Преводено от елфически, заглавието значи „Разказ за сребърното дърво".
Запях за оная пролет и пролетта се появи,
За вечно синьото небе запях, а то ме укори,
А под него как звездите се оглеждаха кокетно,
Във водните талази, що се ширеха несметно.
Запях за лунните върби и сребърните клони,
Изтъкани с нишки по-фини от рододендрони,
А в ложето блестеше искрящо бял и хладен камък,
Ти донесе го от морски дълбини, боящи се от твоя пламък.
И пея аз сега, но песента ми е далечна,
Загубена, забравена е обичта ми отколешна,
И нито мога, нито зная как ли да те призова,
И само искам, искам да те подържа.
Edited by Niraeth, 11 юли 2010 - 08:50 .
Back to top
