[Elven]

Ето на това му викам късмет. Един вид да си на точното място в точното време. Какво щеше да стане, ако джуджетата и Билбо се бяха оказали около планината не в края на есента, а в началото на пролетта примерно. И не е като да го бяха планирали, защото Елронд разчете картата след като те вече бяха тръгнали на път, следователно всякаква синхронизация е изключена. Като цяло всички в тази глава, без Билбо, се държаха все едно нямат никаква идея какво да правят, а не би трябвало да е така. Ако на мен ми покажат карта, на която пише "Застани до сивия камък, когато дроздът запее, и залязващото слънце в деня на Дурин ще огрее с последните си лъчи ключалката", ще си го повтарям наум докато не стигна до мястото.

Прави ми впечатление и възходът и спадът на настроението в тази глава. Толкова често срещано е сред всички нас да се влияем от липсата на успех или от лошото време (от зле изглеждащата околност в техния случай). Възможно ли е обаче джуджетата да са толкова безполезни? Имам чувството, че наистина само Билбо върши някаква работа, а какво щяха да правят без него?

[Finarfin]

Той, Гандалф им го казва на джуджетата няколко пъти - без Билбо са за никъде, и приключението ще има съмнителен край. И наистина се оказва прав. Аз мисля, че на прага дългобратковците вече толкова са свикнали да разчитат на уменията на хобита, че очакват от него да ги води през трудностите, както преди го е правил вълшебникът, а в този случай Билбо отново оправдава доверието им. Поради тази причина джуджетата са толкова "инертни" в този момент, а инициативността им идва едва в следващите глави, когато драконът е мъртъв и съкровището трябва да бъде опазено.