Гледах един нелош френско-немски филм:
The Countess. Филмът е за графиня Ержебет Батори - нещо като унгарския паралел на воеводата Дракула. Гледал и съм и друг филм за нея, унгарско-словашко-американска продукция. Казваше се
Bathory и ми хареса повече.
Така или иначе, една съвсем камерна драма може да се окаже много по-отблъскваща от "тестостеронните" военни филми, в които кръвта се лее с кофи. Според
The Countess Ержебет буквално източва кръвта на прислужниците си, за да се къпе в нея и така да запази свежестта на кожата си. Страховита история и, разбира се, най-вероятно мит (забавно е, че мотивът за страшната графиня, къпеща се в кръвта на девственици е влязъл дори в
Diablo II). Но не ми беше за това думата.
The Countess е камерен филм, историята на лудостта на една жена. Няма тестостерон и битки с хиляди хвръкнали глави. И все пак го гледам по-трудно отколкото военщините, които на кино могат само да ме натъжат или разчувстват, но не и чак да ме потресат физически. В това отношение и "
С огън и меч", , и "
Тарас Бульба", и "
Царь", и "
1066", и "
1612" (каква е тая мода да се кръщават филми с дати) не са толкова стряскащи, колкото, да кажем, "
Айрис", филма за разпадането на личността на писателката Айрис Мърдок заради болестта на Алцхаймер.
Едно ме радва. Оказва се, че в последните години в Европа се правят страшно много добри исторически филми, които далеч надминават комиксовите глупости на Холивуд - особено "
Александър" и "
300", които бяха истински кич.
Впрочем, "
The Countess", "
Bathory", "
1066", "
1612", "
С огън и меч" и "
Царь", както и един прекрасен риенактърски проект - "
Le frere du guerrier/Братът на войника" ги има в Замунда. Торент-тракерите са нещо чудесно. Всеки от тези филми според мен е чисто злато.
Довечера смятам да изгледам и "Младата Виктория". Надявам се на хубав филм. Падам си по история и фантастика и в тях съвсем не е задължително да се лее кръв
---
Едит: Всъщност явно с цялото многословие искам да кажа, че в драматургично отношениетрагедията на един герой е много по-натоварваща отколкото всичката червена боя, с която ни заливат "тестостеронните" исторически филми. Когато гледах "Крахът", сцените в Райхсканцеларията бяха много по-неприятни за мен от тези по улиците.