Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Сказание за Троеземия - Трета Част


  • Please log in to reply
1 reply to this topic

#1
Огнезар

Огнезар
  • Потребители
  • 4 posts

24. Обсадата на Непристъпните Планини

Ярост безумна обливала Чернобог, като виждал три от своите армии да отстъпват. Настигнал той Пъклан и му заповядал да не напредва към Планините, а да вдигне стан южно от тях - там, където днес са степите на Велика Каталия. Сетне пратил вест на останалите си пълководци да се сберат при него.

И те пристигали с армиите си един по един, унизени, за да се изправят пред страшния гняв на своя Властелин. Тъй отново се вливали в едно пълчищата на Долна Земя.

На третия ден дошли всички. Полетял Господарят на Мрака над своите легиони да огледа загубите; и видял, че все още владее огромна мощ. А в далечината на талази идела дори по-многочислена армия – това били таласъмите, водени от Мора. Неизброими били те, с различен размер и форма, според създанието, от което били вдигнати; ала всички имали сенчеста плът, като че изтъкана от черен дим. Разсмял се тогава Чернобог, а Властителката долетяла при него и рекла:

- Ето моята отплата, съпруже, за всички погубени животи, с които ме дари. Поведи тези сенки сега към победа и зарадвай ме с още гибел!

- Ще я имаш, Царице на Мъртвите! – обещал й Чернобог. - И когато аз седна на върховния трон, ти ще седиш отдясно на него!

Вдигнал тогава цялото си войнство от чудовища и сенки и потеглил с него на север, към Непристъпните планини, където го очаквали армиите на Средния свят.

А те също не стояли със скръстени ръце. Знаел Световит, че народите на Яв не ще устоят в открит бой с ордите от Долна Земя. Затова той наредил на Повелителките Земла и Дайна да изградят укрепления по самите склонове на Планините. И докато Дива и горския народ изцерявали ранените, а Сварог и змейовете ковели оръжия, двете богини вдигали стени, ваяли бойници и пълнели водни ровове. Помагали им исполините, като донасяли грамадни скали и дървета. И тъй, през трите дни, докато Чернобог сбирал своите армии, те свършили това велико дело.

На четвъртия ден по заник Ветровете известили приближаването на врага. Като черен прилив от юг се задали Чернобоговите орди. Никога по земята не е имало тъй многочислена армия, както била онази тогава. Разположили се мрачните легиони в широк полукръг около планинските слонове; сетне Черният Сокол надал смразяващ писък и първите редици с рев се втурнали напред. Тъй започнало най-голямото сражение в историята на Велеземия.

Пълчища бесове и таласъми като мравуняк пълзели към укрепленията. Първите били пометени от мощта на Ветровете, ала нови и нови идвали от всички страни. А Чернобог пропищял повторно и литнали нагоре Горолом и Бесните ветрове. Принудили се Стрибог и синовете му да ги пресрещнат, преди да достигнат стените. Високо в небето се сборили Ясни и Тъмни Ветрове и се зареяли надалеч – този път никой от тях не искал да сее разруха сред своите.

Тъй продължили бесовете и таласъмите напред и достигнали първите ровове. Широки и дълбоки били рововете - всеки като голяма река. Дръпнали се назад таласъмите, уплашени от водата – тъй бранителите рабрали тази им слабост. Ала бесовете не спирали своя напор. Хиляди от тях били издавени от Господарката на Водите или избити от мълнии и стрели. Ала накрая те изпълнили рововете с телата си, та следващите бесове и таласъми минавали по тях като по мостове.

Виждайки, че първите редици наближават стените, Световит пратил да повикат Додола Облакотворната, малката сестра на Ветровете. Сътворила тя тъмни облаци и пороен дъжд се изсипал над сганта Чернобогова. Това било гибелно за таласъмите – водните капки наранявали сенчестата им плът. Под проливния дъжд те се топели и чезнели като дим.

Разярил се тогава Чернобог; наредил той на Веявиците да разтурят дъждовните облаци; сетне заповядал на Пъклан да поведе въздушната си мощ – аждери, дяволи и останалите хали. На орляци се вдигнали чудовищата и полетели напред към стените.

Ала литнали срещу им Сварог и Перун начело на змейове и кръстати орли; и впили се в тях като клин. Свирепи чудовища били аждерите, които днес хората от север зоват дракони; с чевръсто тяло, покрито с костни плочки, здрави като желязо. Големи криле имали и яки опашки, а от устите си бълвали пламъци. Ала змейовете били неподатливи към огъня и могъщи воини; за тях аждерите не били по-страшни от халите. Те скоро открили слабото място на коремите им; тъй падали пронизани много от огнените чудовища.

Дяволите се оказали по-достоен противник, защото били изкусни копиеносци. Не се дали обаче змейовете и орлите ни на дяволи, ни на дракони – не знаели страх сърцата им. И за всеки убит змей падали по трима врази.

Долу под тях наземните сили Чернобогови на вълни се катерели по стените. Появили се тогаз исполините със скали и дървета, които запращали надолу. Много бесове и таласъми били премазани, ала и много продължавали своя набег. Засипали ги тогава със стрели самодивите и избили с копия всички, що успели да се качат.

На заранта, като видял, че силите му оредяват, смирил Чернобог гордостта си и наредил отстъпление. И ордите се оттеглили, като оставили след себе си планини от трупове на свои, давайки кратък отдих на защитниците на Планината.

Още на втората нощ дошъл новият щурм. Този път напред вървели джиганите, стиснали в ръце огромни боздугани и секири. Сред тях стърчели туловищата на ламите – и сега всяка носела обсадна кула на гърба си, пълна с бесове. По-отзад, други лами хващали скали с устите си и ги запращали по стените като живи катапулти. Зад цялата тази сган идели още бесове и таласъми.

Изправил се тогава на стените Перун със своя лък; и засипал с мълнии ламите-кули, та погубил много от тях. През това време джиганите достигнали стените и влезли в бой с надземните исполини. Тежка била битката, но ето се появили Железните Дъбове, които досега чакали знак от Дива; и впуснали се те да помагат в сражението. Падали джиганите покосени от стените и пълен бил техният разгром.

Обезумял тогава Чернобог и хвърлил напред всичките си сили, без да мисли за загубите; точно това и чакал неговият брат-близнак. Дошло време да използва своята скрита сила, която пазел за последния миг.

И когато орди бесове, таласъми и чудовища се втурнали напред, ясна светлина пробила черните облаци, и от небето в целият си блясък се спуснал Дажбог Лъчезарният, Богът-Слънце. Тъй ярко било неговото сияние, че всеки, който гледал към него, ослепял на мига. А народите на Яв знаели за идването му, та закрили очи. Колкото до таласъмите, още щом били докоснати от слънчевите лъчи, се стопили като дим по вятъра, та ни един не останал.

Победен бил Чернобог, ала не успял да приеме поражението – с грозни писъци полетял той към Дажбог, за да го погуби. Огромен се извисил Черният Сокол над младия бог; разтворил той свирепата си човка, та отведнъж го погълнал; и тъмнина велика легнала над света. И заплакали всички народи на Яв като видели що се е случило.

Ала това не било краят. Защото казват мъдреците, че никой Мрак не може да търпи Светлина вътре в себе си – такава е същината на неговата природа.

Тъй злият бог изведнъж пропищял от болка – лъчите на Слънцето го изгаряли отвътре. Замятал се той във въздуха, ала нищо не помагало; докато накрая не се принудил да изплюе своята плячка. И грейнало отново Слънцето; а Чернобог-Соколът, като съзнал, че е сразен напълно, загубил сили и рухнал надолу безпаметен.

Тъй го хванали Боговете, та го оковали с дванадесет свещени окови. Не другаде го приковали, а за самия камък Алтир, що толкова искал да притежава - и там го оставили да скърца със зъби.

 



#2
Тралин

Тралин
  • Потребители
  • 12 posts
  • Gender:Male
  • Location:гр.Своге

Прочетох всичко и те поздравявам!Историята е завладяваща!Браво! :) И добре дошъл във форума!






1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users