди седемдесе години, като бях на твоята възраст пак дойде- същата червенокоса напаст, която омайваше хората с няколко думи. Такива като нея много го умеят това омайването. както после умеят да изчезват и да бъдат забравени. Тогава разбарх, че съм различна като нея... като теб. Тя си мислеше, че съм я забравила като всички, но веднага се досетих. беше много отслабнала затова излизаше и зсамо по слънце... да си пести силите...

Тя седна до мен в мократа трева. Взе ми ръката, огледа я внимателно- Няма изгаляния, странно, повечето биха се опърлили само като я погледнат.
Докато се усетя Кетрин, която не беше помръднала щракна с пръсти. Огнено кълбо с размерите на главата ми се насочи с бясна скорост право към мен. Махнах с ръце извърнах се за да избегна удара и с периферното си зрение видях как огненото кълбо бе погълнато от странно създание прозрачно като вода.
-Какво по дяволите ти става?- изкряках вбесено.

Тя обаче изглеждаше много доволна. Подскочи няколко пъти с босите си крака в пепелта и се разсмя.
- Казах ти, казах ти! Тя е Вода!
- Какво, каква вода бе!? Ти направи това- изврещях на бабката до мен- Ти наистина си...
- Вещица? Да както и ти явно- тя се усмихваше широко- а сега дай назад и гледай внимателно. Такова нещо се среща веднъж в живота.

Кетрин махна с ръка и извика за да я чуя
-Чао хлапе! И успех!

После нагази в остатците от кладата право в неугасналите въглени. понечих да я стигна но вещицата ме държеше като котва. Със зяпнала уста видях как жената наобиколена от мъгливите духове вдига ръце...и избухва в пламъци. духовете късно разбрали, че това е капан изпищяха погълнати от пурпурни голящи змии, стопиха се и изчезнаха. Видях как тялото на женага се разпада на пепел, развяна от вятъра. Пламъците се издигнаха още по високо, превърнаха се в птица, златна с дълга шия като на лебед и бервени пера. Създанието разпери криле и с писък подгони останалите духове надолу по хълма, а зад нея се носеше опашка като комета.

-Огнена птица!
-Да, феникс. Останали са толкова малко на света. И тъй и тъй и беше дошло времето, защо пък да не донесе малкосветлина на хората като прогонии злото.- Алекса изглеждаше като младо момиче осменета от пламъците на беснеещия феникс.
- Но...
- Защо ще кажеш, че нещо не може да е вярно като се случва пред очите ти?

Фениксът кацна в средата на кладата и наведе глава. На тънката шия висеше същия слатен медальон, незасегнат от горещината. Перата на птицата падаха едно по едно, докато в пепелта остана едно голо глозно пиле. То разпери криле за последен път изпищя и избухна. Двете с Алекса се стовапихме на земята, претърхулих се няколко метра надолу, после май си ударих главата в нещо, защто следващите моменти ми са размазани. Видях скелет на птица да се разпада на прах. После просветна една искра, още една и огънят лумна отново. Извърнах поглед, а когато погледнах отново видях една гола женска фигура със златиста кожа и червена коса да изчезва в гората. Докато помагах на старата вещица да се изправи видях на пътя жена с челвено палто и стара чанта да се изнася нанякъде, а около нея се разнасяше бледо сияние.

-А стига бе!- измърморих под нос.


Край(най-после :teethqhq: )




Урааа :boogie1qw: Завърших го! Сега как е? Очаквахте ли подобен край? :umnik2: :passifier:
"Перото движи се и нищо на света-
ни сълзи, нито знания извечни,-
не би могло да го накара да задраска
словата, що написани са вече."


#6
Coin

Coin

    faolchu gray

  • Потребители
  • 659 posts
  • Gender:Male
Веднъж да се науча да се изразявам така добре.... Наистина много ми харесва, всичко което чета от теб, Mocking-bird :) Жалко, че не сме се засичали по форума, но пък никога не е късно :D




0 user(s) are reading this topic

0 members, 0 guests, 0 anonymous users