Jump to content

Welcome to Български Толкин Форум
Register now to gain access to all of our features. Once registered and logged in, you will be able to create topics, post replies to existing threads, give reputation to your fellow members, get your own private messenger, post status updates, manage your profile and so much more. If you already have an account, login here - otherwise create an account for free today!
Photo

Тялото в Съсъда: от корабното погребение до причастието

Боромир тяло съд ладия лодка кораб граал потир чаша съсъд

  • Please log in to reply
8 replies to this topic

#1
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Това беше темата ми за тазгодишния Толкин фест. Идеята за нея тръгна от една хубава дискусия във Фейсбук-страницата на The Tolkien Society. Някой попита дали тялото на Боромир накрая е стигнало до Валинор. Отговорите не закъсняха, темата ми се стори хубава и се включих с два дълги коментара, които тук предлагам преведени на български, слети в общ текст и разширени с малко въведение. От известно време се канех да свърша тази приятна работа, но все ме мързеше. След като кача това есе тук, ще го копирам и в блога си. Находчивото сравнение между Денетор и Арагорн и сравнението с “The Waste Land” от Елиът принадлежат на Una McCormack от The Tolkien Society. Приятно четене :)

 

 

 

Тялото в Съсъда: от корабното погребение до причастието

 

 

Смъртта на Боромир

Цялата история около корабното погребение на Боромир заслужава внимание от гледна точка на личната култура на самия Толкин (а донякъде - и от интерес към религията в Средната земя, което само по себе си е голяма тема). Припомням някои подробности: във "Властелина на пръстените" братята Фарамир и Боромир имат пророчески сън за Съвета на Елронд в Имладрис, за връщането на Счупения меч и за излизането на бял свят на Злото на Исилдур. Боромир заминава да търси смисъла на съновидението, присъединява се към Задругата, изкусен е от Пръстена и се опитва да го отнеме от Фродо, но се разкайва за безумието си. Сражава се доблестно с орките на Саруман, за да спаси Мери и Пипин и умира със смъртта на храбрите в ръцете на своя законен крал Арагорн, изповядвайки вината си и получавайки опрощение и надежда - заради което издъхва с усмивка на уста. Арагорн предлага за героя корабно погребение в една от по-скоро вълшебните лориенски ладии и заедно с Гимли и Леголас го поверява на Реката на Гондор, при все че обикновено нищо не преминава през страшния водопад Раурос. Самото погребение е в най-добрите традиции на култа към мъртвите северноевропейски воини: в лодка, в спокойна поза, със собственото пречупено оръжие в ръка, с разцепения рог до главата (може би Толкинова препратка към рога на Роланд, прочутия с гордостта и разкаянието си франкски храбрец), с оръжията на убитите врагове в краката, със златния лориенски пояс на кръста. Арагорн и Леголас изпяват елегии, в които сякаш някой от Минас Тирит разпитва Северния, Южния и Западния вятър за вести от Боромир, но получава само мрачни и скръбни намеци, че героят няма да се върне, а завинаги е отплавал по Реката към Морето. Източният вятър (на който Минас Тирит устоява, но не го пита за нищо), е нарочно пропуснат. Най-сетне ладията с тялото и погребалните дарове е спусната на вода и Реката наистина я поема съвсем кротко, почти нежно. Няколко дни по-късно Фарамир разказва на Фродо, че рогът на Боромир е бил чут сякаш отдалеч (защото този Рог се чува навсякъде в пределите на Гондор), а сетне къс от него е бил намерен край Реката. Самият Фарамир, по време на нощна стража край брега, е получил още едно видение, но не насън: към него е приближила ладия, излъчваща сияние, пълна с вода, но непотъваща. В нея е бил Боромир, сякаш спящ, с усмивка на лице, с непознат за Фарамир златен колан на кръста. Ладията е постояла малко край смаяния, но и странно спокоен Фарамир, а сетне е отплавала, сякаш направлявана от невидима ръка, по течението, към Морето.

 

Воден преход и корабни погребения

Корабното и речното погребение са добре познати в медиевистиката. Атила е погребан в гроб, издълбан насред временно отклонено речно дъно. Поне такава е литературната традиция. Има и други примери за владетели, погребани по подобен начин - било за да се предпазят гробовете им от оскверняване, било за да се подчертае отделянето им от този свят чрез вода; водата и като граница, и като воден път, който трябва да бъде изминат между нашия и отвъдния свят, е налице в много култури. В някои от тях нечиста сила не може да пресече течаща вода. Или пък преходът между земята и Другото място става през кладенец. В келтската митология (поне колкото такава е запазена във фрагментарните писмени традиции на западното, особено ирландското и уелското Средновековие) морето разделя човешкия от божествения свят и през него минават само колесниците на богове и духове, самонасочващите се (като лориенските) кораби на героите и смело направляваните с умения и молитви лодки на християнските светци. В това море, западно като у Толкин, има мъгли и омагьосани острови, които нарочно отклоняват човек от крайната, отвъдна Цел - което отново ни връща към Разделните моря и изгубения Прав път към Валинор, но и към фолклорния разказ за посмъртните митарства на душата в народното християнство (пък и дори в египетската митология из Запада, ако щете). В "Ланселот, Рицаря на каруцата" Кретиен дьо Троа нарича речния брод между царството на Артур и това на злия Мелеаган "Мост на Меча". Този брод или "Мост" е тесен като тясната пътека на добродетелта, извеждаща към Небесното царство.

Самите корабни погребения са познати по два начина - литературен и археологически. В "Беоулф" скърбящите датчани полагат мъртвия си крал Шилд на палубата на кораб, натоварен със съкровища и го връщат на морето, откъдето той някога е дошъл (може би си струва да припомня, че Боромир като по-възрастен син на Наместника също е един вид наследник на властта на Елендил, който идва от Морето: "От Великото море дойдох в Средната земя..."). Защото морето не само приема мъртвите, то може и да доведе нов водач. Самият Беоулф също идва в Дания по вода.

Археологията засвидетелства друг, символичен тип корабно погребение, при което знатният мъртвец е полаган в лодка или поне в могила с издължената форма на лодка, но не е пускан в море или река – неговото отвъдно пътешествие остава метафора, а корабният гроб продължава да присъства в пейзажа столетия наред. Такъв е случаят с англосаксонското кралско погребение от Сътън Ху, Англия, разкрито по времето, когато Толкин започва работа над "Властелина". Изглежда, че старинната литература дава идеализирана картина на корабните погребения; картина, която е повлияла на Толкиновото описание, а по-късно се е превърнала и в основа на неизкореним филмов кич.

 

Предхристиянски и католически мотиви

С какво Боромир е заслужил посмъртна съдба, различна от тази на повечето други хора в Толкиновото въображение? Той е значим в морален смисъл. Бил е почти изгубен в духовно отношение, но се е разкаял за опита си да открадне Пръстена. Разкаянието е неговата истинска победа и героичен подвиг. Освен това, той на практика умира, извършвайки нещо, доближаващо се до изповед пред духовен авторитет (другаде съм писал, че кралете на Арнор и Гондор – а Арагорн е Цар в съвсем старозаветен смисъл –  имат и религиозни функции). Така че Боромир е метафизически спасен, житейската му мисия е в известен смисъл изпълнена и не е изключено благословената елфическа ладия да отнесе тялото му до някой безсмъртен бряг. Дали това се е случило, поне във въображението на Толкин – не можем да знаем Това би могло да бъде отделна история за разказване, както казва например Стивън Кинг за корабчето на малкия Джорджи в „То”. Но тази история не е разказана, включително и може би защото не е предназначена за слуха на живите. Донякъде такава смърт позволява връщането към една неземна Родина (умирайки, Торин и Теоден казват, че отиват при прадедите си, а "Хобитът” и "Властелинът" са писани в период, когато Толкин все още допуска в митологията си област за покойни смъртни в божествената страна Валинор). Предполагам, че тук са смесени староирландски, християнски, староанглийски и артуровски представи, които авторът съвсем естествено извлича от литературните си интереси, без да му се налага дори да се замисля в целия процес на работа – при все че един преглед на "История на Средната земя" би могъл да покаже и различни редакции с разнообразни идеи, заложении в тях. Боромир в лодката напомня на много (без)смъртни герои, особено на Шилд Шевинг. Отделно от заслужаването на такава посмъртна съдба, тя може да бъде получена и по милост. В цялата история около греха, изкуплението, изповедта, смъртта, погребението и виденията, свързани с Боромир, има неразделно свързани предхристиянски, но и безпогрешно разпознаваеми католически обертонове. Интересно е, че Боромир не е “fay”, не е обречен на смърт, разкриваща се чрез мрачни поличби като при скандинавските езически герои. Той вижда пророчески сън и заради него тръгва на път. И сам се явява във видение след смъртта си; това видение не внушава ужас, отново както е в езическия материал от Скандинавия, а напротив – носи усещането за покой и благодат, както виденията и явяванията в християнските разкази за чудеса на новопредставили се светци. Образът на Боромир в смъртта е едновременно християнски и езически. Това до голяма степен съответства на Толкиновото романтично-християнизиращо отношение към митологиите на северния свят.

 

Лирическо отклонение

Елегиите на Арагорн и Леголас за смъртта на Боромир може би напомнят по настроение стиховете от “The Waste Land” на Томас Елиът (особено “Death by Water”), както и някои от стихотворенията за смъртта на имагинерните, идеални александрийци на Кавафис. Общото е в чувството за овладяна, благородна скръб пред лицето на смъртта, чиято неизбежност прави мъртвия още по-ценен. Връзката на това настроение с ритъма на „Беоулф” при корабното погребение на Шилд, както и с дидактична староанглийска поема като „Мореплавателят” е донякъде и в повтарящата се тема за смъртта и водата. И така, има нещо общо между Боромир, удавения финикиец Флебас у Елиът, александрийците на Кавафис и Шилд Шевинг. Можем да си представим воина (или удавника) в ладия или направо във водата, заспал последния си сън. Дори да не е бил любимият ни персонаж, все пак можем да изпитаме съчувствие или нещо от елегичната атмосфера. Някое прерафаелитско изображение на Офелия сред лилиите или Елейн от Астолат в погребалната си лодка могат само да добавят нещо към това усещане.

 

Находка на брега

Водата не носи само смърт (в случая с Боромир не я причинява, за разлика от проклятието, застигнало Исилдур и Деагол в същата Река на Гондор). Нито пък пренася само нещо мъртво. Можем да мислим за водите, които донасят нов водач, нов крал. Елендил, както казах, идва по море. Моисей като дете е намерен в лодка сред египетските тръстики и става избавител на своя народ. Ромул и Рем са открити по същия начин. Шилд приключва земния си път на кораб именно защото се е появил за първи път с кораб по датските брегове. Артур е отнесен от този свят с лодка, но е получил и меча с вълшебната ножница, спираща кръвозагубата, пак на лодка, в средата на необикновено езеро. В крайна сметка Арагорн, кралят-обновител, доближава Гондор със същите ладии като Боромир – и сякаш го праща като свой предвестник в страната. Синът на Наместника е мъртъв. Да живее кралят. Има и още едно значение, което може да бъде придадено на водата, но на него ще се спра малко по-нататък. Като метафора „Водата на живота” в „Дюн” се появява десетилетия след „Властелина на пръстените”, но може би Франк Хърбърт частично черпи вдъхновение от същите старозаветни източници като Толкин (само че през коранично посредничество).

 

Фарамир като мистик

Боромир в лодката се явява и един вид предвестник на Фродо, който отпътува от Средната земя с кораб (отново елфически). Това е предобраз на умиротворение, постигнато след изкушения и страдания. Също като Боромир, Фродо е жертва на Пръстена. Елфите напускат Средната земя с кораби. Кораби довеждат Истарите (Вълшебниците) до смъртните брегове. Разбира се, не само Елендил, но и самият Еарендил Благословени не може да бъде забравен. А вече споменатите египетски божества, пътуващи понякога в ладии, може да са оказали известно влияние върху старозаветната представа за Моисей в лодката, което от своя страна със сигурност е оказало влияние върху християнския въображаем свят. Символното значение на прехода през вода присъства не само в литературните и религиозните традиции на много народи, но и в личната християнска култура на Толкин, та дори и в неговата Средна земя. Кръщението във вода е отново преход и метафора на едно ново раждане и то не за този свят. В този смисъл видението на Фарамир придобива религиозно, даже чисто мистическо измерение. По-малко не би могло и да се очаква в историята на двама братя-принцове със споделен мистичен опит, движени от пророчески сънища.

 

Свещеният съд

Самата ладия като съд изглежда важна. Една от първите идеи на Толкин за измисления му свят е, че той прилича на кораб. Убеден католик, Толкин споделя убеждението, че Църквата е „кораб” в мистичен смисъл, може би напомнящ за Ковчега – и този на Завета, но най-вече онзи на Ной, запазващ земния живот от придошлите води. В християнски контекст наричаме „съд” (или „съсъд”) едновременно (не)обикновения кораб, но и потира, Чашата на Божията трапеза, причастното Тайнство – а това като филолог Толкин осъзнава много добре (на английски “vessel” също е „съд” и в двата смисъла). Свещеният Граал от артуровските легенди е полухристиянска-полукелтска концепция за безценно, крехко тяло, пренасяно в метафоричен „кораб” между този и онзи свят. Както Граалът на св. Йосиф Ариматейски съдържа постоянно възкръсващото Тяло Христово, така и пред-грааловият Казан на Клъдно съдържа телата на мъртви воини, които очакват възкресение. Разказите на християнски монаси, които получават видения за светлина и физическо присъствие на Христа в Чашата, са на практика ежедневие от Средните векове до днес. Най-сетне, съд, тоест кораб отнася св. Йосиф Ариматейски до Британия. С морски съдове пътуват Христовите апостоли из цялата Римска империя. Лодките на ирландските светци, пътуващи към имагинерния Запад или към реалната Германия, вече бяха споменати. И отново морски съд пренася ранения Тристан, Артур или Фродо към изцеление. Ладията с тялото на Боромир се вписва съвършено естествено в този асоциативен ред. Разбира се, някой би могъл да си припомни и по-мрачния съд Наглфари от скандинавската митология – кораб, изработен от нокти на мъртъвци, чиято поява вещае края на света. Но случаят с Боромир изглежда по-скоро различен.

 

Кралят и Наместникът

Корабното погребение на Боромир, извършено с чувството за овладяна скръб и след даване на последна утеха има противовес в отчаяното, изрично наречено „езическо” изгаряне на Денетор. Единият загива в огън, а другият е предоставен на водата. Денетор се самоунищожава, почти се самопринася в жертва (жертви в огън е принасял Саурон в зловещия нуменорски храм на Мелкор), а Боромир е положен в ладията от приятели, след почетна смърт в бой. Денетор иска да вземе със себе си в смъртта сина си Фарамир, а Боромир е пуснат по Реката сам, само с няколко дара и подходящите думи от приятели (сред които е кралят-първосвещеник). Най-вече, Денетор е обезумял, а Боромир е постигнал покой. Разлика има и в посмъртните им появи: ръцете на Денетор продължават да се виждат в Палантира на Минас Тирит по ужасяващ начин, а Боромир минава край брат си с усмивка и облян в светлина. Самата идея за корабно погребение на Боромир идва от Арагорн. Вече споменах мъртвия Боромир като един вид предвестник на Арагорн в Гондор. Фарамир първо вижда брат си и се изпълва с чувство за покой. А след лудостта и гибелта на Денетор, именно Арагорн извежда фарамир обратно към живот. „Ти ме повика, господарю”, казва Фарамир. След предвестника, той разпознава и самия Идващ. С много свои характеристики (утешител, завръщащ се владетел, преминаващ през смърт към живот, съдия и лечител) Арагорн е един от персонажите във „Властелина”, чиято роля донякъде наподобява тази на Христа – заедно с Фродо и Гандалф. Но това е друга история и трябва да бъде разказана друг път :)

 

Свещеното тяло

Ще се върна на това, че ладията, пренасяща тялото на мистично „спасения” воин, може да бъде схващана като метафора за много по-скъпоценно Тяло в съд. Личните вкусове на Толкин позволяват такава интерпретация, доколкото и тялото на Шилд Шевинг в погребалния кораб, и Тялото Христово в потира са ценни съкровища сами по себе си. В „Беоулф” поетът казва, че не знае по-голямо съкровище да е било полагано някъде, а предвид контекста и собствената си християнска култура явно няма предвид златото и оръжията; най-скъпото в кораба е тялото на любимия господар. По подобен начин съкровище пренася и корабът „Арго” от гръцката митология: не само Златното руно на Зевс, но и тялото на героя Фрикс. Да не забравяме, че Фарамир вижда мъртвия или по-скоро преминаващия Другаде свой брат цял в светлина, внушаващ усещане за мир, в ладия, пълна с вода, но непотъваща. Fluctuat nec mergitur и при това дори не fluctuat. Смятам, че замисълът на Толкин е бил да ни остави образа на изкупения, превърнал се в съкровище по-ценно от златото Боромир, отминаващ към неизвестен и може би благословен бряг, откриваем в германски, келтски и християнски символизъм. 



#2
TimeToPray

TimeToPray

    I will make you suffer

  • Потребители
  • 76 posts
  • Gender:Male
  • Location:Minas Morgul

:happy45:

 

me чака да прочете още интересни нещицаааааа :metal:


Make the lie big, make it simple, keep saying it, and eventually they will believe it.


#3
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Като ме хванат пак бесните :)



#4
DragonSlayer

DragonSlayer
  • Маяри
  • 1632 posts
  • Gender:Male

Бамхааму, Маноле! Всеки път със страх започвам да чета някоя твоя тема, щото накрая винаги се чувствам хем благословен, хем подтиснат! :tooth:


Не е задължително да има смисъл във въпросите.
Това е задължително само за отговорите."

Сюзън Смърт


#5
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

Чак пък толкоз :) Стига да доставя удоволствие и да раздвижва въображението, това е достатъчно.



#6
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост
В Толкиновия "Beowulf. A Translation and Commentary" от 2014 Кристофър Толкин помества отново два текста на баща си, излезли за първи път през 1987 в "The Lost Road", т. V от "The History of Middle-earth". Двата текста са прозаичен и стихотворен откъс, посветени на King Sheave или крал Житен сноп - според Толкин това е културен герой, отговарящ на Scyld Scefing, предтечата на датските крале от староанглийския епос "Беоулф". В "Беоулф" този Шилд Шевинг или Щит, син на Житния сноп идва в Дания като тайнствено дете в лодка и при смъртта си е пуснат обратно в морето с кораб, натоварен със съкровища. Толкин се е вдъхновил от образа му толкова, че го е превърнал в част от недовършения си роман "The Lost Road" от 1937 г. и е написал за персонажа следните думи:


1. В проза:
To the shore the ship came and strode upon the sand, grinding upon the broken shingle. In the twilight as the sun sank men came down to it, and looked within. A boy lay there, asleep. He was fair of face and limb, dark-haired, white-skinned, but clad in gold. The inner parts of the boat were gold-adorned, a vessel of gold filled with clear water was at his side, [added: at his right was a harp,] beneath his head was a sheaf of corn, the stalks and ears of which gleamed like gold in the dusk. Men knew not what it was. In wonder they drew the boat high upon the beach, and lifted the boy and bore him up, and laid him sleeping in a wooden house in their burh.


2. В стихове:
The ship came shining to the shore driven
and strode upon the strand, till its stem rested 20
on sand and shingle. The sun went down.
The clouds overcame the cold heavens.
In fear and wonder to the fallow water
sadhearted men swiftly hastened
to the broken beaches the boat seeking,
gleaming-timbered in the grey twilight.
They looked within, and there laid sleeping
a boy they saw breathing softly:
his face was fair, his form lovely,
his limbs were white, his locks raven 30
golden-braided. Gilt and carven
with wondrous work was the wood about him.
In golden vessel gleaming water
stood beside him; strung with silver
a harp of gold neath his hand rested;
his sleeping head was soft pillowed
on a sheaf of corn shimmering palely
as the fallow gold doth from far countries
west of Angol. Wonder filled them.
The boat they hauled and on the beach moored it 40
high above the breakers; then with hands lifted
from the bosom its burden. The boy slumbered.
On his bed they bore him to their bleak dwellings
darkwalled and drear in a dim region
between waste and sea.


Както виждате, това пристигане/заминаване на необикновен герой в лодка е вълнувало Толкин и е било негов постоянен източник на вдъхновение и във, и извън страниците на "Властелина". Идването на този крал Житен сноп пряко предшества Боромировото погребение в лодката. Кристофър Толкин добавя, че в 1945 баща му отново пише за крал Житен сноп в своите Notion Club Papers (т. ІХ от "Sauron Defeated" или т. ІХ от "The History of the Middle-earth"). В ритмична проза, доста подобна на стихове там е разказана историята на този персонаж, идващ ето така:


King Sheave

In days of yore out of deep Ocean to the Longobards, in the land dwelling that of old they held in the isles of the North, a ship came sailing, shining-timbered, without oar or mast, eastward floating. The sun behind it sinking westward with flame kindled the fallow water. Wind was wakened. Over the world's margin clouds grey-helmed climbed slowly up, wings unfolding wide and looming, as mighty eagles moving onward to eastern Earth, omens bearing. Men there marvelled, in the mist standing of the dark islands in the deeps of time: laughter they knew not, light nor wisdom; shadow was upon them, and sheer mountains stalked behind them, stern and lifeless, evil-haunted. The East was dark.
The ship came shining to the shore driven, and strode upon the strand, till its stern rested on sand and shingle. The sun went down. The clouds overcame the cold heavens. In fear and
wonder to the fallow water sad-hearted men swiftly hastened, to the broken beaches, the boat seeking gleaming-timbered in the grey twilight. They looked within, and there laid sleeping a
boy they saw breathing softly: his face was fair, his form lovely; his limbs were white, his locks raven golden-braided. Gilt and carven with wondrous work was the wood about him. In golden vessel gleaming water stood beside him; strung with silver a harp of gold beneath his hand rested; his sleeping head was softly pillowed on a sheaf of corn shimmering palely, as the
fallow gold doth from far countries west of Angol. Wonder filled them.
The boat they hauled, and on the beach moored it high above the breakers, then with hands lifted from the bosom its burden. The boy slumbered. On his bed they bore him to their bleak dwellings, dark-walled and drear, in a dim region between waste and sea.

-------------

Толкин измисля цяла нова легенда за произхода на кралските династии на германските народи от този Шеф, Шеаф или Житен сноп - и може би е щял по някакъв начин да я включи в подготвяната си митология на Англия ("Book of Lost Tales", първите два тома на "The History of Middle-earth"), но "Властелинът на пръстените" е променил изцяло творческите му планове. Така или иначе, личи си колко много зависят и стилът, и въображението на нашия писател от средновековния епос. Трите фрагмента по-горе показват специално значението на идването/заминаването на героя в кораб - особено любима за Толкин заемка от старата северна литература.

Извън художествената литература, Толкин си изгражда цяла научна хипотеза за този Шеаф/Шеф/Шеав или крал Житен сноп, която свърза името му с името на легендарния му син *Беоу/*Беов от началото на ръкописа на "Беоулф". Размислите по текста на "Беоулф" паралелно са били част от професията на Толкин като филолог и част от литературното му вдъхновение. Паралелното четене на посмъртно издадените "The History of Middle-earth" и "Beowulf" показват, че този човек не само е бил действително навътре в материала, но и че е умеел да живее вътре в работата си.

Любопитно е, че Толкин пренебрегва възможността Шилд Шевинг от староанглийския "Беоулф" да е идентичен със Скьолд, сина на Один, на когото върховният бог дава властта над Дания. Тази близка до ума идея явно не е харесвала на писателя и той я е заменил със своя. Иначе Шеф/Шеаф е божество, полубожество или културен герой, дошъл като дете по вода и свързан с житото, както личи не от "Беоулф", а от други няколко средновековни източника, съставени между седми и дванайсети век в няколко европейски страни. Толкин със сигурност ги е познавал, защото непряко повтаря елементи от тях в "The Lost Road" и "The Notion Club Papers".

Edited by Menedhel, 17 януари 2017 - 09:00 .


#7
Strider

Strider

    Скиталец

  • Потребители
  • 2954 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Пущинака
По горната тема препоръчвам книгата The Keys of Middle-earth: Discovering Medieval Literature Through the Fiction of J. R. R. Tolkien на Стюарт Лий и Елизабет Солопова.

Иначе Том Шипи съзира сянката на Шилд Шевинг дори зад завръщането на Гандалф, а Върлин Флигер - зад сираческото минало на Фродо.
защото моят гарван е зелен

#8
Вил

Вил
  • Потребители
  • 392 posts
  • Gender:Female
Всеки път ме удивлявате, Страйдър. Кога се подготвяте по всички възможни въпроси в тоя форум, а и Вселената, за мен, ще остане загадка. Да живеят питащите, да живее и отговарящият!

#9
Menedhel

Menedhel

    Yeşil kuzgun paşa

  • Потребители
  • 4797 posts
  • Gender:Male
  • Location:Средешката крепост

По горната тема препоръчвам книгата The Keys of Middle-earth: Discovering Medieval Literature Through the Fiction of J. R. R. Tolkien на Стюарт Лий и Елизабет Солопова.

Иначе Том Шипи съзира сянката на Шилд Шевинг дори зад завръщането на Гандалф, а Върлин Флигер - зад сираческото минало на Фродо.



Имам си я, но, разбира се, не съм я чел. Май засега само откривам топлата вода.





Also tagged with one or more of these keywords: Боромир, тяло, съд, ладия, лодка, кораб, граал, потир, чаша, съсъд

1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users