131 replies to this topic

[Yann Gamgee]

Здравейте, фенове на добрата литература!

Сигурен съм, че поне по-големите от вас ще си спомнят книгите, в които героят е читател.

Това бяха така наречените книги-игри, в които действието е разделено на епизоди и в края на всеки епизод, читателят сам избира на къде да продължи чрез решенията, които взема. По-сложните подобни книги бяха с големи дневници с ред умения като сила и издръжливост, в които се пишеше на ръка (когато тия книги бяха популярни още не бяха навлезли така масово компютрите) и за някои ситуации се хвърляха зарчета.

Навремето, началото и средата на 90те години по-точно, тия книги бяха доста известни. Същестуваше фенско движение покрай тях и много момичета и момчета (по онова време, днес вече мъже и жени) не спаха, за да се сражават със Злото, макар и на хартия.

Имаше известни автори на книги-игри - Майкъл Майндкрайм, Джордж. М. Джордж или Върджил Дриймънд, които бяха българи, а най-известните измежду тях, бяха и писатели и преводачи на фентъзи като Любомир "Колин Уолъмбъри" Николов (преводача на любия на всички ни Властелин), Богдан "Робърт Блонд" Русев (сайбърг пънк писател и преводач на филма по Властелина) и Божидар "Тед Грей" Грозданов - автор на света на първата БГ Ролева игра "Здрач над Ендивал", която фактически се появи точно след краха на книгите-игри.

Дано в тези няколко реда съм ви припомнил какво беше феноменът "книги-игри". Очаквам коментарите ви относно какво си спомняте за тях, кои сте играли, кои са ви любими и т.н. Поздрави от мен!

ПС: А ето и най-известните заглавия, за които се сещам в момента:

ОГНЕНА ПУСТИНЯ
ЗАМЪКЪТ НА ТАЛАСЪМИТЕ
ВАРВАРСКИЯТ БОГ
ГОСПОДАРЯ НА МРАКА
ДЕМОНИТЕ В НБА
БОГОВЕТЕ НА ФУТБОЛА
ЗЛАТНИЯТ ОРАКУЛ
ЛОРД & МАГЬОСНИК

... и някой чужди:

КЪРВАВ МЕЧ
ПЪТЯТ НА ТИГЪРА
БИТКИ БЕЗБРОЙ
МАГЬОСНИЧЕСТВА

и т.н. и т.н.

[Menedhel]

Не знам дали са добра литература (май направо не са), но ми бяха любимо губи-време. Някои от книжките на Любомир Николов ми бяпха много симпатични. Две от тях бяха за Реконкистата в Испания. Имаше една от неизвестен автор - "Завръщането на Наследника", където имаше опит за отиграване на голямо сражение. Иначе "Кървав меч" и изобщо книгите от поредиците на White Dwarf Иън Ливингстън ми бяха любими. Да, "Кървав меч" дори можеше да мине за нещо като литература. Още я имам. Сега я играе племенникът ми - хвърля зарчета като откачен. Не се включвам, защото я знам наизуст и веднага ще го прекарам през най-лесния път. Кой знае, може третият и четвъртият том да го запалят по митологии

А "Варварският бог" ми беше първата кига-игра. Забавна беше. Имаше и продължение, не толкова добро, разбира се.

[God Emperor]

По забавни ми бяха излезлите малко по-късно стратегически книги-игри, с карта и фигурки. "Лорд и Магьосник" и "Карамба" бяха прокъсани от игра, особено "Карамба"- та. А имах почти всички страт. книги-игри, най-вече заради фигурките, които си колекционирах и след това си играех само с тях.
Дори си правех мои фигурки, изкопирани с индиго от различните енциклопеди, които имах(това е намек за това колко начетено дете бях като малък ).

На книгите-игри обаче дори не им помня имената. Имаше една поредица от четири книжки, много готини, първата беше жълтеникава, втората и третата синьо-зелени, а четвъртата не помня каква. Можеше да играеш като войн или като магьосник. Като маг трябваше да научаваш имената на магиите и техните свойства, за да може като те питат коя магия да ползваш да не трябва да отгръщаш на задните страници(което беше срещу правилата).
Винаги играех с войн, разбира се, запомнянето на толкова много магии ми идваше малко трудно.
Интересното беше, че четирите книжки проследяваха и развиваха една история, която тогава ми се струваше много добре измислена, с детайли, странични случки, срещи с доста хора, разнообразие. Така и не ги изиграх до края, но съм ги започвал няколко десетки пъти.

Кървав мече също беше много яка и май можеше да се играе с няколко човека, нали?
Помня, че с брат ми я бяхме разцъквали. Малко брутална си падаше, кървища, едно-друго...

И разните спортни игри за НБА и футбола - всичко и изигравано многократно. За Формула 1 беше особено приятна книжката, защото като я завършиш веднъж, можеш да започнеш наново, все едно си втора(и след това - трета) година в същия отбор, вече обръгнал, с повече пари и подобрени способности. Годен да се бориш за първото място(което май беше недостижимо още от първата година).

Ех, ама спомени ми отваря тази тема, хубаво време беше, когато не висях цял ден пред компютъра, ами с брат ми разучавахме правилата на поредната страт. книга-игра и след това играехме с часове наред.

[Мерилиън]

С тези книги израснах;спокойно мога да кажа,че ако не бяха те,сега нямаше да чета(или малко се изсилвам?)
Майндкрайм беше номер едно."Боговете на футбола",книгите за НБА и поредицата за Хлапето(ако някой я има,давам 15 лева за нея)бяха велики.Също имах още една книга за футбол,която беше почти неизчерпаема и я играех с месеци.Авторът не си го спомням,неизвестен беше.Любо Николов не беше лош,имаше две книги("Конникът на Апокалипсиса" и "Сянката на Сатаната" за мавърското нашествие в Испания),които много харесвах.И така.А книгите на фентъзи тематика бяха адски много,някои от тях - доста добри."Лорд Дракон" например(тя беше стратегия,и то добра).Ох,спирам обаче,че ме наляга носталгия...

[Menedhel]

На Майндкрайм му харесвах само тази за пиратите. Тя беше хубава, там май пък имаше вариант с морска битка и два различни пътя към победа.
А "Кървав меч" простооо къртеше.

[Yann Gamgee]

Книги-игри (включително Кървав меч и Ролевата игра Подземия & Дракони) могат да се намерят за четене на български тук:

http://www.chitanka....

[sister of the elves]

Чувала съм за книгите игри, но никога не съм играла. И сега като ви чета мненията ми се иска да опитам, да видя какво е. Ще може ли да ми препоръчате някоя по-лека, като за начинаещи?

[Menedhel]

Те всичките са леки за четене. Някои са само по-труднички за изиграване. Тези на Колин Уолъмбъри (Любомир Николов) бяха приятни и в двете отношения. Имаше и разни майтапи в тях.

[Мерилиън]

Хихихихи!Има една много тежка,тя е по Шопенхауер!
Аз бих ти препоръчал да почнеш с някое фентъзи.Най-голям кеф са.
Иначе сега се сетих за една книга на Сим Николов(на Л.Николов брат му) за немските нацисти,които след Втората Световна война създават секретен лагер в Амазония и там отглеждаха хора,които можеха да дишат под вода.Като геймплей беше скръб,но имаше несъмнени литературни достойнства.

[Кемендил]

Робърт Блонд и Ейдриън Уейн ftw! Най-големите, ей!

Btw, имаше едно списание "Мегаигра", ако пази броеве от него и не му трябват - купувам! Към някои други книги-игри също може да имам интерес, ако някой продава - да ми пише

[Spec0]

Робърт Блонд - Синът на Пустинята. Еххх, какви времена бяха...
Аз имах един-два броя от Мегаигра, ама не издържах и си купих направо цялата Реката, от която никой не се завръща

[Menedhel]

"Синът" също къртеше. Особено скандинавският наемник...

[DragonSlayer]

Аз май съм пропуснал този етап от съзряването и направо минах на ПЦ игри. Така че кажете направо 2, 3 заглавия, към които да се насоча, защото от много имена на автори и книги се загубих.

[Mellindor]

"Реката"! "Реката"!
Излизала ли е всъщност трета част някога? Аз имам първите две и от много години си търся третата, но нямам късмет...

бтв, за мен Майкъл Майндкрайм ис дъ бест, а Колин Уолъмбъри е веднага след него Робърт Блонд така и не успях да го харесам, а другите просто бледнеят пред гореспоменатите

[Spec0]

Аз май съм пропуснал този етап от съзряването и направо минах на ПЦ игри. Така че кажете направо 2, 3 заглавия, към които да се насоча, защото от много имена на автори и книги се загубих.

Всъщност няма особено значение... все ще ти е интересно (разбира се провери Любомир Николов и брат му...)

[DragonSlayer]

Чудесно, предвкусвам нещо интересно. Нещо, което много вероятно отново ще ме запали по настолните ролеви игри и пак ще се жалвам, че няма с кой да играя тук.

[Menedhel]

Драгъне, ако се очертае някое ходене на планина или длъжка запивка, мога да взема "Кървав меч" да си я цъкаме Ама ще трябват още два-три листа бяла хартия, няколко зарчета и моливче с гумичка

Сюжетът е безумен. Четиримата играчи са: рицар, монах, измамник и магьосник. В първия том трябва да спечелят турнир и награда в един опасен подземен лабиринт, пълен с чудовища, както си му е редът. Във втория на връщане от турнира лагеруват на открито заедно с разни случайни пътници. Лагерът е нападнат от ужасни свръхестествени изроди и освен играчите, никой не оцелява. Един от умиращите пътници им завещава ножница на известен от митологията меч и (естествено) възвишена мисия. А именно - да отнемат дръжката на същия меч от зъл и забравил да умре (вече няколкостотин години) цар, защото този меч е оръжието, което може да предотврати връщането на едни много зли духове в света. Някъде в течението на втория том се установява, че всъщност героите са християни и чакат след няколко години да нъстъпи Хилядната година и краят на света. В третата книжка героите трябва да намерят острието на Кървавия меч някъде из Ориента и да сглобят меча. Фрашкано е с кръстоносци, джинове, Стареца от Планината, арабски суеверия и дори има цитирани стихове от Омар Хайам. В четвъртия том момчетата слизат в подземния свят да си търсят там меча, защото техен стар враг им го е отнел и след това е умрял. Следват срещи с половината пантеон на Елада, Скандинавия и древен Израел. Много е забавно. В един момент кичът е пълен, а играта заприличва на детска енциклопедия "Религиите по света". Последният том е екшън. Въоръжени с меча и жестоко ъпгрейдвани, героите чакат на гюме злите духове, които се въплъщават точно в навечерието на Хилядната година. Има две възможности за победа в последния момент като и двете са невероятно смущаващи.

Изобщо светът, в който се развиват игрите на няколкото автори от "White Dwarf" е нещо като Стария свят от Х до ХІІІ в. Има отделни игри за Далечния изток, има май даже и за нещо като Новия свят. Всички са много забавни и са с претенция за бъзик с митологиите. Но "Кървав меч" рулллз. Имах я и на пдф на английски, но си я избърсах.

[DragonSlayer]

Значи правилно предполагам, че може да се играе не солово, а парти?

[Мерилиън]

И солово може.Даже е по-яко.

[Menedhel]

Всякак е яко. Най-добре е да я играе сам човек с двама герои Шизооо... Но да, Мечът може да се играе с от един до четирима.