Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Сказание за Троеземия - Първа Част


  • Please log in to reply
No replies to this topic

#1
Огнезар

Огнезар
  • Потребители
  • 4 posts

Надявам се да не съм сбъркал темата още с първия си пост във форума. Първо опитах в "Скокливото Пони", но видях, че архивът е затворен. Затова тук ми се стори подходящо.

Откакто за пръв път прочетох "Властелинът на Пръстените" и "Силмарилион", ми се въртеше в главата да създам свой фентъзи свят, подобен на Толкиновата Средна Земя. Но да си призная, всичкото това западно фентъзи  ми идваше малко в повече. Не че имам нещо против свят с елфи, джуджета, троли и пр., но такива има вече много.

Докато един ден не "закопах" малко в нашия си, български фолклор и славянската митология като цяло. И това просто... ме грабна. Не бях и подозирал колко прекрасни са били вярванията на нашите прадеди. Така постепенно в главата ми започна да се оформя света на Троеземия (който смени доста имена преди това). Идеята беше да се получи нещо като българо-славянски "Силмарилион".

Е, както и да е, надявам се легендата да ви хареса.

 

* * *

 

СКАЗАНИЕ ЗА ТРОЕЗЕМИЯ

(Из Преданията на Валхун Мъдреца)

 

Тук е описана историята на отминалите времена, почерпена от писанията на влъхвите, преданията на сказателите и виденията на пророците. Чуйте, люде, туй сказание за Мрак и Светлина, за радост и скръб, та да разберете как се е появил родът на човеците и какво е имало преди него; как е бил нареден светът и кои са силите, които го владеят; и как се е стигнало до дните, които познаваме.

 

I. ЕПОХАТА НА ЗОРАТА

 

1. Вселенското Яйце и Синът на Началото

Казано е в свещените книги, че преди Великото Начало не съществувало нищо – ни земя, ни море, ни небе. Не било ни светло, ни тъмно; нямало добро и зло. Едната Пустота се простирала из всемира – предвечна и несътворена; спяща, чакаща своето пробуждане; празна, и все пак Майка на всичко.

Дълго, неизмерно дълго останала непроменена Пустотата. Ала когато дошъл мигът на Пробудата, потръпнало нещо в нея; и в дълбините на нейното лоно се зародило Семе.

Малко било Семето, ала сияело като огън; и в себе си носело зачатъка на цялото Сътворение. Расло то, расло и превърнало се в Яйце; и пукнатини се появили по него, и през тях бликнала Светлина; а накрая то се разпукало и се пръснало на безброй отломки.

С разпукването на Вселенското Яйце, от белтъците му произлезли първичните Стихии; и те изпълнили Пустотата; и нямало вече Пустота. А от самото Яйце излетял Онзи, когото мъдреците наричат Род Вседържеца, а още Вестител на Зората и Син на Началото; и той имал облика на исполински Орел с величави криле. Тъй било дадено Началото на всичко, което е било, е, и ще бъде, чак до края на времето и Великия Завършек.

 

2. Стихиите и Петте пояса

Полетял Род-Орелът из младата Вселена и радост изпълвала сърцето му. Ала макар да не бил вече пуст, суров и неоформен бил Всемирът – частици от изначалните Стихии се носели безцелно из пределите му. Огнени пламъци плували из безкрая и късове земя, вълма от вихър и мъглявини от водни пари. Само петата стихия – Ефирът – била безплътна.

Решил тогава Род да въведе ред в Стихиите. По волята му, еднаквите части започнали да се слепват, докато се наредили на пет Пояса, разположени един под друг. Най-отдолу се наредил Поясът на Огнената стихия, разпрострян като безбрежно море от пламък; по-нагоре имало Пояси от земна твърд и водна шир, следвал въздушен океан, а най-отгоре бил Поясът на чистия Ефир.

Тъй били устроени Петте пояса, които свещените книги наричат още Петте Селения; всеки отделен Пояс щял да получи и много други имена. Именно от техните Стихии черпят мощта си днешните вълшебници и алхимици; те са първоизвор на живота, люлка на Боговете и познатия ни свят.

 

3. Синовете на Род и Битката на Силите

Решил тогава Род да обходи своето творение; и докато се реел над Водния пояс, който смъртните наричат Море на Вечността, за пръв път съзрял своето отражение сред вълните. Съзнал тогава Славата си и приискало му се да не бъде сам; защото макар да видял себе си като Велик, нямало друг, с който да съизмери това Величие. Затова отронил той две пера от крилете си – и по волята му, те се превърнали в двама Богове-Соколи, първородни синове на Род.

Първият Сокол, който се родил от дясното перо, бил целият окъпан от Светлина. Това бил Онзи, когото жреците наричат Световит, а още Повелител на Светлината и Застъпник на Правдата. Вторият Сокол, който се родил от лявото перо, бил целият изтъкан от Тъмнина. Това бил Онзи, който в свещените книги е наречен Чернобог, а още Господар на Мрака и Творец на Злото. И с появата на Световит и Чернобог се появило раздвоение във Всемирния ред - вече нищо не можело да съществува без своята противоположност. Защото как можем да видим Бялото, ако го няма Черното?

Винаги е била непримирима враждата между Светлина и Мрак. Още щом се съзрели, Белият и Черният Сокол надали яростни писъци и се спуснали един срещу друг. С тътен страшен се сблъскали двамата, що разтърсил битието и пробудил яростта на Стихиите. Забушувал Огненият Пояс, разтресъл се Земният, развълнувало се Вечното Море. Дълго се борили Братята и изглеждало, че ту единият, ту другият ще надвие; ала както Денят надделява над Нощта само за кратко, а после се сменят, тъй и никой от тях не успявал да вземе надмощие.

Прогърмял тогава гласа на Род:

– Спрете! Никой от двама ви не е по-могъщ или по-достоен в очите ми, нито някога ще бъде! Всеки от вас носи половината ми сила; ала както съм ви я дал, така мога и да я отнема! Вместо да мерите мощта си в битка, използвайте я с разум! – а после продължил: - Чуйте сега моята воля – тук, където проляхте кръвта си, ще съградя свят, в който всеки да царува съвместно с другия. Вие ще го доизваете!

 

4. Уредбата на Трите земи и Всемирното Дърво

Усмирили се тогава Световит и Чернобог, макар да не стихнала ненавистта помежду им; а през това време Род се захванал с новото си дело.

Със своята божествена мощ, Вседържецът притеглил Огъня от най-долния Пояс на Петте стихии. Тъй Огънят надигнал следващият Пояс – Земната твърд, която израсла като Остров насред Вечното Море; гореща била Земята, та облаци изпарения се издигнали нагоре в Небето. И по волята на Род, всред Острова се издигнал белоснежен Камък - това бил Алтир, Камъкът на Душите, с който щели да бъдат обвързани съдбините на целия свят. Обградил Род Камъка с обръча на Непристъпните Планини, а сетне рекъл на своите синове:

- Тук ще е ничие царство; нека сега под него и над него всеки от вас да съгради свое собствено, което ще обитава.

И всеки от двамата се захванал да извае своя свят. В Пояса на Ефира Световит изградил Горната земя, наречена още Прав или Небесно царство. Само най-извисените мъдреци и най-великите герои отиват в тези благословени земи, където живеят сред самите Богове. Казват, че там всичко е изтъкано от сънища и блян; нищо не тлее и не увяхва, няма болка, ни старост, ни болест, а растенията са отрупани с плод, предостатъчен да нахрани всички, и още да остане.

Докало самия Остров още изстивал, Чернобог издълбал в дълбините му необятна Пещера. Там била Долната земя, наричана още Нав и Подземно царство. Тя била неприветлива и мрачна, а в днешни времена е земя на мъката и страданието. Там отиват душите на онези смъртни, които приживе са загърбили Правдата – докато се пречистят и превъплътят отново по Закона на Кръговрата.

Самият Остров, на който живеем ние сега, бил наречен Яв, що значи "зрим", а отпосле получил името Смъртни земи. В бъдни времена именно тази ничия земя щяла да се превърне в поле за вечната битка между Светлина и Мрак, която продължава и до днес, а може би ще трае чак до свършека на света.

Огненият Пояс единствен останал незает – в идните епохи, след като бил населен от Чернобоговите демони, той бил наречен Пъкъл или още Преизподня. В него течали огнени реки и цял бил осеян с езера от пламък.

И дал име Род на трите свята, когато били в едно – Велеземия. Тъй ги знаем и до днес; и отговаря името – защото наистина велико е това творение на Боговете.

След като свършили уредбата на трите свята, Богът-Праотец повикал двамата си сина отново при камъка Алтир; и в подножието му Той посадил малка дъбова фиданка. Това била фиданката на Всемирното Дърво, което щяло да бъде крепител на света. Расло дръвцето не за дни, а за часове – на всеки час то утроявало размера си. Докато накрая се превърнало в исполински Дъб – тъй голям, че клоните му достигали Небесното царство, а корените се спускали до Долна Земя. Род го нарекъл Първораст, защото бил посаден пръв; и в подножието му бликнали два извора – единият на Живота, а другият – на Смъртта.

 

5. Трите Сестри и Свещените съюзи

След като направил всичко туй, Род-Орелът кацнал на Дъба и отронил нови три пера. Полетели те надолу и щом докоснали земята, се превърнали в три Сестри-Богини, коя от коя по-красиви.

Първото и второто перо паднали в двата извора, що бликали изпод Всемирния Дъб – тези с жива и мъртва вода. От тях произлезли близначките Дива и Мора – повелителки на духовете в Зримия и Незримия свят.

Дива, Покровителката на Живота, била красива като ранна пролет, със зелени коси, цялата окъпана в златно сияние; и където минела, след нея избуявали уханни билки. Още щом я зърнал, възлюбил я Световит; захласнал се той по нея, та не можел да откъсне очи.

Мора, Властителката на Смъртта, била колкото красива, толкова и зловеща – с бледа снага и коси от непрогледна тъма; а минела ли по стъпките на сестра си Дива, под нозете й всичко вехнело и гинело. Съгледал я Чернобог и закопнял по мрачната й хубост; че била тъй сродна нему по природа.

Третото перо паднало там, където камъкът Алтир излъчвал свещено сияние; от него се появила Мокоша, богиня на Съдбата и пророчица на боговете. Красота и достолепна мъдрост струели от нея; сребърно било нейното сияние и сребристи косите й. Самият Род се удивил - дори в собствените си помисли не си я бил представял тъй велика и прекрасна.

Тогаз рекъл Род на синовете си:

- Нека сега всеки от вас избере за своя спътница онази, която е най-близка на сърцето му.

Световит взел за невеста Дива; и помежду им се зародила любов дълбока и чиста. Тяхно обиталище станало Небесното царство; ала в бъдни времена Покровителката често щяла да се спуска в Средния свят, където била по-близко до смъртните създания. Че милее тя за живите твари повече от всяко друго божество.

Чернобог станал мъж на Мора; те съградили своите чертози в мрачните дълбини на Долна Земя. Най-вярна помощница в злините станала Мора на своя съпруг; а между тях имало както страст, така и непрестанни раздори.

Сам Род се венчал за Мокоша, която единствена можела да разбере що става в сърцето Му и да надзърне в дълбините на неговия Промисъл. Двамата се заселили в Краесвет – тайно място извън пределите на Мирозданието - и заживели там във взаимна обич и разбирателство. Към Мокоша отправят молитви гадателите и застигнатите от зла съдба; казват, че никой освен самия Род не може да промени каквото тя е предначертала.

Тъй били сключени трите съюза между Първородните божества, на които само Великият Дъб станал свидетел; и от тези свещени съюзи произлязло ново поколение богове.

 

II. ЕПОХАТА НА ИЗГРЕВА

 

6. Трите Орисници и появата на звездите

Началото на Епохата на Изгрева започва с раждането на първите божества от второ коляно. Това били трите богини-Рожденици, деца на Род и Мокоша, които смъртните зоват още Орисници. Имената им са Срета, Несрета и Съдна – те определят жизнения път на всяко смъртно създание. Трите също заживели в Краесвет при своите родители, където и до днес тъкат нишките на миналото, настоящето и бъдещето.

Още с появата си, Орисниците получили от Род тежка задача – дал им той безчет светилници с нетленно сияние и заръчал да ги разпръснат из Ефирния Пояс. Това били онези небесни огънчета, които наричаме звезди; и тяхната подредба е сред най-великите дела на трите Орисници. Всяка звезда отговаря на смъртно създание, което се е родило някога или предстои да се роди. Казват, че по-ярките звезди са на велики царе, юнаци и мъдреци, а по бледите - на обикновени люде, дори на растения и зверове. Никой не знае коя е неговата звезда, освен звездобройците - вълшебници, изучаващи небесните светила.

 

7. Боговете-Повелители

Докато Орисниците поставяли първите звезди на небосвода, едно след друго се родили чедата на Световит и Дива. Четири на брой били те, проявления на световните Стихии, които заедно носят името Повелители. На тези четирима богове щяла да бъде отредена властта над Средния свят.

Най-старши от Боговете-Повелители бил Повелителя на Огъня, когото жреците наричат Сварог Жаркия. Окъпан в светли пламъци, той имал червена снага, корона от жар и буен нрав. Изкусен ковач е Сварог и безброй божествени реликви е сътворил през вековете със своя свещен чук. Почитат го занаятчии и алхимици, а в светилищата му винаги гори неугасващ огън.

Втора се появила сестра му Земла Изобилната – богиня на Земната Стихия, която смъртните зоват Велика Майка и Стопанка на Земята. Имала тя коси като зрели жита с блясък на старо злато, изваяни форми и тяло с цвета на светла глина. Към Земла отправят молитви всички, що се грижат за земната твърд; казват, че нейната благосклонност носи богата реколта и семейно щастие.

Великата богиня на Водата Дайна Напояващата се родила трета и хубостта й била несравнима – снага, синя като морската шир, с коси от пяна, обкичени с венец от мъгли. Господарка е тя на моретата и всичко, що ги обитава. Дайна призовават моряците, щом изпаднат в беда и пак нея извайват на предницата на корабите, за да ги води и да ги пази от свирепи бури и морски чудовища.

Накрая дошъл Стрибог Бурния – неговата мощ бил Въздухът. Вихрено се носел той из Ефира, обгърнат от облаци и ветрове, буен и непостоянен като своята Стихия. Освен на ветровете и въздуха, Стрибог е божество на пътешествениците и пазител на клетвите, които достигат всекиго, тъй както вятъра достига навсякъде.

Тъй са описани Четиримата Повелители в свещените писания, а и в подобен облик са били съзирани. Но мъдрите знаят, че тези образи са по-скоро плод на ума на гледащия, отколкото на тяхната истинска същност, която е недоловима за сетивата ни.

 

8. Чедата на Мрака

В същия онзи час, в който Дива давала живот на Повелителите, в подземния свят богиня Мора родила деца от Чернобог. Както божествата-Повелители, те били четири на брой; и също тъй били властелини на Стихиите; ала носели в себе си поквара и опустошение. И обликът им не бил светъл, а кошмарен и ужасяващ. Чеда на Мрака ги зоват в преданията, а в идните времена същите тези богове-чудовища щели да получат името Рушители.

Ето боговете на Разрушението и техните прозвища, както са записани в свещените книги: Пъклaн Изпепеляващият, Сурана Ненаситната, Горолом Помитащият и Ледна Мразовитата.

Първороден син на Чернобог и Мора бил Пъклaн – бог на унищожителните пожарища, който в сетни времена станал тартор на всички бесове и пръв войвода на Подземното царство. На вид бил черен като въглен, с големи криле, опашка и огнени очи, а от ноздрите му изригвали пламъци. Той царувал в Огнения Пояс, който бил наречен Пъкъл по негово име.

Сестра на Пъклан била огромната Сурана – от кръста нагоре жена, а надолу страховито влечуго. Нея наричат Великата Змия, а също Майка на Болестите. Тя обитавала областта под самите коренища на Всемирното Дърво. Казват, че когато е разгневена, Сурана пропълзява под земната кора и я надига – тогава страшни земетресения разтърсват Средния свят. За да я омилостивят, много смъртни правят приношения в нейна чест.

Трети от децата на Чернобог и Мора бил крилатият великан Горолом – бог на опустошителния вятър. Четири ужасни лица имал той, гледащи на вси посоки. Тъй мощен бил дъхът му, че с едно духване можел да повали цяла гора, а с едно вдишване – да я изправи наново. Неговата третина била в източните краища на Подземния свят – в нея имало само безплодни и пусти равнини.

Последна се явила Ледна Мразовитата – великанка с тяло от лед и синкав блясък в очите. Властвала тя над западната третина от Долна земя, близо до Морините Чертози - там всичко било сковано във вечна зима.

 

9. Появата на Духовете и Голямото Тържество

Възрадвал се Род, като видял да се множат неговите потомци. Сбрал ги Той в подножието на Първораст и рекъл:

– Чеда мои, вие устроихте своите владения, ала пуст е още Светът. Настана време за идването на ваши по-малки сродници, което отдавна чаках. Те ще бъдат ваши съратници, а вие – техни пазители и водачи.

И като приел облика на могъщ Великан с огромен Чук, викнал:

– Вижте раждането на Духовете!

Та с все сила заудрял с Чука по Камъка Алтир. И под ударите му захвърчали безчет златни искри – това били душите на всички онези смъртни, които щели да населяват земята. Те били само искрици сред сиянието на Върховните, но като тях били проявление на Стихиите и носели същите сили, макар и в по-слаба степен.

Като пеперуди нощни към светилник били привлечени духовете от Първородните чеда на Род; и като се събрали всички, радост ги изпълнила от общата им слава. И те възхвалили Твореца, който им бил вдъхнал живот.

Грейнало Всемирното дърво от светлината на богове и духове; и около него Чедата на Род устроили Голямото Тържество, подобно на което отпосле не е имало. Опознали се те едни други и заедно родили величави песни и прекрасни видения, а също творби, недосегаеми за умовете на смъртните, защото се помещават в Невидимия Свят и нямаме сетива, които да ги докоснат.

По това време всеки дух си избрал някой сроден нему, с когото да прекара Вечността; самите Повелители, както и Чедата на Мрака също вдигнали сватби помежду си, и от тях щели да произлезат трето поколение богове.

Сварог се венчал за Земла, та в техния брак се съчетали Огъня и Земята – още тлеят огньовете Сварогови в недрата на планините, зестра на неговата съпруга. Стрибог станал мъж на Дайна – и досега вее той над нейните морски владения, а тя се възнася при него с парите на земните води. Пъклан взел за своя съпруга Сурана – от тях двамата щели да произходят всички земни болести и напасти. Накрая се съчетали великаните Горолом и Ледна, които заедно щели да натворят ледени ветрове и мразовити виелици.

 

10. Оттеглянето на Род и раздорът на Боговете

Голямото Тържество траяло дълго, ала всяко празнуване има своя край. Щом стихнали веселбите, Род отново сбрал своите чеда и заговорил:

- Обични мои творения, трудът ми на този свят привърши. Оставям го сега на вас, да го населите и доизваете според своята воля. С тази цел ви създадох – да увеличите Славата ми и да проявите своята собствена. За мен дойде време да се оттегля. Ала преди да замина, чуйте Закона, що ви завещавам – Закона на Кръговрата: Живот и Смърт, Светлина и Мрак ще се превъртат като колело и вечно ще се менят, тъй ще се менят и природните сезони; бдете над този закон, защото върху него се крепи цялото Сътворение.

И като произнесъл тези слова, Богът-Праотец отново се превърнал в могъщ Орел; литнал той в небесния простор, та се изгубил. Къде е отлетял, в какво се е претворил, и до днес никой не знае. Единствена Мокоша може би се догажда; ала тя никому нищо не е казвала. Някои мъдреци смятат, че Род спи непробуден сън накрай Вселената; други – че е отишъл да твори нови светове някъде из безбрежните предели на Петте Пояса. Има и такива, според които той е още тук и бди над този свят, ала невидим дори за взора на боговете.

Едва бил заминал Вседържецът и пламнала разпра между Светли и Тъмни богове. Защото Чернобог отдавна тайно мечтаел да измести своя Създател от върховния трон и сам да стане властелин на света. И сега, когато Род вече го нямало, алчността му се разгоряла с пълна сила. Отишъл той при брат си Световит и му рекъл:

- Искам властта и над Средното царство – тук се полага аз да царувам, а Духовете моето име да възхваляват!

Но отвърнал му Световит:

- Tъй бързо ли забравяш бащината повеля, братко? Та нима не бе отредено Средният свят да бъде ничие царство? Ала дори и да не бе тъй, пак не бих допуснал да управляваш тук. Защото знам какво ще е твоето царуване над Духовете – тирания над безволни роби, изпълняващи всяка твоя прищявка. Не ще ти го позволя.

Обида и гняв пламнали тогава у Чернобог и викнал той:

- Ако с добро не ми го отстъпиш, силом ще го взема! Баща ни мислеше, че си ми равен по мощ, ала тепърва ще се разбере дали е тъй!

Тозчаз настръхнали и Светли, и Тъмни богове и враждебни искри запрехвърчали от едните към другите. Малко оставало да се нахвърлят един върху друг, ала ги спрял пророческият глас на Мокоша:

- Още не е ударил часът, в който брат ще се изправи срещу брата и сестра срещу сестра си; макар че и такова време ще дойде. Една мирна епоха е отредено да мине, преди това да се случи. Затова сдръжте гнева си и не предизвиквайте излишно Съдбата!

Никой не посмял да й противоречи – нейната дума тежала наравно с тази на Вседържеца; дори самият Чернобог се умислил. Без да каже дума, той се оттеглил заедно с Мора и страховитата си челяд; ала тъй и не изоставил мрачните си кроежи.

 

11. Унинието на Духовете и прекрояването на Средния свят

Празнота велика останала в света след оттеглянето на Род. И много от Духовете с времето започнали да се отдават на униние, макар сами да не виждали причината; и незнаен копнеж ги изпълвал по нещо, що не можели да се назоват. Видели Повелителите, че нещо трябва да се направи, и се сбрали на съвет, та да се открие лек за това угнетение. Дълго умували, но изход не се намирал. И тъкмо когато били готови да се откажат, от Краесвет долетяла Мокоша Прорицателката.

- Сродници мои - обърнала се тя към събралите се богове. - Чуйте словата на нашия Създател, що ми бяха пратени във видение: "Не болест е това униние, мои първородни чеда, а полъхът на ново начало. Досега вие творихте в света на бляновете, ала дойде време да ваете в плът. За живи тела копнеят вашите по-малки братя и сестри, да усещат пръстта под нозете си и вятъра в косите си, а топла кръв да бушува в сърцата им. На вас съм дал от своята сила, спомнете си как бяхте сътворени и ще знаете що да сторите”.

Повикали Боговете всички духове от различните краища на Горните Селения и им предали тези думи. И ново веселие обхванало духовете, защото разбрали, че тъкмо това са търсили, макар и без да си дават сметка. Решили тогава Първородните да оформят Средния свят Яв, та да стане достоен дом за бъдещите тела на духовете. Така се отпочнало прекрояването на Видимия свят, в което се включили всички Светли божества и повечето духове.

За градивен материал Строителите на Яв отново използвали Петте Стихии. Всеки бог призовавал Стихията, която му била присъща, после смесвал силата й с тази на останалите богове. Тъй Върховните извайвали планински зъбери, изпълвали морета и изравнявали долини; духовете пък се заели с по-дребните неща. Преданието се разказва бързо, но много векове се трудили Боговете над градежа на Смъртните земи.

 

12. Сеитбата на Живота и Воалът на Забравата.

Щом привършили градежа на Яв, погледнали Строителите плода на своя труд и възрадвали се очите им. Несравнимо по-прекрасен бил станал Средният свят, макар и още безплоден - високи върхове имало в него, блеснали морета и езера, величави облаци и огнени фонтани.

Тогаз боговете решили, че най-сетне е дошло времето на Сеитбата, която да пресели духовете в телесен облик. Тук Дива разкрила славата си, като сътворила безчет Семена, що щели да носят бъдещите тела на духовете. Всяко семе щяло да избуи в отделно същество, като по-слабите духове щели се въплътят първи.

Полетяла Дива над пустата земя и пръснала Семената. Понесени от дъха на Стрибог, те се разнесли на вси посоки и попаднали на всякакви места – от планинските висоти до земните недра, от равните низини до морските глъбини. Мокоша пък хвърлила над тях чародейство, което мъдреците са нарекли Воал на Забравата – та духовете да заспят непробудно в своите Семена и да забравят откъде са дошли, за да не ги измъчва споменът за Незримия свят. И духовете се заселили в Семената, за да чакат своето време, когато щели да се пробудят като смъртни същества.

Тъй свършила Епохата на Изгрева и започнала първата епоха на смъртните, позната като Епоха на Възхода. (Следва)


Edited by Огнезар, 18 януари 2014 - 01:41 .





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users