добър, усложлив е винаги той!
Като внимателен и мил е винаги зачитан,
но би предпочел, като Прайс да бъде почитан!
Живее с котки, кучета, сестра,
но би предпочел с прилепи да си дели дома!
Върху безумните изобретения да се мае,
да измъчва и тормози, без да се покае!
Винсънт мил е с леля си,
когато идва да го види,
но в главата му се мътят ужаси,
с които злобата си не може да засити!
Обича да експериментира с кучето Абакромби
в опит да създаде отвратително зомби!
Да скитат заедно по лондонските улици
и да всяват страх със своите безумици!
В главата му не са само страшни престъпления,
обича и да чете за да гради умения,
но докато другите деца четат "Приключенията на Бо",
Винсънт предпочита Едгар Алан По!
През нощта четейки страховитата история,
попада на пасаж, наподобяващ някаква елегия.
За жена му, млада и красива,
че била измъчвана и погребана жива
Разрови той гроба, невярвайки, че е мъртва,
неосъзнавайки, че рови в градината на госпожа Дърта
Наказа го майка му за тази беля,
заключи го в стаята му, да премисли греха
Съвсем сам, едва ли не полудял,
чува майчините стъпки пред вратата,
"От кога не си дивял?
Я излез да поиграеш с децата!"
Винсънт опита уста да отвори,
години в отшелничество го бяха превърнали в роб,
взе химикал, и без да говори, надрасква на листа
"Къщата е моят затвор! Моят прокоб!"
"Не си измъчван или луд, а си моето дете!"
майка му се кара и го сочи с пръст
"Не си Винсънт Прайс, а Винсънт Малой, малко момче!"
и излиза тя, оставяйки го в мрака гъст
Облягайки се на стената бавно,
стаята започна да се движи и трепери, някак странно,
лудоста не може с нищо да се мери,
когато вижда Абакромби, неговият роб-зомби
Чу че жена му го вика от гроба,
отстъпи във уплах от на мъртвата зова!
А от стените изкочиха ръце на призрачно нещо,
но мъртвата не спря да стене зловещо!
Всеки ужас който бе сътвори,
се превърна в кошмар, който всеки би съкрушил!
Избягвайки от лудостта, той тръгна към вратата,
ала се спъна и падна на земята...
Гласът му бе мек, говореше бавно
цитирайки "Гарванът" славно
И от тази сянка, издъхваща на пода,
душата няма пак да литне
NEVERMORE!
Днес се хванах и започнах да превеждам текста на кратката всеизвестна анимация. Това нямане-какво-да-правя, ражда някакви интересни метаморфози в главата ми
Не знам колко добре ще се оцени превода, но като дължина и съхранение на оригиналния смисъл много ме радва! Хайде дайте и вие някакво мнение 
Edited by Coin, 20 януари 2011 - 11:57 .
Back to top
