[Elven]

Това е една глава, поне доколкото аз я възприех на последно четене, посветена на алкохола и чудесата, които той прави. Какво ви харесва в тази глава и какво ви подразни? Какви са вашите спомени от първия й прочит? Аз лично нищо не помня, само че се сещах за комикса от Дъга, където елфите ми приличаха много на жени..

Важат и въпросите от тази тема също. Приятно дискутиране.

[Finarfin]

В тази глава ми направи впечатление вроденото чувство на недоверие и даже враждебност, което елфите и джуджетата изпитват едни към други. Вярно, в Ломидол нямаше и помен от него, ама все пак там живеят Върховни елфи, които са по - благородни от горските.
Прави впечатление и още една характерна за джуджетата черта - тяхното сребролюбие. Защо те не искат да издадат целта на мисията си пред Горския крал? Ами защото не искат да му отделят и една петнайсета част от съкровището, което вече смятат за свое, предпочитайки да гният в килиите на двореца му. Друг е въпросът, че Горският крал също се отличава с подчертана любов към скъпоценностите и джуджетата имат пълни основания да се опасяват от евентуалните му претенции върху драконовото съкровище.
Изобщо в тази глава и джуджета, и елфи са представени в малко по - неприятна светлина, отколкото сме свикнали и очакваме да ги видим. Но корените на техните взаимоотношения се крият в миналото, и не можем много много да ги виним за поведението им.

[светулка]

Мисля, че по-възвишените образи на елфи и джуджета във Властелина отчасти се дължат и на развитието на самия Толкин. ВнП е книга с друга атмосфера - тази лекота и фриволност на "Хобит" почти са изчезнали и са отстъпили на повече драматизъм и дори трагизъм.

[Костенурка]

Не толкова драматизъм и трагизъм (Аз бих казала че във ВнП единствените трагични герои са Фродо, Боромир и сигурно Арвен, ако и бяха отделени повече от 10 страници) колкото човекът се е ориентирал към друг вид легенди. От пакостливи духове елфите му трябва да се превърнат в ранно средновековни герои, което си е значителен скок, а и доста травмиращ за всеки толкинист, който обича последователността.

На мен много ми харесва тук как билбо продължава да се изявява като герой. Дава надежда на другите малки хора като нас, че в подобни обстоятелства те също биха могли да действат смело и правилно.

[светулка]

Продължавам да смятам, че в самия Толкин нещата са се променили.
Под "трагизъм" нямам впредвид смъртен изход на тоя или оня герой, а цялостната атмосфера, в която се налага героите да Жертват и то не само глезотии и лоши навици, а доста по-сериозни неща от живота си, ценностите си, самомнението си...да не изреждам нататък. Докато четох "Хобит" главно се смях, почти не помня да съм вземала насериозно заплахите или да съм изпитвала скръб(може би защото един дракон или орк може да унищожи телесно героите, но не може да обладае духа, както един черен конник, а може би защото от самия стил на книгата някак се подразбира хепи-енда.) Във ВнП дори лудориите на Пипин и Мери ме разсмиваха само с половин уста, защото ОНИЯ ЧЕРНИТЕ ВЕЧНО МИ ДИШАХА ВЪВ ВРАТА!!!
Е, да си призная все пак, че прочетох Хобит не в детска възраст (като повечето от вас),а към 25-6 годишна, иначе можеше да взема по-насериозно Смог и троловете.
(Не че в Хобит няма хич драматизъм и сериозни въпроси над които да се разсъждава, но не може да се сравни с градуса по-зрелия Толкин.)
Колкото до расата на елфите - интересно би било да гласуваме колко са разочаровани от ъпгрейда им и колко са очаровани
Освен това - не мисля, че са изцяло "ранно-средновековни" - има доста други пластове в образите им - но това е тема за ВнП.

Този пост е редактиран от светулка: 05 April 2010 - 10:32 PM